Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2016 21:52 - Дължи ли нещо Фридрих Ницше на Ралф Уолдо Емерсън?
Автор: georgihadjiyski Категория: Други   
Прочетен: 1041 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 14.02 22:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дължи ли нещо Фридрих Ницше на Ралф Уолдо Емерсън?


Повод за настоящите редове е изследването на Дженифър Ретнър „Американецът Ницше. Историята на една икона”, резюмирано и в българския сайт: http://lira.bg/?p=14615, (Литературно – рекламна агенция Лира.бг), в което се твърди не само, че: „Ницше дължи всичко на американския философ Емерсън”, но и че: „без американския философ Ралф Емерсън (1803-1882) Фридрих Ницше вероятно нямаше да е написал нито дума.” В подкрепа на своята теза американската авторка цитира любопитни факти от биографията на гения на германската философска мисъл, свързани с неговия интерес към идеите и творчеството на американския трансцеденталист Ралф Емерсън, както и учудващото сходство, забелязано от нея при сравнителен анализ на известния афоризъм на Ницше: „Това, което не ме убива, ме прави по-силен”, с фраза от творчеството на Емерсън, която е формулирана в следния епистоларен вид: „Глобално погледнато, всяко зло, което не успява да ни унищожи, ни прави добро.”

Съществува ли обаче някакво идейно сходство във възгледите на Ницше и Емерсън? Действително ли има преливане на идеи от творчеството на Емерсън в това на Ницше? И може ли изобщо да се твърди, че Ницше дължи нещо от своята идеология на Емерсън?

Безспорно сравнителните анализи са твърде ненадежден изследователски метод, (особено в областите на литературата и най-вече – във философията) и въпреки това няма как да бъде отречено, че идеите и на Ралф Емерсън, и на Фридрих Ницше, са интересни интелектуални явления за сублимния за човечеството ХІХ век, когато модерните общества не само се отказват от хилядолетното религиозно обяснение на случващото се в света и битието в името на научното мислене и специфичната му логика, но и така залагат основите на онези социални процеси, които по думите на З. Бжежински превръщат връхлитащия ХХ век във „Векът на мегасмъртта”. Това е и епохата когато философията прави грандиозен опит да се превърне в онази мета наука, която да даде фундаменталното познание на човечеството, което да замени традиционните възгледи за Бог, за човека, за света и за обществото, а всеки що годе значим мислител използва магията на Словото за да формулира и предложи някаква своя концепция по отношение на тези сякаш вечни понятия. А такива имат и Емерсън, и Ницше, но приликата свършва само до тук.

Идеите на родения, отраснал и образован в американска протестантска Нова Англия Ралф Емерсън са продукт и естествено продължение на протестантската християнска англосаксонска етика – ето защо в неговата философска концепция Бог е онзи всемирен Дух, който е оживил своя храм – природата, а смисълът на битието на човека е да следва Божия промисъл и да се стреми към Бога с цялата си душа, която е част от самия Божий Дух, за което не е необходима нито църковна институция, нито посредници – проповедници, а от своя страна съвършеното общество не е нищо друго освен отражение на Царството Божие на земята.

И макар, че влиянието на увлекателно представените и пропити с фин психологичен усет творчески виждания на Емерсън би могло да бъде проследено в книгите на почти всички американски представители на така наречената „позитивна психология” (и философия) – като се почне от живелите и творили в края на ХІХ и началото на ХХ век Уолъс Уотълс, Брус Маклеланд, Уилям Аткинсън, Дейл Карнеги, премине се през Морган С. Пек, Хосе Силва, Луиз Хей, разпространили възгледите си в средата и края на ХХ век и се стигне до модерните квантови психични концепции на Джон Кехоу и Р. Кийосаки, да се твърди, че това влияние присъства и се чувства повече или по-малко осезаемо и в идеологията на обитавалия същата сублимна историческа епоха германски мислител Фридрих Ницше, би било меко казано твърде пресилено.

Самият Фридрих Ницше, който произхожда от род на протестантски свещеници, също е роден и отраснал в протестантска социална среда – но в Прусия. Що се отнася до неговото образование – той го получава в няколко престижни училища и университети, пръснати върху територията на аристократична по онова време Германия. И при все, че пише с охота за голямото влияние, което са оказали върху него някои от най-значимите европейски мислители на ХVІІ, ХVІІІ и ХІХ от ранга на французите Русо, Ренан, С. Бьов, англичанинът Елиът или германците Вагнер и Шопенхауер, той не само ги причислява към категорията на „новите кумири – божества”, обсебили колективното съзнание на мислещите европейци, но и подлага техните възгледи на тотално отрицание. Нещо повече – към заслужаващите отрицание мислители причислява и Емерсън, на когото е посветил в „Залезът на Боговете” няколко добродушни реда, пропити със снизхождение и ирония – но само толкова.

Фундаментът на ницшеанската идеология – особено на „късния Ницше” е отрицанието – на ценности, на морал, на представата за Бог, като въплъщения на човешката слабост и като път към свръхчовека и неговото ново общество на знанието, в което присъщата на всяко живо същество воля за власт ще възкачи като управници най-силните, най-интелигентните, най-образованите, най-мотивираните.  

Творчеството на Фридрих Ницше оказва огромно влияние не само върху развитието на екзистенциалната философия, но и върху възгледите на значителна част от станалите световно известни интелектуалци през ХХ век – при това и от двете страни на Атлантическия океан. И макар, че под влиянието на разпространението на американската популярна култура и книгите на Ралф Емерсън се радват на широки продажби през този период, до голяма степен ницшеанството се превръща в идеология на елита, която просто няма как да търси каквато и да е близост с присъщата на пазарната икономика и демокрацията масова епистоларна култура.

С оглед онагледяване на спецификата на вижданията на Емерсън и Ницше ще бъде направен опит за представяне чрез подбрани афоризми на някои от основополагащите идейни понятия при двамата.

 

Дух, душа и тяло

„Тялото е вторично спрямо духа...” Р. Емерсън, из „Поетът”, „Свръхдушата”, стр. 47

"Плът съм аз и нищо освен това. И душа е само дума за нещо при плътта." Ф. Ницше, из „За човека и свръхчовека”

*******

„Вещанията на душата, проявленията на нейната същност, именуваме откровения.” Р. Емерсън, из „Свръхдуша”, „Свръхдушата”, стр. 171

„Всичко в тяло и дух зависи от храносмилателната система.” Ф. Ницше, из „Ecce Homo

*******

„Това, което с разсъдъка си наричаме ум, отнесено към природата зовем Дух. Духът е съзидателят. Духът е самият живот.” Р. Емерсън, из „Природа”, „Свръхдушата”, стр. 98

„Вече не извеждаме човека от „духа”, от „бога”, отново го поставихме сред животните.” Ф. Ницше, из „Антихрист”, стр. 16

 

Красиво и грозно

„Отделянето, откъсването на Бог от живота е това, което прави нещата грозни...” Р. Емерсън, из „Американският интелектуалец”, „Свръхдушата”, стр. 50

„Има ли нещо красиво само по себе си? Щастието на познаващия умножава красотата на света и прави по-слънчево всичко съществуващо. Познанието слага отпечатък от своята красота не само около нещата, но и завинаги в тях самите.” Ф. Ницше, из „Зазоряване”, стр. 286

*******

„Красотата е знакът, с който Бог откроява доброто.” Р. Емерсън, из „Природа”, „Свръхдушата”, стр. 50

За какво копнеем при вида на красотата? Копнеем да бъдем красиви. Струва ни се, че с красотата е свързано и щастието. Но се заблуждаваме." Ф. Ницше, из „Човешко, твърде човешко”

 

Безспорно афоризмите – тази изконна връзка на твореца с вечността, дори и сами по себе си говорят твърде красноречиво...



Тагове:   философия,   Ницше,   емерсън,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 882519
Постинги: 218
Коментари: 327
Гласове: 1928
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930