Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08 18:14 - Защо трябва да бъдат издавани литературни сборници
Автор: georgihadjiyski Категория: Лични дневници   
Прочетен: 575 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 16.08 12:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Защо трябва да бъдат издавани литературни сборници?

 
image



Наскоро бе отпечатана книгата „Литературна дъга” – сборник с текстове на повече или по-малко известни самоковски автори, сред които се открояват имената на Паисий Хилендарски, Константин Фотинов, Евгения Марс, а и на редица млади хора, които понастоящем са поели следването на трънливия път на себеизява чрез епистоларността. Изданието е на редакцията на самоковския вестник „Приятел”, а подготовката отне над една година. Това е втората подобна книга след издадения през 2003 г. сборник, озаглавен "От изворите на Ескус”, а начинанието бе финансирано от бюджета на Община Самоков. И безспорно фактът, че книгата съдържа текстове на над четиридесет автори дори и сам по себе си е твърде показателен – дори и когато не сме се абстрахирали напълно от позабравени литературни понятия като „повествователен стил”, „езиково богатство”, „естетически изказ”, „логика на мисълта”, „жанрово съответствие”, „класа на изложението”, а дори и „чисто граматическо спазване на изискванията на съвременния български книжовен език”… С други думи въпросът „защо трябва да бъдат издавани (подобни) литературни сборници” – особено в днешната виртуална епоха, в която сякаш всички се надпреварят да пишат, изисква търсенето на свoиme нееднозначни отговори… 

 

Идеята

Когато учредихме Сдружението на самоковските писатели, макар и с брой на членовете – учредители, движещ се плътно до минимално допустимите за съществуването на подобни институции, с оглед развитието на новосъздадената организация на творци и избягване на рисковете от нейното закриване поради липса на достатъчно членове в някакъв последващ времеви момент, се постарах да си припомня от прочетени текстове от вестници и книги имената на техни автори, които са свързани със Самоков и ги записах на една от виртуалните страници на Сдружението. Учудващо за мащабите на Самоков, но се оказаха над 70 души. 

След регистрацията на Сдружението като юридическо лице с нестопанска цел, беше договорена сумата от четири хиляди лева от бюджета на община Самоков, които трябваше да бъдат разходвани за съвместни дейности. И понеже по традиция писателите, членуващи в сдружението финансираха сами издаването на своите книги, преимуществено чрез редакцията на местния издателски монополист – самоковският вестник „Приятел”, в архивите на който би трябвало да се пазят около 500 самофинансирани от своите автори книги с макар и минимални тиражи от по 50-ина броя, бе направено предложението с договорените средства да се издават книги на членове на Сдружението. Идеята бе подложена на дискусия, темите на която се отнасяха до готовността на авторите, членуващи в Сдружението да предложат свои текстове; за критериите, по които биха се подбирали предложените за финансиране текстове; за наличието на много други самоковски автори, които пишат и издават свои книги, но просто не членуват в Сдружението; както и до пословичната скромност на творящия човек, който обикновено предпочита да отгладува необходимите средства за да види създаденото от себе си, вместо да получи нещо даром…

По една или друга причина, може би понеже през неусетно изплъзващите се години от живота бях чел доста сборници със събрани текстове от различни автори и ми беше пределно ясно, че както понякога една книга заслужава да бъде прочетена заради цялостното си въздействие върху съзнанието, така и друг път – поради оригиналността на една отделна нейна част, а дори и – за уникалното докосване до душата на открит в нея един, единствен афоризъм, изхождайки от презумпцията, че в крайна сметка книгите се издават не за да освободят  своите автори от натрупаното от творческия процес нервно-психично напрежение, нито за да осигурят повече или по-малки печалби на издателите, а за да отговорят на определени естетически и идейни изисквания на читателите, които отделят от отредената си в живота лична енергия във вид на време и пари за да се докоснат до тях, предложих да бъде издаден нещо като алманах на съвременните самоковски писатели – без оглед на това дали членуват в Сдружението или не. Моментално идеята бе одобрена, а от заместник - председателя на Сдружението Христо Христов, който след оттеглянето на Васил Лазаров след около година, пое отговорността да бъде председател разбрах, че вече имало издаден подобен сборник макар и преди две десетилетия. Малко по-късно ми даде своя авторски брой за да го прочета, (което и направих).

И така започнахме обсъждането на подготовката и издаването на новия сборник – първоначално – с Христо Христов, с който сме колеги и приятели още от времето, когато работихме в училището, а след това – и с останалите членове на Сдружението.

 

Осъществяването на идеята

Безспорно като четящ, понякога – и пишещ, (а дори и мислещ) човек и най-вече – ценящ грамотно поднесеното и естетически издържано хубаво литературно слово, имах своите съзнателни или дълбоко закътани в подсъзнанието мотиви за да се опитам да дам своя макар и нищожно малък принос за осъществяването на идеята за изготвянето и издаването на сборника с текстове на съвременни самоковски автори. Кои бяха основните от тях?

- Предлагане на читателите от Самоков, а и чрез една интелигентно реализирана рекламна кампания – в цялата страна, на книга, която си заслужава да бъде прочетена от колкото се може повече лица. (А като вторичен ефект – възраждане славата на Самоков като духовно средище на нашия народ, защото фактът, че при население от около двадесет и четири хиляди жители, от които българите са вече дванадесет хиляди, има близо сто пишещи личности, е твърде показателен дори и сам по себе си и достатъчен повод за гордост.)

- Насърчаване взаимното опознаване и запознаване на пишещите в Самоков чрез техните текстове – и като споделени епистоларни търсения; и като творци; и като личности, просто защото шансът да прочетеш нещо друго, което е включено обаче в същото нещо, където е и твоето нещо, е несравнимо по-голям, отколкото – поулисан в собственото си писане и поради това – нямащ време дори и да се огледаш, да го прочетеш изобщо. Тук е може би мястото да се спомене, че навярно най-важното условие за съществуването на една общност от творци е те да се познават чрез своите произведения и да се подкрепят взаимно – независимо дали им допадат естетически и идейно чуждите произведения и дали се харесват като личности или не, защото самото творчество е базирано върху стремежа към освобождение, на порива към свобода, а свободата без споделената човешка толерантност е невъзможна. (Бих искал да споделя, без разбира се да имам намерение да се хваля или изтъквам или изпадам в абсурдната ненужна и излишна роля на жертва, че верен на тези свои виждания съм купувал и чел книги на много самоковски автори – не, че с дадените пари за техните книги не бих могъл да обогатя любимата си лична колекция примерно от антикварни книги на Фридрих Ницше или пък отделено за тяхното прочитане време да бъде ползвано за докосване до произведенията на световната литературна класика или модерната съвременна литература… Факт е, че само Васил Лазаров от членовете на Сдружението си купи моя книга и със сигурност само Христо Христов е чел мои писания.)

- Защита на личностните интереси на пишещите хора в Самоков чрез изплащане на хонорари от евентуалното издателство на всички, чиито текстове биха били включени в сборника. Безспорно самият творчески процес е уникална трудова дейност – сама по себе си безценна, а и Община Самоков, която твърде често финансира селективно издаването на книги на приближени до местната власт личности, и редакцията на местния самоковски издателски монополист – вестник „Приятел”, който издава срещу заплащане от самоковските автори техните книги, и самоковската общественост, са длъжници на самоковските автори. Затова предложих един максимално опростен логаритъм, при това – отговарящ напълно на изискванията на действащото българско законодателство, чиято същност се свеждаше до: съставяне на комисия от трима представители на Сдружението; подбор от нея на текстове на желаещи да участват в изданието самоковски автори; подбор на оферти от издателства, които биха отпечатали сборника с ясната презумпция, че трябва да бъдат заплатени хонорари на авторите; сключване на договори между участващите страни; отпечатване на книгата и изплащане на хонорарите; разпространение на изданието в Самоков и книжарските вериги в страната. 

По този начин, след изговаряне на любимите общи приказки за подбор на качествени текстове – разбира се, при цялата релативност, която се влага от говорещите в това понятие и както обикновено – без да се държи изобщо сметка, че именно читателите определят критериите за качество чрез интереса към публикувания текст – било във виртуалността, било на хартия, се пристъпи към осъществяване на идеята. 

(Що се отнася до мен – когато изпратих своите текстове на съответния имейл, отново поставих ясните си изисквания за тяхното публикуване, които в интерес на истината бяха спазени – текстовете не бяха публикувани, но не това е абсурдът. Не е и в това, че в„Литературна дъга” бяха включени текстове на Христо Ярловски – при обсъжданията с членове на Сдружението моето мнение беше, че независимо от личната неприязън, която бележи взаимоотношенията ни, както и независимо от това дали лично на мен ми харесват или не неговите писания във вид на елементарно структурирани прости изречения, те са част от съвременната самоковска литература и трябва да намерят място в подобен литературен сборник. Не е и в това, че било казано, „че съм бил изпратил и после съм си взел обратно текстовете” – при все, че е пределно ясно на всеки, че текстове могат да бъдат изпратени лесно по имейл, но знае ли някой как биха могли да бъдат взети обратно? Абсурдът е в това, че при наличието на очертаващ се остър конфликт на различни мнения не само по отношение на изплащането на авторските хонорари, но и за цялостната законосъобразност на начинанието, в т.ч. и подбор на издателство, нито членовете на комисията, които се бяха ангажирали с тази дейност, нито председателят на Сдружението, нито от редакцията на вестник „Приятел”, където се събираха и обработваха текстовете, пожелаха да ме информират и да проведем разговори с оглед търсене, а и намиране на разумно решение на противоречията.)

 

Отпечатването на сборника

В крайна сметка сборникът с текстове на самоковски автори беше отпечатан и всички бяха доволни – авторите, че са видели своите текстове отпечатани и във вид на книга на хартия, при това без да си плащат, а и са получили безплатно своите авторски бройки; финансиращият орган – Община Самоков, че е насърчила развитието на местната култура – една дейност, която винаги е била потулвана като приоритет, при това навсякъде по света; редакцията на вестник „Приятел” – че са усвоили съответните бюджетни средства, а и са останали пари от тях да издадат и други книги на свои автори; Сдружението на самоковските писатели – че е реализирало един издателски проект. Що се отнася до читателите – и в Самоков, и в България – знае ли човек дали изобщо ще разберат за това издание и дали биха могли да се доредят дори и при огромно желание за четене до твърде ограничените отпечатани от редакцията на вестник „Приятел” бройки от книгата и жадно разграбени от самите автори… 


image






Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1638226
Постинги: 302
Коментари: 452
Гласове: 2748
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930