Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02 14:17 - Кучешка история
Автор: georgihadjiyski Категория: Лични дневници   
Прочетен: 414 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Кучешка история


image


След смъртта на своя съпруг госпожа Ангелина Петрова се чувстваше много самотна. А самотата й се усили особено много след като отиде да погостува малко на дъщеря си в Мадрид, където тя беше записала преди вече доста време магистратура, но  се беше устроила на работа в един хотел като камериерка и нямаше никакво намерение да се връща. Запозна се и с приятеля й – мургав колумбиец, който не й вдъхваше никакво доверие. Прие го заради дъщеря си. Ето защо, когато се прибра, започна сериозно да обмисля идеята дали да осинови дете или да си вземе куче. И след като я обсъди доста обстойно с приятелките си от дамския клуб и дори ходи с една от тях – служителка от Агенцията за закрила на детето в няколко дома за деца за да се увери, че те всички се оказаха мургави и с кафяви и черни очи, а тя държеше детето да бъде русо със сини очи, реши да си вземе куче. Проведе няколко сериозни разговори с персонала на салона за красота и с клиентки, защото се колебаеше дали да вземе безпризорно куче от приют, за да го спаси или да купи куче от някоя по-скъпа порода и понеже остана очарована от женския йоркширски териер на психоложката Надя Калоянова, си купи от нея последното останало от неотдавна родените кученца, което беше мъжко и носеше името Цезар, като заплати без никакво колебание сумата от осемстотин лева.

А Цезар се оказа чудесно малко, сладко, хубаво,игриво, умно и обичливо кученце и скоро между тях са зароди огромна и трудно описуема искрена и истинска любов. И покрай грижите по него, госпожа Петрова направо се прероди – освен, че му купуваше най-качествени кучешки храни, кокали – играчки, различни видове каишки за разходки, хубави сини дрешки /защото Цезар беше момче/ за да не му е студено навън, подходящи за сезона обувки, намордници,  къщичка за терасата,  тоалетна с бял карибски пясък, тя го ваксинира срещу всякакви кучешки вируси, чекира го, плати таксата за куче в общината, редовно го водеше на профилактични прегледи при ветеринарния лекар д-р Илиян Стоев и дори страда много, когато Цезар смени млечните си зъби с постоянни…

Един ден, когато Цезар поотрасна и скочи през терасата в изблик на силна страст към някаква си улична кучка, с което притесни изключително много госпожа Петрова, която освен, че се обади на всички съседи, в полицията и в приютите за кучета, плака цяла нощ и едва се успокои, когато го доведе съседът Михаил Монев, а Цезар беше станал измършавял, мръсен и кален, гладен и жаден и след като го отведе на задължителен преглед за венерически и други остри заразни болести при доктор Стоев, по негов съвет, госпожа Петрова взе тежкото решение да кастрира Цезар. Затова и докато пиеше кафе в МОЛ-а със своите приятелки, няколко пъти обсъжда с тях детайлите на тази операция. Изабела Никова, която се занимаваше с благотворителна работа в приюти за кучета, а иначе имаше верига от ателиета за продажба на козметика й обясни, че във Виена последната мода била да слагат силиконови топчета след кастрирането на домашните любимци, защото така постоперационният стрес бил значително по-слаб. Ето защо госпожа Петрова се посъветва с доктор Стоев, който се оказа, че бил чувал за тази ветеринарномедицинска иновация, но още не я бил практикувал и макар, че можело да поръчат заместващите силиконови топчета по Интернет от Виена, не искаше да рискува точно на Цезар. А това принуди госпожа Петрова да проучи внимателно клиниките във Виена, които извършваха подобни операции, да насрочи ден и час, да събере необходимите документи и да отведе Цезар в съответната клиника. И след като операцията беше направена и заплатена, а ветеринарните лекари я посъветваха да разхожда повече Цезар, тя отиде с него в семейната вила, която беше построена от покойния й съпруг в едно крайградско село. Там го разхождаше всеки ден и го оставяше да си играе на воля в големия двор.

Един ден през февруари, докато разхождаше Цезар видя, че група деца и младежи се бяха събрали на една поляна извън селото и правеха купа от изхвърлени автомобилни гуми и хвойнови стъбла. Малко по-късно, когато нощта се спусна над селото и го забули с тъмните си одежди, около запалената купа се бяха събрали доста хора и кучета. А когато връщайки се от разходката мина покрай купата, Цезар радостно скочи към някакви кучета, изтръгна каишката от ръката й и…

*******

И тази година, както е било правено от децата и младежите в селото винаги досега, Пепи и неговите приятели направиха и запалиха купата на Поклади. Пепи цял ден беше рязал и носил смрики и гуми и навярно това, съчетано с няколкото изпушени цигари и изпити бири, го накара първоначално да не повярва на очите си, когато видя как смешното малко кафяво рошаво куче, облечено в смешни сини кучешки дрехи, се изтръгна заедно с каишката си от ръката на бабичката с боядисана в синьо коса, втурна се към другите кучета, които си играеха около купата, сджафка се с тях и скочи право към огъня. Пепи бързо се наведе и със сетни усилия успя да го хване за задния крак, но кучето се обърна и го ухапа по ръката, а него много го заболя и затова го пусна, а то полетя към огъня и жаравата…

 





Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1074013
Постинги: 250
Коментари: 372
Гласове: 2139
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930