Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2011 17:23 - Криволичещият път на циганите към Европа – между Сцила и Харибда
Автор: georgihadjiyski Категория: История   
Прочетен: 4478 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 13.07.2013 17:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Криволичещият път на циганите към Европа – между Сцила и Харибда

Copyright © Георги Хаджийски

Публикувано в сп. „История”, бр. 1, 2011 г.


image

“Този свят, в който единият изяжда другия,
се крепи на четири способа,

от които първият е дружбата.”

Из “Панчатантра”


Въведение

       Ако трябва да бъде поставено началото на някакъв повече или по-малко достоверен разказ за мотивацията на циганите за тяхната миграция, може би трябва да се започне така: “Имало едно време едно отвратително, кошмарно общество, в което приетият за сакрален обществен ред определял предварително мястото на всеки човек още с неговото раждане и затова било невъзможно измъкването от утвърдените за свещени житейски капани; общество, където несметните богатства съжителствували с крещящата бедност, а самоопределилите се за “висши” клики целенасочено били приравнили немалка социална общност с бездиханните твари… И тогава… И тогава, се появили хора, които тръгнали на Запад…”[a]  

      Понастоящем, във връзка със сблъскването на българското общество с повече или по-малко значими проблеми, генерирани от битуването в него на различни цигански общности и непрекъснато увеличаващата се численост на циганите[b] – един твърде своеобразен етнически парадокс на фона на демографския колапс, в който е изпаднала българската нация, множество наши учени започнаха да правят все повече проучвания в сферата на циганската тематика. Но по една или друга причина, научният интерес е концентриран предимно в областите на лингвистиката и езиковото обучение, началната, общата и социалната педагогика и етнографията. И макар, че в много от публикуваните изследвания биха могли да бъдат проследени редица интересни факти, касаещи историята на множество цигански общности, все още липсват що годе по-значими историографски трудове, които да разкрият една повече или по-малко обективна картина на тяхното минало не само у нас, а и в обединена Европа.

        И действително циганската история трудно би могла да бъде вместена във философските рамки както на хегеловата диалектика[c], така и на марксистко-ленинския исторически материализъм[d], доминирали за продължителен период от време историческата мисъл не само у нас.  Не по-малко трудно би било дори и едно нейно представяне, издържано в духа идеите на модернизма[e] от зората на ХХ век, или пък на твърде актуалните теоретични концепции на глобализацията. Факт е обаче, че макар и без подкрепата на собствена държава циганите не само оцеляват, пръснати сред европейските народи над едно хилядолетие, но и за разлика от своите събратя по номадска орис – евреите, дори и не бленуват за завръщане в своето Отечество. Факт е и, че циганите никога в своята история не са претендирали за никакво интелектуално, териториално или етническо господство, а присъщите им познавателно-поведенчески модели са насочени към задоволяването единствено и най-вече на физиологичните потребности на техните членове. Факт е също така че, циганските общности, дори и когато живеят сред най-модерно развиващите се общества, налагат на своите членове почти пълното господство ценностите и нормите на своя традиционен начин на живот.

        Ето защо, ако тези и някои други факти от историята на циганите бъдат изследвани с помощта на прекрасно представената от Р. Дж. Колингууд методология, формулирана от него като научна история[f],  от историята – тази смятана още от древността за велика, но рядко слушана учителка на народите, би могъл да бъде почерпен интересен социален опит, така необходим за намиране и на нови възможности за социална интеграция на твърде маргинализирани общности.


1. Хипотези за произхода на циганите

        Едва ли има народ, чийто произход да е обгърнат с толкова мистерии, като циганите (наричани още роми). Понастоящем хипотези за техния произход биват смело изказвани и от филолози, и от педагози, и от етнолози, и от журналисти, и от генетици, а дори и от парапсихолози. По една или друга причина в повечето от тези умотворения историческите методи са, ако не напълно отсъстващи, то поне силно прикрити, но пък навярно за това, точно тази тяхна даденост ги прави твърде любопитни. Разбира се, да бъдат обхванати и систематизирани всички тези хипотези (или дори повечето от тях), е трудно осъществимо. И въпреки това, тук ще бъде направен един опит за представяне на някои от по-интересните, като структурата на изложението ще бъде от науката, към фантастиката.

1.1. Хипотезата за индоевропейския произход на циганите

Понастоящем това е основната хипотеза, обясняваща произхода на циганите. Тя е подкрепена със значителен фактологичен материал, извлечен най-вече от сферата на лингвистиката, както и въз основа на някои сходни белези, забелязани между общностните структури на циганите в Европа и цялостния социален ред в Индия. У нас, а и в чужбина, тя се споделя от редица циганолози (3, 6, 8, 12, 13, 19 и др.)

И понеже в своето огромно множество индоевропейските народи в никакъв случай не биха могли да бъдат приравнени към една единствена социална общност, дори и когато нейните корени се търсят в глъбините на изтеклите хилядолетия, то и по отношение на произхода на циганите в рамките на тази хипотеза биха могли да бъдат проследени редица производни. Условно тук ще бъде направен опит за представяне на по-актуалните от тях, а именно:

  • Хипотеза за индоарийския произход на циганите;
  • Хипотеза за аланския произход на циганите;

   Хипотезата за индо-арийския произход на циганите приема, че предците на циганите са обитавали древните територии на днешна северозападна Индия и територии на запад от нея, намиращи се в днешните Пакистан и Афганистан. Тя би могла да бъде представена в следния вид:

  • Формулировката:

Ако се приеме, че състоянието на езика е онзи базов параметър, който може да покаже както изначалната цялост на определени етнически общности, така и проследяването на техните миграции чрез  съприкосновението с други народи, изведено от различните езикови заемки, то тогава съществуващите сходства в основните понятия, свързани с удовлетворяване на базови жизнени потребности в циганските диалекти, говорени в Западна и Централна Европа и говорения от определени социални общности в Индия санскрит, разкриват обща етническа принадлежност. 

  • Доказателствата:

Макар че тази теза, но по малко по-различен начин, е формулирана още в далечната 1422 год. в една хроника от Форли, в която се твърди, че според самите цигани те са дошли в Европа от Индия, през немалкото векове до днес тя е била много често както забравяна, така и оспорвана. През 18 и 19 век хипотезата за индо-арийския произход на циганите бе подкрепена със сериозни лингвистични доказателства, базирани върху немалкото сходства между цигански (ромски) диалекти от Централна и Западна Европа и езика на висшите касти в Индия – санскрит.

Понастоящем хипотезата за индо-арийския произход на циганите в голяма степен е общосподелена. Тя бе подкрепена с редица факти, доказващи движението на техните общности от земите на Северна Индия към Европа. Измежду тях заслужава да бъдат споменати множеството документи от арабски, персийски, староиндийски и византийски произход, които са залегнали в основата на изследванията на Д. Кенрик[g] и се отнасят до миграцията на циганите за Запад (2, 3).

Наред с писмените документи, тази хипотеза бива потвърдена и с редица сходства на социалната организация, която се наблюдава сред циганските общности и определени аспекти на социалната организация на индийското общество.

 Хипотеза за аланския произход на циганите приема, че между циганите и аланите съществува някаква по-изразена или скрита форма на етническо родство.

Аланите били номадски народ, който обитавал обширните степи между Черно море и Каспийско море през Средновековието. Те се споменават често във византийски, старобългарски, руски и западноевропейски документи. През 12-13 век, под ударите на монголците се пръскат из Европа. Съхранените езикови, антропологични и археологически находки доказват индоевропейски произход на аланите, а в пренесената от техните общности социално-икономическа организация в Централна и Западна Европа, редица изследователи търсят доказателства, че те са предците на днешните европейски цигани.

  • Формулировката:

Ако се приеме, че определени сходства в социално-икономическата организация, свързани с начин на препитание, битуване, използвани вещи и пр. биха могли да разкриват и етническо родство между сравнително отдалечени във времето и пространството общности, то тогава наблюдаваните и описани през средновековието присъщи особености на начина на живот на аланите, които са твърде сходни със съхранения през продължителен период от време цялостен начин на живот на циганите, биха могли да разкриват и общ произход на тези етноси.

  • Доказателствата:

Известно е, че аланите са чергарствали в северна Персия и Кавказ. Били търговци  и занаятчии. За придвижване използвали покрита каруца, която наричали ордон.  В днешна Англия тези каруци се наричат вардо. През 640 г. аланите напускат  Близкия Изток и емигрират в Европа – отначало в земите между Черно и Каспийско море, а след 12 – 13 век – в Централна и Западна Европа (2, 3, 9).

В рамките на тази хипотеза споровете се отнасят главно по отношение на родството между аланите и циганите – т.е. дали днешните цигани са преки потомци на аланите, или аланите и циганите произхождат от някакъв общ праетнос. Безспорно номадският начин на живот на циганите дори и сам по себе си предразполага към търсене на аналогии с редица описани като чергарстващи племена – от хуните, през унгарците или евреите, до споменатите алани. И макар, че тази хипотеза упорито си проправя път сред част от днешната циганска интелигенция, особено у нас, липсата на достатъчно потвърдени исторически факти – поне по отношение на генезиса на циганските общности от аланите, поставя редица съмнения за своята достоверност.

1.2. Спекулативни, ненаучни хипотези – за семитския, за атлантския, за (пра-)българския, за турския произход на циганите.

Появата на циганите в Европа през Средновековието е свързана със сътворяването на редица митове по отношение на техния произход, които от гледна точка на логиката на съвременната историческа наука са не само спекулативни, но някои от тях са дори и твърде комични. С оглед на това анализът на тези хипотези би бил нещо съвсем излишно, но пък поради продължителното им съществуване в съзнанието на част от европейските народи, тук ще бъдат споменати някои от по-широко разпространите и по-дълго запазили се от тях.

Една от представите за произхода на циганите, която макар и ненаучна е оказала влияние и върху даденото име на тяхната общност, а е и повлияла върху именоването на редица други номадски общности в Европа, имащи сходен бит и поминък, е свързана с идеята за техния семитски произход – така например, разпространено название на циганите и в България, и в Република Македония е гюпци или егюпи (т.е. египтяни), за гърците те са γύφτος, за англичаните - gypsy. Среща се и формата арапи (от Арабия).

Редица български циганолози[h], търсейки произхода на това етническо наименование, приемат че е възможно областта „Малък Египет” във Византийската империя, намираща се в земите на днешна Гърция – в Пелопонес, да се е оказала междинна територия в миграцията на циганите към Централна и Западна Европа и по този начин да е повлияла върху разпространението му сред европейските народи.

Генезисът на една друга макар и ненаучна, но безспорно твърде интересна хипотеза за семитския произход на циганите би могъл да бъде проследен и понастоящем сред определени техни общности в нашата страна, които се намират под силното влияние на различни протестантски църкви. Бурното навлизане на протестантското вероизповедание сред българските цигани и проповедите на чуждестранни и местни пастори, предизвикаха появата на редица анонимни фолклорни предания за произхода на циганите от едно от изгубените еврейски племена. И макар, че от научна гледна точка да изглежда доста фантастична, тезата, че и циганите произхождат от „богоизбрания народ”[i], се радва на все по-голяма популярност сред определени среди измежду циганската интелигенция, а и сред по-необразовани цигани в нашата страна.

В преводната и българската специализирана циганоложка литература[j] биха могли да бъдат прочетени и редица други интересни твърдения за произхода на циганите. Много любопитни факти в този аспект цитира И. Колева (9, 2003), според която: „При пристигането на ромите в Европа от някои изследователи /Лиежа, 1997/ се счита, че те са потомци на Хам /сина на Ной/. Други изследователи /Danbakili: 1999/ твърдят, че те са жреци на Изида, тъй като голяма част от тях притежавали различни гадателски способности. С течение на времето се е променила и хипотезата, че ромите са наследници на потъналата Атлантида. Тази хипотеза се подкрепяла и от част от ромската интелигенция, живяла у нас.”[k]

Анализът на сложните взаимозависимости между общностната идентификация и етническата принадлежност, и разминаването на идеята за самия етнически произход с научната обективност, би откроил парадокса и при две групи цигански общности в нашата страна – т. нар. „Аспарухови българи[l] и т. нар. „турски цигани[m].

„Аспаруховите българи” живеят в Източна България, говорят български език и по-точно неговия източнобългарски диалект, циганските думи в него са малко, изповядат православното християнство и имат българско етническо самосъзнание. Смятат се за потомци на прабългарите. Определянето им като цигани е от страна на околното българско население, пазещо в колективното съзнание спомена за номадския начин на живот на тази общност.

По сходен начин „турските цигани” имат турско етническо самосъзнание, говорят на архаичен турски език, а причисляването им към циганските общности е своеобразен атавистичен спомен от времето на Османското владичество над нашите земи, когато определени цигански общности са приели исляма, но не са били приобщени към висшите социални съсловия в империята, като са били смятани за циганите не само от тях, но и от преобладаващото българско християнско население. 

Заслужава да бъде отбелязано, че като цяло в специализираната литература преобладава мнението, че не може да се твърди, че всички цигански общности имат общ етнически произход, защото техните предци са мигрирали на Запад по различно време, преминали са по различни пътища и са живели в различни исторически условия.


2. Основни периоди в миграцията на циганите към Европа

В модерната историография проблемът за основните периоди, през които преминава развитието на един народ обикновено бива анализиран от гледна точка на силовото отстояване на неговите интереси пред другите народи посредством водената политика от неговата държава – в това число и с използването на войната като едно от многото и често неизбежни възможни средства. По този начин, изнесен на социалнопсихологическо равнище, класическият психичен процес на приемане на желанието на Другия и стоящата зад него воля или съответно – отхвърлянето на този релевантен Друг, е в значителна степен предопределен от силата. Ето защо, в този аспект е сравнително лесно да бъде проследена и подредена в хронологичен порядък историческата съдба на повечето от днешните народи.

По една или друга причина историята на циганските общности трудно би могла да бъде вместена в подобна историографска рамка и то не само защото циганите не са имали своя държава, която да е водила успешни или неуспешни воини или пък други свои държавни институции, които да са били подлагани на някакъв вид модернизация. Както се изтъква в специализираната литература[n], дори и самите цигански общности никога не са били единно цяло, а представляват пъстро множество от социални групи, които обикновено определят някакъв произволен белег за основен в своята идентификация – местообитание, упражнявани занаяти, изповядана религия, говорен език и пр. Ако обаче в търсене на изконния смисъл на историческото развитие на един европейски народ като базов белег се тръгне от макар и съвременното приемане на неговите представители за равноправни граждани на Европейския съюз, то тогава и самото отношение на европейските държави към циганите би могло да послужи за основа, от която да бъдат изведени и съответните етапи в историята на циганите.

От една подобна гледна точка, при отчитане на твърде релативния характер на предложените хронологични рамки и дори невъзможността да бъдат точно дефинирани границите между отделните етапи, историята на циганите би могла да бъде разграничена на следните периоди:

  • Първи период: От III век след Христа до превземането на Константинопол от османските турци през 1453 г.
  • Втори период: От 1453 г. до премахването на робството на циганите в последната Европейска държава, в която то е съществувало – Влашко през 1848 г.
  • Трети период: От 1848 г. до идването на власт на националсоциалистическата партия в Германия през 1933 г.
  • Четвърти период: От 1933 г. до разгрома на хитлеристка Германия през 1945 г.
  • Пети период: От края на Втората световна война през 1945 г. до приемането на значителна част от Източноевропейските държави в Европейския съюз.

2.1. Първи период

През първия период – от III век след Христа до превземането на Константинопол от османските турци през 1453 г., определени цигански общности напускат Индия и живеят в границите на големите източни империи – първоначално Персийската, а след това – Арабския халифат и Източноримската империя – Византия. В условията на мултиетнически общества, отношението на съответните държавни власти към циганите не се отличава съществено от отношението към другите народи, както са и сходни взаимоотношенията между циганите и другите етнически общности. Отделните цигански общности участват в съществуващото разделение на труда, упражнявайки присъщите си занаяти – ковачество; отглеждане, лечение и дресура на домашни животни; дворцова прислуга; музиканти...

И макар, че по това време някои цигански общности достигат и до Балканите и Централна и Западна Европа, циганите биват приемани от околните народи и съответните държави, ако не доброжелателно, то поне без наличието на някакво особено негативно отношение. Според Д. Кенрик и Г. Паксън по това време в Източна Европа циганите вече са уседнали[o].

Рухването на Източноримската империя – Византия под ударите на османските турци и особено – превземането на Константинопол от Мехмед II през 1453 г., по всяка вероятност принуждават значителни части от приели източното православие, както и съхранили своите традиционни религиозни възгледи, цигански общности да мигрират на запад и север.

2.2. Втори период

Попадайки в условията на много различни по социална организация общества и държави, и неможейки да участват пълноценно в съществуващите в тях системи на разделение на труда, значителна част от представителите на циганските имигрантски общности прибягват до противообществени дейности – невъзможност да намерят постоянно препитание и перманентно скитничество; кражби на домашни животни; грабежи; просия; проституция, а дори и магьосничество и врачуване, които били преследвани и сурово наказвани от най-влиятелната средновековна европейска институция – църквата. В редица Европейски държави биват приети строги закони за преследване на представителите на всички цигански общности и започват жестоки, често граничещи със садомазохистична перверзия дейности по тяхното практическо прилагане[p].

И макар, че в значителна степен големите Източноевропейски империи – Австрийската, Руската и дори Османската, да осигуряват на циганите по-хуманен начин на живот, периодът от 1453 г. до премахването на робството на циганите във Влашко през 1848 г., е един от най-суровите в историята на циганските общности в Европа.

2.3. Трети период

Времето от 1848 г. до идването на власт на националсоциалистическата партия в Германия през 1933 г. е белязан от постепенното интегриране на циганските общности в европейските държави. И макар, че продължават да бъдат обект на известни дискриминационни практики по отношение най-вече на пълноправното упражняване на съществуващото в тези държави избирателно право, огромната част от циганите в Европа успяват да намерят своето пълноценно място в условията на новата индустриална епоха.

2.4. Четвърти период

Идването на националсоциалистическата партия на власт в Германия през 1933 г. и последващата експанзия на Третия райх в Европа довеждат и до ново отношение към циганите. Макар, че от гледна точка на доминиращата расистка идеология по произход циганите да се явяват индо-арийски братовчеди на висшата германска раса, те биват приравнени с евреите и над 250 000 души – от Германия, завладените територии и нейните сателитни държави, са унищожени в газовите камери[q].

2.5. Пети период

След Втората световна война циганските общности биват включени в съществуващите обществени системи от двете страни на „Желязната завеса”. През този период в редица Източноевропейски страни са приети нормативни текстове и се предприемат действия за принудителна уседналост на циганите. И макар, че през последните години се изнесоха редица факти за дискриминационни мерки спрямо циганите в някои социалистически държави[r], би могъл да бъде направен изводът, че в повечето от тях циганите бяха по-скоро обект на позитивна дискриминация – техни представители биваха включвани в централната и местната власт, получаваха привилегии при кандидатстване и обучение във ВУЗ, при обезпечаване с жилища и пр.

През 50-те и 60-те години на XX век започват и първите опити за създаване на международни цигански институции, в чиито ръководни органи участват предимно цигани от Източноевропейските страни[s].

По същото време редица учени поставят на дневен ред търсенето на решения на проблеми, породени от начина на живот на циганските общности и в някои Западноевропейски страни, като ранно отпадане на децата от училище и последваща неграмотност; скитничество; относително ниски доходи в сравнение с околното население; сравнително висока детска престъпност и пр., но като цяло, циганите са добре интегрирани в тези държави.

След края на Студената война и приемането на голяма част от  Централно и Източноевропейските страни в Европейския съюз, на фона на наблюдавания икономически срив в редица от тях и бързото влошаване на социалното положение на работилите в заводи и кооперативни стопанства цигани, които по начало първи оставаха без работа, започна поредната миграция на цигански общности на запад. Историята отново се завъртя по познатата спирала... 


Заключение – циганите в обединена Европа

Дори и в условията на обединена Европа, където по различни статистически данни живеят между 3,5 и 8 милиона цигани[t], те представляват изключително хетерогенни общности, пръснати във вид на национални малцинства във всички европейски държави.

Условно, съществуващите диференциации биха могли да бъдат обобщени в следните аспекти:

  • По правен статус на съответната държава: местни, пълноправни граждани и пришълци от други страни.
  • По вид местообитание – уседнали и номадстващи.
  • По майчин език.
  • По религиозна принадлежност.
  • По традиционно деление като упражнявани занаяти, социални структури, общности обичаи и пр.

И макар, че във всички Европейски страни до голяма степен да съществуват идентични проблеми, свързани с битуването на циганските общности като ниска образованост, бедност, безработица, детска престъпност, едно от бъдещите предизвикателства пред институциите на обединена Европа ще бъде свързано с разработването и практическото прилагане на социални политики, насочени към пълноценната интеграция и на тези европейски граждани.

ЛИТЕРАТУРА:

  1. Вардарева, В. – “Социално-мотивационни аспекти на готовността на ромското дете при постъпване в първи клас” в “Образователната ситуация в ромската общност”, Университетско издателство “Неофит Рилски”, Благоевград, 2003 год.
  2. Кенрик, Д. – “Из историята на международното ромско движение”, сп. “Отвътре; ANDRAL”, бр. 10, 2000 год.
  3. Кенрик, Д. и Грейтън Пъксън - „Съдбата на циганите в Европа”, ИК „Стигмати”, София, 2006 год.
  4. Кючуков, Хр. – “Психолингвистични аспекти на ранния билингвизам”, София, 1997 год.
  5. Кючуков, Хр. –“Етнолингводидактика”, изд. “Клуб” 90”, София, 1996 год.
  6. Кючуков, Хр. –“Как децата роми от подготвителния клас разбират българския език при слушане” в “Психолингвистични и социолингвистични проблеми на обучението на ромските деца”, София, 2001 год.
  7. Кючуков, Хр. – “Ромската култура”, изд. UNICEF, София, 1993 год.
  8. Ковачева, Л. – “Ромът знае пътя”, изд. “SCORPION” 2000 год.
  9. Колева, И., Живка Иванова, Георги Хаджийски – “Етнопсихопедагогика на детето”, изд. сдружение “Романи бахт” – Самоков, 2003 год.
  10. Колева, И. – “Родителите и мултикултурното образование (върху примера на ромското семейство у нас), сп. Образование и квалификация”, бр. 4, 2000 г.
  11. Колева, И. – “Педагогическа технология в междуетническа среда”, 2001 г.
  12. Колева, И. – Етнопсихопедагогика на говора”, УИ “Св. Климент Охридски”, София, 2000 г.
  13. Лиежоа, Жан-Пиер – “Роми, цигани, чергари”
  14. Марушякова, Е.; Веселин Попов – “Циганите в България”, изд. “Клуб 90”, София, 1993 год.
  15. Минев, Д. – “Социалната интеграция на ромите и бъдещето на българското общество”, сп. “Европа”, бр. 2, 2002 год.
  16. Най-добрите практики на ромски проекти в Централна и Източна Европа”, изд. фондация “Партньори-България”, София
  17. Немцов, Н. – “Да живеещ в махалата – избор или съдба?”, сп. “Отвътре; ANDRAL”, бр. 3, 1999 год.
  18. “Първите стъпки: Оценка на непраивтелствените десегрегационни проекти в шест града на България” – изд. Български хелзинкски комитет, София, 2002 год.
  19. Славкова, М. – “Циганите евангелисти в България”, изд. “Парадигма”, София, 2007 год.
  20. Тонг, Даян и кол. – “Циганите – интердисциплинарна антология” – изд. “Кралица Маб” – 2003 год.
  21. Хаджийски, Г. – “Колективните форми на девиантно поведение сред ромските общности”сп. “Обществено възпитание”, бр. 5, 2004 год.
  22. Хаджийски, Г. – “Функционалната неграмотност сред българските цигани и нейните социални проекции”, в сп. “Педагогика”, бр. 8, 2004 год.
  23. Хаджийски, Г. – “Феноменът “Да усещаш с душата си”, сп. “Психология журнал”, бр. 50, 2008 год.
  24. Хаджийски, Г. – “Красотата на циганката, или за прагматизма в ромската естетика”, сп. “Психология журнал”, бр. 52 , 2008 год.
  25. Чапразав, В. – “О Рома циганите”, изд. “Демократичен съюз рома” – Сливен, 1991 год.

 




Гласувай:
3
0



1. georgihadjiyski - Бележки:
28.06.2011 20:34
[a] Многоуважаеми читателю! Ти, който с нескрит интерес често разгръщаш прашни, нерядко скучни страници, описващи делата на велики народи и техните вождове! Звучат ли ти тези редове някак си твърде познато? Всъщност – става дума за староиндийското общество, управлявано според законите на Ману, които разделяли хората на касти (варни): брахмани (жреци), кшатри (воини), ваиши (земеделци) и шудри (или съсловие извън съсловията). За повече информация - Джан Напърт – Индийска митология, изд. “Абагар холдинг”, София, 1994 г., стр. 81. Много красноречиво описание на мястото на шудрите, наречени от него “чандала” в индийския свят, прави и великият немски философ Ф. Ницше в своята прекрасна книга “Залезът на боговете”, изд. “Хр. Ботев”, София, 1992 г.
[b] Според преброяването на населението, направено през 1926 г., в България живеят 81 996 души, определили циганския за свой майчин език. (Източник: Н. Г. Данчовъ и И. Г. Данчовъ - Българска енциклопедия, изд. “Ст. Атанасовъ, София – 1936 г., фототипно издание, том 1, стр.176). През 1971 г. циганите в България са около 160 000 души. (Източник: Пенков, И., Т. Христов – Икономическа география на България, изд. “Наука и изкуство”, София, 1975 г., стр. 70) Според статистическите данни от преброяването в България, извършено през 2001 год., като цигани (роми) са се самоопределили 365 797 души. (Източник: Най-добрите практики на ромски проекти в Централна и Източна Европа, изд. фондация “Партньори-България”, София, стр. 7)
[c] Според диалектическата логика на Г. Хегел във всеки един етап от човешката история Абсолютният разум обсебва колективната психика на един избран народ и в името на пътя към пълното познание способства за създаването от него на по-съвършени познавателно-поведенчески конструкции и институции, които пък винаги се използват за налагането на световно господство. (Бел. авт.)
[d] Формулираният на базата на хегеловата диалектика от К. Маркс, Ф. Енгелс, В. Ленин и др. т. нар. “исторически материализъм” сочи, че историческият път на всяка етническа общност задължително преминава през следващите една след друга несъвършени в своята експлоататорска същност робовладелски, феодални и буржоазни държави, за да се стигне накрая до всеобщата революция на най-угнетената класа – пролетариатът, която ще доведе до установяването на съвършеното безкласово, наддържавно комунистическо общество. (Бел. авт.)
[e]Според основателя на тази концепция М. Вебер историческото развитие може да бъде представено като процес на преход от уникалните за всяка общност традиционни ценности, социално устройство, институции, познавателни концепции и трудово поведение, към целенасочено или непреднамерено налагане във всички общества на твърде сходни модерни, непрекъснато интензифициращи се системи от ценности и социални, институционални, познавателни, и трудови взаимоотношения.. (Бел. авт.)
[f] За повече виж: Р. Дж. Колингууд – “Идеята за историята”, изд. “Евразия”, София, 1995 год., стр. 136 и сл.
[g] Д. Кенрик е изтъкнат британски изследовател на бита, традициите, обичайте, езика, културата, миграциите и историята на циганските общности. Цитираните факти в настоящото изследване са от неговите книги: “Из историята на международното ромско движение”, по сп. “Отвътре; ANDRAL”, бр. 10, 2000 год. и „Съдбата на циганите в Европа”, ИК „Стигмати”, София, 2006 год.
[h] Марушякова, Е.; Веселин Попов – “Циганите в България”, изд. “Клуб 90”, София, 1993 год.
[i] За повече: Славкова, М. – “Циганите евангелисти в България”, изд. “Парадигма”, София, 2007 год., стр. 257 и сл.
[j] В приложения списък с анализирана литература са цитирани редица автори и заглавия на техни произведения, в които са записани любопитни разкази за произхода на циганите.
цитирай
2. georgihadjiyski - Бележки:
28.06.2011 20:41
[k] Цитатът е от Колева, И., Живка Иванова, Георги Хаджийски – “Етнопсихопедагогика на детето”, изд. сдружение “Романи бахт” – Самоков, 2003 год., стр. 10
[l] За повече: Славкова, М. – “Циганите евангелисти в България”, изд. “Парадигма”, София, 2007 год., стр. 267.
[m] Терминът „турски цигани” е утвърден отдавна в специализираната литература. За повече: Марушякова, Е.; Веселин Попов – “Циганите в България”, изд. “Клуб 90”, София, 1993 год.
[n] Проблемът за наличието на пъстро общностно разнообразие сред циганите е широко дискутиран в специализираната циганоложка литература – за повече: Марушякова, Е.; Веселин Попов – “Циганите в България”, изд. “Клуб 90”, София, 1993 год.; Лиежоа, Жан-Пиер – “Роми, цигани, чергари”; Тонг, Даян и кол. – “Циганите – интердисциплинарна антология” – изд. “Кралица Маб” – 2003 год. и др. Нещо повече – съществува и мнението, че своеобразното „роене” на тази етническа общност продължава и до днес, като често е достатъчно да се появи някой проповедник, който да организира нова група от събратя по вероизповедание, за да възникне сред тях и представата за уникално различие от всички други. За повече: Славкова, М. – “Циганите евангелисти в България”, изд. “Парадигма”, София, 2007 год., стр. 103 и сл.
[o] В книгата „Съдбата на циганите в Европа”, ИК „Стигмати”, София, 2006 год., авторите Д. Кенрик и Г. Пъксън твърдят, че «един новооткрит български документ разкрива, че цар Иван Шишман отстъпва на Рилския манастир няколко села, частично населени с уседнали цигани, което показва, че подобни селища са съществували на Балканите още през 1378 г. Сто години по-късно пътешественици описват едно циганско село до Модон в Гърция, което през 1483 г. е постоянно населено от три хиляди семейства. Те изкарват препитанието си с металообработване и обущарство. Други документи доказват, че до края на XIV в. голяма част от циганите из цяла Източна Европа са уседнали. Ковачеството и различните видове металообработване си остават основният занаят, макар че можем да предположим, че са имали и други професии.»
цитирай
3. georgihadjiyski - Бележки:
28.06.2011 20:49
[p] В цитираната книга „Съдбата на циганите в Европа” Д. Кенрик и Г. Пъксън твърдят: «Историкът Скот-Макфий изброява сто четиридесет и осем закона, обнародвани само в германските държави между 1416 г. и 1774 г. През 1554 г. един английски закон налага смърт за това, че човекът е циганин. Шведските законотворци приемат смъртно наказание за всеки циганин, когото заловят. Вместо да намаляват, обемът и строгостта на законодателството се увеличават с течение на времето. През XVII в. във Франция при управлението на Луи XIV към предишните мерки добавят и обръсване на главите на жените и децата, и хвърлянето им в затвор. Според закона, приет във Франкфурт на Майн през 1722 г., децата могат да бъдат отделяни от семействата си и изпращани в социални домове. Родителите са жигосвани и прогонвани. При управлението на Фридрих Вилхелм Пруски смърт очаква и мъжете, и жените над осемнадасет години.” Дори през XIX век: „в Дания „хората ходят на лов за цигани, както ходят на лов за лисици”. За един земевладелец аристократ от Рейланд се споменава, че в списъка с убит дивеч по време на деня за лов бил отбелязал: „Вид улов: една циганка с нейното сукалче.”
[q] Един от известните исторически факти в нашата нова история, с който безспорно се гордее всеки българин е свързан със спасяването на българските евреи по време на смутните времена на Втората световна война. Малцина си дават сметка, че така – без много шум, са били спасени и българските цигани.
цитирай
4. georgihadjiyski - Бележки:
28.06.2011 20:50
[r] За повече: „Най-добрите практики на ромски проекти в Централна и Източна Европа”, изд. фондация “Партньори-България”, София. В това издание е изнесена любопитна информация за дискриминационно отношение на официалните комунистически власти към циганите в бивша Чехословакия, в Унгария, в Румъния, а дори и в България. По една или друга причина, финансирането на това издание от западноевропейски правозащитни неправителствени организации, с оглед реализирането на определени проектни дейности по отношение на циганите, поставя под известно съмнение част от информацията.
[s] За повече: Кенрик, Д. – “Из историята на международното ромско движение”, сп. “Отвътре; ANDRAL”, бр. 10, 2000 год.
[t] Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 920701
Постинги: 221
Коментари: 329
Гласове: 1965
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930