Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2010 10:44 - Още за гибелта на Стефан Стамболов
Автор: georgihadjiyski Категория: История   
Прочетен: 5704 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 26.03.2016 07:50


Гибелта на Стефан Стамболов и "самоковската следа"
image

Георги Хаджийски
Публикувано във в-к "Приятел", бр. 52, 2006 г.

          Преди известно време, съвсем случайно, имах възможността да видя (и сканирам) приложената фотография, показваща съсечената плът на изтъкнатия наш революционер, поет, политик и държавник Стефан Стамболов:


image

       
  Както се вижда, тя е направена от придворния фотограф, самоковеца Ив. Карастоянов и понастоящем се намира в семейния архив на г-жа В. Коцева също от Самоков, с чието любезно съгласие я обнародваме. Оказа се обаче, че тази фотография не е единствената историческа връзка на твърде нелицеприятното и загадъчно деяние със Самоков ... Българската история е съхранила немалко данни за Стефан Стамболов. Всеизвестно е, че е бил един от съратниците на В. Левски и Хр. Ботев, апостол на свободата и организатор на въстания за освобождението на българите; поет, издал стихосбирка с великия Ботев; учител ... А неговият образ и в лекции, и в исторически трудове, и в учебници, а и в не малка по обем художествена литература е или силно героизиран, или мощно демонизиран, най-вече поради делата му след Освобождението от 1878 год. Тогава, макар и твърде млад, той израства като един от неоспоримите строители на съвременна България[1]. Участник е в Кресненско-разложкото протестно въстание през 1878 год. срещу несправедливостите на Берлинския договор, с който земите, населени с българи, са жестоко разпокъсани. Вдъхновител е на идеята за върховенство на Търновската конституция и олицетворяваната от нея законност по време на държавния преврат през 1881 год. и последвалия т. нар. "Режим напълномощията". Доброволец е в Сръбско-българската война през 1885 год., Демонстрирала на цивилизования свят, че българите имат волята и могат да отстояват своите национални идеали. Организатор е в битността си на председател на Народното събрание на контрапреврата на първия български княз и герой от първата спечелена в новата ни история война - Александър Батемберг ...    Като министър-председател (от 1887 до 1894 год.) - дал мощен тласък на социално-икономическата модернизация на България и с последователната си политика, издигаща идеята за независима и силна България над всичко, спечелил си множество врагове и в родината, и извън нея. Съсечен при мистериозни обстоятелства на 2. VII. в центъра на София и починал от раните си на 6. VII.1895 год. Из съхранените исторически анали от онази отдавна отминала епоха, отразяващи различни аспекти от живота и делото на Стамболов и мистериозните обстоятелства около неговото жестоко съсичане, на няколко пъти се споменават имена и фамилии на самоковци. Така например, според Д. Маринов - близък съратник на Стамболов и негов биограф, през 1888 год. когато се подготвя един от първите терористични актове в клисурата до село Пастра, в околностите на Рилския манастир, по погрешка бил заловен от разбойниците придворният фотограф Ив. Карастоянов. Когато те разбрали, че това не е "палочника", го освободили без дори да искат откуп. През 1892 год., във връзка с разследването на убития по погрешка вместо Стамболов на 25 март 1891 год. финансов министър Хр. Белчев, като един от заподозрените се явява известният придворен фотограф Д. Карастоянов, който бива освободен заедно с много други, оказали се невинни обвиняеми. [2] Известно е, че малко преди да бъде съсечен, Стефан Стамболов е оставил на големия приятел на България, немския офицер и журналист Рихард фон Мах твърде интересно писмо, в което описва с почти пророческа дарба своята предстояща гибел, както и лицата, които ще я предизвикат . Това писмо е трябвало да бъде отворено, ако бъде убит, което е и сторено. В писмото на няколко пъти се споменава името на друг един самоковец. Ето и части от текста: "На 15 март 1895 г. Е ходил у дома на г. Славков, Хр. Захариев от Самоков и му е съобщил, че Начович и Наум Тюфекчиев са подготвили една чета от 10-15 души, която по всякои начин ще потърси да ме убие ...  "... Хр. Захариев е казал, че вече е имало разпратени писма по провинцията до верните, в които се съобщавало за проектираното убийство на Стамболова и се давало наставления, щом стане, да се пратят в София до княза и газетите благодарствени депеши, че страната се е избавила от тиранина ... " "... Хр. Захариев съобщил още Славкову, че е имало (уж[3]?) заговор за убиването на княза, в който са взели участие много офицери от Софийския гарнизон ... "[4]
         За съжаление, това предупреждение не е успяло да предотврати грижливо плануваното убийство. От историческа гледна точка остават открити въпросите какви са били връзките между Хр. Захариев и Стамболов, както и за мотивите на този самоковец да се опита да предупреди за предстоящото убийство сваления и изпаднал в немилост "тиранин", отдавна обрекъл живота си за благополучието на България.

[1] Терминът "строители на съвременна България" е заимстван от С. Радев. За повече виж: "Строители на съвременна България", изд. "Български писател", София, 1990 год. [2] За повече виж: Д. Маринов - "Стефан Стамболов и новейшата ни история", Втора част, ИК "Български писател", София, 1992 год., Стр. 233/340 [3] Думата "уж" присъства в публикуваното писмо в "Корона и кръв" на Ал. Беровски, изд. на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1967 год., стр. 949/950. В цитираното по-долу издание на Р. Фон Мах я няма. [4] Пълният текст на писмото може да бъде прочетен в книгата "Из българските бурни времена" на Р. фон Мах, ИК "Стрелец", София, 1992 год., стр. 73/75



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 924886
Постинги: 222
Коментари: 329
Гласове: 1969
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930