Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2020 16:38 - Мигове от класиката
Автор: georgihadjiyski Категория: Изкуство   
Прочетен: 801 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 02.03.2020 19:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Мигове… От класиката

 


image



“Чувството за приключение определено не се дължи на събитията — доказателството е налице. То идва по-скоро от начина, по който миговете се съчетават. Според мен се случва следното: внезапно усещаш как времето изтича, как всеки миг отвежда към друг и така до безкрай; всеки миг отлита и няма смисъл да се мъчиш да го задържиш и прочие, и прочие… Тогава приписваш това свойство на събитията, които се вместват във въпросните мигове; пренасяш върху съдържанието присъщото на формата. Впрочем много се говори за прословутия ход на времето, но той ни най-малко не е забележим. Виждаш една жена, мислиш, че ще остарее, само че не я виждаш да остарява. На моменти обаче ти се струва, че я виждаш как остарява и осъзнаваш, че остаряваш едновременно с нея — тъкмо там е чувството за приключение.

Ако добре си спомням, това се нарича необратимост на времето. Значи чувството за приключение е чисто и просто в осъзнаването на необратимостта на времето. Но защо не го изпитваме винаги? Да не би времето невинаги да е необратимо? Има мигове, в които ти се струва, че можеш да правиш каквото си искаш, да вървиш напред или да се върнеш назад, че нищо не е от значение; и други, когато брънките сякаш се сгъстяват — в подобни случаи въпросът е да не се провалиш, понеже нова сгода няма да има.

***

"Първо е необходимо да се озовеш при изключителни обстоятелства, а после съзнателно да внесеш в тях ред. Ако условията бъдат изпълнени, тогава мигът ще е съвършен."

Жан-Пол Сартр, “Погнусата”

 



*********

 
image


Джон Стайнбек

"Има мигове, когато човешкото съзнание засиява от тържество. Случва се едва ли не всекиму. Усещам го как расте или приближава досущ като горящия фитил към динамита.

То е някаква тръпка в стомаха, блаженство в жилите, в ръцете. Кожата ти възприема въздуха и всяко ново вдишване носи сладост.

В началото доставя наслада като от протягане с прозявка, в мозъка ти нещо проблясва и целият свят пред очите ти започва да излъчва светлина.

Човек може цял живот да е живял сиво, в полята и горите на душата му да е царял мрак и печал. А събитията, дори значителните, да са преминавали безлични и бледи.

И внезапно тържеството - песента на щуреца гали слуха му, дъхът на земята се надига запял към ноздрите му, а шарената сянка под дървото се превръща в благословия за очите.

Тогава човек се устремява навън като порой, който обаче не отнася нищо от него.

И аз подозирам, че стойността на един човек в света би трябвало да се измерва със същността и броя на неговите триумфи. Може да са съвършено лични, но те ни свързват със света. Те са майката на всяко творчество, те придават разликите на отделните индивиди."

 

Джон Стайнбек, "На изток от Рая"

 



 

**************


image



” — Обичате ли децата?

— Обичам — отвърна Кирилов, твърде впрочем равнодушно.

— Ще рече, и живота обичате?

— Да, и живота обичам, защо?

— Ами решили сте да се застрелвате.

— Е, та какво? Защо всичко в кюпа? Животът е едно, това е друго. Живот има, а смърт изобщо няма.

— Почнали сте да вярвате в бъдещия вечен живот?

— Не, не в бъдещия вечен, а в тукашния вечен. Има  един миг, вие стигате до мига, в който времето внезапно спира и почва вечното.

— Надявате се да стигнете до тоя миг?

— Да.

— Това едва ли е възможно в наше време — също без всякаква ирония, бавно и някак замислено отвърна Николай Всеволодович. — В Апокалипсиса ангелът се кълне, че вече няма да има време.

— Знам. Това там е много вярно; ясно и точно. Когато човекът достигне щастието, няма да има вече време, защото не е нужно. Много вярна мисъл.

— Къде ще го дянат?

— Никъде няма да го дяват. Времето не е предмет, а идея. Ще угасне в ума.”

***

Идват секунди – по пет или шест, не повече, когато внезапно усещаш, че се постигнал вечната хармония – неземно усещане. Не, не говоря за небесния му произход, а за това, че в земния си облик човек не може да го понесе или трябва да се промениш физически или да умреш. Съвсем ясно, безспорно усещане.
Сякаш изведнъж се сливаш с цялата природа и изведнъж си казваш – да истина е. Съзядавайки света Бог всеки ден е повтарял: “Да истина е, да хубаво е!” Не, не изпитваш умиление, а просто радост. И не прощаваш, защото просто няма какво да прощаваш. И не обичаш – о, това е много повече от любов! Най-страшното е ужасяващата очевидност и тази радост, и тази радост трае ли повече от пет, шест секунди – душата няма да го издържи и трябва да изчезне.
През тези пет, шест секунди аз изживявам цял един живот и ще дам за тях целия си живот, защото заслужава. За да издържиш десет секунди трябва да се промениш физически.”

Фьодор Достоевски, “Бесове” 





************



image



“Времето ни носи, както и всички дни от невзрачния живот. Но винаги настъпва мигът, когато трябва ние да го понесем. Ние живеем чрез бъдещото “утре”, “по-късно”, “когато си създадеш положение”, “с годините ще разбереш.” Тези несвързани разсъждения са възхитителни – нали в края на краищата трябва да умреш.”

***

”Настоящият миг, редуването на настоящи мигове пред една непрестанно съзнателна душа – това е идеалът на абсурдния човек.”

 

Албер Камю, “Митът за Сизиф"



**************

image



" Часомерът на живота. — Животът се състои от редки неповторими мигове с върховно значение и от безброй много интервали, сред които в най-добрия случай витаят наоколо ни само силуетите на тия мигове. Любовта, пролетта, всяка хубава мелодия, планината, луната, морето — всичко това говори истински на сърцето ни само веднъж: ако изобщо някога проговори истински. Защото мнозина никога не са изживели подобни мигове и самите те са интервали и паузи в симфонията на истинския живот."
Фридрих Ницше, из "Човешко, твърде човешко"



Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2303910
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031