Тодоров ден в Драгушиново

Може би защото черквата в Драгушиново носи името на Свети Теодор Тирон, Тодоров ден е един от най-светлите празници в Християнския обреден календар на селото – празнувал се е отколе и ще се празнува вовеки…

*******

Черквата „Свети Теодор Тирон”

Черквата „Свети Теодор Тирон” в Драгушиново е един от най-старите и красиви действащи православни Християнски храмове в Самоковско – осветена е през 1869 г., като преди нея в селото е имало друга черква, носеща името на същия светец, която е била отнесена от водите на река Искър при едно от нейните големи разливания. Черквата представлява три корабна едноабсидна класическа Християнска базилика, с размери 9 на 14 метра и с широк отворен притвор – 9 на 4 метра. Каменните й стени са с дебелина над метър. Стенописите са дело на Михаил Белстойнев и Никола Образописец – представители на Самоковската художествена школа. Изящният иконостас съдържа прекрасни икони с приложници – вярващи православни Християни от Драгушиново и Самоковската Долна махала. Безценно богатство на храма били старинните богослужебни книги, спасени от старата черква от наводнението и повратностите на времето и пренесли духа на Християнското Слово в новосъградената – две от тях са описани от самоковския краевед Х. Семерджиев в началото на ХХ век – ръкописно Евангелие от ХV век с приписка от 1728 г. на Петр Бурчя, че го е купил и дарява на черквата „Свети Теодор” в  Драгушиново за спасение на душата му и душите на негови близки и Триод от 1674 г., отпечатан в Року, Далмация. За съжаление понастоящем тези книги не се намират в черквата в Драгушиново, а в Долномахаленската черква на Самоков. Предполага се, че строежът на черквата е продължил около две години. За естеството на тази прекрасна черква и нейното въздействие върху душите на православните Християни от Самоковско, може би най-добре говори фактът, че когато българите от богатото и голямо село Чамурли (Шишманово, днес – под водата на яз. Искър), успели да издействат разрешение от султана за построяване на православен Християнски храм и в тяхното село, за архитектурен първообраз била използвана именно черквата в Драгушиново. Така била построена и осветена през 1872 г. черквата „Свети Георги” в Чамурли.

През последния век, въпреки идеологическите комунистически атеистични ограничения, черквата в Драгушиново беше една от институциите, която спомогна за съхраняването на православната Християнска вяра в душите на стари и млади. За това всеотдайно работеха и служилите в нея православни свещеници – отец Йордан Домишляров от Драгушиново, отец Стефан Хаджийски от Горни Пасарел и отец Петър Стоименов от Драгушиново, който служи в храма и досега.

*******

Свети Теодор Тирон – покровителят на черквата и на село Драгушиново

Свети Теодор Тирон, чието име носи черквата в Драгушиново е един от войните – светци, които се смятат за покровители на войниците за Христовата вяра. Той живял в началото на трети век след Христа в град Амасий, в малоазиатската област Понт и служил в римската армия. Страхувайки се от влиянието на Християнството, императорите Максимиан и Максимин заповядали на Християните да принасят жертви на езическите божества. Свети Теодор Тирон отказал и бил подложен на жестоки мъчения, но въпреки тях и всички увещания твърдо отстоявал Християнската вяра. Затова бил наказан с изгаряне на клада. Около петдесет години след неговата смърт, когато император Юлиян Отстъпник се опитал да върне езичеството в Римската империя и за да оскверни вярата на ревностните християни заповядал всичко на тържището в Константинопол да бъде поръсено с кръв от жертвени животни, Свети Теодор Тирон се явил на архиепископа и му заръчал да забрани на Християните да купуват храни от пазара, защото били поръсени с кръв, а да си варят пшеница в къщи. На учудения архиепископ Свети Теодор Тирон обяснил кой е и, че е изпратен от Бога за да помогне на Християните, след което станал отново невидим… Затова в знак на почит към Свети Теодор, църквата е запазила обичая в събота на първата седмица от Великия пост чрез коливо да се почита паметта на светия великомъченик.

*******

Народното Християнство и Тодоров ден в Драгушиново

През своето хилядолетно съществуване нашата православна Християнска църква се е отнасяла с несравнима толерантност към нюансите на вярата на българския народ. Именно затова, наред с богослужението в черквата и коливото от пшеница, и почитта към Свети Теодор Тирон има своите твърде интересни особености. Съхранените предания за жестока съпротива на местните жители на Драгушиново срещу османските завоеватели, продължили близо 50 години, както и данните от османските данъчни регистри от началото на турското робство, показващи че почти цялото население на селото е принадлежало към категорията на т. нар. „войнугани” – спомагателни части на османската армия, ползващи се с особен статут в империята, обяснява както почитта към война – светец Свети Теодор Тирон и именуването на  черквата, така и обичая на Тодоров ден да се яздят неоседлани коне от децата и младежите.

От времето на освещаването на новата черква „Свети Теодор Тирон” през 1869 година е създаденият и запазен досега твърде интересен обичай във всяко семейство да се прави курбан от речни раци – рачник. Освещаването на новата черква в Драгушиново, призвана да бъде продължение на отнесената от водите на река Искър и носеща същото име – на обичания от драгушинци светец, в условията на междукултурната колизия, продукт на съжителството в близкия град Самоков на мохамедани, евреи и християни, изисквало да бъде направен курбан – за здраве на хората и здравина на сградата, защото така правели всички и така се правело винаги. От друга страна, храмовият празник бил по време на Великите пости, а и делото на Свети Теодор Тирон категорично отричало проливането на кръв на жертвено животно. Понеже хилядолетните наблюдения на поколения драгушинци върху живата природа ги карали да смятат, че речният рак няма кръв, било взето решение всяко семейство да направи курбан от речни раци – рачник, който да бъде молитвен в черквата заедно с традиционното коливо от пшеница. Това се прави и до днес…

*******

Рецепта за рачник за Тодоров ден в Драгушиново

- Необходими продукти за седем порции

(1) 5 – 7 средноголеми речни раци, които се измиват добре и заливат с вряла вода;

(2) 400 грама ориз;

(3) Олио – 200 млл;

(4) 1 – 2 средно големи глави кромид лук;

(5) черен пипер – на вкус;

(6) сол на вкус;

(7) 5 – 6 стръка магданоз;

(8) 1,1 литра вода;

- Начин на приготвяне

Измитият ориз се поставя в тепсия. Кромидът се обелва и нарязва на дребни късове. Магданозът се нарязва на стръкове от около 3 сантиметра. Сместа се разбърква и се добавя олиото, черния пипер и солта, които отново се разбъркват и поставят в тепсията. Така приготвената смес се залива с вляла вода и се разбърква отново. Върху ориза се подреждат речните раци. Тепсията се поставя в добре загрята фурна с температура от около 200 – 220 градуса. Пече се около 30 – 40 минути.

*******

Как Самоков взе от Драгушиново конните състезания за Тодоров ден

Дори и по времето на социализма в Драгушиново се отглеждаха около 150 хубави коне – почти във всяка къща. Ето защо на Тодоров ден имаше истински празник с езди от деца, състезания по надбягвания и хубави каруци с впрегнати красиви и силни коне. В селото идваха любители на конете от близо и далеч. Редовно идваха и високопоставени чиновници от Община Самоков. Преди около петнадесет години започна организирането на състезания с коне на Тодоров ден  и в Самоков – от Драгушиново, наред с честването на Богоявление, бе изплагиатстван още един макар и народен православен Християнски празник, при това изцяло откъснат от своята истинска църковна основа и небесен покровител и с ежегоден бюджет от няколко хиляди лева, бе превърнат в абсурдно езическо зрелище. Остава открит въпросът защо самоковската управа го изввзе от Драгушиново, което е не само най-близкото село до Самоков, но и върху чието землище и около самоковите на чиито боляри е възникнал и самият град Самоков, и го изнесе почти на същото разстояние, но на юг от града?