2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Прието е думичката „анима” и насищането й с особен, уникален смисъл в името на нейното превръщане в универсален общосподелен психоаналитичен термин да бъде приписвано на Карл Густав Юнг. Чел съм няколко книги на Карл Густав Юнг – по времето, когато четях психоаналитична литература в желанието си да прилагам опознатите идеи в практическата си дейност. А имаше и такъв период в живота ми. От него останаха няколко десетки публикации в различни наши издания... И повече или по-малко избледнели спомени от опити за осмисляне на някакви човешки представи за естеството на някакви реални или въображаеми човешки същности.
Твърди се, че анимата е част от някакво извечно духовно начало, свойствено на всяко човешко същество и понеже подвластният на изконния стремеж към безсмъртие на битието човешки живот е част от всеобщото движение от нищото към нещото (или обратно), от вечното преображение на материята в енергия и антиматерия, от светлата към тъмната част на Вселената и обратно..., а за да се опознае, да се осъзнае, да се осмисли естеството на всяко устремено към своята противоположност нещо, то трябва да се сравни със самата си, при това еднородна противоположност, трябва и присъщата на всеки човек анима да има своя анимус – а те – анима и анимус, тяло и дух, материя и съзнание, плът и разум..., поради своя произход са едновременно и вътрешно присъщо индивидуално състояние, а и нещо, което свързва индивида с всяко друго живо същество във времето и пространството.
И понеже всички ние пренасяме своите същности навсякъде, където сме, носим и своите анима и анимус дори и във виртуалността – и в своите предпочитания към другите, и в своите общувания, дори и в своите творчески продукти.
Безсмислено е да се опитвам да намеря отговор на въпроса как тя се превърна в анима и защо точно тя стана анима – защото има неща, чиито смисъл е да бъдат опознати и така да претърпят метаморфозата чрез творчески процес на вечно търсене и преоткриванe в статично, лишено от динамика състояние, запратено в определена част на мозъка и склонно към потъване в забравата, и други неща към които безспорно принадлежи и самата анима с безкрайно различна, друга същина – защото тя е много чужда на студената, абстрактна, формална логика, поради своята еднозначност с ирационалната, непознаваема, но присъща на всяко човешко същество, пропита с приятна стопляща емоционална чувственост(всемирна) душа. Излишно е да се замислям кога и как сме станали виртуални приятелчета – времето е проекция на съзнанието, а когато то се съпостави към безсмъртието на душата, просто губи всякакъв смисъл, както и когато самата анима се персонализира, нейната същина става излишна – навярно и затова в мига, когато я отъждествих с понятието „анима”, просто я блокирах.
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...