Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2011 21:53 - Съединенията български
Автор: georgihadjiyski Категория: История   
Прочетен: 4859 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 24.09.2011 09:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Съединенията български

Copyright © Георги Хаджийски

„Допустимо е, поради незнание и нехайство,
чужденците малко да се занимават с българите,
но толкова по-непростимо е ЗА НАС ДА ЗАБРАВИМ ОНИЯ,
ОТ ЧИИТО РЪЦЕ ПОЛУЧИХМЕ КРЪЩЕНИЕ,
КОИТО НИ НАУЧИХА ДА ПИШЕМ И ДА ЧЕТЕМ,
НА ЧИЙТО РОДЕН ЕЗИК СЕ ИЗВЪРШВА НАШЕТО БОГОСЛУЖЕНИЕ,
НА ЧИЙТО ЕЗИК В ПО-ГОЛЯМАТА СИ ЧАСТ,
ПИШЕХМЕ ДО ВРЕМЕТО НА ЛОМОНОСОВ...”
Юрий Венелин, руски етнограф,
филолог, фолклорист, българист... (1802 г. – 1839 г.)

А както признава и руският академик Д. Лихачов,
България е СТРАНАТА НА ДУХА,
затова нейните географски граници са без особено значение...




Честит празник сънародници!

image

През 19 век българският народ е най-многобройният на Балканите – по различни данни българите са между 4 и 7 милиона.
Макар и без подкрепата на собствена държава българите успяват да извоюват духовно национално обединение в лицето на Българската екзархия, включваща в своя диоценз всички области в границите на Отоманската империя, в които българите са преобладаващият народ.

image

„Всеки народ преживява някакъв много остър исторически момент, някакво могъщо обществено движение, в което осъзнава националната си обособеност, всичко от своя дотогавашен национален живот, границите на своите политически, стопански и културни възможности и перспективи, своето място на духовната и политическа карта на света. Тогава в основни линии се създават представите на народа за неговите сили, възможности, мисия, които по-нататък се развиват, обогатяват, коригират в неговата му история. За германците това движение беше романтизмът, за поляците месианизмът, за руснаците борбата между славянофилството и западнячеството. У нас това стана в църковно-националната борба, особено в нейния остър завой през 1860 и 1861 година, когато се възраждаха и създаваха нашите представи за самите себе си, за значението ни на Балканите и в Европа, за призванието ни сред другите народи в света.”
Тончо Жечев, „Българският Великден или страстите български”, стр. 77



Създават се адекватни на новите изисквания на модерното време институции – училища, читалища, общини, книжовно дружество...
Българските земи са най-богатите в огромната империя, ширнала се върху три континента, а българското културно влияние е осезаемо не само в нейните граници, но и в Европа и света: Българският език се говори от цариградските сараи до улиците на Виена; носителите на хилядолетни земеделски традиции български селски стопани разнасят своя опит из света и продават стоката си в цялата турска държава; българите са не по-малко грамотни от останалите европейски народи.

image

На проведената след Априлското въстание Цариградска конференция (декември 1876 г.), представителите на Великите сили приемат проект за Органически правилник за българите, които трябвало да бъде приложен в две автономни области:
Източен вилает, с главен град Търново и Западен вилает с главен град София.
След краха на този неуспешен опит за европеизация на българските предели, избухва поредната Руско-турска война през 1877/1878 г. За Русия това е деветата война срещу Отоманската държава, а ние я наричаме „Освободителната война”. В тази война Русия, Румъния, Сърбия и автономната в рамките на необятната северна империя Финландия, воюват срещу Турция. Дават около 50 хиляди жертви. (За сведение участието на България на страната на СССР във война срещу нацистка Германия през 1944/1945 г. е свързано с почти същия брой жертви от наша страна, при това без да се получи нищо.)
Санстефанският мирен договор очертава границите на бъдещия български блян по националното обединение.
Съгласно клаузите на последвалия го Берлински договор Русия получава Бесарабия, в която живее компактна българска колония, (и площ от около 20 000 кв. км.) Румъния получава люлката на Българската държавност – Северна Добруджа, населена с българи (и площ от около 17 000 кв. км.) Сърбия получава Нишкия санджак, населен с българи (и площ от около 12 000 кв. км.)
И се създават две зависими от Отоманската империя български области – Княжество България, (с територия от около 60 000 кв. км.) и Източна Румелия, (с територия от около 40 000 кв. км.)
Над половината от земите, населени с българи от незапомнени времена от Черно море до Адриатика останат в границите на Отоманската империя.


image

Започват борбите за национално обединение, в които българите воюват с целия свят и дават над 250 хиляди жертви.

През 1878 г. избухва Кресненско - Разложкото въстание.
На 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

image

И. Павлович, „Обединена България”, цветна литография, Национална художествена галерия - София

„... и през нощта на 5 срещу 6 септември въстаническите дружини на Чардафон от Голямо Конаре, на поп Ангел от Конуш, на Иван Арабаджията от Царацово, на Панайот Хитов от Сливен, на Коста Паница от Чирпан, четите от Панагюрище и Копривщица, от Татар-Пазарджик, от Ихтиман, от Катуница и пр.
тръгнали към Пловдив...

*****

Селяните на Чардафона идеха накичени с цветя и пееха: „Напред ни чака слава” – пише немският кореспондент Рихард фон Мах в „Kolnische Zetung.” – Чардафон яздеше кон и покрай него, също на кон беше девицата от Конаре – Делка Шилева, със знаме в ръка.
Това бе измислено от Чардафона. Като начетен човек, той обясняваше: Когато френците потеглили за своята велика революция, имали също девица за знаменосец – Орлеанската Жана д`Арк. А което могат френците, могат и Голямо-Конарчени!
Това се харесало на селяните и те избрали учителката си за знаменосец.”Стефан Цанев, „Български хроники”, том 3, стр. 105

През 1885 г. избухва Сръбско – българската война.
През 1903 г. избухва Илинденско – Преображенското въстание.
През 1912 г. избухва Балканската война, в която българската армия за кратко време разбива Отоманските войски и стъпва на три морета.
През 1913 г. избухва Междусъюзническата война в която българската армия воюва срещу Турция, Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния.
През 1915 г. България воюва в Първата световна война срещу Сърбия, Румъния, Гърция, Черна гора, Русия, Франция, Англия и пр.
През 1941 г. България се включва във Втората световна война на страната на нацистка Германия.
През 1944 г. България воюва във Втората световна война срещу нацистка Германия...

*****

В крайна сметка днес, върху политическата карта на разкъсваните от противоречия Балкани, макар и не точно в същите географски граници, които са определени от Цариградската конференция и Берлинския договор, в териториално отношение България е една от големите Балкански държави. Нещо повече - дори и един бегъл поглед би разкрил, че нейната източна част, дала и книжовния ни език, е обединила много по-големи територии от предвижданите от великите сили:


image

*****
Но не бива да забравяме, че българският народ дори и без собствена държава си е нашият Български народ, (а не някакъв си там тракийски, славянски, мизийски, шопски, добруджански, македонски, помашки, турански...) – древен, велик, славен и единен, докато една държава без народ е само никому ненужна пустееща територия...




Гласувай:
5
0



1. анонимен - Принципно съм съгласна с изказа...
09.09.2011 21:59
Принципно съм съгласна с изказаната теза, но не виждам нищо лошо да се определяме ката наследници на тракийци, мизийци, шопи, помаци..., дори да се изживяваме като такива днес. Освен това се гордея се, че принадлежа към една от споменатите етнографски групи в съвременния им вид. В тези форми на разделение виждам потенциал за съревнование и конструктивна градивност на национално ниво.
цитирай
2. анонимен - Поздравления за това, че сте си н...
09.09.2011 22:00
Поздравления за това, че сте си направили труда да проучите и синтезират фактите, за да уважите празника.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 920701
Постинги: 221
Коментари: 329
Гласове: 1965
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930