Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2011 10:22 - Простотията като психо-философска категория
Автор: georgihadjiyski Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3155 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 02.02.2011 11:11


Простотията като психо-философска категория  
                      Като начало, ако приемем, че количеството изговаряни глупости, се намира в някаква пропорционална зависимост от продължителността на самото говорене, то тогава едва ли би било за учудване, че някакво лице, чиято дейност е пряко свързана с говоренето, е казало поредната си глупост. Нещо повече – ако говоренето на глупости си е само говорене, би било дори и забавно. Но пък когато говорещото глупости лице по една или друга причина тръгне да ги реализира на практика, става не толкова забавно, а дори може да бъде и страшно. С други думи – глупостта претърпява метаморфоза в простотия...
Познавах този човек отдавна. Лично. И... откровено казано – не се бях замислял дали принадлежи към групата на глупаците или към тази на простаците, макар, че всички наши общи познати твърдяха, че бил прост човек. Докато един ден той изрече своята култова реплика: „Всички ме мислят за прост, ама аз не съм и ще им го докажа...” Разбира се, сами по себе си тези думи биха могли да бъдат тълкувани като своего рода интерпретация на всеизвестната Сократова сентенция: „аз знам, че нищо не знам.”, ама... По една или друга причина, интерпретаторът не само перифразира вложения смисъл от древногръцкия мъдрец, но и го допълни. По своему. А това вече ме подтикна да се опитам да вникна в смисъла на словата му...  Погледнато в синтаксисна проекция е налице едно обикновено сложно изречение, което се състои от три части: 1.      „Всички ме мислят за прост...” 2.      „...ама аз не съм...” 3.      „... и ще им го докажа.” Ако обаче бъде използван методът на тълкуване на свободните асоциации на психоанализата, зад тези думи биха могли да бъдат разкрити твърде интересни личностни особености на човека, който ги е изрекъл... В първата част: „Всички ме мислят за прост”, прозира онзи добре познат набор от негативни личностни състояния, които обикновено биват включвани в дефиницията „комплекс за малоценност” – т.е. налице е човек, дълбоко страдащ от неосъзнатото усещане, че се намира някъде в долната граница на показателите, разкриващи човешката интелигентност... От своя страна продължението: „ама аз не съм”, макар и на подсъзнателно ниво, разкрива типичното чувство за вина, породено от значителното разминаване на собственото мнение за себе си – или „Аз” концепцията на съответния индивид с  доминиращи ценности в обществото, обозначавани с термина „Свръх Аз” в структурата на личностното съзнание. В такива случаи психоанализата, а дори и психотерапия, прилагат успешен набор от терапевтични дейности, с помощта на които се снема личностното напрежение и човекът възстановява вътрешния континуитет. Самият той обаче трябва да търси и иска това... А така ли е в случая? Третата част на анализираното умотворение – „и ще им го докажа.”, съдържа огромен заряд подтисната агресия, която, съчетана с явния много нисък праг на фрустрация, разкрива типичния патогенен вискозен дизпозитет, т.е. лицето не само, че не би признало необходимостта от терапевтична намеса в своя вътрешен мир, но е и налице силно мотивирано желание за противопоставяне с цената на всичко на чуждото мнение. Разбира се, подобно мислене и поведение биха били без особено значение за обществото, ако притежаващото тези личностни особености лице не се занимава със социални дела. Нещо повече. Подобен човек би бил типичният глупак от рода на онзи, който отрязва клона, върху който седи и пада на земята, печелейки единствено смеха на околните. Когато обаче подобен човек е упълномощен да решава някакви повече или по-малко значими обществени дела, той обикновено за да докаже себе си, (дори и когато е видна обективната несъстоятелност на неговите решения), е в състояние да отреже не само клона на който седи, но и цялото дърво, от което зависят и околните... С други думи – глупостта се превръща в простотия...



Гласувай:
3
0



1. haralanov - Здpавей!
01.02.2011 16:41
Простаци у нас бол(другаде как е- незнам!).Абсолютен мит е,че българинът е интелигентно животно.По силата на каква логика?Обикновено простакът е невежа,който интерпретира събитията по един повърхностен и елементарен начин.Безпардонен и надменен,той предполага,че мнението му е основополагащо.Примери мога да дам много.Едва ли е необходимо обаче.Поздрави приятелю!
цитирай
2. georgihadjiyski - Здравей,
01.02.2011 18:01
То такива има навсякъде по света - нека си припомним например чудесната книга на Марк Твен, но нашите са си наши и затова нека приемем, че са си "най-".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1174623
Постинги: 264
Коментари: 413
Гласове: 2238
Календар
«  Март, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031