Справка за откриването и закриването на Железарското училище в Самоков

 

Обучението на многобройните работници по самоковите и пещите за добиване на желязо в Самоков преди Освобождението от турско робство /1878 г./, се осъществявало по традиционния практико – приложен за занаятчийските дейности начин, като включвало продължителния и изпълнен с изпитания процес на преминаване през етапите на чирак, калфа и майстор. И макар, че по време на Възраждането по българските земи възникват и първите училища, предлагащи специализирано професионално образование, след Освобождението в България започва държавното регламентиране на професионалното образование.

Ето защо през 1890 г. започнали и първите искания на общинската управа на Самоков към Министерството на просвещението в града да бъде открито занаятчийско железарско училище. По този начин през 1895 г., от създаденото след Освобождението в Княжево Държавно техническо училище, в Самоков е преместен железарският отдел, в Русе столарският отдел, в Сливен бояджийският, а в Трън грънчарският отдел.

За нуждите на практическото обучение по ковачество, леярство и шлосерство на учениците в железарското училище в Самоков, била предоставена сградата на бившия турски конак, /в близост до съществуващата и до днес т. нар. „Голема чешма”/, а теоретичните занимания били провеждани в една стая на съществуващото в Самоков по онова време Богословско училище и в една стая в съществуващата и до днес гимназия. Сградата, в която се провеждало практическото обучение била крайно неподходяща – гредите вибрирали, стените се клатели, падала мазилка. Притесненият директор Коцев заявил категорично пред Общинската управа, „че така не може да продължава”.

След направена проверка от Министерството на просвещението било издадено предписание да бъде построена нова сграда за училището, за което имало предварително обещание от Община Самоков. За тази цел било определено и място в местността „Динката” зад моста над р. Искър, /където днес се намира Професионалната гимназия по туризъм – наследила сградата от Столарското училище, трансформирано в Текстилно училище/, но поради липса на средства по онова време – началото на ХХ век, необходимата нова сграда за дейността на железарското училище не била построена и през 1905 г. училището било закрито.

За десетте години на неговото съществуване, учениците на железарското училище получавали добра подготовка и изработвали предмети главно за бита и за стопанска дейност, които били качествени и намирали пазар. Училището се представяло успешно на изложби и получавало награди.

По информация на Георги Захов