Прочетен: 8163 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 25.01.2012 22:26
колоната в църквата
По време на управлението на цар Иван Асен ІІ Второто Българско Царство достига апогея на своя на вътрешен просперитет и външнополитическо могъщество като се превръща във водеща сила и ключов фактор за процесите в Югоизточна Европа. Уважението към царската институция е възстановено, всички български територии са обединени под властта на единен скиптър, икономическият просперитет на населението е подсигурен от вътрешен мир, а страната се намира в изгодно положение, за да преследва все по-големи външни цели, следвайки идеята за получаване на международен престиж. Всичко това се оказва възможно поради държавническите и пълководческите способности на цар Иван Асен ІІ, който играе водеща роля в постигане на грандиозните български успехи от 20-те и 30-те години на 13 век.
За успешната политика на българския владетел свидетелства Търновския надпис от чърквата „Свети Четиридесет мъченици”. Надписът е изработен в „лято 6738(1230) индикт 3” по заповед на българския владетел, който по това време съгражда църквата „Свети Четиридесет мъченици”, за да ознаменува своите външнополитически постижения. Текста на надписа свиделества за постигната победа от българските войски в битката при Клокотница на 9 март 1230 г. и отраженията, които тя има върху българските граници. Битката при Клокотница има епохално значение за развитието на Втората Българска държава по няколко причини. Като за начало българските войски разгромяват един от своите най-могъщи врагове на Балканите – Епирското деспотство. Епирското деспотство е една от няколкото гръцки държави, които възникват след падането на Константинопол под латинска власт по време на Четвъртия кръстоносен поход. През 1215 г. епирската държава попада под властта на амбициозния и целеустремен владетел Теодор Комнин, който мечтае да отвоюва Константинопол от латинските рицари, да възстанови Византия и да се обяви за неин император.
До 1230 г. той следва неотлъчно тази своя идея – завоюва Средна и Северна Македония, днешна Албания, поставя под васална зависимост родопският феодален владетел Алексей Слав, а през 1224 г. завоюва Солун, втория имперски град и е коронясан за император. През 1230 г. обаче този период на възход е прекъснат с битката при Клокотница. Епирската армия е сразена, нейният владетел пленен, а епирската държава залязва като отстъпва място на българската държава като лидер на Балканите. Търновският надпис описва тези събития по следния начин: „...излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин до Драч превзех, гръцка още и арбанашка и сръбска...”. Постигнатите като резултат от битката при Клокотница успехи са наистина грандиозни. Епирската държава не само престава да съществува, но и към България са присъединени Източна и Беломорска Тракия, Родопската област, цяла Македония, Централна Гърция и Албания. За първи път от времето на Симеон Велики България излиза отново на три морета – Черно, Егейско и Адриатическо.
църквата "Свети Четиридесет мъченици"
Документът също така свидетелства за положението на Латинската империя и западните рицари в Константинопол с думите „...а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си...”. Това ни дава многостранна представа относно положението на Латинската империя през 1230 г. Като за начало трябва да се отбележи, че западните рицари биват назовавани с името „фръзи”, което вероятно е изопачена форма на фландри от областта Фландрия в Западна Европа, от където идват много от латинците по време на Четвъртия кръстоносен поход. Документът много показателно описва как Латинската империя, която през 1204 г. е владеела Северозападна Анатолия, Източна и Беломорска Тракия, Южна Македония, Солун и част от Централна Гърция постепенно се е смалила, притисната от развиващите си съседи.
позлатен печат на Иван Асен ІІ
Едва две десетилетия по-късно тя владее единствено Константинопол и няколко града около него на изток от Одрин, все още останали под рицарската власт. Също така е отбелязан факта, че „фръзите” нямали друг цар освен Иван Асен ІІ. По това време латински император е Балдуин ІІ, който упрявлява заедно с регента си Йоан дьо Бриен, но тяхната власт е номинална. Те скланят глава през Иван Асен ІІ и българите, които по това време са неоспоримата сила на Балканите. Номиналността на латинската власт в Константинопол още повече засилва авторитета на Иван Асен, чието влияние е показано чрез думите „...и благодарение на мене прекарваха дните си...”, което говори за покровителството на българския цар над властта в Константинопол.
Друга важна подробност от този исторически паметник е титлата на Иван Асен ІІ, който е „...в Христа Бога верен цар и самодържец на българите”. Това показва високият престиж на българският владетел, който се титулува като самодържавец и говори за силния характер на централната власт в Търново преди страната да бъде разцепена от болярски сепаратизъм и царската институция да загуби своя блясък и престиж. Подчервата се и божественият произход на царската власт на Иван Асен ІІ, отново за да се засили престижа на неговата институция.
Като цяло Търновският надпис дава широка представа за дошлият по време на управлението на този цар период на благоденствие, просперитет и могъщество. Вдействителност това е апогеят на Второто българско царство и най-светлите дни на Втората българска държава преди тя да навлезе в период на вътрешен и външнополитически упадък и да загуби неща като огромни територии, престижът на своята корона, международно уважение и да стане жертва на византийци, сърби и татари в самоубийствените борби през втората половина на 13 век, а накрая да падне под властта на османските нашественици. Времето, в което управлява цар Иван Асен ІІ, се превръща в благословен период на могъщество и развитие за българската държава и е последният за столетия напред.
Той доказва, че дипломацията е най-доброто оръжие!
Вечна слава и памет!
26.01.2012 14:22
Той доказва, че дипломацията е най-доброто оръжие!
Вечна слава и памет!
Безспорно велик, но Цар Симеон е още по-велик дипломат, защото прави опит по мирен път да стане легитимен император на България и цяла Византия, преследвайки титлата "Василиопатор" (баща на императора) като омъжва една от своите дъщери за малолетния император, но византийците с вътрешни борби му отменят тези права. Също благодарение на изключителна дипломация, Симеон успява да разбие съюза на Византия с Печенегите и Сърбите, след което да унищожи сама Византия при р.Ахелой!
На подобни олигофренски коментари и провокации не смятам да отговарям.