Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07 12:13 - Малка приказка за вълшебната коза
Автор: georgihadjiyski Категория: Лични дневници   
Прочетен: 404 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Малка приказка за вълшебната коза

„Само преживените мисли са ценни.”

Фридрих Ницше

image

Когато вуйчо ми се разболя, докара у нас една хубава черно-кафява коза с жълти очи, която се казвала Гаруша, защото вече не можел да я гледа, но му се досвидяло да я заколя, а и дължал някакви пари на майка ми. И Гаруша заживя в нашия двор заедно с кучето Шаро, котето Ники, коня Дорчо, кравата Гана, прасето Пепи, телето Бурканчо, овцете Мими и Тони и безименните кокошки, петли, пуйки, патици, гъски…

Гаруша се оказа интелигентно и податливо на дресировки животно – навярно затова ние с малките племенници лесно я научихме да се изправя на задните крака, когато вдигнехме ръка над нея; да тича и да ги близва по бузките, когато ги видеше; да се преструва, че иска да ги „кюска” с макар и безрогата си глава; да блее, когато искаше да й се обърне внимание. Даваше и малко мляко – по около литър на ден и понеже на нас не ни харесваше особеният му вкус, майка ми – като истинска голяма кулинарка, го събираше по няколко дни и правеше от него сирене, което имаше не само по-приемлив вкус, но и си беше направо истински деликатес. С племенниците измайсторихме каишка за Гаруша и я водехме да пасе, да бръсти върбови и лескови клонки, да яде млади листа от бъз, да пие вода от кладенеца или пък просто я разхождахме така, както другите си разхождаха кучетата.

Прави се оказаха обаче старите хора, които говореха, че козите са бесовски твари, които не трябва нито да бъдат наричани и правени на курбан, нито дори и да бъдат отглеждани в къщи. Гаруша на няколко пъти прескачаше мрежата между двора и градината и правеше всевъзможни големи пакости – стъпка и опоска зелето и морковите; изяде калемите на ябълките, крушите и дюлите, които баща ми беше присадил на овощните дървета; сдъвка и филизите на лозата, която бяхме засадили и се опитвахме всячески да аклиматизираме към суровите планински условия; дори и веднъж скъса простора с цялото пране по него. Ето защо семейният съвет след разгорещени спорове и сълзи й произнесе присъдата, а аз – както винаги, бях определен за изпълнител. С малките племенници решихме да я направим на пастърма, дълго търсихме подходящи рецепти из Гугъл, разпечатвахме ги, четяхме ги на баба им, обсъждахме детайлите на приготвяне и евентуалните им вкусови качества.

Един ден у нас дойде една съседка – беше слаба, жълта, едва държаща се на краката си. Обясни, че била правена операция от рак, че лекарите й били казали, че ще живее още няколко месеца, но че била чула, че ако пие козие мляко ще оздравее и понеже само ние имахме коза по онова време в селото, искаше да й даваме млякото от нея. Така майка всеки ден започна да го налива в измити пластмасови бутилки за еднократна употреба от безалкохолни напитки и да й го дава. Дали защото козата ядеше всякакви билки, или самият й организъм имаше някакви особени качества, а може би поради вярата на самата жена, или пък незнайно защо – съседката наистина оздравя – и до днес ходи, работи и помага на другите.

 

 



Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nedovolen - Достойна козичка за уважение, к...
22.07 09:28
Достойна козичка за уважение, както и всяко животно.
Зет ми е хематолог. Преди няколко години е имал пациент с тежка форма на рак на кръвта, когото изписали като безнадежден случай. След близо година дошъл на контролен преглед за обща изненада на лекарите.
Какво си правил, попитал го. Ами нищо.Имам си две козички, паса ги през деня, пия мляко, правя си сиренце, отвара, цвик. Това е. Просто.
:)))
цитирай
2. georgihadjiyski - Безспорно,
22.07 12:14
nedovolen написа:
Достойна козичка за уважение, както и всяко животно.
Зет ми е хематолог. Преди няколко години е имал пациент с тежка форма на рак на кръвта, когото изписали като безнадежден случай. След близо година дошъл на контролен преглед за обща изненада на лекарите.
Какво си правил, попитал го. Ами нищо.Имам си две козички, паса ги през деня, пия мляко, правя си сиренце, отвара, цвик. Това е. Просто.
:)))


животът е чудо и ако вярваме в него, всички живи същества ни помагат за да го живеем. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1059921
Постинги: 249
Коментари: 392
Гласове: 2126
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031