Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2012 14:58 - Обезценяването на българското слово - от протомутризацията, през мутризацията, до мутресизацията
Автор: georgihadjiyski Категория: Изкуство   
Прочетен: 4959 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 09.05.2013 00:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Обезценяването на българското слово - от протомутризацията, през мутризацията, до мутресизацията


Copyright
© Георги Хаджийски 

Публикувано в:

image


Имало едно време... Имало едно време по нашите родни български предели хора, които искрено и непоколебимо вярвали, че в писаното Слово се крие тайнствената и божествена Истина и затова е недопустимо то да бъде използвано дори и за описание на най-великите и славни човешки деяния... Ето защо всяка книга, написана на старобългарски език била неповторимо и единствено в света произведение на изкуството – с красиво изрисувани от грамотни калиграфи страници – предварително направени от пергамент или папирус по грижливо пазени от своите майстори начини, и често – с невероятно красиво сътворени подвързии от най-ценните за човека материали – злато, сребро и скъпоценни камъни, защото между тях било съхранявано нещо още по-съкровено. И това било Божието Слово достигнало до хората чрез думите на Божия Син – Спасителят Христос.

Много често и до днес немалко наши мислители, може би страдащи от неосъзнат комплекс за национална малоценност – упорито развиван през „модерното време” от разни чуждопоклонници, обичат да правят сравнителни анализи със смятани за релевантни образци чужди културни модели, като изтъкват абсурдни аргументи за някаква примитивност и недоразвитост на българската традиционна писмена култура, в която, за разлика от чуждите модели, толкова рядко се споменават дори и най-славните дела на българските владетели и имената на техните записали ги хвалители, а и почти пълната липса на така популярните в други страни художествени измислици, увлекателно описани от техните прехвалени автори просто за забавление на четящите. По този начин, с използването на чужди аршини за мерене, с охота и лекота бива подценявана и принизявана най-важна същност на българската традиционна писмена култура – нейният дълбок и искрен православен Християнски дух, приемащ за неоспорима истина – единствено достойна да бъде съхранявана чрез записване на Словото, само онова, което бидейки неотменна същност на Божия Промисъл, е съхранено във Вехтия и Новия завет.

От една подобна гледна точка българската писмена традиционна култура е много по-близка до идеите на Християнството, отколкото пропитите с езически героизъм книжнини, възхваляващи грешните дела – били те свързани с убийства на ближни (в бран и воини), или пък – с прелюбодеяния, (чието описание е така привлекателно за читателите), а дори и с греховна лична прослава (обезсмъртяване на собствено име на писателя), свойствени на близки и далечни народи... Безспорно и българската традиционна култура е съхранила в нашето народно съзнание красиво представени спомени в песни, приказки, предания... на житие – битието и на царе, и на светци, и на чорбаджии, а и на обикновени хора, но пък – бидейки като всяко човешко деяние твърде мимолетни и преходни, а и наситени с така присъщата на човека греховност, за продължителен период от време те са били достойни само за отлитащата като сън и мигновение устна реч.

Навярно това е и причината в нашата православна култура писателят, бил той монахът – калиграф, грижливо стремящ се да съхрани Божието Слово и то така, както го е изрекъл Божият Син, или пък – истинският модерен творец, владеещ толкова, колкото е възможно богатството на родния език и умеещ да използва сакралното изкуство да представя с него пътя към Спасението и Истината, да бъдат смятани за духовните водачи на нашия народ – една уникална мисия, за чието следване нито грамотността, нито умението да се изразява нещо с думи, нито бълването на писания и книги, са достатъчни. Защото писането и издаването на книги може да снеме (чисто психотерапевтично) натрупаното психично личностно напрежене у пишещия, би могло да го направи известен, и дори – богат, но ако приемем, че споделянето на някаква истина чрез магията на Словото, е една твърде специфична форма на изконния човешки стремеж към безсмъртие и, че нейната най-важна същност е да указва бленувания път към Спасението на битието, то тогава подобно самоцелно писателствуване е не само абсурдно, а и напълно излишно.

Затова днес у нас има много пишещи, но малко са истинските писатели.

А българската модерна култура и нейните апологети вложиха неистови усилия за дехристиянизацията и насочването по нейния лъжовен път на българската писменост.

*****

И така... Макар, че и преди него е имало българска книжовност, поради всеобхватното отрицание на всичко било, би могло да се каже, и нека се каже, нещо като: „в началото беше социалисическият реализъм - тъмен, мрачен, дълбок... чиято широко оклещена паст бе в състояние да поглъща всичко живо, подобно на царството на Хадес в античността, или пък на черната дупка от по-новото време. Величавата тъма се крепеше върху тънката червена нишка, сочеща светлината на мечтаното светло бъдеще нейде из дъното на тунела, към което водеше винаги вярната партийна линия, отразяваяща великите достижения на гениалната марксистко-ленинска идеология... И съдбата на всеки епистоларен продукт биваше предварително решавана от някакви неясни сили още преди да е достигнал до общественото съзнание към което е насочен и което по начало е призвано да го оценява – дейците на комунистическата цензура, които бидейки измикяри на своите партийни господари, ценяха най-вече умението да се прислужва, и носейки присъщото си работническо-селско (пролетарско, типично елементарно нагледно-образно) мислене, не само не разбираха и затова – с лекота отхвърляха всеки опит за някакъв несвойствен авангардизъм и стимулираха примитивизма и опростенчеството, но и често произнасяха присъди дори и над физическия живот на набедените за носители на „буржоазни грехове” български творци.

Защото беше забранено да се вярва и говори за Бог, но пък тези деятели с лекота изпълняваха своите задължения на слуги на атеистичните комунистически бесове и дявола. А те дори и не бяха продали душите си, защото не вярваха, че имат такива, но пък си живееха в охолство и благополучие.

Днес, пълнелите стотици и дори хиляди страници и издавани в завидни тиражи от десетки и стотици хиляди броя книги на „славните” носители на социалистическия реализъм в литературата автори като например М. Исаев, Ст. Даскалов, С. Караславов, Л. Дилов, Х. Радевски, както и многотомните издания на техните критици от ранга на всемогъщия П. Зарев, а дори и „научните” произведения на Д. Благоев, Г. Димитров, Т. Живков и пр., вече трудно се намират дори и в обществените библиотеки, защото историята на българската култура даде своята оценка за тяхното реално място – в пунктовете за вторични суровини. Остава обаче открит въпросът: Заслужавало ли си е да се похабява животът на изсечените дървета, (та били те и от братската съветска република Коми), за производството на похабената хартия?

*****

Безспорно протомутрицацията като литературно направление няма как да не се е пръкнало нейде из утробите на социалистическия реализъм. И ако бъдат използвани някои от типичните му белези като отсъствие на каквато и да е форма на духовност видяна като нещо, което се простира отвъд индивидуалния живот в единичната плът; култ към физическата сила; възхвала на липсата и на морал, и на почтеност; сюжетни линии насочени към представяне на живота на комплексирани личности, избиващи тягостното усещане за своята малоценност чрез елементарния защитен психичен механизъм на потискане на личните чувства, били те свързани и с  любовта и принизяване на същите, а и личността на представителките на другия пол към които са насочени; тотална феминизация – прозираща и в неумението за вслушване и следване на здравата мисъл; и в отрицанието на каквато и да е форма на йерархия и ред; и в лишената от своята духовна опора и затова лутаща се неустойчива психична чувственост..., то тогава, така както руските критици провъзгласиха Н. Гогол с неговата повест "Шинел" за основоположник на критическия реализъм, а М. Горки с романа му "Майка" за основоположник на социалистическия реализъм, българският писател И. Голев и неговата книга „Бронзовата лисица” биха могли да бъдат приети за началото на литературната протомутризация. Това безспорно е една хубава книга, чийто сюжет, отразяващ срещата, изживяванията и разминаването на литературните образи на героят й Борис – трениращ забранения по времето на комунизма буржоазен спорт културизъм студент английска филология и прекъсналата следването си студентка Лидия, би могъл да бъде проследен, при това във вид на невероятни изкривявания, в книгите на възхвалителите на мутрите.

*****

Макар, че „вулгарният роман” не е българско литературно изобретение, защото присъщият му стил на изказ и сюжетна линия, описваща "славното живуркане" на труженици от сенчестия бизнес, са характерни и за преведените и на български език книги на М. Пузо, Х. Милър и пр., у нас литературната мутризация доби вид на твърде своеобразен културен феномен. В условията на пълна либерализация, позволяваща да се издава всичко, стига да се плати; абсолютната липса на критика, която да оказва влияние върху достъпа на словото до общественото съзнание и масовата реклама във всички медии на личностите и делата на възпетите герои, книгите на автори, препитаващи се като сътрапезници на наши мениджъри – камикадзета, бяха щедро финансирани от своите покровители и издавани в значителен за нашите условия тираж. А голямото количество – дори и на принципа на случайността, нямаше как да не доведе и до малко или по-голямо четене на този вид епистоларна продукция, както и да не се отрази върху формирането на съответните обществени модели на подражание, междуличностни взаимоотношения и избор на житейски път.

Ето защо не е за учудване, че когато по една или друга причина мутрите и техните апологети залязоха на социалния хоризонт у нас, се появиха техните мутреси – и то не само като наследнички на богатства, но и в битността на стремящи се към своето самообезсмъртяване чрез словото писателки.

*****

При всички спорове и критики на представителки на феминистки организации няма как да не бъде прието, че има разлики между мъжкия и женския стил на изказ – и като диалог, и като повествувателна структура, и като сюжет. Безспорно и у нас, и по света е имало и има хубави книги, написани от жени, а и много талантливи авторки. И проблемът за своеобразната литературна мутресизация, която се наблюдава у нас като поредния културен феномен не би бил значим, ако целият процес на създаване и достигане до социалното съзнание на идеите на определени епистоларни образци бе свързан със стимулиране на изконния човешки стремеж към безсмъртие, а не чрез неговото отклоняване и потискане. С други думи казано, ако трябва да бъде перифразиран самоопределилият се за „най-добър второстепенен писател” С. Моъм, който може би е перифразирал думите на някой друг самоопределил се за най-добър второстепенен писател и така в безкрая, най-хубавият сюжет на една книга е онзи, в който някъде си се срещат една жена и един мъж, обикват се безумно, след което преодоляват много спънки докато се съберат, достигайки до щастливия край, при който прехвърлят отговорността по спасението на битието на своето потомство...  Точно този сюжет обаче липсва във всички луксозни издания на представителките на литературната мутресизация, чиито героини измамват бившите си любими мутри и им замъкват парите, надхитрят всички други, обичат да страдат, за да стават по-силни, забогатяват, стават известни..., но не могат нито да любят истински, нито пък желаят да имат семейства и деца, които да възпитават в някакви ценности, нито знаят да вършат нещо друго освен оцеляването си.




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. murano - Статията Ви много ми хареса и най...
13.07.2012 19:21
Статията Ви много ми хареса и най-вече идеята, че много се пише, но малко се казва.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2305681
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031