Откриването и закриването на Помощното училище в Самоков





 

Още от зората на създаването на модерната дидактика проблемът за обучението и възпитанието на децата с така наречените „специални образователни потребности” е свързан с появата на множество концепции. Макар и твърде условно, на базата на практико-приложния опит и немалкото теоретични разработки, биха могли да бъдат диференцирани две основни идеи:

- Образованието на децата със специални образователни потребности трябва да бъде организирано и провеждано в специализирани училища, в които учениците се групират въз основа на сходни образователни възможности.

- Образованието на децата със специални образователни потребности трябва да се организира и провежда в училищата, в които се обучават и техните връстници – интегрирано, в едни и същи класове, като наличните психопедагогически дефицити се компенсират с допълнителни занимания, провеждани от педагози, психолози и други образователни специалисти.

По времето на социализма в нашата страна, когато на училището бива поставена „отговорната задача” да подготвя учениците за участие „във всенародното строителство на комунизма”, като за целта дори и относително нетрудоспособните лица с различни по характер психофизиолигични проблеми задължително трябваше да бъдат „обезпечени” с подобаващи професии – разбира се, изискващи ниска квалификация, се създават така наречените „помощни училища”, които са предназначени за деца със специални образователни потребности. Едно от тях е и Помощното училище в Самоков.

Инициативи за откриване, създаване и местонахождение на Помощното училище в Самоков

Първите две смесени паралелки за „бавноразвиващи се деца” от Самоков биват открити през учебната 1962/1963 г. в тогавашното училище „Борис Хаджисотиров” в града, като общият брой на тези ученици е 22. През следващите години започват широкомащабни проучвателни и подготвителни дейности, организирани от Градски народен съвет – Самоков, Окръжния психоневрологичен диспансер в София и учителите – дефектолози Ивайло Ванков и Емилиян Ванков, вследствие на което са идентифицирани и освидетелствани около 100 деца от Самоков. Въз основа на това е взето решение през учебната 1965/1966 г. в Самоков да бъде открито Помощно училище в част от сградния фонд на основно училище „Самоковска комуна”, в което да се обучават от първи до осми клас 98-те „бавноразвиващи се деца” от града, в 10 паралелки – 4 в начална образователна степен от І до ІV клас и 6 от V до VІІІ клас – за придобиване на основно образование, с първи директор Ивайло Ванков. Дейността на училището се финансира и контролира от Градски народен съвет – Самоков и централизирано от Министерството на народната просвета и култура – отдел „Социални училища.” С решение на учителския съвет е прието училището да носи името на доктор Петър Берон – автор на първия български учебник – „Рибения буквар”. През месец май 1969 г. Градският народен съвет в Самоков взема решение Помощното училище да бъде преместено в сградата на училище „Никола Драмалиев” в града, която за целта е подложена на „основен ремонт”. Така от 1 януари 1970 г. учениците, учителите и останалият персонал на Помощно училище „Д-р Петър Берон” – Самоков, са преместени в новата сграда, а училище „Никола Драмалиев” – закрито. През 1978 година обаче е взето решение Помощното училище в Самоков да носи името на Никола Драмалиев.

Учениците и учителите в училището през годините

Специфичната образователна дейност на Помощното училище в Самоков е предназначена за деца, които попадат в твърде разтегливата психофизиологична и дори – „чисто” социална категория на „бавноразвиващи се ученици”. За времето от учебната 1965/1966 г. до учебната 1985/1986 г., броят на учениците в училището е между 88 и 135 деца, които се набират не само от г. Самоков, но и от Долна баня, Ихтиман, Костенец. Паралелките са между 8 и 14. Средният годишен успех на учениците в училището е около добър 4, броят на оставащите на поправителни изпити ученици е между 12 и 18, а на повтарящите – между 2 и 4 деца, което е парадоксално с оглед съществуващата понастоящем система за оценка на знанията на учениците със специални образователни потребности в нашата страна. През този период твърде динамично се променя и етническият състав на т. нар. „бавноразвиващи се ученици”, обучавани в училището – децата от ромски произход от три, четири при създаването на училището, достигат близо 85% към 1989 г. Увеличава се и броят на учителите – от 17 в началото, през 1986 г. в Помощното училище вече работят 23 учители, 11 възпитатели, директор, заместник директор и помощен персонал. Естеството на училището поставя и сериозни предизвикателства пред образованието и квалификацията на учителите и възпитателите – освен педагогически специалисти по съответните учебни предмети, тук работят дефектолози и логопеди, а част от учителите са и бивши спортисти – възпитаници на Спортното училище в Самоков, които участват активно в различни спортни мероприятия. Заплащането на труда в училището е доста по-високо от това в другите образователни заведения. С оглед повишаване на квалификацията на учителите биват организирани дейности в областта на т. нар. „обмяна на опит” с учебни заведения, имащи същия или подобен статут. През месец април 1971 г. училището е домакин на методическа сбирка на окръжната секция по дефектология, на която присъстват 80 учители от Софийски окръг, като на нея директорът Д. Йончев изнася специален доклад, посветен на „развитието на психиката на умствено изостаналите деца.” През следващите години учители от училището участват в обмяна на опит с помощни училища във Враца, Бяла Слатина, Кюстендил…

Учебно-възпитателен процес и извънкласни дейности

Учебно-възпитателният процес в училището се провежда в съответствие с психофизиологичните особености на учениците в Помощното училище – поне до толкова, доколкото би могъл да бъде адаптиран. Учебните часове са намалени, а обучението се води по учебници с максимално опростено учебно съдържание. Има задължителни занимания с дефектолози и логопеди. През първите години учебният процес е на две смени, като след преместването на училището в сградата на училище „Никола Драмалиев” и построяването на допълнителните помещения, става целодневен – сутрин се провеждат класните учебни занятия, а следобед е организирана дейността на т. нар. „занимални”, в които възпитатели помагат на учениците да усвояват вече преподаденото учебното съдържание.  Акцент е поставен върху трудовото обучение, което се провежда в работилницата на училището и чрез участието на учениците в различни извънкласни трудови дейности – по прибиране на селскостопанската реколта, залесяване, хигиенизиране, събиране и предаване на т. нар. „вторични суровини”, практика в „шефското предприятие” ТПК „Михаил Дашин” Самоков, както и в т. нар. „Трудова терапия” във ведомството на болницата в Самоков, в които институции се осъществява и последващата трудова реализация на част от възпитаниците. Учениците от Помощното училище ежегодно участват в организирани изложби и базари на техни произведения, в рецитали, в изнасяне на пиеси и концерти. За учениците е организирано столово хранене, безплатен транспорт до училището, както се провеждат и много екскурзии.

Материално-техническа база

Безспорно за около 30-годишния период на съществуване на Помощното училище в Самоков, неговата материално-техническа база непрекъснато се подобрява. От предоставената една класна стая в ОУ „Борис Хаджисотиров” през 1962 г., към 1970 г. Помощното училище вече разполага с цяла училищна сграда,при това с обширен и подреден училищен двор на едно от най-подходящите тихи и приветливи места в града. През 1973 г. е асфалтиран дворът на училището, както е построена и допълнителна сграда, предназначена за работилници, класни стаи и канцеларии. През 1984 г. е направено общежитие, което спомага за обучението в Помощното училище в Самоков на ученици и от други населени места. Към края на своето съществуване училището разполага и с модерна работилница, кабинети за провеждане на учебни часове и специализирано компенсаторно обучение, богата специализирана библиотека, няколко подходящи за състоянието на учениците спортни площадки в двора, хубава градина с цветя и най-важното – добре подготвен и мотивиран да работи учителски колектив.

Закриването на Помощно училище „Никола Драмалиев” в Самоков

В началото на ХХІ век във връзка с промяната на образователната парадигма за децата със специални образователни потребности в нашата страна, бяха предприети съответните действия за закриване на Помощното училище в Самоков. И макар, че част от неговите потенциални ученици се обучават в различните училища в Самоков интегрирано със своите връстници, а други ползват услугите на създадения Дневен център за деца с увреждания в града, както и предоставянето на част от двора на вече бившето Помощно училище за построяване на функциониращия понастоящем Център за настаняване от семеен тип, закриването на училището остави една значителна празнота във вековното образователно дело на Самоков.

Информация:
1. Георгиев, Златко - "Учебното дело в Самоков и региона", непубликувани записки в 3 тома

Със съдействието на Мирослава Мирчева - завеждащ сектор "Краезнание" в Общинска библиотека "Паисий Хилендарски" Самоков
 

Снимка: Интернет