2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Прочетен: 9964 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 09.02.2019 19:32
Торинският кон
"На 3 януари 1889 г. Ницше претърпява психичен колапс. Двама полицаи се приближили до него, след като той предизвиквал нарушение на обществения ред по улиците на Торино. Какво всъщност се е случило остава неизвестно, но често повтаряната легенда гласи, че Ницше станал свидетел на това, как някакъв каруцар биел жестоко с бича своя кон в другия край на Пиаца Карло Алберто, след което изтичал до коня, обгърнал ръцете си около врата му да го предпази и после се сринал на земята..."
*******
Биографично
Към 1889 г. Фридрих Ницше, обявеният посмъртно за гений на германската философия, вече е написал почти всички свои книги, които почитателите на творчество му познават днес, както е издал и четирите части на своето култово произведение – „Тъй рече Заратустра”, вдъхновено от тежката психична травма, получена вследствие на неговата несподелена любов по Лу Саломе (1882 г.) и превърнало се в един от образците – шедьоври в световната литература на способността на човешкия дух да осъществи величав полет за извисяване над капаните на страданието.
По една или друга причина, ако все още неизвестният философ е имал някакви надежди тази книга, превърнала се по-късно в световен бестселър, да му донесе слава и успех, те са претърпели пълен провал – продадени са само стотина бройки от всички нейни части, а Ницше изкупува почти целия тираж от издадените 40 броя на четвърта част.
От всичко това навярно психотравмата се е задълбочила, а философът потъва в доста странно саморазрушителното атавистично ретроградно мислене и поведение, които стимулира с непрекъснато повишаващи се дози опиум и хлоралхидрат, който си предписва сам, както и с епистоларна дейност, свързана с работа върху автобиографичната „Ессе Номо”; „Залезът на кумирите” – унищожителната критика на всички всепризнати философски авторитети; и „Антихрист” – твърде нагледен опит, в който прозира макар и подсъзнателно желание за освобождаване от мъчилия го цял живот Едипов комплекс.
През този период от живота му бедите сякаш го следват една след друга: През 1883 г. му е отказана работа като лектор в Лайпцигския университет; през 1886 г. Ницше скъсва с редактора си Ернст Шмейцнер; през 1886/87 г. поради пълна липса на издателски интерес прави на свои разноски втори издания на някои от своите книги…
Макар и с неустановена точно диагноза, съпътстващите живота му маниакално – депресивни психични състояния се развиват като по учебник – „тъмните” депресивни пристъпи са все по-тежки и дълги, а „светлите” етапи на уж „оздравяването” – все по-редки и кратки.
И така се стига до инцидента в Торино от 3 януари 1889 г., след който Ницше изпада в тежък психичен срив, съпътстващ го до края на живота му (1900 г.)
*******
Психоаналитичен символ
Въпреки, че в различните психоаналитични направления свободните асоциации, свързани с коня да се тълкува нееднозначно, но като цяло – по-скоро в позитивен смисъл, символът на „торинския кон” е олицетворение на отключващ фактор на някакво тежко психофизиологично страдание, излизането от което е ако не невъзможно, то поне много трудно и затова обикновено продължава до края на живота.
*******
Торинският кон в изкуството
Почитта, на която се радват идеите на Фридрих Ницше сред творците на авангардното изкуство, намира отражение и в някои твърде интересни творчески произведения на темата „торинския кон”.
*******
Ницше и конят – живопис, Ерик Драс
*******
„Торинският кон” – кадър от разтърсващия филм на унгарския режисьор Бела Тар (2011 г.)
*******
Идеята за пречистващата сила на страданието - „И отново ставаме светли"
"И отново ставаме светли". - Ние, щедрите и богатите духом, изправени като открити кладенци край пътя, не запрещаващи на никого да черпи от нас, за съжаление не умеем да се браним там, където бихме желали, с нищо не можем да попречим да не ни размътват, затъмняват, не можем да спрем времето, в което живеем да не изхвърля в нас своите "злободневности", мръсните му птици - своите изпражнения, момчетата - дреболиите си, а изтощени, почиващи край нас странници - малките си и големи нещастия. Но ще постъпим така, както винаги сме постъпвали. Ще поемем в дълбините си, каквото и да хвърлят в нас - защото ние сме дълбоки, не го забравяме - и отново ставаме светли."
Фридрих Ницше, из "Веселата наука", стр. 241
Замислих се... че и няколко статии съм чел за психическата невменяемост на велики за науката и изкуството личности, според нашите „стандарти“ :-) Сетих се че и един шаман определя някои „луди“ хора като щастливо обладани от духовни гении със своя си чувственост и мироглед, и трябва да се отнасяме с уважение към тях. И той не ги лекувал, а приобщавал...
Психологията е една от най-младите науки за хората... Направо си е бебе :-)))
За това и аз тайно си се радвам ако ми кажат че съм ненормален, както се случва в този блог :-)))
нЕ се прави пак на оригинален и неповторим..
ти си жалък, скучен графоман, байлексо....
освен това, допускаш редовно идиотски грам грешки ...
нооо, важноо е да си на Първа..всеки ден и час, и СЕГА!
/ тежки психолог комплекси..на поредният лузър в Нета..
Какъв е бил си е негова работа и на хората, които са го лекували приживе. А книгите му са класика във философската литература, с което се отличава значително и от Вас, а и от мен. И ако е направил грехове, нека Бог да го съди, а не ние да му даваме характеристики посмъртно.