Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05 18:22 - Марксизъм, ленинизъм, глобализация
Автор: georgihadjiyski Категория: Други   
Прочетен: 371 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 07.05 19:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Марксизъм, ленинизъм, глобализация



Макар и понастоящем да изглежда доста странно, имаше едно време, когато учебните дисциплини от цикъла на т. нар. „марксизъм – ленинизъм” не само бяха пропагандирани като носители на единствено вярната истинска наука и затова – призвани да дават фундаменталното научно знание, но и се изучаваха през периодите на всички образователни степени, като – по най-абсурден начин някои от тях от рода на „История на БКП” или „История на КПСС”, се явяваха дори и „препъни камъчетата”, прекъсващи завинаги следването в съответните ВУЗ-ове на немалко студенти и то по специалности като математика, ветеринарна медицина, астрономия…

Теоретичните концепции на марксизма – ленинизма представяха една твърде интересна по своята логическа конструкция практико – приложна схема за обясняване на общественото развитие и мястото на човека в него, която понастоящем навярно е непозната за огромна част от четящите и пишещите българи, а и позабравена от онези, които са я учили, но пък съотнесена към днешните реалности в света заслужава ако не друго, то поне да бъде припомнена.

Съгласно основните постулати на марксизма, човечеството задължително преминава през определени, следващи една след друга исторически епохи, дефинирани като: родово - общинен строй, робовладелски строй, феодален строй, капиталистически строй и комунистически строй, като в основата на човешките взаимоотношения е залегнало несъответствието между производството и потреблението на създаваните стоки и услуги, дефинирано като „експлоатация на човек от човека”, която се е появила някъде в глъбините на времето на родовообщинното общество, когато работещият за своето оцеляване човек е започнал да произвежда повече отколкото може да изконсумира, което неимоверно е довело до възникване и на привилегировани, паразитиращи общности, наричани „класи”, които не само не работят, а само ядат, при това – много, но и с оглед на съхранение на своето място в обществото създават държавата и всички нейни институции. Веднъж създадена, държавата се превръща в могъщо средство за непрекъснато увеличаваща се експлоатация на „ощетените класи”, които макар и носещи различни названия през отделните исторически епохи – а именно „роби, крепостни селяни, пролетарии”, са обединени от изпитваната разрушителна ненавист към своите „господари” – съответно „робовладелци, феодали, капиталисти”, не само водеща до перманентни обществени сътресения, но и призвана в крайна сметка да разруши и самата държава и така да премахне и „експлоатацията на човек от човека”. Според твърденията на апологетите на тази идеология смисълът на човешката история е постигането на идеалното общество без експлоатация.

Въпреки, че подобно на Хегеловата диалектика и марксизмът използва старозаветната библейска схема за следващите едно след друго „глинено, медно, желязно, златно царства” при обяснението на етапите на социалното развитие, неговите теоретични концепции са с претенции за научно обективен атеистичен диалектически материализъм, чужд както на признаване на Божия промисъл, така и на каквото и да е въздействие на „Абсолютния разум”, направляващ според Хегел пътя на човечеството, защото – може би единствено под влияние на дарвинистката еволюционна теория, смисълът на движението на света, човека и обществото е сведен до самоорганизиращата се материя. Нещо повече – на мястото на библейския „Богоизбран народ” и обсебените от Хегеловия „Абсолютен разум” етнически общности, като носители на прогреса, диалектическият материализъм, марксизъм – ленинизъм, осъществява твърде интересен преход от „правото на кръвната принадлежност” към правото на духа – макар и във вид на „класово осъзнаване” на общите материални интереси на пролетариата от всички народи, страдащ еднакво от „експлоатацията” на своите капиталистически потисници и призван да бъде техният „горбокопач.”

В своя фундаментален труд, озаглавен „Капиталът”, Карл Маркс прави всеобхватен анализ на механизмите на формирането и развитието на „капиталистическото общество”, като акцентът е поставен – при това с почти математическа прецизност, върху функционирането на стоково – паричните взаимоотношения, свързани с непрекъснато съсредоточаване на общественото богатство в хищните ръце на мултинационални капиталисти и същевременно – абсолютно (поради намаляващата се покупателна способност на заплащането на труда) и относително (съотнесено към доходите на капиталистите) обедняване на произвеждащата класа на пролетариата. В крайна сметка този всеобхватен процес би трябвало да доведе до комунистическа пролетарска революция, която да отнеме съсредоточеното богатство в капиталистите и да го предостави на пролетариата. От своя страна съидейникът на Маркс – Фридрих Енгелс обогатява марксизма като представя диалектико – материалистическата гледна точка за възникването на държавата, частната собственост и дори – семейството и тяхното неизбежно отмиране при достигането на съвършеното безкласово и безсобственическо, неантагонистично комунистическо общество.

Твърде интересен обаче се оказва теоретичният и най-вече – практико–приложен принос в марксизма на В. И. Ленин, който представя т. нар. „империализъм”, присъщ на големите национални държави от края на ХІХ и началото на ХХ век, като последен етап от развитието на капитализма, както и възможността на комунистическата революция да победи в една единствена, при това не и най-развита държава в света. Въз основа на тези теоретични постановки – и най-вече – с наличието на щедрото финансиране на изконния враг на Русия – Германия, целящо изваждането на Северната империя от бушуващата Първа световна война, В. И. Ленин и неговите съмишленици предизвикват революция и последващо налагане на комунистическо управление в преименуваната в СССР Руска държава, като съгласно творческите разработки на съветските марксисти е сътворено и ново, междинно макар и преходно обществено устройство по пътя към комунизма, наречено социализъм. Именно този социализъм, дефиниран като междинен и преходен етап към светлото бъдеще на човечеството във вид на комунизъм, не само просъществува над седемдесет години и успя да се разпростре върху повече от една трета от Земята, но и сякаш в потвърждение на тезите на „класическия марксизъм” не се превърна в комунизъм, а само беше едно, макар и призракоподобно страшилище за „конвенционалния капитализъм”, принуждавайки го перманентно да се реформира. И в крайна сметка, бидейки нетраен като всяко изкуствено създадено нещо, социализмът бързо се разпадна, а одържавеното от него обществено богатство бе усвоено от превърналите се в капиталисти представители на висшата социалистическа олигархия и нейните лакеи.

По време на своето съществуване социализмът имаше своя  идеология и своя етика, ориентирани в неистов стремеж към изграждане на светлото комунистическо бъдеще, в догмите на които бяха обучавани стотици милиони човешки същества. А тяхната логика бе базирана върху тезата: „Всичко в миналото е лошо, но то е останало в глъбините на безвъзвратно отлетялото време, а доброто ще бъде в бленуваното светло бъдеще и затова всяка жертва в настоящето в името на неговото постигане е не само оправдана, но и наложителна.”

Разбира се, както „класическият марксизъм”, така и неговите „творчески” доразработки, имаха немалко критици. Още в зората на ХХ век, когато марксизмът-ленинизъм не само не беше доказал своята несъстоятелност, но и беше почти единствената цялостна идеологическа концепция, обясняваща човешкото развитие, Макс Вебер разработва идеите на прехода от традиция към модерност на човешките общности и сътворяваните от тях институции.
       Днес обаче в условията на глобализация, когато се наблюдава колосално съсредоточаване на общественото богатство в свръхбогатия наднационален елит; непрекъснато свиване на т. нар. „средна класа” дори и в държавите, в които е създадена; огромно и неподдаващо се на контрол непрекъснато увеличаване на населението на планетата – при това, превръщано по една или друга причина в търсещи своето място по света лумпени, много от идеите на „класическия марксизъм” някак си се появяват отново…




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 841189
Постинги: 209
Коментари: 323
Гласове: 1875
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930