Блогрол
1. За мен
2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Постинг
11.02.2012 19:23 -
Петър Дънов за безсмъртието
Автор: georgihadjiyski
Категория: Хоби
Прочетен: 4067 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2012 20:39
Прочетен: 4067 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 12.02.2012 20:39
ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО
Петър Дънов, български теолог и философ. Роден: 11 юли 1864
Хадърча, днес в България. Починал: 27 декември 1944
София, България.
Преди време разговаряхме с един главен редактор на списание с подчертано духовна насоченост на публикациите за Петър Дънов – Бениса Дуно, Учителят. Стана дума и за това, че не само той е може би най-превежданият и издаван български автор, но и, че един от големите митове около неговата личност е свързан с разпространението на мнението, че всъщност Дънов не бил написал нищо през живота си, а всички книги, издавани от негово име били интерпретации на думите му от негови последователи. Безспорно подражанието на Христос е в основата на редица теологични движения, обикновено основавани от личности, стремящи се към духовността и понеже Христовото Слово е достигнало до днес записано в Четирите Евангелия, изкушенията да се подражава и в този аспект, особено от последователи със силно занижено критично мислене поради обсебено съзнание от силно въздействаща харизматична личност, не са малки.
Със сигурност се знае, че П. Дънов е изготвил и защитил дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” през юни 1893 г. в Теологическия факултет на Бостънския университет. В нея акцентът е поставен върху християнизацията на готите. Самите готи са един от онези средновековни народи, които се появяват в историографията сякаш от нищото и потъват също сякаш в нищото. Понастоящем се предполага, че готите били германски или тракийски племена, които под натиска на хуните мигрирали от степите на Източна Европа, през Балканите, до Иберийския полуостров.
На територията на нашата страна през 3-4 век след Христа, готите са обитавали земите около днешните Свищов и Никопол, както и склоновете и някои котловини в Северозападна Рила. Ето защо би могло да се предположи, че този интерес на Дънов е оставил трайна следа в неговото съзнание и е повлиял върху определянето на местността на Седемте рилски езера над Сапарева баня, (старата Германия, обитавана от готи) за сакрално място за неговите последователи. Изобщо готите са били „готини” хора – умни, силни и добри и тяхното етническо име се е превърнало в нарицателно за редица понятия в езици на европейските народи.
Макар и оспорвано, учението на Дънов предлага редица интересни виждания върху човешките същности. Тук са подбрани цитати от негови виждания върху стремежа към безсмъртие...
Петър Дънов, из „Божествената мисъл”, изд. „Хелиопол”, С. 1993 г.
„Човек се стреми към вечния живот, т.е. към безсмъртието. Това е крайната цел на алхимията. Да бъдеш истински алхимик, това значи, да придобиеш безсмъртието.
Всеки учен се стреми към безсмъртието. И като не може още по естествен път да го придобие, той пише, изобретява неща с цел да обезсмърти името си. Да обезсмърти човек името си, това значи той сам да живее в бъдещите поколения. Всъщност и когато умре, човек продължава да живее в необятната природа. Дали съзнава или не съзнава това, той живее.” стр. 108
Петър Дънов, из „Учителят говори”, изд. „Бяло братство”, С. 2005 г.
„Животът представлява усилие на Духа да се представи във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот. Временният Живот е само сянка на Живота или най-малката проекция на Целокупния живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под Целокупен живот се разбира общата Мирова душа, която се проявява в цялата Жива Природа. Нашите души са части или удове на тази Велика душа.” стр. 6
Петър Дънов, български теолог и философ. Роден: 11 юли 1864
Хадърча, днес в България. Починал: 27 декември 1944
София, България.
Преди време разговаряхме с един главен редактор на списание с подчертано духовна насоченост на публикациите за Петър Дънов – Бениса Дуно, Учителят. Стана дума и за това, че не само той е може би най-превежданият и издаван български автор, но и, че един от големите митове около неговата личност е свързан с разпространението на мнението, че всъщност Дънов не бил написал нищо през живота си, а всички книги, издавани от негово име били интерпретации на думите му от негови последователи. Безспорно подражанието на Христос е в основата на редица теологични движения, обикновено основавани от личности, стремящи се към духовността и понеже Христовото Слово е достигнало до днес записано в Четирите Евангелия, изкушенията да се подражава и в този аспект, особено от последователи със силно занижено критично мислене поради обсебено съзнание от силно въздействаща харизматична личност, не са малки.
Със сигурност се знае, че П. Дънов е изготвил и защитил дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” през юни 1893 г. в Теологическия факултет на Бостънския университет. В нея акцентът е поставен върху християнизацията на готите. Самите готи са един от онези средновековни народи, които се появяват в историографията сякаш от нищото и потъват също сякаш в нищото. Понастоящем се предполага, че готите били германски или тракийски племена, които под натиска на хуните мигрирали от степите на Източна Европа, през Балканите, до Иберийския полуостров.
На територията на нашата страна през 3-4 век след Христа, готите са обитавали земите около днешните Свищов и Никопол, както и склоновете и някои котловини в Северозападна Рила. Ето защо би могло да се предположи, че този интерес на Дънов е оставил трайна следа в неговото съзнание и е повлиял върху определянето на местността на Седемте рилски езера над Сапарева баня, (старата Германия, обитавана от готи) за сакрално място за неговите последователи. Изобщо готите са били „готини” хора – умни, силни и добри и тяхното етническо име се е превърнало в нарицателно за редица понятия в езици на европейските народи.
Макар и оспорвано, учението на Дънов предлага редица интересни виждания върху човешките същности. Тук са подбрани цитати от негови виждания върху стремежа към безсмъртие...
Петър Дънов, из „Божествената мисъл”, изд. „Хелиопол”, С. 1993 г.
„Човек се стреми към вечния живот, т.е. към безсмъртието. Това е крайната цел на алхимията. Да бъдеш истински алхимик, това значи, да придобиеш безсмъртието.
Всеки учен се стреми към безсмъртието. И като не може още по естествен път да го придобие, той пише, изобретява неща с цел да обезсмърти името си. Да обезсмърти човек името си, това значи той сам да живее в бъдещите поколения. Всъщност и когато умре, човек продължава да живее в необятната природа. Дали съзнава или не съзнава това, той живее.” стр. 108
Петър Дънов, из „Учителят говори”, изд. „Бяло братство”, С. 2005 г.
„Животът представлява усилие на Духа да се представи във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот. Временният Живот е само сянка на Живота или най-малката проекция на Целокупния живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под Целокупен живот се разбира общата Мирова душа, която се проявява в цялата Жива Природа. Нашите души са части или удове на тази Велика душа.” стр. 6
Риана от читател! Вижте какво тяло само!
Свободната енергия е решение не само на ...
По случай 9-ти септември 1944
Свободната енергия е решение не само на ...
По случай 9-ти септември 1944
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3368
