Блогът на budha2 :: Едем и как точно е станала фалшификацията на библейската география.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.02.2014 11:56 - Едем и как точно е станала фалшификацията на библейската география.

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 3454 Коментари: 0 Гласове:

Едем
Част І

“И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. И направи Господ Бог да израстнат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дърво на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло. От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. Името на едната е Фисон: тя обикаляше цялата земя Хавилска, там, дето има злато; златото на тая земя е добро; там има блодах и камък оникс. Името на втората река е Гихон (Геон): тя обикаля цялата земя Куш. Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат. След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво на градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.”

Битие 2:8-17

Христос обещава на своите последователи, че след смъртта си ще ги отведе в Небесния Иерусалим, където няма да изпитват глад, жажда, болки и страдания. Всички религии днес приемат вярването за един отвъден свят. Този свят е заселен от безтелесни същества. Поради отсъствие на тела, те не изпитват обикновените човешки нужди. Точно от този свят човекът е “паднал” и стои заключен в материята доста време. Никой не е описал този свят, а днес ние можем да съдим за него единствено от старите писания. Има един друг начин за намиране на подобия между Духовния и Материалния свят и той е чрез развиване на Интуицията, чрез Знание и Посвещение. Още Хермес Трисмегист е казал следното: “Както на Небето, така и на Земята!” Това е един закон на подобието и него можем да го открием в най-ранните гностически схващания за направата на нашия свят. Според гностиците, София излъгала княза на тоя свят и го накарала да направят един свят, подобен на божествения. Така е създадена земята, наред с цялото и разнообразие от растителен и животински свят и като венец над него е поставен човека. Не само животът тук е по подобие на този в божествения свят, но и разположението на планини, реки, морета, континенти и държави отговарят на наредбата в космоса. (Видяхте по-горе, как хълмовете в Пловдив са построени по подобие на вътрешните планети на Слънчевата система.) Така според древните египтяни „Египет е небесен образ, място за действие на силите, които управляват небесата. Египет е храм на целия космос.”

Щом като Египет има небесен образ, то по същият закон и небесния Едем, откъдето са паднали днешните хора на Земята, би трябвало да има и земно проявление. Учените безуспешно, поне за мен, до днес са търсили земния Едем в различни части на земното кълбо. Най-близо до истината са тези, които определят областа Мидия за Едем, поради сходството между съгласните МД в двете наименования – Едем и Мидия. Само дето в Мидия отсъстват четирите реки, за които изрично се споменава в Библията. Ориентири за търсенето на истинският Едем винаги са били тези четири реки. Тигър и Ефрат са локализирани днес на географската карта, остава да се открият къде са останалите две – Фисон и Гихон (Геон). Спрягат се реки като Нил, Волга, Нигер, Об, Енисей, Дунав и още много, но така и никой още не е достигнал по-близо до истината. Когато човек се опитва да твърди, че Едем е тук, или там, то той не бива да забравя, че това място трябва да отговаря на всички останали събития случили се на страниците на Книгата Библия. Не можеш да извадиш от контекста на цялата книга този Едем и да го поставиш някъде на картата на света, само защото на теб така ти харесва, или пък защото там има реки. Човек трябва да се съобрази, че този земен Едем, който по-късно и станал и Обетованата земя и място на Евангелските събития.

На няколко стари морски карти, наречени портолани, средновековните картографи са нарисували нещо интересно. Не знам защо то е останало незабележимо за българските изследователи. На тези карти има изобразена една планина в южната част на територията на България и от нея извират четири реки. Кои са тези реки, които виждаме да извират от тази планина и се вливат в Егейско море? Това са Вардар, Струма, Места и Марица. Този сюжет се среща на няколко подобни карти. Други планини не са нарисувани, макар и на Балканите да има и много други планини и в Гърция, Македония и Румъния. Значи ли това, че художниците на картите са искали да ни предадат някаква друга информация? Подобно описание на Едем дава и Константин Костенечки в началото на 15 век:
«Едем и макарините имат една църква, която е направена от един камък антракс, дълга е 7 мили, а широка 30. Има 7 жертвеника. До жертвеника стигат 62 (27) стълби. Под тях извира река, течаща от рая, разделя се на 4 части. От тях Геон и Фисон, както и Нил текат на юг, Тигър и Ефрат – на север. И когато Геон достигне Египет, един от изворите му е в Ливия, откъдето и изтича реката, увеличава се и напоява Египет през месец август. Нарича се от египтяните “истапие”, ще рече “вода от тъмата”.

Ако забелязахте трите едемски реки според Костенечки, Геон, Фисон и Нил текат на юг, а Тигър и Ефрат на север. Днес всички знаем, че Нил тече на Север, а Тигър и Ефрат на юг. Някакъв анахронизъм, ще си кажете вие, но дали е така?

Пак от това време в книгата на Мехмед Нешри „Огледалото на света” има отново подобен „анахронизъм”:

" И потече невернишка кръв чак по Тигър и Ефрат, които както и Нил - извират из Румелия..."

Още едно научно съобщение излезе в книгата на Уилям Райън и Уолтър Питман „Ноевият потоп”. В нея те изказаха смелата за времето си хипотеза, че библейският потоп е заливането на някога плодородната низина на мястото на днешно Черно море с вода от световния океан през Босфора. Според тях Едем е тази низина и територията на днешна България, в частност Тракия. До тук само анахронизми и хипотези, но напълно достатъчни да се направи изследване в тази насока.

Едни от най-високите планини на Балканите са на територията на България. Една от тях е Рила, наричана Хорбел (Орбелус) в древността. От нея действително извират четири реки, които отговарят на реките на Едем. Там няма седем жертвеника, но пък има седем езера. За да се доближа колко се може повече до истината ми се наложи да прегледам доста стари славянски ръкописи на старозаветните книги. Нека първо се опитаме да локализираме първата едемска река – Фисон:

“Името на едната е Фисон: тя обикаляше цялата земя Хавилска, там, дето има злато; златото на тая земя е добро; там има блодах и камък оникс.”

В един доста стар ръкопис на петокнижието на Моисей от 14 век (който се съхранява сега в Сергеевската лавра в Русия), срещнах следните различия от останалите преписи.

http://img528.imageshack.us/img528/1151/49uo.jpg

“река жей сходить от едема напаиатъ раиа, от туду разделяется на .д. начатъки има ед имои фисонъ, си обьходящиа всю землю еладьску, туй де име иесть злато, злато же земля тоиа добро, ту есть анфраксъ и камень зеленъй, и имя реце вторе и гионъ, си обходящи всю землю ефиопьску, и рекаи .г. иа тигръ, си текущия прямо асуриемъ, река же .д. иа си ефратъ”

На мястото на “земя Хавилска” пише – “землю Ладьску” (Еладска), а неизвестният “бдолах” е заменен с “анфраксъ”, което е антракс. В днешните библии пише “земя Хабилска”, което пък от своя страна е опит да се напише старото име на планината Рила (Хорбел). От тази планина извират три от едемските реки, едната от която е Фисон (Места). Фисон (Тисон) е обратен прочит на нашата река Места, която в древността се е наричала Нест (Νέστος, Нестос). Тисон ТСН = Нест НСТ.

Нека сега да видим и какво е това “антракс”, което е написано на мястото на днешния “бдолах”? Това са обикновенни дървени въглища, произвеждани на територията на България в огромни количества в древността. На латински и на гръцки “антракс” си е въглен. Попитайте днес някой християнски свещеник, какво е това “бдолах”, ще има да се чуди, или да си измисля разни глупости. Представете си как на територията на Палестина в района на Иерусалим, където според легендите се приема, че е погребан Адам, са се произвеждали дървени въглища и са се добивали полускъпоцинни камъни и злато. Та в тази камениста пустиня трева не расте, та камо ли широколистни дървета и то в огромни количества, за да може да се произвеждат дървени въглища! В Палестина има само палми и тук-там по някоя маслина, храсти и нищо повече.

Всички знаем, че камъкът оникс, е полускъпоценен камък с бели и черни ивици, разновидност на ахата. Но в ръкописната библия вместо “оникс” пише “камень зеленый”. Това го пише все още и в Острожската 1581 г. и Елизабетинската (църковно-славянската) библии, а в най-новите от края на 19 век вече е редактирано. В района на река Места има изобилие на зелени камъни от рода на ясписа, а производството на дървени въглища и днес все още е основен поминък на доста хора от този район. Толкова за първата едемска река Фисон, която се оказа българската река Места.

За втората река авторът на книга Битие е по-лаконичен:

“Името на втората река е Гихон (Геон): тя обикаля цялата земя Куш.”

Единствен ориентир ни е “Земя Куш”, около която обикаля втората библейска река Гехон (Гион) в ръкописа е “землю Ефиопьску”. Да открия коя река се крие в името Гион и да локализирам библейския рай ми помогна стихотворението на Петко Славейков “Татковина”. Една от реките на Славейковия рай е Вардар. В античността тази река се е наричала Аксиус (Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис), а в Библията приема името Гион и Гехон. Земята, наречена “етиопска” в действителност е областта Ботиея в Македония, където са се намирали най-старите македонски селища – Еге (дн. Верги), Бероя (дн. Версия) и Пела (при дн. село Апостол). Ако текстът е бил на български, а после е преведен на гръцки, то буквата Т е написана с гръцката ФИТА, а поради отсъствието на Б в азбуката си, гърците са я заместили с П. Така Беотея обратно прочетена се е превърнала ва Етиопия. Наименованието “КУШ” в по-новите библии, навярно е планината КОШница, която е между Струма и Вардар. След като локализирахме две от реките можем смело да продължим напред.

Третата река е Тигър и всеки българин би познал в нейния прочит река Искър:

“Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат.”

Искър, (Oescus, Ескус, Оксиус) е най-дългата река в България. Тя извира от централна Рила и тече на север към Русия РС, (Асирия СР) и се влива в река Дунав.

Също от Рила извира и четвъртата Едемска река Ефрат. Това е Марица, още и Хеброс, Хебрус, Хебър, Еврос, Евър, Ебър – най-голямата река на Балканския полуостров, Тя извира от Рила, тече на изток през цялата Тракия и се влива в Егейско море край град Енос. Това е и четвъртата библейска река Ефрат. В името Ефрат навярно древните автори са искали да напишат името Тракия (Фракия), а реката са я наричали Тракийска. Има и още едно мнение на един мой познат, който каза, че Ебро е обратен прочит на името Ор бей (Орфей), което е добро попадение. На една карта, направена като мозайка на пода на стара църква в град Мадаба в Йордания, ясно се вижда как река „Ефрата” е дадена на изток от Йерусалим, под Витлеем и над Никопол (на Места). На територията на днешен Израел тази карта по никакъв начин не може да се разположи. Там на изток от соченият за Йерусалим град е река Йордан, Витлеем пък е на юг от него и река Ефрат в Ирак няма как да се разпорожи на тази карта. Съвсем по-друг начин картата от Мадаба би се наложила на територията на днешна България. Тя става съвсем точна, ако приемем, че Иерусалим е на мястото на град София, Витлеем е на изток от него, непосредственно до река Марица, която в действителност е Едемската река Ефрат. Така и град Никопол на юг от нея е античният Никопол на Места, който се намира до с. Гърмен, край град Гоце Делчев. Сега виждаме как четирите реки на библейския Едем обхващат четирите български провинции. Фисон (Места) протича през Родопа. Гехон, Гион, Аскус (Вардар) – през Македония, Тигър (Искър) през Мизия, или България, а Ефрат (Марица) през Тракия. Това е библейският Едем, раят за нас българите, а изглежда и за авторите на книга Битие на Стария завет. Едем
Част ІІ
Видяхме къде се е намирал библейския Едем. Точно в центъра на всички древни империи – Римска, Византийска и Османска. Тук са и старите провинции на България – Тракия, или Ромелия, Мизия, или България и Македония. Можем ли да кажем сега, след тези разкрития, че все още има анахронизми в писанията на Константин Костенечки. Геон (Вардар) и Фисон (Места) наистина текат на юг, а Тигър (Искър) и Ефрат (Марица) на север. Само дето при Костенец река Марица ивива на изток, като дотогава тече на север. Много по-късно, след потопа, разселените племена от територията на България разнасят по света имената на Едемските реки и с тях кръщават реките, около които се заселват. Така се раждат имената на Тигър и Ефрат в древен Шумер, още един Ефрат (Прут), Нил в Египет, Фисон и Истър – Дунав и т. н. Нека сега да направим едно сравнение между сочените днес за Свети земи на територията на Палестина и съвременен Израел и картата на Балканският полуостров. При това сравнение на мен ми стана ясно точно как е станала подмяната на библейската география.

На картата на Светите места можем да видим как точно е станала фалшификацията на библейската география. Ако я обърнем на 90 градуса по посока обратна на часовниковата стрелка и ще видим очевидната и прилика с картата на Балканският полуостров. Иудея е Тракия, но без най-източната и част – Одринска Тракия и Истамбул. Там е поместена Филистимската земя, или по точно Истамбулска. Филистим, (ФЛСТМ) е анаграма на Истамбул (СТМБЛ), като буквата “Б” е предадена като “Ф”. Ето защо тук картографите правилно са нанесли град Хеброн (Одрин) във Филистимската земя, а не като в останалите карти на светите земи, където Хеброн го поставят едва ли не в центъра на Иудея. От тук нанатък ни е лесно да се оправим в бърканицата. Иерусалимската област е отделена от Иудея, както си е и правилно и е оцветена със зелено. Това е Софийска област, която е била част от България. Границата между България и Тракия е минавала на изток от Ихтиман, при прохода Траянови врата. В античните карти там, около град Шипоне (дн. Ихтиман) е била провинция Беника. На картата виждаме, че там е написано Benia, което си е нашето Беника. Aedom, е на север и в картата на Балканският полуостров отговаря на Молдова. С Идумея, старите картографи са имали малък проблем, защото това в действителност е старата римска провинция Македония. Йордан Табов изказа една интересна хипотеза в книгата си “Падането на Стара България”, че Македония е една област на територията на Балканите заселена само с войници.

“Македония (Лакедемония) е местността (областта, гарнизона, военния окръг), в който е бил постоянният лагер на македонски (лакедемонски) части. Те са имали стратегическо важно разположение. В определен момент “тема Македония” обхваща земите на днешна Македония, е придобила стратегическо значение за византийските (ромейските, римските) владения на Балканите.”

В Библията топонимът Идумея се отнася както за провинция Македония, така и за Одринско. В Новия завет днешна Македония получава името Галилея.
Нека се върнем отново при Йордан Табов:

“До наши дни са достигнали няколко средновековни преписи на стара арабска карта, чийто автор е Ал-Идриси (испанският еквивалент на това име е Исидор), и която ние вече използвахме заради ценната автентична информация в нея.

На тях е представен и топонимът “Македония”. Но – както и би трябвало и да очакваме – употребата му противоречи на онова, което ни се внушава в скалигеровата версия на историята.

- Първо, оказва се, че по времето на Ал-Идриси (втората половина на ХІ в.) е имало няколко Македонии. Впрочем, две “Македонии” Читателят може да намери на средновековната карта на Фра Мауро (1459 г.).

- Второ, в изписването на думата “Македония” в различни копия има различия, при това много красноречиви.

Не би било преувеличение, ако се каже, че именно тези различия водят най-ясно към хипотезата, към която сме се насочили.

Ето как предава фонетичните съответствия на различните варианти С Кендерова в ИДР:

- ал Лакудамуниййя

- ал Лакадуниййя

- джабал Лакаду

- джибал Макадуниййя

- ал Кудамуниййя.”

Виждате красноречиво, как Македония би могла да се превърне и в библейската област Идумея. Навярно Идумея е объркана по следният начин:

Буквата “И” е била старобългарската “Н”, а “Я” е объркана с “К”. Така Идумея (НДМК) е просто една анаграма на Македония.

Ето защо и библейските картографи са се чудели, къде в Палестина да поставят Македония (Идумея). След като човек знае това, ще може да чете правилно Библията и анахронизмите, който се срещат там, си идват на мястото. Ето един пример с Идумея:

“В същото време обградиха планина Сион наоколо с високи стени и с яки кули, да не би, когато дойдат някога езичниците, да ги сгазят, както това преди направиха.

И разположи там Иуда войската да пази планината, и за нейна закрила укрепи Ветсура, зящото народът да има крепост против Идумея.”

Първа Макавейска 4;60, 61
Вижте на библейската карта къде е Иерусалим със светилището Сион, къде град Ветсура (Beid sur), и къде Идумея. Никак не се връзва. Та между соченият в Палестина Беит Сур и Идумея има поне десет големи градове, които могат да се укрепят, а от Беит Сур до крепостта Сион в Иерусалим също са Витлеем и други градове.

На картата на България това вече не е анахронизъм, а нещо съвсем нормално. Ако прочетем правилно теста, то тогава той добива друг смисъл:

“В същото време обградиха планина Цепион наоколо с високи стени и с яки кули, да не би, когато дойдат някога езичниците, да ги сгазят, както това преди направиха.

И разположи там Иуда войската да пази планината, и за нейна закрила укрепи Баткун, зящото народът да има крепост против Македония.”

На старите карти границата между Македония и България е минавала над Чепинското корито, някъде около Юндола. Това най-лесно се разбира от разпространението на македонските монети. Те се намират на територията на България най-много в югозападната и част, и при Чепинското корито разпространението им почти изчезва. Ето защо на Иуда Макавей му е било необходимо да укрепи крепостта на Баткун, защото точно оттам минава пътя, който идва от Македония (Идумея).

Китим ( КТМ) е областта Кутмичевица (КТМ), която е разположена на изток от Преспанското и Охридско езеро, до адриатическото крайбрежие на Албания на запад. На север река Шкумби е нейната граница, а на юг до областта Епир.

В близост до Беит сур е друг библейски град – Витлеем. Той е в Иудея, между Иерусалим и Хеброн. На това място на картата на България няма друг толкова известен и голям град освен Пловдив (Филипопол).

Голямата река, която се влива в Мъртво (Черно) море не е друга, освен Дунав. Ние българите казваме Данчо, Даньо, Данка, Дана, на Йордановците и Йорданките. Така и Иордан е станал на Дуна, Дана, а оттам на Дунав. Мъртво море на картата на Балканите в действителност е Черно (Чермно в старите библии) море, в което се влива река Иордан (Дунав).

Да продължим нататък. Моав на картата е Влахия, а останалите две реки, които се вливат в морето са Днепър и Днестър. Тези две реки наред с Дунав имат най-голямо влияние върху библейската (българската ) история. Областта в горното течение на река Иордан би трябвало да е Самария. Самария – Сърбия, навярно вече се ориентирате в ситуацията. Самария е в Израилското царство, докато Иудея е нещо отделно. Мауро Орбини слага българският народ като един клон в Илирическия. Илирик на латински се изписва ILIRIC (LRC). Прочетете го обратно и ще видите откъде е дошло името Исраел (СРЛ), или Израел. То си е Илирик, само че в обратен прочит. В най- горното течение на Йордан (Дунав) е Галилея, или Галия. Там, около австрийският град Виена е минавала границата между България и Галия. Днешната Централна и Западна Европа е библейската Галилея.

По крайбрежието на други библейски карти ще видите и Финикия, или още и Сиро-Финикия. Там са прочутите от Библията градове Тир и Сидон. Тир (Дурацио, Драч, Дуръс с историческо българско име Драч (на албански: Durrлs или Durrлsi; на италиански: Durazzo, Дурацо; на гръцки: Δυρράχιο, Дирахио, катаревуса: Δυρράχιον, Дирахион) е най-древният град в Албания и бивша столица на страната.)

При по-задълбочено изследване на библията можем да открием смущаващи неща. Така например в книга Иезекил 27(1,2) в църковно-славянските библии можем да прочетем нещо интересно за град Тир:

Иезекиля 27(1,2) в старите църковно-славянски библии се казва, че Тир е „поселен при морските входове”

„ и Ты сыне челавечь, возми на соръ плачь, и речеши сору населенному на морстем входе, туржищу людий от островъ…”

Сега всеки от вас може да види на библейската карта къде е сочения днес за град Тир, и Драч, който наистина стои на входа на Адриатическо море.

В съвременните библии „морските входове” е заменено с „издатините в морето”, което променя много смисъла на текста. Така с дребни промени е редактирана цялата библия.

Финикия е днешна Венеция и градовете, които тогава са били под нейно влияние – Тир (Дурацио, Драч, Дирахион) и Сидон (Дулциний, или Солун). Когато Сидон се упоменава заедно с Тир, то тогава става въпрос за град Дулциния (Улцин), който се намира над Драч (Дуръси). Но когато е „велики Сидон”, то винаги това е неправилно изписване на град Тесалоники (Солун).

Дотук открихме правилната локализация на следните библейски топоними:

Иудея = Тракия, Романия

Бения = Беника

Идумея = Македония

Филистимска област = Истамбулска

Самария = Сърбия

Аедом =Молдова

Моав = Влахия

Галилея = Македония

Финикия = Венеция

Сион = Цепион

град Бет сур = Баткун

Витлеем = Филипопол (дн. Пловдив)

Град Тир = град Дурацио, Драч

Сидон (Солун и Дулциний)

Капернаум = Дубровник

река Иордан = река Дунав

Мъртво Море = Черно море

Исраел (СРЛ), Израел = Илирик, Iliric (LRC)

Ветил (ВТНЛ) = Търново (ТРНВ)

Десетоградие = Палестина

Етиопия = пр. Ботиея

Река Ефрат = река Марица

Китим = Кутмичевица www.spiralata.net/bb/viewtopic.php

Нагоре