Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2011 20:53 - "Житието на Мария Нова"
Автор: horos Категория: История   
Прочетен: 4012 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 27.10.2011 13:36


 Но нека да продължим с изследване на тази „противна ерес” наричана павликянство и богомилство. Спомняте си филма за богомилите на БТВ направен от Гена Трайкова. Нищо хубаво за тях. Той беше изготвен в услуга и по поръчка на БПЦ и някои други кръгове, които се страхуват от нещо. Може да дойде НЯКОЙ и да ги разобличи и затова те побързаха да подготвят общественното мнение.

Когато четем за двамата братя Павел и Йоан не може да не потърсим и други техни дубликати от нашата история. Има едно „Житие на Мария Нова”. То не е известно на широката общественност, а и малко историци днес го познават. Това е описание за живота на Мария (Богородица), но понеже се отнася за друго време и за друго място, тази Мария е наречена Мария Нова. Да се различава по нещо от другата Мария, защото някой виж взел, че направи паралел и започне да задава неприятни за църквата въпроси.

Размисли за Житието на св. Мария Нова

Р. М. Бартикян, Eреван

 

Преди повече от половин век видните  боландисти(http://ru.wikipedia.org/wiki/Болландисты) Иполит  Delahaye и Пол  Peeters  в Приложението към Четвърти том на “Acta Sanctorum”, публикували  „Житие” на св.Мария Нова, с кратко предисловие – за времето на написване, съдържание, за споменатите в него исторически събития и  личности и т.н.  Авторът на  житието  е неизвестен. По всяка вероятност той е бил запознат с „История на Армения”  написана от Агатангел (http://patrologia.pravoslavie.bg/content/view/421/106/lang,bg/) (или с неговия гръцки превод)

Хронологически „Житието” обхваща периода от времето на царуване на Василий I Македонец  (867 – 886 гг.), когато родителите на св.Мария мигрирали от Армения във Византия. В житието е споменат  Роман І (920 – 944 г.) и византийско-българския мирен договор от 927 г. Ако упоменаването в житието на Василий ІІ не е късна  интерполация , то времето на неговото царуване (976 – 1025 г.) може да се счита за terminus ante quem (дата, година, век, преди който  се е появил даден паметник, за да очертае приблизително периода, в който се е появил.)  на този документ.

„Житие” на св.Мария Нова се е съхранило в два ръкописа, Codex Vaticanus graecus 800 (ХІV – ХVвв.) и Codex Laurae Athanasii Athonensis, К. 81 (ХІV в.), като става известно на науката от публикациите на М.И.Гедеон.

Славянолозите   веднага обърнали внимание на този забележителен документ, съдържащ много ценни сведения за византийско-българските войни от края на 9-ти  и първата четвърт на 10-ти век.  Г. Баласчиев  публикува откъси, касаещи споменатите войни с техния руски превод. На паметника обърнали внимание и  известния специалист  по жития  от византийския период Хр. Лопарев, българският историк В. Златарски,  чешкият  византолог  и славист  Ф.Дворник и много други, като интереса към него продължава  и до днес.

Българската Академия на Науките  в своето многотомно издание-“Извори за българската история“ – публикува касаещите България  части  с български превод, съпроводени  от  предисловие, в което „Житие”  се характеризира като „изключително ценен източник”, данните от което са  ”подробни и достоверни”.

Един от издателите на гръцкия текст на документа   Пол Peeters, имайки предвид голямото значение на  „Житие” за  историята на Армения, през 1927 г. публикува в списание “Handes Amsoreay”, научен орган на Виенските Мхитаристи (арменски  монашески орден, основан 1717 г. от Мхитар Севастийски)  статия със заглавие “Une sainte armenienne oubliee . Sainte Marie la Jeune (+902 – 903). Все пак, въпреки публикацията,  св.Мария Нова  остава забравена.

В „Житие” –то на св. Мария Нова , пише, че в годините на царуване на  Василий I Македонец  „Някои веломжи  на Велика Армения, в това число и „благородните и  прославени” родители на светицата  мигрират от Армения в Константинопол, където били приети радушно от византийския император, като получили от него  скъпи дарове, титли и високи длъжности.

Преместването на родителите на Мария и други арменски големци  не било изолирано явление. Миграцията на арменци към Византия, която  започнала още в епохата на византийско-персийските войни,  се увеличила по ремето на халифата. В средата на 9 век потока  от арменци  към Византия не  намалява. Болшинството от арменците, включително и  представители на арменската аристокрация,  все по-често пресичали границата с Византия заради  гоненията  и  заплахата  от избиването им. Според  свидетелстото на съвременника на събитията и  очевидец , арменския историк и патриарх   Иоанн  Драсханакертци, по времето на въстаните  на арменците против игото на халифата през  851, в Армения  била изпратена наказателна експидиция  начело с  Буг, който получил заповед  ” да  доведе  при халифа , всички архонти и велможи  на Армения в окови”. В  Тарон, Васпуракан, Сюник, Ширак, и други области на Армения  той  избил  много представители на нахарарските родове (нахарар — арменски едър феодал, болярин), други били  откарани в Багдад и екзекутирани.  Тъй като терора не отслабвал,  част от арменската аристокрация била принудена да  емигрира във Византия , уповавайки се на  императора-арменец  Василий I, който се бил обяви за  Аршакид (или Арсакиди – са партска царска династия, управлявала в древна Партия. Често се нарича и Пехлевиди (от партското pahlav — букв. "партинян/партски") а това вдъхвало надежди на арменците, защото сред народа  още от 8 век била разпространена легендата за възстановяването на династията на Аршакидите.(легендата е част от „Видения” на св.Саак (Исаак)Партев, 10  патриарх на Армения , превел Библията на арменски език).

По всяка вероятност, в  числото на пристигналите от Армения аристократи е бил и бащата на св.Мария Нова. Освен Мария, той имал още двама  сина и две дъщери. Последните две се оженили още когато  той бил  жив. Мария останала в столицата на империята и с посредничеството на  мъжа на сестра си Варда Враци  владетел на неголямо имение в местността Месина  в Тракия, се омъжила за  друнгария Никифор от селището Камара  в същата тази Тракия , и от Константинопол се преселила в Месина. След известно време те заживели в многолюдния град Виза в Тракия.

От Друнгария Никифор, Мария имала няколко  сина. Първия син Орест  починал на петгодишна възраст, втория Вардан също починал малолетен. . След това Мария родила близнаци, Ваан, който постъпил на  военна служба, стигнал  до  чин  друнгарий и бил назначен за началник на гарнизона на град Силиврия в Тракия. По нататък  той станал  монах. Вторият близнак, Стефан, от самото начало  сложил расото на монах.

Ако  до този момент житието  на св. Мария Нова говори за това, че семейството и принадлежало към аристокрацията на  Велика Армения,  то  имената на двама от нейните синове  Ваан и Вардан не само го потвърждават, но  и ни насочват към други изводи.

„ Благородния  и прославен „ велможа на Велика Армения е несъмнено  лице, принадлежащо към една от нахараските  фамилии на Армения. Ако вземем предвид имената на двамата сина на Мария – Ваан и Вардат – то ние имаме всички основания  да считаме това семейство за принадлежащо към  големия арменски  нахарски род Мамиконян, защото тези две имена се срещали  често в този род. Трябва да подчертая , че  спомените за арменската освободителна война срещу Сасанидите, която  оглавивил именно рода на Мамиконяните, още били живи не само в Армения, но и сред живеещите в  чужбина  арменци. Вардан  Мамиконян оглавил въстанието през 451г., а Ваан Мамиконян това от 484 г.  В този ред на мисли и друг факт  придобива смисъл.  Съгласно древната арменска традиция, родоначалници на Мамиконяните били  Мамик и Конак. В храма, където била погребана св. Мария дълго време служил свещеник,  именуван в житието Конак. Може би това е същото това име, което към това време е станало  фамилно?

Както бе казано по-горе, една от сестрите на Мария била омъжена за друнгария Варда Враци. Враци е арменската транскрипция на етнонима Ивнр (гр.), където окончанието –аци,  е арменски суфикс, отговарящ на славянския – ский.” Враци”  означава „иверски”, т.е. „ивир“ – грузинец (арменците казвали „враци” и на своите съотечественици – диофизитите). Освен това, автора на „Житие”, показва, че местните жители с това име назовават….

Всичко гореказано ни дава право да заключим, че  жителите на местността Месина в Тракия, именуват   друнгария Варду, т.е. по арменски. Следователно пределите на арменската колония в  Тракия, създадена още по времето на император  Маврикий и разширена за сметка на преселените в средата на 8 век от Константин Копроним павликяни, не се ограничавала в пределите на Филипопол. Във всеки случай, в края на 9 и началото на 10 век, арменско население е имало и в  Месина, а не е изключено и във Виза и Мидия. Трябва да приемем, че арменците в Месина са  били монофизити, защото иначе не биха  подчертавали, че Варда е „Враци“ – тоест –диофизит)…)

След като прочетете този текст ще си зададете много въпроси. Къде отиде „Непорочното зачатие” на Мария? Но тук пише нещо много скандално. Месията е имал и брат близнак!? Ужас! И Светото семейство е живяло на територията на Тракия!? А и времето е едно такова, никакво!?

„И той едновременно зарадван и просълзен, без стеснение разказал всичко за нея: че била от Цариград, дъщеря на благородни и славни родители, че се оженила за храбрия стратег, който приел началството над турмата в този град, на име Никифор, и как родила най-напред две деца момчета, които се поминали, докато тя и мъжът и били още живи, и как мъжествено понесла тяхната смърт и как след тях родила други две момчета близнаци и какви предзнаменования се явили над новородените и как се осъществило това, което майката предсказала чрез тях. Онзи, който се родил пръв, на име Ваанес, бил зачислен във войската и станал стратег на ромейската войска, която била по това време в Силимбрия. Раденият след него Стефан поел монашески път, пребивавал някъде около Олимпийските планини и живеел уединен – за себе си и за бога. Свещенникък разказъл точно на Вулия и всичко друго за блажената: за любавта и, която хранела към всички, за безмерното и милосърдие, за състраданието и, за миролюбието и, за дълготърпеливостта и, за кротостта и, за добротата и, за любовта и към бедните, за всенощните и молитви, за сълзите и, за търпението и, за радостното и усърдие към божиите храмове, за изнурителните коленичения в тях, за нейната любов и грижи за величието на божиите храмове. След това разказъл за съчинената против нея от сатаната клевета, за отдръпването на мъжа и, за побоите, за смъртта и, за безбройните чудеса след това, за които се съобщи в предишния ни разказ и които поради големият им брой се пропуснаха, за възмездието спрямо клеветниците и как мъжът и Никифор умрял по време на обсадата на Виза и бил погребан в лявата страна на издигнатия от него в чест на блажената храм.” 

Вижте как в "Житие" е намекнато за изневярата на Мария. Това твърдят и евреите в Талмуда, както ще се убедите по-нататък. Християните използват тази част от живота на Мария да прокарат тезата за "Непорочнота зачатие".




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. horos - Извинение за руския текст
13.10.2011 20:56
Имам една молба. Не съм професионален преводач, а и нямам много време да превеждам. Ако някой желае да ми помогне с преводите ще му бъда много благодарен. Нека ми пише на лични бележки.
цитирай
2. horos - Благодарност!
27.10.2011 13:37
Благодаря на Iulii за превода!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: horos
Категория: История
Прочетен: 1654432
Постинги: 275
Коментари: 691
Гласове: 1502
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031