Ето експертното мнение на екип учени от Международния Център за Изследване на Проституцията ( МЦИП ):

Първи вид – Това са познатите „стопаджийки” по първокласните пътища на страната и Околовръстното на София. Тарифите им са възможно най-ниски – от 5 до 30 лв. в зависимост от услугата. Орален, вагинален или анален секс. За повече разнообразие няма нито условия, нито време. Клиентите винаги бързат. Месторабота – крайпътни храсти, автомобили, кабини на ТИР-ове.

Втората група проститутки са организирани по частни квартири – клубове, които служат като сборни пунктове. Тарифите са от 50 до 100 лв. отново според желанието на клиента. Съществува възможност и да бъдат наети за цяла нощ. Изпълняват всевъзможни допълнителни желания срещу доплащане.

Третата група проститутки е на моделите и манекенките. Обслужват заможни клиенти срещу 800 – 1000 лв. Работно място – апартаменти, вили, къщи, ловни хижи, хотели. При всичките три групи половината или повече от цената е за сутеньори.

Четвърта група – чалга певици. При тях тарифите са по договаряне в зависимост от известността им. Иначе не се отличават от третата група.

Всеки европеец би си помислил, че с това се изчерпват видовете проститутки в България. Но според доклада на МЦИП не е така. В него изброяването продължава:

Пета група – магистрати. Жрици на любовта, прикрити като прокурори и съдии. Особеното при тях е работното им място. Нарича се Съдебна палата. Всевъзможни перверзии и извращения, които при другите четири групи се считат за екстри и се заплащат допълнително, тук са в основния пакет от услуги. Могат да набутат или извадят когото и каквото си пожелае клиента. Ролите на сутеньори се изпълняват от преките им началници или от адвокати – уговоркаджии. Тарифите са високи – десетки хиляди левове, но пък клиентите винаги остават задоволени.

Шестата група проститутки – държавни чиновници. Министър председатели, министри, зам-ове, шефове на комисии, агенции, фондове, управления, отдели… И тези труженички изпълняват сеансите директно върху бюрата си, там където им се води официалното прикритие като служители на държавата. Тарифите им са съобразени с ранга им. Колкото са по-нависоко в йерархията, толкова по-скъпи са удоволствията. Както и при седмата група проститутки – политиците, така и чиновници и магистрати могат да бъдат наемани за еднократни услуги. Но по-често срещано явление е те да изпълняват желанията на клиентите на принципа на абонамента.

В края на доклада на МЦИП се отбелязва, че проституцията в България може да бъде разделена на частна и държавна. Първа, втора, трета и четвърта групи проститутки са представители на частната. А пета, шеста и седма групи – на държавната. Ясно се вижда, че държавните жрици на любовта заработват несравнимо повече от частните. Те са привилегировани и от факта, че при тях няма възрастови ограничения. Могат да практикуват най-древната професия и на 80, и на 100 години. Всъщност, докато са живи. Специалистите от МЦИП са въодушевени от мащабите и развитието на проституцията в България. И са убедени, че ни очаква светло и доходоносно бъдеще.

Женската проституция между 1850 г. и 1910 г. бе темата на изложба в музея „Орсе“/на снимката по-горе/ в Париж през 2016 г. Тя се нарича „Величие и падение“. Колкото и зловещо и сензационно да звучи заглавието на настоящата изложба, то всъщност е вдъхновено от романа на Балзак „Величие и падение на куртизанките“. Експозицията има за цел да представи всеобхватно проучване на „най-старата професия в света“ през XIX век.