Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2019 22:41 - Последният брой на един вестник
Автор: georgihadjiyski Категория: Други   
Прочетен: 259 Коментари: 0 Гласове:
3



Последният брой на един вестник

 

Винаги има нещо тревожно, неприятно, потискащо, когато се чете статия, казваща че това е последният брой на вестник, дори и когато това е в Самоков, градът в който е роден и образован основоположникът на българския периодичен печат – Константин Фотинов и където за последните около век и половина са издавани около двадесет различни вестници и списания, сякаш олицетворяващи неунищожимостта и вечността на Словото – прекратявали дейността си по различни причини, но почти мигновено прехвърляли невидимата искрица на публицистката на следващото издание, излитащо от епистоларните пепелища подобно на прицата Феникс.

Като всеки любител на писаното слово съм чел (и писал в) доста вестници и списания, а вестник “Самоков 365” ми харесваше още от самото си начало и то не само заради модерния издателски дизайн, симпатичните екипи от млади хора, които го изготвяха и собственика, с който сме съученици от гимназията в Самоков, а може би защото предлаганото съдържание беше подчертано подчинено на стремежа към безпристрастност и обективност; темите – разнообразни;  спортните страници – динамично списвани, а статиите за култура интелигентно представени и богато онагледявани с качествени цветни фотографии. По една или друга причина през годините във вестника бяха публикувани мои текстове с остра критика към провежданите регионални политики в община Самоков, при това без никакво цензуриране, както и относително неутрални, лишени от критичен дух статии за миналото на нашия край, а също и някои от най-хубавите и смислени интервюта, които съм давал за печатни издания. 

При условие, че от редакции на Самоковски вестници са връщали мои текстове с абсурдни аргументи примерно, че съдържанието е подходящо за списание, а не за вестник или са настоявали за цялостно редактиране на статия с оглед изтръгване на макар и обективната критика в нея, а дори и публикуване на безспорно интересен епистоларен продукт, но без моето име – все да не бъдат гневени местните всесилни властници (и техни обичайни спомоществуватели), обстоятелството че “Самоков 365” прекратява дейността си е твърде показателно за състоянието на свободата на медиите у нас.

 

**************

Разбира се в Самоков, като своеобразен монополист в своята област отново се очертава продължаващият дейността си вестник “Приятел.” Ще съумее ли обаче екипът, които го списва и издава, да запълни и оставения вакуум от закрития “Самоков 365”? Ще поемат ли неговите издатели рисковете в името на отразяването на обективната истина да се конфронтират със своите властимащи спонсори, които ги подкрепят от години с макар и минимални средства от събираните от всички нас данъци? Ще намерят ли място в тяхната институция поне някои от освободените от работа техни колеги? И има ли изобщо място периодичната най-вече регионална вестникарска публицистика на хартия в новите виртуални условия на доминация на блогове, сайтове, социални мрежи?

 

*****************

Безспорно глобалният информационен феномен Интернет бързо и необратимо обхваща и своите динамично увеличаващи се юзъри от Самоков, а конвенционалните медии в стремежа да отговорят на предизвикателствата на неговата конкуренция инвестират труд и капитал в свои сайтове, блогове, приятелски групи и страници в социалните мрежи. Днес с тагове “Самоков” има поне седем хостинг базирани специализирани информационни сайтове, сред които е и хубавият сайт на вестник “Самоков 365”, (проблемът е дали той ще продължава да предоставя информация), има десетки лични и специализирани блогове, регистрирани и поддържани от самоковци, почти всеки самоковец има регистрация поне в една социална мрежа. От своя страна, лесният и изключително бърз информационен обмен, диалогичният характер на споделяната информация, мултимедиините възможности, лесната система за оценка на предлаганата информация и дори – всеобхватната мода, превръщат социалните мрежи в основен източник на имформация за милиарди потребители. Ето защо не е за учудване, че групите в социалните мрежи, които са преимуществено самоковски по вид на предлаганото информационно съдържание бързо достигат хиляди и дори десетки хиляди почитатели, а информацията – достоверна или фалшива, е обект на безспирни дискусии.

 

*********************

С оглед всичко до тук започнатите вече въпроси биха могли да бъдат продължени:

- Ще съумеят ли издателите от Самоков – градът, който е бил люлката на българската журналистика и печатното дело, да намерят адекватни информационни решения в днешната динамична виртуална епоха, които да предоставят обективна, качествена и надеждна информация на своите потребители, позволяваща им да вземат така необходимите правилни решения във всяка житейска област и да избягват капаните на фалшивите новини… или … ?

- Ще изчезне ли периодичният печат на хартия и в Самоков, сломен от напъните на виртуалността? 

- Ако по една или друга причина бъде съхранен, каква информация трябва да предлага за да оправдае съществуването си?

И тези въпроси чакат своите решения…

image 
image



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1535093
Постинги: 288
Коментари: 448
Гласове: 2623
Архив
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031