Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2010 11:29 - Историческо развитие на социалната политика по осигуряването на средства за съществуване на бедните в българското общество
Автор: georgihadjiyski Категория: История   
Прочетен: 2514 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.07.2011 10:29


ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ПО ОСИГУРЯВАНЕТО НА СРЕДСТВА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА БЕДНИТЕ В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО
(Изготвено по поръчка, 2000 г.)

       В съвременните модерни общества съществува плурализъм относно целите на социалната политика, преследвани от всяко едно от тях. Обикновено обаче се реализира онази форма на социалната политика, зад която стои най - голяма съвкупна обществена енергия. Освен от преките желания на хората, тази енергия се формира от икономическите и финансови възможности на желаещите да я провеждат, от възможностите на съществуващите институции, от исторически създалите се традиции и от редица други фактори. В годините на прехода към пазарна икономика в нашата страна бяха направени опити за прилагането на различни модели на социалната политика в това число и на подпомагането на трудоспособните бедни, които не могат да се самоиздържат. За съжаление не бе обърнато достатъчно внимание на един чисто български принос в тази насока, свързан със стимулирането на трудова активност.
 Пределно ясно е, че България не е богата на суровини, ресурси и капитал и затова една от не многото възможности за национален просперитет е свързана с рационалното използване на трудовата сила.  Ако се вярва на достигналите до нас летописи, първите опити в това отношение са направени от легендарния хан Крум. Според византийският Лексикон на Свидас един от неговите закони гласял: “На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде (достатъчно) задоволен, за да не изпадне пак в нужда, или пък който не постъпва така, ще му бъдат отнети имотите”. (1) Наред с широко коментираните до скоро интерпретации на този  закон в смисъл, доказващ класовия характер на държавата, сам по себе си той красноречиво говори за държавния интерес да бъде преодоляна “нерадостната” орис на просяците да бъдат само консуматори. По времето на християнска България присъщите на християнската идеология възгледи за милосърдие и подпомагане на бедните стават водещи. През този период много манастири наред с чисто духовните си функции, свързани с пропагандиране на християнския мироглед, както и с пасивните форми на подпомагане на бедните чрез създаване на периодично или постоянно действуващи трапезарии или осигуряването на приют на изпадналите в нужда, използвайки трудът на значителен брой обеднели селяни развиват множество големи и добре управлявани стопанства, от които получават значителни средства за своите дейности. (2)  По време на османското владичество, в условията на отсъствие на собствена държава, българското общество създава свои собствени, оригинални форми на подпомагане на изпадналите в нужда свои членове - българската община, наред с другите си функции, поела не леката задача да се грижи за вдовици, сираци и инвалиди. (3) Именно в годините на робството, при наличието на една изключително враждебна държавна и религиозна среда, трудът на българина се превръща в едно от малкото оръжия с помощта на които той успява да съхрани своята народностна идентичност. Анализирайки ролята на труда в онази епоха, големият наш народопсихолог Иван Хаджийски достига до извода, че поради огромното значение в живота на патриархалния българин, трудът стои на едно от първите места в ценностната система на нашия народ. Според него в старото българско общество, не само че всички в зависимост от своите възможности се трудели, но и определени човешки състояния като болест и старост, свързани с ограничаване на трудовите възможности, са били възприемани като голямо зло. (4) Наред с това той смята, че в старото българско общество трудът се ценял много повече от самите средства за производство - земята и оръдията на труда. Новите времена до голяма степен са променили ценностната система на българина, но изстрадалото наше общество има огромен интерес да възроди, доколкото това е възможно, значението на труда в ценностната система на нашия народ - а това е въпрос на социална политика.  След Освобождението, за времето от 1878 до 1944 година, социалната политика на българската държава като цяло, а в частност и по отношение на трудоспособните бедни, следва моделите, които са характерни за развитите страни от Западна и Централна Европа.  Със закон за спомагателната каса на работниците по обществените предприятия и за привилегии на надниците им (ДВ, бр. 70/1905 г.) (5), се създава първият работнически осигурителен фонд. Средствата на фонда се набират като отчисления на 1 % върху разходите за обществените постройки. Фонда се изразходва за: болест, злополука, погребални разноски, подпомагане на овдовелите и подпомагане на сираци.  Същата година бива приет и Закона на женския и детския труд в индустриалните заведения, с който се създава застрахователен фонд на работниците. Средствата на фонда се набират от глоби за нарушението на този закон и се изразходват за осигуряване при злополука, смърт, старост, инвалидност.  През 1924 г. се приема Закон за обществените осигуровки (ДВ, бр. 289 от 1924 г.), с който се въвежда задължително осигуряване, осигурени са всички работници и служители в държавните, обществени и частни заведения, осигурителните случаи са: злополука, болест, майчинство, инвалидност, старост. Социалните помощи се отпускат за: лечение, лична и наследствена пенсия, помощи за майчинство и погребални разноски.  С оглед целите на настоящата разработка интерес представлява приетият през 1925 г. Закон за настаняване на работа и осигуряване при безработица. (ДВ, бр. 26) Въз основа на него :
  • се създават борси по труда към Министерството на търговията, промишлеността и труда
  • разрешава се създаването на частни бюра и борси по труда
  • регламентира се организацията и дейността на борсите и бюрата по труда
  • регламентира се организацията и дейността на борсите и бюрата по труда
  • набраните осигуровки се насочват за: предоставяне на парични обезщетения на безработните, в (за професионална квалификация и преквалификация).
 Като цяло приетите закони засягат сравнително малка част от интересуващото ни население в трудоспособна възраст. В българското общество в значителна степен се съхраняват съществуващите традиции по осигуряване на поминъка на трудоспособните бедни в българското село, където живее болшинството от нашия народ. Дори и в първите години на изграждането на социалистическата държава, голяма част от сираците, вдовиците, а и хората с нисък коефициент на интелигентност продължават в своя стремеж към оцеляване да разчитат единствено на собствения си труд и се наемат да работят при своите по-богати събратя твърде често срещу нереалистично ниско възнаграждение. След 1944 г. в т. нар. “социалистическа държава” в съзвучие с идеите на марксизма-ленинизма се възприема политика на пълна трудова заетост. Социалната политика за насърчаване на трудовата заетост се разпростира и върху категории от лица, които са с намалени възможности за трудова дейност. С Указа за общественото осигуряване приет през 1951г. се регламентират три форми на подпомагане:
  • за лицата с намалена трудоспособност се създават учебно - производствени предприятия, в които се придобива професионална квалификация. Инвалидите с тежки увреждания и осакатявания, които могат да работят при специални условия се насочват на работа в специализирани предприятия кооперации, където ползват облекчения за труд или им се предлага подходяща надомна работа. Слепите и глухите се трудоустрояват в специални предприятия, към съответните съюзи, като също ползват облекчени условия на труд. Инвалидите от трета група се насочват на работа в предприятия, където са работили преди инвалидизирането.
  • за лицата, които не могат сами или с помощта на своите близки да се устроят в обществото се изграждат заведения за социални грижи-пансиони за стари хора, домове за лица с телесни недъзи, домове за инвалиди , домове за курсисти. В тези заведения се провеждат корекционно- компенсаторна, работа, трудова и културтерапия, здравно обслужване, учебно - възпитателна работа и други.
  • за старите и самотни хора, които не са настанени в заведенията за социални грижи се разкриват клубове за пенсионери и социален патронаж.
Подпомагането се извършва под формата на пари, натура и услуги, които могат да се отпускат ежемесечно, периодично и еднократно при изпадане в материално затруднение. (7) Въпреки всички опити за реализиране на пълна трудова заетост, за превръщане на трудовите доходи в единствени за работоспособното население, за създаване на такава социална политика, която да бъде ориентирана към най-пълното задоволяване на “нарасналите материални и духовни потребности на трудовия човек”, тоталитарната държава създава някои от значителните психологически нагласи, които са крайно отрицателни и са свързани най-общо казано с потребителската ориентация на огромни обществени групи по отношение на техния работодател - държавата. Тези потребителски нагласи се чувстват особено осезаемо днес-същите тези не особено интелигентни, не инициативни, мързеливи, стремящи се да получават с минимален трудов принос много пари обществени групи са основните контингенти на социалното подпомагане. И не че в онези времена това не се е забелязало - в много отчети на комунистическата партия по време на нейните “исторически конгреси”, са отчитани някои от грешките на социалната политика на държавата по отношение на създаваните потребителски нагласи на хората спрямо техния реален принос в създаването на обществените блага, но нищо не се е правело за превръщането на изказаните слова в конкретни действия. Днес социалната политика трябва да бъде насочена към търсене на пътища за превъзмогване на огромните деформации, които създаде социализма в масовата психика на българското общество, които са свързани с реалния принос на отделния човек за общественото благополучие и предявените от него претенции спрямо същото това общество.

Литература:
  1. Цитат по “История на България“ том 2, София 1982 год. стр. 145
  2. История на България том. 3, София 1982 год. стр. 191/216
  3. Мутафчиева, В. - “ История на България “, София 1993 год. стр. 187
  4. Хаджийски, Иван - “Бит и душевност на нашия народ“, София 1995 год., стр. 46/47
  5. Виж “Държавен вестник“ бр. 70 от 1905 год.
  6. Виж “Държавен вестник“ бр. 26 от 1925 год.
  7. Виж “Указ за обществено подпомагане“ от 1951 г.


Тагове:   неговите,   диабет,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1453890
Постинги: 281
Коментари: 440
Гласове: 2514
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031