Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2010 18:12 - Смарайда
Автор: georgihadjiyski Категория: История   
Прочетен: 3104 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 29.08.2015 17:09


СМАРАЙДА – ЕДНА ФАТАЛНА ЖЕНА В ЖИВОТА НА СТАФАН СТАМБОЛОВ    “…Благодаря! Прибежище, защита, правда и утеха намерих аз при теб, жена, под твойта скромна, бедна стреха. Не от любов към мене само ти ми показа милост, чест; но от любов към народа и за това, че бях злочест…” (Стефан Стамболов, стихове, посветени на Мола – Мария от Търново, приютила го след Старозагорското въстание.)    image

Георги Хаджийски Публикувано във в-к „Про&Анти”, бр. 26, 2006 г.


Фаталната жена           Има жени, които са в състояние сякаш по магически начин да променят хода на историята. И то обикновено без да го желаят, но почти винаги в негативен аспект. Просто са такива – носителки на вечния архитип на блудницата. Всеки истински мъж е срещал поне една такава в живота си. А ако е съумял да се откъсне от болезненото обсебване, то той е доказал триумфа на човешкия дух над изкушенията на греховната плът…        И макар, че притежават изключителна социална мобилност и могат да бъдат открити във всички обществени прослойки, както и във всички държави и през всички исторически епохи, когато гравитират с присъщата си фриволност около овластените от държавното управление мъже, от ефектите на тяхното поведение могат да бъдат засегнати огромен брой хора. Примерите са много - от хубавата Елена, до Моника Люински. А изпълненото с нарцисизъм присъствие около мъжете на административния връх вещае беди, дори и когато не е имало интимна близост. Ако в търсене на истината бъде използван един освободен от магически фатализъм по-обективен психо-социален поглед, би се разкрил не особено сложен функционален механизъм. Появява се своеволна, свободолюбива красавица… Поради вродената привилегия да бъде носителка на твърде атрактивна външност, тя е свикнала да бъде в центъра на общественото внимание – мъжете я харесват и желаят, а жените – мразят и й завиждат. Бидейки постоянен обект на похотливи изкусителни предложения, в нейното съзнание витае един силно идеализиран собствен образ, който мощно потиска моралните норми. Затова и клюките и слуховете са неин постоянен спътник, а медиите (във всичките си разновидности) жадно поглъщат всеки жест. А когато по стечение на обстоятелствата се е сдобила и с ревнив съпруг, тя лесно може да бъде превърната в оръдие за нечестиви въжделения и деяния…             И така, мъжът на върха около когото се навърта, съзнателно, или несъзнателно е принуден да й отделя огромни количества време, енергия и внимание и то за сметка на своята дейност в една сфера, чиято реалност се изменя много динамично и изисква максимално съсредоточаване и вземане на бързи и адекватни решения. Накратко – качеството на работата се понижава, независимо дали се касае за безобиден флирт, мъчителна любов, отбиване на безпочвени нападки, или конфликти на ревностна основа. Идва краят…            В аналите на предългата българска история могат да бъдат открити сенките на немалко подобни личности, сякаш променили хода на времето. През 90-те години на 19 век една подобна история довежда до поредното подаване на оставката на великия български държавник и политик Стефан Стамболов, и в крайна сметка – до неговото отстраняване от власт и последвало убийство в центъра на София. Ролята на фатална жена се изпълнява от красивата пловдивчанка Смарайда, съпруга на военния министър М. Савов и племенница на известния български драматург, политик, учен и богаташ Ив. Гешов.

  Историческите факти           Периодът на управлението на Стефан Стамболов (1886/1894 год.) е един от най-успешните в историята на Третата българска държава. Преориентирайки българската външна политика от руската сфера на влияние (до този момент смятано за полагащо се по право) към Централна и Западна Европа, Стамболов поставя основите на ускорена социално-икономическа модернизация на България. На 25 юни 1887 год. в търсене на изход от безкняжеската криза с неговата благословия за български княз е избран Фердинанд Сакс Кобурготски, който на 2 август е коронясан в Търново. Стефан Стамболов става министър-председател. Скоро между революционера демократ, близък приятел, съратник и продължител на делото на Левски и Ботев, поставящ идеята за България над всичко и потомствения изтънчен аристократ и амбициозен наследник на френските крале, назрява мощна психо-енергийна несъвместимост, която прераства в игра на нерви. Основно средство са заплахите – на Фердинанд за абдикация, а на Стамболов – за оставка. Крайните цели – на министър-председателя – да съхрани на всяка цена свободата (макар и във вид на автономия) и териториалната цялост на България, и да я превърне в просперираща държава, притегателен център за обединение на останалите извън нейните граници милиони българи, а на княза – да получи международно признание, за да се “интегрира” в голямото семейство на владетелските фамилии на монархическа Европа и да реализира мечтата на своята майка Клементина – не случил да стане френски крал, да бъде поне балкански цар.           Поначало съюзът между двамата се понася като необходимото зло, без което не може. Раждането на престолонаследника на 18 януари 1894 год. по всяка вероятност е активизирало желанието на княза да получи международно признание и в стремежа да се избави от вече излишния министър-председател, той залага на интригата – едно изпитано олигархично средство за преследване на набелязаните цели, което противопоставя на откритостта, принципността и популярността на Стамболов.     Скандалът            Военният министър М. Савов е човек, както се оказва обременен от множество комплекси, които позволяват неговото твърде лесно манипулиране. Макар и преживял бурна и страстна предбрачна любовна връзка с красивата и известна пловдивчанка Смарайда, той е принуден да се ожени за нея едва ли не насила – чак когато нещата опират до намесата на княжеската майка Клементина. А летописците са единодушни, че мнителността и ревнивостта на военния министър превръщат брака в истински кошмар. При това и за двамата.            При наличието на толкова благоприятни условия гнусната интрига срещу Стамболов става лесна за скрояване и осъществяване от страна на лакействуващите около княза тогавашни олигарси в лицето на консерваторите К. Стоилов и Гр. Начович. Самият М. Савов, може би поради обремененото си от комплекси битие, е с неясен статус – жертва на своята патологична ревност, или напълно съпричастен (към заговора) злодей. И макар, че съществуват не малко версии за последвалия скандал, засвидетелствани от писачи във вестниците по онова време, биографи, мемоаристи, историци и литератори, фактите са на лице – Стамболов подава оставката си, оттегля я молен от княза, за да я подаде отново само след броени дни и този път завинаги.           Според Д. Маринов, един от биографите на Стамболов, запознат сравнително добре с делата и личността му, както и с нравите на отдалечената от днешния ден епоха, някъде към началото на 1894 год. Фердинанд поувеличава своите усилия да получи международно признание и да се домогне до самолично управление. Тези честолюбиви помисли са ловко разпалвани под влияние на внушенията на руската външна политика, че единствената пречка да получи жадуваното международно признание е “насилственото опекунство” на тиранина Стамболов, както и чрез сервилните ласкателства на политическите опоненти на министър-председателя, надяващи се по стар олигархичен способ да получат властта (и облагите от нея) не чрез честни демократични избори, а по “воля свише”.          Самият Стамболов има депонирана оставка у княза, на която липсва само датата. Това обаче се оказва недостатъчно. Той трябва да бъде максимално окалян, навярно за да бъде получен психологическият ефект на контраста, необходим най-вече за себеутвърждаването на иначе твърде мърлявите личности на неговите приемници. Това, разбира се, също не е достатъчно – могъщият Стамболов, сякаш успял да концентрира в себе си изконния блян на току що освободените българи да живеят независимо и достойно, трябва да бъде обезвреден за винаги… Малко след раждането на престолонаследника, князът и княгинята заминават за Дюрнкут, Долна Австрия и операцията започва.           Д. Маринов, който по незнайни причини избягва да споменава в своята хроника името на Смарайда, наричайки я просто “Савовица”, твърди, че именно ревността на М. Савов е тласнала тази истинска дама в пътя на престъпната любов и я е превърнала в жена с леко поведение. Познавайки добре нейните личностни качества, враговете на Стамболов й устройват чрез фалшиви писма среща с известния търновски бохем, приятел на министър-председателя и министър П. Славков, за която своевременно уведомяват и самия Савов. Болезнено ревнивият военен министър отива при Стамболов и иска позволение за дуел с министъра на търговията и земеделието. Назрява политическа криза. Стамболов се опитва да успокои страстите, прави проверка и почти успява да убеди Савов, че поне в този случай съпругата му е невинна. И тогава интригантите замесват и самия него – те използват лъжепоказанията на една сводница за да внушат на Савов, че и Стамболов е имал потайни срещи със Смарайда. Военният министър отново иска дуел и изпраща своите секунданти този път при министър-председателя. Незнайно защо, може би под влияние на грижовно криени поетични нюанси на своята сложна душевност, иначе коравият и интелигентен хъш приема дуела и подава оставката си, за да бъде свободен за неговото осъществяване. Медиите, и особено опозиционният вестник “Свободно слово” украсяват и раздухват скандала.          До дуел не се стига – просто два пъти сменяните секунданти не намират основателен повод за неговото провеждане. През това време външната политика на Стамболов бележи грандиозен успех – турският султан издава ираде, с което предоставя редица отдавна търсени права на българите в Македония и във всенародния триумф страстите позатихват. Фердинанд преценява, че приемането на оставката в този момент едва ли е най-удачно… И Стамболов отново я оттегля, макар и против волята на своята умна, чаровна и образована съпруга Поликсения.     Версиите          Посветилият близо хиляда страници на управлението на Стефан Стамболов Александър Беровски е на мнение, че М. Савов е само използван от интригантите, за да може вярното на министър-председателя офицерство да бъде своевременно обезвредено – по стар средновековен маниер, широко практикуван из владетелските домове и познат и на Фердинанд. Пишещият под мощното влияние на “социалистическия реализъм” Иван Йовков изцяло игнорира ролите и на П. Славков, и на сводницата – той твърди, че М. Савов е съществен участник в заговора. Мотивиран от стремежа да се освободи от невярната си съпруга, той принуждава Смарайда да му подпише една разписка, че му е изменила със Стамболов, която е потвърдена от някакъв поп, един подполковник и дори е засвидетелствана за липса на сексуално насилие от прословутия негов събрат по орис и кум Р. Петров.         В крайна сметка остава загадка какви точно са били взаимоотношенията на Стамболов с красивата Смарайда. С оглед търсене на истината, навярно заслужава да се спомене и още един прелюбопитен пример, цитиран от Антон Страшимиров и случил се няколко години преди несъстоялия се дуел. Веднага след убийството по погрешка на финансовия министър Хр. Белчев (15 март 1891 год.) Д. Ганчев, силно разтревожен отишъл при Стамболов (истинския обект на покушението), който вяло се прозинал и му казал: “Остави другото, ама кой ще гали сега хубавата вдовичка!” (Тази ожалена “хубава вдовичка” е сетнешната известна българска поетеса, преводачка на Ницше, красавица и голяма приятелка на поета П. П. Славейков Мара Белчева.)         А тези данни разкриват, ако не друго, то поне, че той – Стамболов, поетът, съавтор на стихосбирка с великия Ботев и борец за свобода, искрено презиращ смъртта, е и подвластен (като немногото истински мъже в нашата политика) на макар и разрушителната стихия на красотата на фаталната жена…     Краят        На 18 май 1894 год. Фердинанд приема подадената за единадесети път оставка на Стамболов. На 19 май 1894 год. е образувано правителство начело с К. Стоилов. Стефан Стамболов бива съсечен в центъра на София преди 111 години – на 2 юли 1895 год. и умира в мъчителна агония след четири дни. А неговият осквернен гроб от пийнали порядъчно и поразкрепостени след смъртта му “смели” анархисти и социалисти, сякаш поставя началото и на кощунството с възрожденския идеал за единна, силна, демократична и правова България…



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1074976
Постинги: 251
Коментари: 372
Гласове: 2142
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930