Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2010 18:35 - Учителят
Автор: georgihadjiyski Категория: История   
Прочетен: 3956 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.06.2013 19:55


СТЕФАН СТАМБОЛОВ - УЧИТЕЛЯТ
Публикувано във в-к "АЗБУКИ", бр. 25, 2006 г.

На 06. 07. 2006 година се навършват 111 години от смъртта на великия български революционер, поет и държавник - политикът, начертал до голяма степен европейския проект на общественото развитие на България, Стефан Стамболов. Съсечен е в центъра на София посред бял ден на 2 юли 1895 год. от наемни убийци на неговите многобройни политически опоненти с невиждана жестокост, сякаш насочена да унищожи не толкова неговата простосмъртна личност, а безсмъртния дух на мечта му – да види родината единна, силна и просперираща част от цивилизована Европа. Дори и в онези времена на отдавна изтеклия XIX век, когато политическите убийства са били “изпитано” и често използвано средство за решаване на политически проблеми и в по-модерни от нашата държави като например Белгия, демонстрираната жестокост изумява цивилизования свят, а убийството на “българския политик, притежаващ таланта на Бисмарк”, “един велик човек, горд, непоколебим, твърд и силен”, “най-великия държавен мъж на България”, бива широко отразено на страниците на най-четените издания по света.

Във връзка с тази годишнина заслужава да бъде припомнен един твърде интересен факт от неговата богата професионална биография – през 1874 год., след завръщането си от Одеската духовна семинария Стамболов е нает за учител в родния му град Търново. Според неговия биограф и близък съратник – Д. Маринов, Стамболов е бил изключително добър и успешен учител, но е трябвало да напусне упражняването на тази толкова благородна професия по “чисто” политически причини.

По онова време вечният сблъсък между старото и новото, между свободата и робството, между традицията и модерността в българското общество бил олицетворяван от двете познати ни от нашата история възрожденски социални движения – еволюционното в лицето на т. нар. “старей”, принадлежащи към чорбаджийско-екзархийската прослойка и революционното на т. нар. “млади”, към които се причислявали всички онези интелигентни и дейни българи, приели идеята за национално-освободителната революция като единствено възможен път за общественото обновление. Безспорно е, че този идеологически сблъсък не е можел да няма своето отражение и в българското просветно дело, което по онова време (както и днес, а навярно и утре) е имало (има, а и навярно ще има) уникалната възможност да моделира мисленето и поведението на младите поколения. И понеже кадрите винаги са били движещата сила на всеки социален процес, а кадруването – изпитан регулативен механизъм, не е за учудване, че Стамболов бързо намира макар и твърде жалък в подлостта си неприятел в лицето на възпитаника на турското училище по медицина в Цариград и чорбаджийски син д-р Цачев, който в качеството си на училищен настоятел организира неговото отстраняване.

Ако приемем, че всеки привнася и във всяка своя дейност онези характерни особености от своята същност, които придават нейната уникалност и неповторимост и, че всяка професия изисква, а и моделира определени личностни качества, то тогава твърдението, че Стамболов е бил “изключително добър и успешен учител”, едва ли подлежи на съмнение както и, че придобитите от него професионални психо-физиологични качества и поведенчески навици от макар и краткото му учителствуване несъмнено са помогнали да се изгради като един от най-великите български политици в новата ни история. Така например:

ь      Преди всичко, учителят трябва да бъде съзидателна личност, да притежава и “заразява” околните с онова уникално психично качество, което големият психоаналитик Ерик Фром дефинира като биофилия и в което според него влизат обич към ближния, чуждия, към природата, независимостта и свободата – или казано по Ботевски – силно да люби живота (и мрази смъртта).

Макар и безспорен велик революционер и представител на революционно-демократичното направление в българското възрожденско общество, Стамболов, подобно на Левски, винаги се е противопоставял на прибързаните разрушително-показни акции, целящи най-вече привличане на световното внимание върху проблемите на българското робство, и след които обикновено са оставяли опустошения, жертви и покруса. Именно за това не е за учудване, че след Освобождението той, с присъщата си невероятна интелигентност бързо се ориентира в изключително сложната ситуация на жестоко разпокъсване на териториите, обитавани от българската възрожденска нация и по време на Регентството (1886/1887 год.) се опитва да реализира макар и частични, но мирни идеи за национално обединение, предлагайки титлата “български княз” на турския султан (срещу когото е организирал въстания), и румънския крал. Последвалите жестоки поражения по време на войните за национално обединение, преживяните национални катастрофи и дадените стотици хиляди, при това оказали се напразни жертви, доказват ако не друго, то поне неговата далновидност и политическа мъдрост.

Що се отнася до съзидателния дух на Стефан Стамболов, във всеки учебник по история (дори и написан по времето на най-върлите, и при това немалко на брой периоди на русофилия у нас), могат да бъдат открити достатъчно факти за онези обществени дейности по време на неговото управление (1886/1894 год.), които в крайна сметка превръщат България в края на XIX и началото на XX век в най-динамично развиващата си и силна балканска държава.

ь      Учителската професия изисква упражняващият я да владее твърде фино, невидимо и трудно осезаемо умение да усеща “пулса” на мисловния процес на аудиторията и да “нагажда” поднасяната информация според неговите специфични изисквания.

    Българската историография е съхранила много данни за невероятното умение на Стамболов да увлича с идеите си чрез магията на словото изключително разнородни социални групи – от обикновени български селяни и занаятчии по време на многобройните му обиколки като апостол на свободата и избран заместник на великия Васил Левски от Българския революционен централен комитет в Букурещ през 1875 год., когато подготвя Старозагорското (1875 год.) и Априлското (1876 год.) въстания; през народни представители в новосъздадения български парламент, в който се изявява като несъмнен голям оратор и партиен водач – и като “редови” народен представител, и като Председател на Народното събрание; до съпартийци и граждани на различни събрания…

ь        Учителската професия изисква от упражняващия я да знае как да превръща абстрактните идеи за обективните логически истини в ясни, точни и подредени в разбираем вид строго субективни стъпки, които трябва да бъдат извършени, за да бъде изградено умението за използване на силата на придобитото познание в практическа дейност.

    Обществената дейност на Стефан Стамболов след Освобождението се простира в изключително широк спектър и безспорно е изисквала обширни познания от много и доста различни една от друга научни области – администрация, право, икономика, международни отношения, образователно дело, а дори и етнопсихология и журналистика. Приетите и влезли в сила по негово предложение закони и дейността на институциите по тяхното практическо приложение са твърде показателни примери за това как академично-теоретичното, предимно вербално познание може да бъде детайлизирано в опростени операции, извършването на които води до преодоляване на повече, или по-малко тежки социални проблеми.

Да си припомним: Приетият по негово предложение от Петото обикновено народно събрание Закон за изтребление на разбойничеството, чрез правното действие на който набързо се слага край на ширещата се по онова време в България престъпност (и която с днешната терминология бихме могли да дефинираме като гангстерско-мутренска); Законът за сключването на търговските договори, насочен към стимулиране на българския износ в чужбина; строителството и бързото влизане в действие на железопътни линии, пътища и пристанищата в Бургас и Варна; откритата в Пловдив “Първа българска земедело-промишлена изложба и земедело-промишлен събор” (съществуваща до днес като Пловдивски панаир),  чрез които се цели  метаморфозата на традиционното българско натурално стопанство в модерна пазарно-ориентирана икономика…

ь      Боравейки с процеса на преподаване и усвояване от младите генерации на адаптираното човешко познание, учителската професия налага непрекъсната преоценка и актуализиране на въздействията върху индивидуалната и социално-психологическата мисъл с оглед стремежа към постигане на изменящите се обществено-детерминирани цели.

След 1878 год., в социално-педагогически аспект, българското образователно дело е трябвало да изготви и реализира две основни стратегии, насочени към решаването на нововъзникналите образователни проблеми

1.      За заздравяване на разкъсаните връзки между българите, разпръснати по силата на Берлинския договор в границите на пет различни държави.

И:

2.      За създаване на модерни образователни институции в динамично модернизиращата се българска държава, които да са аналогични на съществуващите в Европа.

    След Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885 год.) според Стефан Стамболов българското просветно дело е трябвало да насочи усилията си най-вече към укрепване на националното самосъзнание на българите, останали в границите на разпадащата се Османска империя. В тази насока, след 1890 год. оглавяваното от него българско правителство е започнало реализирането на офанзивна политика за получаването на културно-образователни улеснения в Македония. Дипломатическите средства, които били използвани варирали от открити заплахи към турския султан за обявяване на независимост на България (по онова време, макар и формално България била все още васална на Османската империя), до бълвани от правителствените издания по повод и без повод “чисто” по ориенталски верноподанически декларации към мъдрия падишах (по онова време султан Абдул Хамид II)… Резултатът бил постигане на широка просветна автономия и откриване на много нови български училища в Македония; назначаване на български владици в придадени към българската Екзархия епархии и създаване на редица български културни институции в Македония …

    Що се отнася до втората стратегическа задача, достатъчно е да се припомни, че по време на управлението на Стефан Стамболов Петото обикновено народно събрание на 8 декември 1888 год. приема Закон за отваряне на Висше училище в София, съществуващо до днес и познато като Софийски университет. Самите интелектуални постижения на Стамболов намират своето научно признание не само чрез приемането му за редовен член на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките) през 1884 год. (когато все още е далеч от привилегиите на властта), но и като член-кореспондент на Белгийската национална академия по антропология и праисторическа археология в Брюксел през 1889 год…

ь      Накрая, като своеобразно заключение, заслужава да се обобщи, че  учителската професия изисква истинският учител да бъде и остане завинаги със своя народ.

    На фона на толкова добре познатите стремежи на определени групи от българското общество да формират у своите деца някакво светоусещане за “елитарност” чрез тяхното отрано започващо обучение в европейски и американски учебни заведения, (между другото процес, добре онагледен в незабравимия разказ “Пази боже сляпо да прогледне”), ще бъде направен опит за припомняне на последните думи на Стамболов, съхранени в записките на големия приятел на България, немския журналист и офицер, воювал през Сръбско-българската война (1885 год.) на наша страна Рихард фон Мах. Техният анализ разкрива една твърде интересна педагогическа концепция на набедения за “тиранин” велик български държавник, която е почти аналогична с  разработената теория за природосъобразния образователен процес от безсмъртния френски философ и педагог Ж. Ж. Русо, според когото човек “трябва да работи като селянин и да мисли като философ”.

    Рихард фон Мах твърди, че няколко мига преди да умре Стамболов повикал съпругата си Поликсения и наред с всичко друго й заръчал: “…Ти беше добра жена, бъди и добра майка за децата щом аз се преселя отвъд. Отбягвай двореца; той носи нещастие. Константин (техният син, бел. моя) трябва да се учи в селска школа, чуваш ли ме? После да следва по-нататък. Бог да пази Вас и България!”

image




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1093045
Постинги: 253
Коментари: 384
Гласове: 2161
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930