Блогрол
1. За мен
2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Постинг
07.11.2019 23:16 -
Поздравително писмо от Христо Христов по повод книгата
Автор: georgihadjiyski
Категория: Изкуство
Прочетен: 880 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.11.2019 23:41
Прочетен: 880 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 07.11.2019 23:41
Поздравително писмо от Христо Христов по повод книгата на Георги Хаджийски „За нашето минало и нашата вечност“
Прочетено на представянето на книгата в Общинската библиотека в Самоков от г-жа Десислава Стоянова
Уважаеми гости,
Искам специално да поздравя колегата и приятеля Георги Хаджийски с книгата му „За нашето минало и нашата вечност“!
Познавам Георги Хаджийски отдавна, а още по-отдавна наблюдавам и, доколкото мога, участвам в литературния живот на Самоков. И от тази позиция, съвсем отговорно мога да заявя, че тази книга, със забележителните си есета, е едно от най-стойностните явления в последните десетилетия. И това изобщо не е случайно. Георги Хаджийски има завидно образование и изключителен интелект. Завидни знания в различни сфери на науката. Богато езиково умение и боравене с културните, научните и художествени похвати. Богата и неангажирана с никакви идеологически измамничества мисловна дейност.
В събраните повече от двадесет текста, които са публикувани в интернет с течение на няколко години, Георги Хаджийски развива изключително интересни теми – философски преди всичко по своя характер. Любим философ му е Ницше, не само заради „самоосъзнаването като свръхчовешкото у човека“, но и заради „веселото в науката.“
Всички тези есета, тоест опити за опознаване на човешката ни, българска същност, в немалка степен вълнуват доста от нас, но Георги Хаджийски постига това самоосъзнаване и самоопознаване по един изключително интелигентен начин. Неговите есета са научни, аналитични, но те носят и оня необходим художествен привкус, присъщ на литературния стил на Георги Хаджийски, чрез който те се четат с лекота, предизвикват размисъл и същевременно благодарност към автора за отварянето на очите и съзнанието ни.
Вярно, такива текстове трудно биха се разбрали от по-широката читателска публика. В България бе направено много за „опростачването“, моля да бъда извинен, за намаляване качествения критерий за духовните потребности на народа, чалгата във всичките ѝ форми и проявления битува навсякъде!!!
Но не всичко е загубено! Книгата на Георги Хаджийски „За нашето минало и нашата вечност“ е доказателство за това. Защото в нейната идея е включено не само богатото ни минало, преди всичко духовно, но и, обърнете внимание – нашата вечност!
Най-искрено благодаря на приятеля и колегата Георги Хаджийски за изключително стойностната книга, която не знам за кой път препрочитам, и сигурно не само аз, и му желая най-чистосърдечно творческо, искрено както винаги, дръзновение!
Защото България и българите ще пребъдем през вековете!
1.11.2019 г. Христо Христов
Самоков
Прочетено на представянето на книгата в Общинската библиотека в Самоков от г-жа Десислава Стоянова
Уважаеми гости,
Искам специално да поздравя колегата и приятеля Георги Хаджийски с книгата му „За нашето минало и нашата вечност“!
Познавам Георги Хаджийски отдавна, а още по-отдавна наблюдавам и, доколкото мога, участвам в литературния живот на Самоков. И от тази позиция, съвсем отговорно мога да заявя, че тази книга, със забележителните си есета, е едно от най-стойностните явления в последните десетилетия. И това изобщо не е случайно. Георги Хаджийски има завидно образование и изключителен интелект. Завидни знания в различни сфери на науката. Богато езиково умение и боравене с културните, научните и художествени похвати. Богата и неангажирана с никакви идеологически измамничества мисловна дейност.
В събраните повече от двадесет текста, които са публикувани в интернет с течение на няколко години, Георги Хаджийски развива изключително интересни теми – философски преди всичко по своя характер. Любим философ му е Ницше, не само заради „самоосъзнаването като свръхчовешкото у човека“, но и заради „веселото в науката.“
Всички тези есета, тоест опити за опознаване на човешката ни, българска същност, в немалка степен вълнуват доста от нас, но Георги Хаджийски постига това самоосъзнаване и самоопознаване по един изключително интелигентен начин. Неговите есета са научни, аналитични, но те носят и оня необходим художествен привкус, присъщ на литературния стил на Георги Хаджийски, чрез който те се четат с лекота, предизвикват размисъл и същевременно благодарност към автора за отварянето на очите и съзнанието ни.
Вярно, такива текстове трудно биха се разбрали от по-широката читателска публика. В България бе направено много за „опростачването“, моля да бъда извинен, за намаляване качествения критерий за духовните потребности на народа, чалгата във всичките ѝ форми и проявления битува навсякъде!!!
Но не всичко е загубено! Книгата на Георги Хаджийски „За нашето минало и нашата вечност“ е доказателство за това. Защото в нейната идея е включено не само богатото ни минало, преди всичко духовно, но и, обърнете внимание – нашата вечност!
Най-искрено благодаря на приятеля и колегата Георги Хаджийски за изключително стойностната книга, която не знам за кой път препрочитам, и сигурно не само аз, и му желая най-чистосърдечно творческо, искрено както винаги, дръзновение!
Защото България и българите ще пребъдем през вековете!
1.11.2019 г. Христо Христов
Самоков
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3369