Блогрол
1. За мен
2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Постинг
26.09.2020 17:59 -
Денят на независимостта
Автор: georgihadjiyski
Категория: История
Прочетен: 1876 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.11.2020 18:12
Прочетен: 1876 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 08.11.2020 18:12
Денят на независимостта
На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд провъзгласява в Търново независимостта на България, като самият той любезно се съгласява да приеме предложената му титла „цар на българите” от тогавашния председател на Народното събрание Христо Славейков и от тогавашния министър – председател Александър Малинов. И понеже титлата „цар” (произхождаща от Caesar, Цезар) е била носена от редица римски властелини – смятали се за ако не за „цели”, то поне за „полубогове” и е равнозначна на титлата „император”, Фердинанд се превръща в цар, подобно на своя руски колега цар Николай ІІ, а и става напълно равнопоставен на монарсите на другите т. нар. „Велики европейски сили” от епохата – на императора на Австро – Унгария Франц Йосиф І, на императора на Германия Вилхем ІІ, а дори и на султана на Отоманската империя Абдул Хамид ІІ.
Вече овладял тънкостите на политическите манипулации в името на постигането на своите лични интереси и обсебен от идеята да бъде наистина „равен на Великите”, само няколко години по-късно той прави един абсурден от политическа гледна точка опит да завладее Цариград, да възстанови Византия и да се превърне в неин император, което коства на нашия народ не само безсмислената саможертва на близо четвърт милион българи, но и смазването на българския национален идеал.
Рухването на българския национален идеал до голяма степен се превръща в онази предпоставка, която лишава нашия народ от така необходимата политическа опора, сочеща пътя към общосподеленото желание за добруване, а българският политически елит придобива облика на макар и перманентно сменящи се, но пък – винаги национално безотговорни шайки от крадливи разбойници, готови на всичко за да се домогнат до властта и да черпят от нейните облаги.
(На снимката кадър от едноименния американски филм, на който личи тъмната сянка на надвисвалото „чуждо нещо”, олицетворяващо непознатото и затова приемано за „зло”.)
На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд провъзгласява в Търново независимостта на България, като самият той любезно се съгласява да приеме предложената му титла „цар на българите” от тогавашния председател на Народното събрание Христо Славейков и от тогавашния министър – председател Александър Малинов. И понеже титлата „цар” (произхождаща от Caesar, Цезар) е била носена от редица римски властелини – смятали се за ако не за „цели”, то поне за „полубогове” и е равнозначна на титлата „император”, Фердинанд се превръща в цар, подобно на своя руски колега цар Николай ІІ, а и става напълно равнопоставен на монарсите на другите т. нар. „Велики европейски сили” от епохата – на императора на Австро – Унгария Франц Йосиф І, на императора на Германия Вилхем ІІ, а дори и на султана на Отоманската империя Абдул Хамид ІІ.
Вече овладял тънкостите на политическите манипулации в името на постигането на своите лични интереси и обсебен от идеята да бъде наистина „равен на Великите”, само няколко години по-късно той прави един абсурден от политическа гледна точка опит да завладее Цариград, да възстанови Византия и да се превърне в неин император, което коства на нашия народ не само безсмислената саможертва на близо четвърт милион българи, но и смазването на българския национален идеал.
Рухването на българския национален идеал до голяма степен се превръща в онази предпоставка, която лишава нашия народ от така необходимата политическа опора, сочеща пътя към общосподеленото желание за добруване, а българският политически елит придобива облика на макар и перманентно сменящи се, но пък – винаги национално безотговорни шайки от крадливи разбойници, готови на всичко за да се домогнат до властта и да черпят от нейните облаги.
(На снимката кадър от едноименния американски филм, на който личи тъмната сянка на надвисвалото „чуждо нещо”, олицетворяващо непознатото и затова приемано за „зло”.)
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3368