Уважаеми Госпожи и Господа,

Имаме удоволствието да присъстваме на поредната изложба на Иван Петров. По стечение на обстоятелствата, вече над едно десетилетие наблюдавам неговото творчество.

А безспорно творческият процес е нещо уникално – той е специфична форма и изява на човешкия стремеж към безсмъртие, чрез който авторът било на картини, на скулптури, на стихове, или на сгради, се опитва да почувства, осмисли и разбере себе си и заобикалящия природен и човешки свят, за да ни представи своя пресътворен негов модел. Самото изобразително изкуство често е смятано за едно от най-ярките олицетворения на творчеството, защото въздейства непосредствено върху очите – сетивата, които са призвани да осигуряват над 85% от достигащата информация до нашето съзнание. Затова и всички ние толкова обичаме да гледаме, харесваме и се замисляме над хубавите картини, оживени и обезсмъртени от вградената душа на знайни и незнайни художници.

Такива са и картините на  Иван Петров, който е от малкото истински творци, които познавам и достоен представител на най-значимата художествена школа по нашите земи – Самоковската. През този над десет годишен период имах възможността да проследя неговите творчески търсения и композиции в различни жанрове – в платната му с красиви планински пейзажи; в мекотата и носталгията на тоновете в уникалните пасторални картини, в изкусно пресъздадените натюрморти и разбира се – в незабравимите портрети, имах удоволствието да се докосна и до неговите експерименти с цветове, с нюанси, с багри и с бои.

Онова, което придава особения авторски стил и дух на неговите картини от всички жанрове, е невероятното съчетание на яркостта и контраста на цветовете, присъщи на акварелните техники, с наситеността и дълбочината на изображението, които са свойствени на използването на маслените бои. Този специфичен авторски стил се наблюдава и в изложените днес и тук картини. А това ги прави уникални.

Благодаря за вниманието.