Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2013 21:27 - Книгоиздателска история
Автор: georgihadjiyski Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1795 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 02.06.2013 21:28


Книгоиздателска история

 

Преди няколко години, след като проведохме съответния разговор за миналото, настоящето и бъдещето на селото и с оглед необходимостта от изготвяне на една модерна форма за негова презентация, с тогавашния кмет решихме да издадем книга, посветена на селото. Той пое ангажимента да осигури необходимото финансиране, а аз – като човек, вече издал една книга (макар и в съавторство), а и писал за разни централни и общински издания – да събера, систематизирам и подредя в естетически и логически издържан вид наличната информация.

Като първа стъпка – с оглед уточняване на размера на необходимата сума, след близо едноседмично координиране на действията, отидохме при най-успелия и известен човек от село, в чиято богата трудова биография наред с всичко друго имаше и немалък опит от издаването на местни и централни вестници и дори виртуални сайтове. И понеже съобщената сума в хода на разговора беше близо седем пъти по-висока от сумата, която вече беше заплатена за издаването на моята книга, просто  показах една бройка от нея и съобщих цената за нейното издаване. След което разбира се бе пояснено, че сумата не била окончателна и всичко зависело от информацията, която ще бъде предложена за публикуване.

Така започнах да работя по този епистоларен проект.

Първоначално потърсих информация в специализираната енциклопедична литература, после прегледах немалко научни географски и исторически томове, както и достъпните ми документи...

Продължих с огромното количество местни краеведски трудове, в които повече или по-малко образовани, грамотни, талантливи и интелигентни жители на общинския център, а и представители на други населени места, се бяха опитали да пресъздадат повече или по-малко достоверна картина на неговото място в нашата история и в които, ако случайно се споменаваше по нещо за включените села в общината, по един твърде уникален начин би могъл да бъде проследен траен психосоциален комплексарски подход за принизяване и подценяване на всичко, отнасящо се до думичката „село”. Безспорен факт бе обаче, че най-голямата по обем и може би интересна като съдържание книга за този град беше написана от човек, който макар и не само да не беше от него и да нямаше нищо общо с местните психосоциални дадености, съзнателно или подсъзнателно и то някак си в духа на достигаща чак до крайно плагиатство традиция, бе пресъздал (по всяка вероятност опирайки се на стила на по-старите издания) същото абсурдно отношение към включените в общината села.

Прочетох и анализирах и достъпните ми книги, написани и издадени и за околните села. Познавах някои от техните автори лично – бивши мои учители, които изтръгнати по стечение на житейските обстоятелства от своите корени и потопени в битието на една изключително враждебна към всичко селско градска среда, бяха пресъздали с огромна носталгия чистотата на своите детски спомени за изгубения завинаги български традиционен начин на живот... В тези чудесни книги се чувстваше и богатството на българския език от владеещи го почти до съвършенство истински наши селски даскали – от онези, възрожденските, които успяха да създадат такава България, че нашите политици вече близо век и половина така и не успяват да разрушат; и невероятно умение за оценка и достоверно пресъздаване на историческия факт; и психологически усет за докосване до душевността на обикновените необикновени „прости” селяни; и най-вече – тежка, тягостна, макар и несъзнателно предадена мъка по смазването и безвъзвратното унищожаване на българското село и всичко живо в него. Да, това бяха от малкото книги, които си заслужаваха четенето, но пък и в тях информацията за моя изследователски обект бе изключително оскъдна...

Когато разбраха с какво съм се захванал започнаха да ме търсят и хора от самото село. И именно те ми предоставиха произведенията на цели четири опита преди моя да бъде написана и издадена книга за селото. Първият беше ръкопис на грамотен местен човек, който през 60-те години на ХХ век бе изписал почти цяла тетрадка, пресъздавайки достъпните му сведения за миналото на селото. Вторият бе датиран от 80-те години на ХХ век и включваше около 20-ина листа формат А4, изписани на (навярно развалена) пишеща машина от учител по история от съседното село, (защото отколе учениците от моето, което описвах, учеха в града.) Третият бе хронологична справка за някои от тукашните родове, изготвена от местната библиотекарка. Четвъртият – таблично представено уникално родословно дърво на жителите на селото, направено от бивш учител в електротехникума.

Продължих с посещение и заснемане на природните и исторически забележителности, както и с анализ на съответните топоними.

Накрая реших да посетя (и посетих) и местния музей в града. И както можеше да се очаква оказа се, че нямало почти никаква информация за интересуващото ме село. Понеже познавах директорката (бивша учителка), а и уредничката – авторка на локални етнографски трудове, издадени с щедро спонсорство от общината, ми обясниха, че щели да направят справка в някаква вече преведена, но все още не издадена хроника на богат еврейски род и да ми я предоставят. Когато отидох в уреченото време ми показаха папка с ксерокопирани страници формат А4 на изписан на пишеща машина превод на съответния исторически извор. На две от страниците, с по едно изречение, се споменаваше името на селото – че тогава и тогава, когато някакъв си турски валия идвал в града, най-богатият човек в него – авторът на хрониката, го водел в своята вила, находяща се в интересуващото ме село. Попитах дали може да ксерокопирам тези две ксерокопия на страници – оказа се, че нямало ксерокс, а и нищо от музея не можело да се изнася извън него. Тогава попитах дали може да ги снимам с камерата на мобилния телефон – все пак беше началото на ХХІ век – и това не можело, можело само да ги препиша. Така имах удоволствието да се докосна и до достигащия до налудност абсурд...

В крайна сметка се получи книга от около 120 страници с 32 цветни фотографии. И тръгнах да търся най-ниската оферта по разните столични и местни издателства и печатници...

Вече бях завършил работата и навярно в онзи момент се бях превърнал в доста добре запознат с локалното общинско краезнание читател, когато минавайки през книжарницата на един познат видях и една току що издадена книга с финансово спомагателство от общината. Откровено казано бях искрено учуден – че е дело на човек, който познавах лично и то в битността му не на какъвто и да е, дори и някакъв си никакъв писач, просто защото е всеизвестно, че всяка творческа работа изисква абсолютно различни качества от присъщите му – на задръстен провинциален чиновник, като какъвто се беше препитавал цял живот – типичен ибрикчия, лакей, прислужник, комунистически слуга на олигархията. Погледът ми се плъзна по заглавията на няколко десетките страници „откровения”, за които общината бе заплатила цяло състояние, събрано от данъците на местните хора, а в паметта на съзнанието ми, където все още не бяха избледнели достатъчно спомените от прочетеното, се появиха ярките картини на абсурда в конкретните му проявления – за жалкия чиновник, писал цял живот разни тъпи документи и решил, че щом може да пише административни идиотщини, може да напише и цяла книга, защото „щом другите пишат и издават, мога да пиша и издавам и аз”; за откритото и то почти буквално плагиатство от други епистоларни трудове, базирано върху чувството за ненаказуемост на извършителя – „какво като съм преписал, другите с един подпис крадат милиони, а аз съм преписал само някакви си глупости”; а дори и за психотерапевтичния ефект, познат от метода „анализ на свободните асоциации” по отношение на освобождаването от натрупаното чувство за вина в подсъзнанието на лице, което близо половин век бе участвало в унищожаването, разграбването и превръщането в руйни на един от най-хубавите градове в страната ни, както и на околните села, което (лице) вместо да отиде в кабинета на психоаналитика пред който да излее своята мъка (като заплати съответната такса), бе отишло в редакцията, от където си беше тръгнало и със съответния хонорар. Погледнах цената на книгата – не беше твърде висока – нали все пак беше издадена изцяло с общинско финансиране и следователно продажбата на всяка бройка си се оказваше чиста далавера и в миг се изкуших да я купя – купувал съм стотици книги, а и съм прочел безчет други глупости, но точно тази – признавам си чистосърдечно, може би поради злонамерената завист, я оставих, преодолявайки и желанието да я прочета за да имам и основание да я оплюя. 

Междувременно местният електорат избра друг кмет на селото, който в никакъв случай не би могъл да бъде причислен към любителите на епистоларността и в тази си битийност просто похарчи събраните от предшественика си пари за издаването на книгата за други нужди.

Аз, разбира се, понеже бях вложил немалко време и енергия в изготвянето на тази книга, потърсих помощта на местния бизнес елит – ефектът се оказа нулев. Написах и молба за спонсорство до общината – със същия резултат. А когато разбрах, че към министерството на културата има отворена процедура за подкрепа на издаването на български книги, успях да убедя чорбаджията на издателството, който бе предложил най-ниска цена за издаването на книгата, че си заслужава и изготвих съответния проект. Когато мина процедурата по оценка на проектните предложения, разглеждайки одобрените заглавия, просто имах възможността да се убедя във валидността на онова твърде интересно социално явление, което е дефинирано от латиноамериканеца Паулу Коелю като „банка за приятелски услуги” и е напълно аналогично с въведения в употреба от Ахмед Доган термин „приятелски обръчи от фирми”. С други думи – същото нещо, което онзи наш истински голям интелектуалец още в средата на миналия век бе оприличил с живеещите гнусни червеи в стерилната среда на буркана в лабораторията и подхранващи се от собствените си фекални продукти...




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1453818
Постинги: 281
Коментари: 440
Гласове: 2514
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031