Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03 23:09 - За естеството на Погнусата
Автор: georgihadjiyski Категория: Изкуство   
Прочетен: 326 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 14.03 07:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 За естеството на Погнусата

Жан-Пол Сартр, (21 юни 1905 г., Париж – 15 април 1980 г., Париж), е един от култовите представители на френската екзистенциална философия и екзистенциална литература. Получил блестящо образование, той е не само ерудиран преподавател, но и интелектуалец с ярка гражданска позиция и борец за социална справедливост. Поради съпричастността му към марксистките идеи, някои от неговите книги биваха превеждани и на български език, а екзистенциалните възгледи - жадно поглъщани от поколения мислещи българи.  Една от тези книги е „Погнусата“, в която наред с абсурдната сюжетна линия, прави едно от най-поетичните описания на пристъпа на депресия: „Пристъпа си го бива: разтърсва ме от главата до петите. От един час го предусещах, но не исках да си призная. Сиренения вкус в устата ми. Самоукия дърдори и гласът му ромоли в ушите ми. Ала изобщо не знам за какво говори. Машинално кимам в знак на съгласие. Ръката ми е сгърчена около дръжката на десертния нож. Чувствам тъмната дървена дръжка. Ръката ми я стиска. Лично аз съм склонен да оставя ножа на мира: нима има смисъл непрекъснато да докосвам нещо? Вещите не са създадени да бъдат докосвани. По-добре е да се шмугваш между тях, да ги отбягваш доколкото е възможно. Понякога вземаш в ръка някоя, но си принуден бързо – бързо да я пуснеш. Ножът пада върху чинията. От шума беловласият господин се сепва и ме поглежда. Отново поемам ножа, притискам острието към масата и го огъвам.  Това ли било Погнусата: сегашната заслепяваща очевидност! Колко си блъсках главата! Сега знам: съществувам – светът съществува – и аз знам, че светът съществува. Нищо повече. Ала ми е безразлично. Страшно е, че всичко ми е тъй безразлично: става ми страшно. Така е от знаменития ден, когато ми се прииска да мятам камъчета в морето. Щях да хвърля камъчето, погледнах го и тогава се започна: почувствах, че то съществува. Сетне последваха и други Погнуси; от време на време предметите някак започват да съществуват в ръката ми.“  



Гласувай:
4
1



Предишен постинг

1. germantiger - ...
14.03 05:40
САРТР - ЛЕВИЧАРСКИЯ ЛЮБИЛ НЕГРИ БОКЛУК ?!
цитирай
2. georgihadjiyski - Разбирам...
14.03 07:11
germantiger написа:
САРТР - ЛЕВИЧАРСКИЯ ЛЮБИЛ НЕГРИ БОКЛУК ?!


Не ти допада французинът.
цитирай
3. lexparsy - Моите поздравления!
14.03 08:48
Много подходящ цитат за само и себе психоанализа на много хора, когато и психоаналитика им е вдигнал безпомощно ръце и ги е предоставил за забавление на психиатъра :-)))
Сред тях са тез‘ горки хора, които толкова са се вживели във „филията“ си към нещо, че всичко друго им е погнусно „фобно“ :-)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1174533
Постинги: 264
Коментари: 413
Гласове: 2238
Календар
«  Март, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031