Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.02.2016 17:48 - Социалната справедливост в стиховете на Стамболов
Автор: georgihadjiyski Категория: Изкуство   
Прочетен: 43180 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 13.09.2020 10:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Темата за социалната справедливост в стиховете на Стефан Стамболов

 image

 

През последните няколко десетилетия немалко наши политици не само от десницата, но дори и социалисти, предявяваха гръмки претенции да се окичат с титлата „Втори Стамболов“, което разбира се е твърде абсурдно просто защото на фона на небивалата обществено – икономическа разруха, обхванала нашата страна, подобни въжделения – проектирани към най-съзидателната епоха в историята на Третата българска държава – до голяма степен моделирана от същия този велик български държавник, изглеждат ако не подигравка с паметта му, то поне изтъкани от комплексарщини.

Безспорно Стефан Стамболов е един от строителите на съвременна България, който за неособено продължителното време на своето управление (1887 – 1894 г.) дава небивал тласък на модернизацията на българската държава и българското общество, като те се откъсват завинаги от традиционната ориенталска леност, а България застава на ясни проевропейски позиции. Въпреки несъмнените успехи на неговото управление обаче върху Стамболов тегне и тъмната сянка на онези процеси, които влизат в словосъчетанието „първоначално натрупване на капитала“, и на предателства спрямо негови съратници и близки приятели, а и на потъпкване на основни демократични принципи, свързани с издевателства спрямо обикновени граждани и представители на опозицията. И ако за живота на „късния Стамболов” – за неговия държавнически период, укрепването на България и заздравяването на властта на нейните институции е първостепенна задача – своего рода дори и самоцел, то в неговите младежки години, отдадени на стремежа за освобождение на Отечеството от турското робство, идеите за социална справедливост са основополагащи и биха могли да бъдат проследени в някои от най-въздействащите негови стихове.

 Поетичното наследство на Стефан Стамболов включва около двадесетина стихотворения, по-голямата част от които са събрани в стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”, издадена в Букурещ през 1875 година, като спрямо днешното поетично безсмъртие на Ботевата поезия може би изглежда твърде парадоксално обстоятелството, че по онова време Стамболов е бил смятан от съвременните си читатели за много по-добър поет от Ботев и именно Ботев е настоявал за издаването на тази стихосбирка в съавторство. А темата за социалната справедливост – в цялото многообразие на възможните й аспекти, е твърде осезаема.

 

Социалната справедливост като стремеж към свобода

Във връзка с разгърналите се напоследък за пореден път в нашата история повече или по-малко етимологични дискусии за естеството на турското робство, или османското владичество, или турското иго, или османското присъствие, или съвместното съжителство…, фактът, че стиховете на Стефан Стамболов са пропити с мощен зов за свобода би могъл да бъде тълкуван и като изява на специфична чувствителност спрямо обществените недъзи и непримиримост към социалното зло, присъща на големия поет, ако това твърде интересно отношение не бе характерно и за текстовете на почти всички български автори, живели и писали в онази епоха. И наистина, макар че живеещите в границите на огромната Отоманска империя през ХІХ век българи да не били роби в класическия смисъл на това понятие, за разлика например от „истинските” роби в САЩ, и от руските крепостни селяни, търгувани по онова време от своите господари като добитъци, а имайки право на собственост, и на придвижване, и на вероизповедание, и на свободна съвест, си изглеждали напрано свободни, твърде интересното социално състояние на рая, в което се намирали тогава – в епохата на създаването на модерна Европа на гражданите на националните държави, формирало сред по-образованите, а и сред обикновените българи онзи могъщ порив към свободата, в името на който била оправдана всяка саможертва и то не толкова защото колкото и богати да били не можели да участват пълноценно в държавното управление, или пък – колкото и да били образовани пак не можели да упражняват определени професии, а просто защото стремежът към самата свобода бил превърнат в ценност само по себе си, оправдаваща всяка лична саможертва.

И с този мощен стремеж към свободата са пропити някои от най-въздействащите стихове на самия Стефан Стамболов:

 

„Не щеме ний богатство,
не щеме ни пари,
искаме свобода
с човешки правдини.”
Из „Марш”
 
Или
„Ей, народ поробен,
Що си тъй заспал?
Ил живот свободен
теб не ти е мил?
     Дойде време, дойде час
     иго да строшим.
     Хайде, хайде, хайде,
     на бой давървим...”
Из „Возвание”
 
Или:
„За роба няма тук свобода,
за роба няма правда, чест;
за него има остра брадва,
има бесилки, мъки, бич.
     За роба няма ден прекрасен,
     За роба няма светлина.
     Злочест, измъчен и отчаян
     проклина той свойта съдба.
И моли Бога смърт да му прати,
да го избави от тегла.
За туй ли си, о Боже прави,
кажи, направил ти света?”
Из „За роба няма тук свобода...”

 

Картината за „мултикултуралното съжителство”, която рисуват тези стихове е твърде показателна дори и сама по себе си. Поради това и не е за учудване, че стремежът за освобождаване от турското робство е издигнат като висша ценност в съзнанието на възрожденските българи точно от „свръхчувствителни” поети като Стефан Стамболов и е специфична форма на социална справедливост, насочена към премахване на  недъзите на османското държавно устройство и създаване на свободна българска държава – държава, в която българите биха били толкова свободни, колкото позволява самата идея за свободата.

 

Богатството, бедността и социалната справедливост

По времето на комунизма Стефан Стамболов беше сред „забранените поети” и затова иначе обилно пишещите в сферата на „социалистическия реализъм” литературни критици бяха подложили на твърде интересно забвение неговите дори и най-критични стихове спрямо деянията на „богатите чорбаджии – изедници”. След рухването на комунизма, при наличието на мощните напъни за политическа идентификация с великия държавник, по редица обясними причини – и най-вече поради присъщото угодничество спрямо конюнктурата на деня, свързана с бесни практико-приложни опити за налагане на достигащи до патологични крайности неолиберални концепции в нашето общество, българската литературна публицистична мисъл отново игнорира каквото и да е тълкуване на иначе великолепните стихове на съратника на Левски и Ботев, голяма част от които отразяват неговото младежко отношение към богатството и бедността.

А Стамблов, като и Ботев, а и останалите наистина големи поети на Българското Възраждане, безспорно има добре открояващо се критично отношение към богатството и то навярно не толкова, защото богатият от гледна точка на манталитета на бедния човек е винаги лош, а понеже заможните българи, живели по онова време в границите на Османската империя, осигуряваща между впрочем огромни пазари за техните стоки, както и всички богати хора винаги и навсякъде по света, са сътрудничели с властите и макар, че след Освобождението твърде ловко се преориентират, обикновено са проявявали голяма резервираност към революционното движение и неговите радетели. Затова и не е за учудване, че за пишещите български хъшове, отдадени изцяло на революционното движение и изпитващи трескава необходимост от елементарна логистика във вид на снабдяване и с оръжие, и за военно – приложна подготовка, и с облекло, и дори с храна..., поведението на българските чорбаджии е абсолютно недопустимо, а рисуваните картини в техните стихове на охолното битие на заможните богаташи контрастира с нерадостния живот на поробените, бедни и страдащи българи.

Тези мотиви биха могли да бъдат проследени и в редица стихове на Стефан Стамболов:

 

„Ако искаш правда,
ако търсиш ред,
гол и бос ще ходиш,
братко, на тоз свет.
 
Всичките минуват
у нас със лъжа,
само тез добруват,
що пият кръвта
 
на своите братя,
на своят народ,
и се отгояват
от чуждия пот.
 
Искаш ли да станеш
човек ти богат?
Продай народа,
беси своя брат!”
Из „Чорбаджийско поучение”
 
Или:
„И видях аз, че всичкото
продава се с парици;
на почит са само онез -
богатите с жълтици.
 
И заклех се пред себе си
парички да добия;
с дявола станах ортак,
мекере на Сърбия.
 
Продавах аз народа си
за лъскави жълтички,
продавах аз брата си
за пустите парички.
 
Ще каже някой, на тоз свят
че подлост съм направил
и юнаци без срам, без грях
на онзи свят отправил.
 
Но... хвала ми! Спечелих си
две хиляди жълтички;
ще хванат те веч от сега
да се въдят самички.”
Из „Знаете ли кой съм аз?”

 

Разбира се, само по себе си нито богатството е някакъв страшен смъртен грях, нито бедността е олицетворение на почтения и съвършен живот, но присъщата социална справедливост на всяко свободно общество изисква в името на обществената  солидарност границата между тях да бъде максимално размита, а преходът между тези човешки състояния – възможно най-опростен – поне за онези, които биха искали да го преминат. По време на турското робство Отоманската империя е издигала невероятни институционални бариери, свързани със задължителни изисквания за религия, местоживеене, социална принадлежност..., пред съответните етнически, верски и социални общности с цел увековечаване на общественото положение и точно тук се коренят и голяма част от мотивите на нашите революционери за участие в националноосвободителното движение. По една или друга причина обаче след Освобождението, та чак до наши дни, бяха иззидани редица нови крепостни стени за недопускане на смени на социалния статус на обикновения българин.

 

Почтеността и честният труд като изяви на социалната справедливост

Аксиомата, че почтеността и честият труд са в основата на човешкото развитие се споделя от всички общества. Както вече стана на въпрос, по време на турското робство определени трудови дейности и професии са били запазени за привилегированите мюсюлмански съсловия и предварително изключвали представителите на раята. А Стефан Стамболов, както и редица други наши поети – революционери, въстават и с перо, и с меч срещу тази фрапантна форма на съществуващата социална несправедливост в прогнилото османско общество, като в много негови стихотворения почтеността и честният труд са въздигнати като висши обществени ценности:

 

„Не ме роди моя баща
знатен и богат,
не остави той сину си
никакъв имот.
     Сал едно ми той остави -
     един скъп съвет,
     и той стана зарад мене
     моя свят завет:
"Не продавай ти честта си,
свойта свобода.
На никому да не станеш
подлизник, слуга.
     Но е бил той силен, знатен,
     но е бил богат,
     пред никого да не склониш
     твоя мъжки врат."
Из „Не ме роди моя баща”

 

След Освобождението въздигнатите в култ почтеност и трудолюбие позволяват на много българи да постигнат мечтите си. А Стефан Стамболов по време на своето управление поставя основите и на тяхната обществена защита посредством необходимата законодателна основа и нормативно регламентираната дейност на съответните държавни институции.

 

*******

 

По темата за социалната справедливост в стиховете на Стефан Стамболов би могло да се пише още много, а всеки техен нов прочит – особено от отдалечаващите се от тогавашната историческа епоха поколения, добавя нови щрихи в осмислянето на тази вечна и често – изплъзваща се обществена ценност, в името на която са направени толкова жертви. Нещо повече. Днес – в условията на тоталното олигархично господство в нашата страна, предварително отхвърлящо в името на своето увековечаване дори и идеята за някаква възможна социална справедливост, стиховете на Стефан Стамболов са отново актуални.




Гласувай:
3



1. slavimirgenchev1953 - Човек като него е ляв, докато
29.02.2016 20:32
вземе властта - после разбира, че без кьотек нищо не става. И днес е същото.
цитирай
2. georgihadjiyski - Властта се взема най-лесно с леви лозунги,
01.03.2016 20:34
но за пълноценно ползване на облагите от нея винаги е необходима идеологическа метаморфоза.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2303856
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031