Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2012 09:06 - Представата за Душата в индийската митология
Автор: georgihadjiyski Категория: Хоби   
Прочетен: 4795 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 31.07.2012 12:25


Представата за Душата в индийската митология

 

       За западния начин на мислене, чиито представи за душата са до голяма степен моделирани от християнската теология, основаващи се върху ясната диада лична, макар и безсмъртна душа и призван за я съди след смъртта за делата й приживе всемогъщ триединен Бог, една от чийто същности е Свети Дух, както и от научните достижения на модерната психология за интелектуално – мнестични операционни процеси, индийската представа за естеството на душата – атман, изглежда ако не неразбираемо, то поне доста странно.

       Макар и в будизма да са познати пет вида атман: атман – зрение; ниратман – слух; анаратман – дъх; паратман – глас и четанатман – съзнание, който обединява всички останали, атманът е и нашето най-съкровено вътрешно аз, скрито така дълбоко в нашето съзнание, в нашата истинска същност, че повечето от нас никога не успяват да се докоснат до него. Затова и Пътят към опознаването му е свързан с дълъг процес на медитация, като единствено отшелници, аскети и истинските философи – учители, са в състояние да го извървят и осъзнаят неговата истинска красота. Атманът е божествената същност, всемирната душа, преливаща в душата на човека, която е част от нея.

       Известна илюстрация на това е притчата за бащата, сина и ореха: Един баща дал орех на сина си и го попитал какво има в него. „Ядка. – бил отговорът.”  „А в ядката – орехово дърво, а в ореховото дърво – същността на живота, онова, което предизвиква оплождането, поникването и израстването, тайната на живота...” Накрая бащата попитал: „А какво е това нещо?” И понеже вече синът не могъл да отговори, казал: „Това си ти.” С други думи – това е атманът – нещото, където азът се превръща в цялото; където индивидуалният живот се слива с вечността; мястото, където няма енергия, материя, време... Атманът е световен дух, безкраен океан на вселенската душа, но и индивидуалната душа, моят собствен дух.

      Тази представа позволява на индусите да почитат множество богове, но въпреки това да твърдят, че Бог е един по своята същност, макар и да се проявява в различни форми. А пък душата на умиращия да се слива с универсалния атман, като при това запазва своята индивидуалност, своята готовност да се прероди...


Литература:

Джан Напърт – „Индийска митология”, изд. „Абагар холдинг”, С., 1984 г.




Гласувай:
4



1. mariniki - много...
22.08.2012 19:05
много красива представа за душата...
иска ми се да е точно така..
цитирай
2. georgihadjiyski - :) mariniki - много...
22.08.2012 19:54
Има неща, за които както е прието да се пише, трудно могат да бъдат облечени дори и в най-красивото слово - те са отвъд него.
А тук е направен опит за систематизиране и на нашата традиционна представа за нея: http://georgihadjiyski.blog.bg/drugi/2010/04/24/predstavata-za-dushata.534119 ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2304195
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031