Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07 19:01 - Ледниковата епоха и потопът
Автор: georgihadjiyski Категория: Други   
Прочетен: 568 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 09.07 21:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Ледниковата епоха и потопът

 
image

Въведение в геоложката история на Земята

Прието е геоложката история на Земята да се поделя на големи периоди от време, обозначавани като геоложки ери. Те са:

- Архайска, (или първична, обхващаща времето от възникването на планетата до около преди 2,6 милиарда години);

- Протерозойска, (или на „първия живот”, обхваща времето от преди около 2,6 милиарда години до преди около 570 милиона години);

Тези две ери са включени в докамбрийския или криптозойския еон.

- Палеозойска, (или на „стария живот”, обхваща времето от преди около 570 милиона години до преди около 280 милиона години);

- Мезозойска, (или на „средния живот”, обхваща времето от преди около 280 милиона години до преди около 70 милиона години);

- Неозойска, кайнозойска (или на „новия живот” или „човешкия живот”, обхваща времето от преди около 70 милиона години досега) и включва два подпериода – терциер и кватернер с подпериодите плейстоцен  и холоцен – продължаващ и до днес.

С оглед особеностите на живота на нашата планета, твърде интересен се оказва кватернертният период на неозойската ера – защото по негово време би трябвало да са се случили и последната голяма ледникова епоха и последният потоп на Земята.

 
image


Ледниковата епоха

Според геоложки проучвания по времето на плейстоцена, (преди около 12500 години), Земята е била обхваната от ледникова епоха, като ледниците са покрили огромни територии от Северна Америка, Европа, Азия и дори – Южна Америка и Южна Австралия. Следствие на това заледяване нивото на световния океан се понижило с над 120 метра, изчезнали много растителни и животински видове, а популациите на редица от съществуващите и до днес растения и животни били сериозно ограничени. Климатът на Земята бил много по-студен и влажен – по онова време днешната пустиня Сахара била зелена територия, в която имало значителни популации от растения, животни и хора. Заледяването се отразило и на живота на човека, който вече съществувал в сегашния си вид и живеел в условията на новокаменната и меднокаменната епохи, като се прехранвал с лов, риболов и събирателство – именно ледниковата епоха според някои историци и антрополози принудили нашите предци да уседнат и да започнат да се занимават със земеделие и скотовъдство.

 
image

Евентуалните причини за ледниковата епоха

Геолозите търсят причините за ледниковата епоха главно в две логически направления:

- Първо: Изливане на огромно количество сладка вода от днешната Северна Америка в северната част на Атлантическия океан;

- Второ: Сблъсък на голяма комета със Земята.

Според апологетите на първата хипотеза, плейстоценската ледникова епоха е вторичен ефект от предишно, много по-мащабно заледяване на Земята. След разтапянето на неговите ледници в Северна Америка се образувало огромно сладководно езеро, а оттичането на водите му в северната част на Атлантическия океан било толкова мащабно, че не само се променила посоката на океанските течения, но и нивото на океана се повишило с над 120 метра, а климатът в Северното полукълбо станал студен и настъпила нова, макар и по-слабо изразена ледникова епоха.

Доказателствата за валидността на тази хипотеза се търсят предимно в съществуващите и до днес големи езера в Северна Америка за които се приема, че имат остатъчен характер от по-старо и много по-голямо езеро, както и в някои тектонски хлътвания на релефа в северната част на този континент.

Втората хипотеза приема, че някъде преди около 13 000 – 12 500 години Земята се е сблъскала с поредното небесно тяло – комета или метеорит, вследствие на което се образувал взрив със сила, равна на количеството на няколко десетки хиляди атомни бомби. Образували се поредица от цунамита, които връхлетели бреговете на световния океан, небето се покрило със сажди и пепел, слънцето се скрило зад тъмни облаци, в атмосферата било изхвърлено и се изпарило огромно количество вода, завалели продължителни дъждове и снегове, температурите се понижили значително, настъпила „ядрена зима”, а ледниците покрили значителни територии…

Доказателствата в подкрепа на тази хипотеза са базирани главно върху целенасочено търсене и откриване върху различните континенти на т. нар. „космически” метали и миниатюрни зрънца” в утаечните плейстоценски наслагвания, като и в рисунките върху скали на изображения на звездното небе, разкрити при археологическите проучвания в Гьобекли Тепе в Югоизточна Турция през 90-те години на ХХ век.

 
image


Заледяването в земите на днешна България

Следи от плейстоценското заледяване се откриват само във високите части на Пирин и най-вече – Рила. В Рила ледниците са се спускали до около 1400 метра, а след тяхното разтапяне се е образувало огромно езеро, обхващащо днешната Самоковска котловина.

 
image


Потопът

Бързото разтапяне на ледниците в рамките на 500 до 1000 години е довело до повишаване на нивото на световния океан с около 120 метра и формирането на сегашната брегова линия, както и до възходящи тектонски движения на териториите, освободени от ледниковите си „шапки”.

 

Ледниковата теория в географията

Ледниковата теория се появява в географията през ХІХ век и е свързана с проучванията на предпланините на Алпите и Северна Европа от швейцарските учени И- Венец, Ж. дьо Шарпантие и Ж. Л. Агасис, като и на немския геолог А. Бернгарди. Именно те установяват, че т. нар. „подвижни морени” не се дължат на движението на морските води и айсбергите, както е предполагал англичанинът Ч. Лайелем, а на континентално заледяване. Така се появява хипотезата за моноглациализма, която приема, че през плейстоцена е имало едно голямо заледяване, което е моделирало в значителна степен съвременния релеф. Тази хипотеза бива коригирана в средата на ХХ век от А. Панк и Е. Бринкнер, които доказват, че през плейстоцена е имало няколко заледявания, с последващи периоди на затопляне (междуледникови епохи) и така бива създадена хипотезата за полиглациализма, която бива приложима и за по-далечните геоложки ери.

 
image


Актуална ли е тази теория днес?

Понастоящем, в условията на глобалното затопляне и задвижването на непознати природни явления вследствие на антропогенната дейност, когато се правят изчисления, че покачването на нивото на световния океан с около 80 метра е въпрос на време, тези идеи са изключително актуални. Ето защо циклите на заледявания и потопи, които са част от геоложката история на Земята трябва да продължат да бъдат изследвани дори и в България.

 

Литература

1. Большая советская знциклопедия, Москва 1973 г., т. 14

2. Географический энциклопедический словарь, Москва, 1988 г.

3. Канев, Д., „Към тайните на релефа в България”, изд. „Народна просвета”, София, 1988 г.

4. Петков, И., Д. Зидаров, К. Бояджиева, Т. Велинов, „Физика на земата”, изд. „Народна просвета”, София, 1989 г.

5. Тодоров, Т., „Из тайните на планетата Земя”, изд. „Народна просвета”, София, 1989 г.

6. Съвременна българска енциклопедия, изд. „Елпис”, София, 1994 г., том 1

7. Информация от интернет
 




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - Здравей, georgihadjiyski. Потопи ...
12.07 18:52
Здравей, georgihadjiyski. Потопи е имало много, но за нас най-голям интерес представлява библейския с Ной. Той е последният и се датира около 5505 г. пр. Хр. Забелязал съм, че тогава започва старият български календар. Понеже липсва друго събитие по това време и го свързвам с потопът- новото начало на за тогавашните представи Новия свят. При потопът има климатични промени.
Много добър за четене материал!
Поздрави!
цитирай
2. georgihadjiyski - Здравейте
23.07 08:38
barin написа:
Здравей, georgihadjiyski. Потопи е имало много...


Благодаря за интереса.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1074065
Постинги: 250
Коментари: 372
Гласове: 2139
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930