Ерик Фром и изкуството да обичаш

 

Ерик Фром е световноизвестен немски психоаналитик, философ-хуманист и психолог от еврейски произход. От 1940 г. е гражданин на Съединените щати. Името му се свързва с известната Франкфуртска школа на критичните мислители. И макар, че присъщата на психоанализата дуалистична природа на човешката същност, (подвластна и на Ероса, и на Танатоса), би могла да бъде проследена и в неговото творчество, в своята книга „Изкуството да обичаш”, той предлага една твърде интересна интерпретация на проекциите на дефинирания от Фройд като „еротичен нагон”, а от самия него като „синдром на растежа”, в човешкото мислене и поведение.

С други думи, според Ерик Фром обичта, бидейки направлявана от най-изконните човешки същности, противопоставящи живота на смъртта, е истинско изкуство, защото всяко човешко същество я усеща, възприема, осмисля и проектира в света около себе си по свой собствен, уникален начин. И това е парадоксът на изкуството на обичта – че всеки обича както може, но и иска да бъде обичан така. В неговото сложно и многопластово тълкуване на това уникално човешко чувство биха могли да бъдат проследени редица аспекти: любов и обич; обич „за” и обич „към”; патологична, разрушителна обич – нарцистична, инцестуална и нормална, съзидателна обич – биофилия – към ближния, към природата, към независимостта и свободата (1-79); активна обич и пасивна обич; аскетична обич и еротична обич; абстрактна обич и обич с конкретни измерения (2-183)... Като цяло, въпреки че са изведени от клиничния опит на психоаналитичната практика и са насочени към терапевтично взаимодействие между лекар и пациент с оглед превъзмогване на някаква форма на личностно страдание, идеите на Ерик Фром за обичта се вграждат в екзистенциалната философия на ХХ век и са добили широка популярност от двете страни на Атлантика.

Дали обаче този разгърнат опит за осмисляне и представяне на това най-човешко чувство успява да се разграничи в известна по-голяма или по-малка степен от свойствения на фройдизма биологичен детерминизъм, е може би въпрос на личностна преценка на четящия. При всички случаи обаче концепцията на Ерик Фром е всепризната за класика в сферата на психоаналитичната мисъл, а нейното вербализиране в книгите му безспорно е твърде увлекателно.

С оглед евентуалното събуждане на интереса към нея тук са подбрани няколко афоризми от книгата „Изкуството да обичаш”.

 

 

Из „Изкуството да обичаш”

 

„Осъзнатата човешка изолираност без обединителната сила на обичта става източник на срам. Същевременно тя е източник на чувство за вина и на страх.
            Най-голямата потребност на човека следователно е да превъзмогне изолираността, да напусне затвора на самотата си.”

 

„В противовес на симбиотичния съюз зрялата обич е съюз при запазване на целостта на личността, на нейната индивидуалност.”

 

„Богат е не онзи, който има много, а който дава много.”

 

„Обичта е активна грижа за живота и за развитието на обекта на обичта.”

 

„Истински религиозният човек, ако следва същността на монотеистичната идея, не се моли за нищо, не очаква нищо от Бога.”

 

„Майката е тази, която възражда и която разрушава. Тя може да прави чудеса от обич и никой друг не е в състояние да оскърбява по-дълбоко от нея.”

 

„Съвременният човек се е превърнал в стока – за него жизнената енергия е инвестиция, с която трябва да постигне по-голяма печалба в зависимост от своето състояние и от положението на пазара на личностите. Главната му цел е изгодна размяна на своите умения, знания и на собствената си личност, на своя „личностен пакет” с други хора, които имат същите намерения на основата на честността и на печалбата. В живата няма друга цел освен движението, няма друг принцип освен честната размяна, няма друго удоволствие освен консумацията.”

 

Литература:

1. Фром, Е. - Душата на човека, публикувана в сп. „Педагогика”, бр. 8 и бр. 9, С. 1994 г.

2. Фром, Е. – Да имаш или да бъдеш, ИК „Кибеа”, С. 1996 г

3. Фром, Е. - Изкуството да обичаш, ИК „Кибеа”, С. 2000 г.

...
Много книги днес, с начални думи в заглавията им - "Изкуството да... "

А, Ерих Фром има и други книги - примерно, "Бягство от свободата", "Да имаш или да бЪдеш", ... "Забравеният език"...

Поздрави!

Безспорно ключовите думички в заглавието "изкуството да...", помагат за увеличаване на приходите от продажби на много книги. И сте напълно права - Ерик Фром притежава умението да представя в достъпен и увлекателен начин дори и най-сложните процеси в човешките същности. Затова и повечето от книгите му са интересни и популярни. Чудесно е, че сте ги цитирали, (и вярвам - и прочели) и Вие. ;)
Благодаря за интереса към този постинг. :)

И в горите Тилилейски четем книги... Естествено, че съм ги прочела - тези трите, които споменах и други.
И, с едно съм съгласна, а в друго се съмнявам - поради тази причина коментирах!

Поздрави!