Постинг
05.05.2020 09:50 -
Обич, усмивка и две, три топли думи!
Преди 4 година съм писала за обичта, усмивката и две, три топли думи. И за това, че се мислим за безмъртни, сякаш сме създатели на този свят.
Днес земята се е разлюляла от вирус, за да ни направи смирени, любящи и ценящи. Един невидим вирус ни победи. Да, с корона... Но по-малък от капка вода.
И чакаме денят, когато ще излезем по улиците, за да прегърнем познати, и да се усмихнем на непознати.
Да дариш обич - една усмивка и две, три топли думи! Една усмивка и две, три топли думи - това е истинското спокойствие и щастие на всеки човек! А защо ли ни е толкова трудно, да обичаме? Обиждаме се, завиждаме си, бием се по пътищата, като улични хаймани, правим се на силни и велики... а всъщност сме една шепа земя... Живеем живот, като великани и се мислим за безсмъртни. Усмихваме се под мустак, сякаш сме създатели на този свят, присмиваме се, гледаме чуждата болка с насмешка... и не се замисляме, че утре ние ще се окажем паднали... На какво се надяваме? Какво очакваме? Толкова ли е трудно обич да дарим? Да бъдем добри! Да даряваме обич! Да получаваме обич! Да бъдем щастливи! Или чакаме да се разлюля цялата земя... да ни погали буря и огън... и като свещ да се стопим... за да разберем, че само една природна стихия, може да ни направи смирени, любящи, ценящи. Да оценим, че в този живот, не богатства, власт, пари, сила се крие в нашето щастие, а само ОБИЧ, УСМИВКА и две, три ТОПЛИ ДУМИ! Ели Зарева
Днес земята се е разлюляла от вирус, за да ни направи смирени, любящи и ценящи. Един невидим вирус ни победи. Да, с корона... Но по-малък от капка вода.
И чакаме денят, когато ще излезем по улиците, за да прегърнем познати, и да се усмихнем на непознати.
Да дариш обич - една усмивка и две, три топли думи! Една усмивка и две, три топли думи - това е истинското спокойствие и щастие на всеки човек! А защо ли ни е толкова трудно, да обичаме? Обиждаме се, завиждаме си, бием се по пътищата, като улични хаймани, правим се на силни и велики... а всъщност сме една шепа земя... Живеем живот, като великани и се мислим за безсмъртни. Усмихваме се под мустак, сякаш сме създатели на този свят, присмиваме се, гледаме чуждата болка с насмешка... и не се замисляме, че утре ние ще се окажем паднали... На какво се надяваме? Какво очакваме? Толкова ли е трудно обич да дарим? Да бъдем добри! Да даряваме обич! Да получаваме обич! Да бъдем щастливи! Или чакаме да се разлюля цялата земя... да ни погали буря и огън... и като свещ да се стопим... за да разберем, че само една природна стихия, може да ни направи смирени, любящи, ценящи. Да оценим, че в този живот, не богатства, власт, пари, сила се крие в нашето щастие, а само ОБИЧ, УСМИВКА и две, три ТОПЛИ ДУМИ! Ели Зарева
Няма коментари