Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2016 19:48 - Седемте самоти на Фридрих Ницше според Стефан Цвайг
Автор: georgihadjiyski Категория: Изкуство   
Прочетен: 6211 Коментари: 8 Гласове:
5

Последна промяна: 13.08.2016 19:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Седемте самоти на Фридрих Ницше според Стефан Цвайг


image


 

Думата „самота“ не би трябвало да има множествено число. Ето защо нейното аналитично използване от Стефан Цвайг за пресътворяване на иманентната човешка същност на Фридрих Ницше във великолепната едноименна биографична новела, посветена на гения на германската философия, е един твърде интересен литературен и изследователски подход. Безспорно самото творчество, бидейки уникална форма на човешкия стремеж към безсмъртие, насочена към преоткриване и пресъздаване в годен за разбиране вид на вечните истини за света и битието, е самотна дейност, изискваща почти пълно себеотдаване и невероятна концентрация – с други думи – съзнателен избор на самота. Затова и творецът просто няма как да не бъде самотен, а самотата на един творец може да бъде разбрана единствено и само от докосналия се до нея друг творец. Стефан Цвайг и Фридрих Ницше са велики творци, но приликата свършва само дотук – защото живеят в различни епохи, извървяват своя неприличащ по нищо житейски път, дори и в творбите на двамата – макар и причислявани към екзистенциализма, трудно биха могли да бъдат открити сходни белези. Познанието обаче изисква онова, което е заложено и видимо за осъзнаващия го да бъде погледнато там, където е особено ярко и разкриващо се сякаш през увеличително стъкло и да бъде представено в светлината на всички възможни свои нюанси. Стефан Цвайг е познавал самотата. Като творец. Кои обаче са седемте самоти на Фридрих Ницше според него?

Първа самота: Животът на Ницше като трагична монодрама – сцена на която играе сам – без да има до себе си жена, която да го одухотворява с присъствието си; без да има Отечество, което да го приютява след скитанията по света; без да има приятели, чиято подкрепа да чувства; без да има зрители/читатели, които да бъдат съпричастни към гениалното му творчество; без да има професия, която да му дава някаква минимална сигурност; без дори да има вяра в Бога. Изпреварил своята епоха, Ницше е отчайващо сам.

Втора самота: Безнадеждната борба с болестта. Ницше е болен и сам – обсебен от болести, периодично потискащи неговата виталност и с които е принуден да се справя от най-ранна възраст. Но яростното отрицание на болестта, с което е пропита неговата идеология и творческото пресътворяване на античния култ към здравето и силата са не само своеобразна защитна психична реакция – болестта с присъщото си страдание е развила твърде своеобразна свръхчувствителност у Ницше, с която е белязано неговото творчество и чието усещане като неизбежното абсолютно Нищо, неможещо да бъде прикрито дори и от могъщата връхлитаща сянка на свръхчовека, придава и на самотата му представата за безкрайност.

Трета самота: Пълната отдаденост на познанието. За разлика от отричаните от него кумири на мъдростта – античните и съвременните му философи, за които познанието е преди всичко логически път към истината за света и битието, Ницше превръща познанието в страст – и отдаден на нея, той е невероятно самотен.

Четвърта самота: Преображението в самия себе си. Най-страшна е самотата на онзи, който е приел себе си като такъв какъвто е и, който не се стреми да избяга от себе си, а търси вечното преоткриване и потъване в своята същност. За преобразения в себе си Ницше самотата е смазваща.

Пета самота: Откриването на Юга. Стремежът на Ницше към топлия, приятелски, витален, ирационален, емоционален, езически Европейски юг, който противостои на неговия роден студен, логичен, протестантски Европейски север, го превръща в самотник, откъснат от своите корени и чувстващ се чужденец, където и да се намира.

Шеста самота: Бягството в музиката. Музиката осмисля живота на Ницше от най-ранна детска възраст, през целия си живот той търси упование в нея, а през последните му години – когато вече не е и в съзнание, музиката обгръща и неговата самота.

Седма самота: Великият човек. Когато творецът е надмогнал епохата в която живее, а неговите идеи се простират в своя изящен танц над бездната на времето, той няма как да не бъде самотен – такъв е и Ницше, чиито възгледи възвестяват на човечеството идването на ерата на пълната свобода, а неговото култово произведение – „Тъй рече Заратустра“, издавано няколко десетилетия по-късно в милионни тиражи и четено от стотици милиони, не само среща яростна съпротива от издатели, неразбиране от читатели и отрицание от критици, но и трябва да бъде спонсорирано от своя автор.

В крайна сметка самотата на Ницше е всеобхватна – той, обсебеният от стремежа към познание и осъзнаване на истината, губи своя разсъдък; вярващият във възможността самоубийството да го освободи от болката и страданието става неспособен за какъвто и да е волеви акт; създателят на най-поетичната философска система в последните години на живота си пише само откъслечни безсмислени думи…

 

Литература:

Стефан Цвайг, „Фридрих Ницше“




Гласувай:
6



1. smilet - Ницше е страхотен.
14.08.2016 15:12
Ницше е страхотен.
цитирай
2. ok3223 - 100% откачаник е
14.08.2016 16:01
която други откачалки надуват като гумен балон.
Откачалката свръхчовек ...
Една клека се само калесва и само провъзгласява
за свръхчовек.
цитирай
3. tsvganchev - Разбира се, че е най-лесно да обя...
14.08.2016 17:37
Разбира се, че е най-лесно да обявите тоя, който не разбирате, за откачалник! Това и показва колко слабоумно стадо са хората. Ницше е успял да се отдели от тоя добитък, от това стадо, това е неговата самота. И тя е доброволна самота. Явно авторът на статията не разбира това, и приема самотата като нещо негативно. Особено и като обявява писанията му за безсмислени думи. Поздрави!
цитирай
4. georgihadjiyski - Да, безспорно.
14.08.2016 20:06
smilet написа:
Ницше е страхотен.

Много велики световни интелектуалци са посветили някои от най-хубавите си произведения на неговото творчество. Стефан Цвайг е един от тях.
цитирай
5. georgihadjiyski - Добре,
14.08.2016 20:12
ok3223 написа:
която други откачалки надуват като гумен балон.
Откачалката свръхчовек ...
Една клека се само калесва и само провъзгласява
за свръхчовек.

а какво е нормалността и кой може да поставя диагнози?
цитирай
6. georgihadjiyski - Самотата на Ницше,
14.08.2016 20:31
tsvganchev написа:
Разбира се, че е най-лесно да обявите тоя, който не разбирате, за откачалник! Това и показва колко слабоумно стадо са хората. Ницше е успял да се отдели от тоя добитък, от това стадо, това е неговата самота. И тя е доброволна самота. Явно авторът на статията не разбира това, и приема самотата като нещо негативно. Особено и като обявява писанията му за безсмислени думи. Поздрави!

през различните етапи от живота му е различна и точно на нейното осмисляне и обяснение е посветна биографичната новела на Стефан Цвайг, озаглавена "Фридрих Ницше" - върху която е написана и моята статия. Последните 10 години от живота на Ницше преминават в умопомрачение, а тези негови думи - изписани по стените на стаята, в която прекарва дните си, върху салфетки и тефтери, за които пише и Цвайг са "чудовището", "разпнатия", "антихриста", "Дионисий"...
цитирай
7. tsvganchev - Заинтригувахте ме. Съществува ли ...
14.08.2016 21:36
Заинтригувахте ме. Съществува ли български превод, понеже не успях да намеря такъв? Дори на английски не го намерих, само на руски, а руският не ми е особено добър. Благодаря предварително!
цитирай
8. georgihadjiyski - Не,
14.08.2016 21:41
tsvganchev написа:
Заинтригувахте ме. Съществува ли български превод, понеже не успях да намеря такъв? Дори на английски не го намерих, само на руски, а руският не ми е особено добър. Благодаря предварително!

за съжаление няма официален превод на български език.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2304585
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031