Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2013 18:32 - Психосоциални науки и социализация
Автор: georgihadjiyski Категория: Други   
Прочетен: 3559 Коментари: 4 Гласове:
7

Последна промяна: 17.08.2013 18:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Психосоциални науки и социализация


image
 

Преди време, с редакторката на едно специализирано списание се опитахме да намерим поне едно консенсусно име измежду представителите на психосоциалните науки у нас, което да бъде безспорен авторитет в съответната сфера. Оказа се, че цитираните от мен имена на висококвалифицирани учени – бивши мои преподаватели из разните ВУЗ-ове и специалисти, с които бях работил по разни проекти, не я впечатляваха с нищо, а изброените от нея автори, чието творчество познавах и аз от страниците на изданието, по моему бяха по-скоро подражатели на споменатите от мен. Разбира се, този факт би бил твърде маловажен и незаслужаващ никакво внимание, ако проектиран върху всеизвестното усещане на съвременните българи, че принадлежат към  един от най-нещастните народи в света, не разкриваше един друг не по-малко интересен феномен – за тоталната невъзможност на българските психосоциални науки да намират адекватни решения на днешни реални проблеми на нашия народ.

Погледнато в исторически аспект, българските психосоциални науки възникват и се развиват изцяло като подражателни на чужди образци и идейни направления, а българските учени, повечето от които възпитаници на чуждоземни научни школи, не само, че проявяват абсолютно неразбиране и нежелание за осмисляне на естеството на българската действителност, както и намиране на решения на някои от основните й проблеми, но и целенасочено или пък – просто непреднамерено, проявяват почти идиотска упоритост в стремежа си да моделират българското обществено съзнание и нашата цялостна социална действителност в съзвучие с чуждоземни научни канони.

И резултатите незакъсняват. Българският народ, осъзнал отколе силата на науката и създал със собствени усилия и средства още в най-мрачните времена на турското робство Българското книжовно дружество (1869 г.) – една от първите свои обществени институции, реагира с присмех и често неприемане на дейността на последващите научни деятели. От своя страна, представителите на българските научни среди впоследствие създават една изключително абсурдна кастова общност, не само недопускаща външни представители в редиците си, но и неспособна да решава каквито и да са проблеми, възникнали в реалността.

Днес, в условията на невижданата психосоциална криза, обхванала българското общество с конкретни симптоми – безнадеждност, отчаяние, безперспективност, бедност, безизходица..., гръмко титулувани доктори, доценти, професори, член – кореспонденти, академици..., много от които – просто възползвали се от „механизмите на пазарното стопанство” за да удовлетворят със съответната титла или звание голото си его, усилено работят единствено по проекти, правейки се, че не виждат проблемите на обикновените хора.

А българинът реагира с различни форми на „самолечение”:

Ш      Факт е, че у нас едни от най-продаваните книги са книгите в сферата на приложната психология и позитивното мислене, чийто чуждоземни автори – и от Западния, а и от Източния свят, са съумели да извлекат от своя практически опит повече или по-малко успешно работещи системи за вдъхване на оптимизъм у четящия. И именно връзката с реалността ги е превърнала в най-скъпоплатените лектори в най-престижните световни учебни заведения и институции. Разбира се, има и много опити на наши автори, запознати със съответните теоретични разработки да ги подложат на своя интерпретация. За съжаление, дори и при най-позитивните намерения на своите автори, тази откъснала се от действителността епистоларност и превърната в обикновен, при това скучен преразказ на оригинала, най-често има вид на смехотворно плагиатство.

Ш      Факт е също така, че у нас напоследък се наблюдава истински бум на ползването на услугите на „алтернативната психология”, предлагани от врачки, гледачки, баячки, парапсихолози, екстрасенси, които, намерили своята „пазарна ниша” в едно от най-изстрадалите общества в света, успяват да реализират немалки приходи от упражняване на професията „продавач на надежда.”

Ш      Факт е и, че напоследък, макар и да не се говори много, много за това, се наблюдава истински бум в употребата на психотропни вещества у нас – и то не само смятаните за безобидни цигари и алкохол, но и от марихуаната, до морфина. За огромно съжаление обществената реакция и в този случай е като тази, позната от поведението на  щрауса.

Ш      Факт е, че само преди няколко месеца – по време на т. нар. „февруарски протести” се самозапалиха близо дузина българи – и ако за т. нар. „цивилизован свят”, издигнал в култ ненакърнимото право на живот на всеки свой гражданин, подобен дори и единичен суициден акт е възможно най-тревожният симптом за психичното здраве на съответното общество, моделиращите българското обществено мнение и мислене институции побързаха да потопят крещящия вик за помощ в дълбоките мътни води на забвението.

Изобщо, в цялата наша система на търсене и предлагане на психосоциални услуги, насочени към повече или по-малко успешно намиране на начини за превъзмогване на различни по естество психосоциални проблеми, мъчещи душата на съвременните българи и официалната българска психология, и официалната българска социална работа продължават да си се развиват по свои си правила, които макар и напълно откъснати от проблемите на действителността, осигуряват необходимия комфорт на съответните „висококвалифицирани учени”, за да имат възможност да си работят по проекти, насочени към една единствена цел – усвояване на средства от фондове.

 




Гласувай:
7
0



1. tanya7713 - Българинът все още не е склонен да ...
17.08.2013 19:58
Българинът все още не е склонен да говори за психично здраве. Напротив, приема, че проблеми като пониженият тонус, ограничени социални контакти, липса на активност, са свързани с настроението му, като особеност на характера или липса на воля. Загубата на психо-емоционално равновесие се възприема за срамен белег и затова българинът се лекува сам с приятели, алкохол и цигари. Така, уви, пълни пак кошничката, ако не на фармацевтичната индустрия, на другата...Догмата на нюедйджърите за "позитивното мислене" - това са ритуали, самовнушения и пр. психологически приоми, също усложняват хората...Едно е да имаш нагласата да търсиш и да откриваш позитивното в света около себе си, друго е да си създаваш паралелен илюзорен свят, розов, въздушен и пр. игнорирайки лошотията без да се интересуваш от нея, да си т.е. да анализираш, преценяваш, насочваш опции за преодоляването й и т.н. Реалността никога не е само "добро" или само "зло". Да се фиксираш върху "добро" само и да не си даваш сметка, че и другото го има, да си пасивен до такава степен, че да го игнорираш и отказваш да приемеш, че съществува - това е патология. Едно е да си с положителна нагласа, друго е фиксация върху "положителното мислене" като самовнушение, визуализация, създаване на паралелен илюзорен розов свят
цитирай
2. georgihadjiyski - Българинът...
17.08.2013 20:28
е не по-различен от представителя на който и да е народ - със същите желания, стремежи, мечти. Проблемът е, че онези представители уж на неговия собствен народ, които са се нагърбили да направляват българското обществено мислене, поведение, съдба, съзнателно или подсъзнателно моделират предимно патология.
цитирай
3. tanya7713 - Животът ни преминава бързо от едни ...
18.08.2013 13:55
Животът ни преминава бързо от едни към други форми. В нея има много разместени неща. Поради бързото ни откъсване от селския и полуградския живот, поради бързото ни приобщаване с културата на западна Европа, ние се завъртяхме на сто и осемдесет градуса около собствената си ос и се дезориентирахме.
Някога Алеко Константинов се опита да портретира българина, дирейки неговия образ в отрицателното от гледището на личен и обществен дълг, на човешка и гражданска добродетел, но не по-малко и от гледището на хигиена и етикеция, на чистоплътност и прилично държане. Портретът е карикатурен. Колко вярна е обаче старата истина, че всеки портрет е едновременно и автопортрет – това ни показва по-добре от всички портрети в нашата литература тъкмо Бай Ганю.
цитирай
4. georgihadjiyski - Да, Таня,
19.08.2013 19:39
и модата, и културата, и цивилизацията са нещо твърде относително, което или бива налагано със сила или бива възприемано от по-слабите като начин на идентификация със силните. А българският "елит" - политически, икономически, интелектуален, има непростим грях към българския народ - че положи неистови усилия да потиска и отрича неговата естествена жизненост, (олицетворявана и от някои от специфичните качества на недолюбвания и осмиван герой на Алеко), вместо да я стимулира, развива и укрепва. Затова днес сме толкова бедни, слаби и нещастни - срамът, че сме потомци на селяни, доведе до внос на всичко, което слагаме на трапезата си; осмиването на "нахалството", породено от предприемчивостта на Бай Ганьо, с която разнасяше розовото масло из Европа, доведе до внос от Китай и то от китайски търговци на евтини имитации на български парфюми; модата да имаме по едно дете, доведе до демографския колапс на нашия народ, който само преди по-малко от век е бил най-бързо нарастващия в Европа. Изобщо: Криворазбрана цивилизация в действие.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 882536
Постинги: 218
Коментари: 327
Гласове: 1928
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930