Психология :: Програма за тренинг за учениците от общообразователните училища на тема „Толерантност”

Съдържание
Въведение
Как да приложим програмата
Част 1
ЗАГРЯВАНЕ
ДОМИНО
КОЙ Е НАЙ-РАЗЛИЧЕН
ГОЛЕМИ И МАЛКИ
ИНТЕРЕСНИ ХОРА
ПОЗДРАВИ
АУТСАЙДЕР
КОЗИ И ВЪЛЦИ
ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ
ТРЯБВА ДА СЕ ДОГОВОРИМ
ДЕЦА ПИШАТ ПИСМО ДО БОГ
Част 2
НАШИТЕ РАЗЛИЧИЯ
ИГРА С ФЪСТЪЦИ
СТРАНЕН ЧОВЕК
ОТ КОГО СЕ БОЯ?
СЯВЯТ НА РАЗЛИЧИЯТА
А АЗ МИСЛЯ, ЧЕ …
КУЛТУРЕН РЕЧНИК
Част 3
РАЗЧУПВАНЕ НА ШАБЛОНА
РАЗЛИЧЕН СТАРТ
КУЛТУРНИ НОРМИ
ЧЕСТНА ИГРА
СПРАВЕДЛИВО РЕШЕНИЕ
ЕТИКЕТИ
Част 4
ПИРАМИДА НА НЕВАИСТТА
СТЕРЕОТИПИ
ВСИЧКИ ЯБЪЛКИ СА ЧЕРВЕНИ
СТЕРЕОТИПИТЕ В НАШИЯ ЖИВОТ
ВСИЧКИ КРАВИ ЛЕТЯТ
ХРИСТИЯНИ-МЮСЮЛМАНИ
ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ
ЕКСПРЕСЕН ВЛАК
ЖЕНСКА РАБОТА
ДИСКРИМИНАЦИЯ
ХОРА С ФИЗИЧЕСКИ ОГРАНИЧЕНИЯ
НАСИЛИЕ
ПИРАМИДА НА НЕНАВИСТТА
Част 5
ОТ ДУМИ КЪМ ДЕЛА
КАК ДА ПОСТЪПЯ
НАШИЯТ ЖИВОТ
СЪВМЕСТНА ДЕЙНОСТ
МОЯТ ЛИЧЕН ДОГОВОР
Приложения

ВЪВЕДЕНИЕ

Програмата представлява методическо ръководство за провеждане на занятия на тема „толерантност.” Всички занятия са замислени в стила на „неформалната педагогика” – учениците не получават оценки или формално признание във вид на дипломи или грамоти; занятията са ориентирани към творческата активност на всеки един и групата в цяло; всички форми за работа са в групов формат; участието е доброволно, както за целия курс, така и за отделните му части.
Най-често срещаното определение на думата „толерантност” е търпимост. Това е способността да разбираш и уважаваш различните от собствения произход, култура, възгледи и други прояви на човешка индивидуалност.

Програмата се състои от пет части.
Част 1 съдържа упражнения за „загряване.” Тези упражнения помагат на водещият да се запознае с групата, да я подготви за по-нататъшна работа и да осигури въвеждането в темата на останалите занятия. Всеки от участниците получава възможност да се откъсне от външния свят и се концентрира върху предстоящите дейности. „Загряването” създава позитивна атмосфера и осигурява готовността за работа по проблема толерантност. Всяко занятие и в частност първото занятие с групата, винаги следва да започва с такъв въвеждащ период. Тази фаза обикновено заема около 10-15 минути, но е възможно водещият да я удължи или съкрати. Важното е учениците да са приведени в готовност за работа.
Част 2 се нарича „Нашите различия.” Упражненията в тази част позволяват на участниците да се докоснат до главните причини за нетърпимостта в нашия свят – различията между хората. Всяко занятие е посветено на определен аспект от темата – различия по външност, език, възгледи и пр. Няколко занятия позволяват на групата да разгледа темата като цяло. Целта на всички занятия в тази част е насочена към оказване помощ на учениците да се справят със своите чувства и страхове по повод на техните различия, да осъзнаят красотата в многообразието в света, да разберат, че да си „различен”, не означава да си „лош.”
Част 3 се нарича „Разкъсване на шаблона.” Съдържа упражнения, във всяко от които се разиграва симулация на ситуация, свързана с живота. Участниците имат възможност да се тестват в ролята на дискриминирани и на дискриминиращи. Способността да се поставиш на мястото на другия представлява основата на толерантността и по тази причина учениците, играейки тези роли за първи път са поставени в условия да преживеят неочаквани за себе си чувства. Всички занятия в тази част предполагат особен стил на поведение и по тази причина е важно внимателно да бъде прочетено въведението към част 3, след което да се премине към самите упражнения.
Част 4 се нарича „Пирамида на ненавистта.” Тук всеки участник има възможност да се запознае с основните видове проявления на нетърпимост – стереотипите, предразсъдъците, дискриминацията и насилието. Представени са отделни упражнения, които илюстрират тези видове. Освен това, работейки по тези проблеми, групата получава възможност да се запознае с конкретни проблеми на напето общество (отношение към жените, към религиозните, етническите малцинства, към бежанците)
Част 5 се нарича „От теорията към практиката.” Тя позволява на всеки участник да разбере и реши, какви конкретни действия може да прилага в личния си живот и всички като цяло в група, за да не допуснат прояви на нетърпимост в своето обкръжение.
Приложение 1 - идеи за мероприятия, които вашата група може да проведе в училището, двора или града.
Приложение 2 - инструменти, които позволяват успешно и ефективно взаимодействие с родителите-членове на групи.
Приложение 3, 4 и 5 - тестове за изследване способностите за толерантност и интолерантност.
Приложение 6 - указания за провеждане занятие „мозъчна атака.”
Приложение 7 - речник на термините
Приложение 8 - етични притчи (помощен материал)

Как се работи със сборника материали
Тази методика не е догма. Всяко занятие, предложено тук, може да бъде променено или модифицирано по такъв начин, че то да подхожда по най-добрия начин на конкретната група ученици – по възраст, по ниво на развитие, личния стил на водещия, целите, които са поставени и т.н. Упражненията и идеите, които ще намерите в ръководството следва да се възприемат като препоръки и примери за това, какво може да се направи при работа с децата на тема „толерантност.” Пред описанието на всяко занятие ще намерите примерна продължителност и препоръчителна възраст на участниците, но Вие сами може да определите, дали това занятие подхожда на точно вашата група обучаеми.
Първоначално трябва да си уясните, колко срещи ще бъдат организирани с определената група и каква ще бъде общата продължителност на всяко занятие. След това съставете план за занятието, изберете по няколко упражнения от всяка част и ги модифицирайте в съответствие с вашите задачи. При изготвяне на плана търсете многообразието от форми и методи за обучение.

Част 1
Задачата на цялата тази част е да подготви (загрее) групата за предстоящите упражнения, да ги „откъсне” от външната ситуация, да фиксира вниманието им в самата група и да осигури въвеждането им в темата.

ОСОБЕНО ДОМИНО
Възраст: няма ограничения
Продължителност: 35 мин.
Цели:
= създаване на атмосфера на откритост;
= „разчупване на ледовете” – задължително условие за първа среща;
= осигуряване пълна свобода на участниците да говорят за себе си;
= да се покаже, че в групата между самите участниците съществуват както различия, така и общи елементи;
Провеждане на упражнението
Водещият обявява, правилата на една особена игра наречена „Особено домино.”
Правила на играта:
Първият участник (това обикновено е водещият) застава в центъра на стаята и обявява две свои характеристики, например: „От една страна аз нося очила” и вдига настрани лявата си ръка, „А от друга – обичам сладолед” и вдига настрани дясната си ръка. Участник от групата, който също носи очила се хваща за лявата ръка на водещият и обявява: „От една страна аз нося очила, а от друга – обичам котките” и вдига свободната си ръка. Трети участник, който обича сладолед се хваща за дясната ръка на водещия и обявява: „От една страна аз обичам сладолед, а от друга – обичам шоколад.” По този начин играта продължава, докато всички участници не станат част от доминото. Възможни са вариации при построяването на доминото – може да се построи кръг или типична структура на домино. Освен това, ако условията позволяват участниците могат да легнат на пода по корем, обръщайки се един към друг.
Обсъждане:
=    Какво почувствахте, когато към всеки един се прилепи ваш съученик, който прилича на Вас?
=   Стараехте ли се да посочите най-популярни характеристики или обратно, търсехте такива, които не са характерни за другите?
=   Какво ново научихте един за друг?
= Какво почувствахте, когато разбрахте, че някой друг в класа прилича на Вас по посочената характеристика?
= Какво почувствахте, когато разбирахте, че някой не ви харесва.
= Добре ли е или зле, че в групата има ученици, които са с различни характеристики? Защо?
Домашна работа
На учениците се дава домашно задание, да подготвят кратка характеристика в писмен вид, за членовете на своето семейство, в която да посочат по какво си приличат и по какво се различават те.

КОЙ Е НАЙ-РАЗЛИЧЕН?
Възраст: без ограничение
= За деца от 6 до 9 г. да се използва „различен”, а за по-големи – „уникален”
= При по-големи ученици, акцентът може да се постави върху обсъждането.
Продължителност:
= основна част – 10-15 мин
= обсъждане – за 6-9г. – 10 мин; за 10-14 г. – 20 мин.
Цели:
= да се научат да осъзнават собствената си уникалност и се гордеят с нея;
= да осъзнаят уникалността на другите;
= да се създаде атмосфера на откритост и доверие.
Провеждане на упражнението
Помолете участниците да помислят какво ги отличава от останалите в групата и ги попитайте, като се обърнете към някой по избор. Ако например той каже „Аз имам пет братя и сестри” и никой в групата не може да каже „Аз също”, то този участник получава 1 точка. Ако друг участник обаче заяви „Аз също”, то той получава правото да изтъкне своето различие. По този начин се въвличат всички участници в групата. Резултатите от точките се записват срещу името на всеки на флип-чарт или черната дъска. Особен интерес представлява факта, че обикновено хората изтъкват като уникалност и различие такива факти, които за значими, които са положителни и се гордеят с тях. По този начин психологът може да се докосне до някои от ценностите на учениците. Накрая на играта баловете се сумират.
Забележка: Възможна е модификация на играта, като участникът който е заявил „Аз също”, сяда на колене на първия участник. Ако следващият участник притежава същата характеристика, той сяда на коленете на вече седналият и така може да се формира колонка. Тук следва да се обмисли дали е приемлив подобен физически контакт за конкретната група.
Обсъждане (рефлексия)
= Хубаво ли е да сте уникални?
= Всеки човек ли е уникален. Защо?
= Какво ни прави уникални?
= Какво ни пречи за да останем уникални?
= Какви чувства преживявате, когато заявявате Вашата уникалност?
= Какви чувства изпитвате, когато съученикът Ви декларира своя уникалност?
= Как се чувствахте, когато се наредихте като „домино”? (за тези, които са били в колонка)
Притча – За здравата и пукнатата делви
Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла цялото количество вода. В края на дългия път от извора до къщата, спуканата делва пристигала наполовина пълна.
Цели две години жената така доставяла вода до вкъщи – по една делва и половина.
Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.
След тези две години на служба,спуканата делва казала на жената:
- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.
Възрастната жена се усмихнала:
- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса вкъщи.
Всеки от нас си има своята уникална пукнатина …
Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме правят живота ни заедно така интересен и възнаграден.
Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв какъвто е и да търсиш доброто в него.

ГОЛЕМИ И МАЛКИ
Възраст: без ограничение
= За ученици от старшия курс, може да се използват по-сложни критерии (вместо „висок” – „весел” и пр.).
Продължителност: 35 мин
Цели:
= да се помогне на участниците да осъзнаят, че всяко описание на човек е относително;
= да развият навици за невербална комуникация;
= да се създаде весела атмосфера.
Провеждане на упражнението
Водещият прекарва въображаема черта по средата на стаята.
Водещият забранява на учениците да говорят по време на изпълнение на задачата.
Застава на тази черта и казва:
„А сега нека всички високи да застанат от дясната половина на чертата, а всички ниски – в лявата половина. Никой не трябва да говори при изпълнение на задачата. Ако се наруши това правило от някой, същият се отстранява, а задачата се повтаря. Преценете точно къде да застанете. Неправилно преценилите, ще бъдат санкционирани.”
След като даде командата водещият наблюдава поведението на децата. Щом забележи деца, които се чудят къде да застанат – стоят на едно място и мислят, други преминават от една в друга група, веднага го отделя настрана.
След това процедурата може да се повтори по друг признак. За такива могат да се използват, например:
=деца, с високи успехи в училище и деца с ниски успехи в училище;
= деца, с добро поведение в училище и деца с лошо поведение в училище;
= деца, с много приятели и такива с по-малко приятели;
= деца, с красив почерк и деца с некрасив почерк;
= деца, умеещи да четат изразително и деца, неумеещи да четат изразително;
След като бъде изпълнена тази серия упражнения, водещият повтаря първата задача – построяване в дете половини по критерий „ръст”, като продължава да държи на условието да не се разговаря. Този път обаче подреждането се извършва от свободно избран доброволец, който назовава всеки участник и го определя за „висок” или „нисък”; за „успешен” или „неуспешен.” Всеки път когато той направи избор, водещият пита избраното лице, той самият как се е самоопределил. Във всички случаи между направените лични избори и тези, които се правят от друг, ще има различия. Именно различията в оценките са акцента на упражнението.
Обсъждане:
= Какво ви направи впечатление при първото и второ разделяне? Открихте ли разлика?
= Според вас възможно ли е човек да бъде определен еднозначно по определен признак?
= Имали ли сте случаи, при които да използвате критерии за разделяне на хора, такива, които сте научили в семейството си?
= Считате ли, че критериите, които хората използват за да разделят и класифицират не винаги могат да са обективни? Защо се случва това и от какво зависи? Поставянето на „етикети” често пречи на общуването и сътрудничеството между хората.
Въпроси:
= Трудно ли ви беше да изпълните първата част от упражнението?
= Защо изпитахте трудност еднозначно да определите, в коя половина да застанете?
= Какво забелязахте, когато започна втората част на упражнението?
= Лично на вас случвало ли се е да поставяте на другите етикети.

ИНТЕРЕСНИ ХОРА
Възраст: от 10 до 14 години
Продължителност: 40 мин.
Цели:
= активизиране въображението на участниците;
= поощряване вербалната комуникация;
= стартиране на разговор за стереотипите.
Материали – Предварително се подготвят материали от вестници и списания (изрезки) на фотоснимки, изобразяващи различни лица или фигури на хора. Препоръчително е да бъдат подбрани хора от различен етнос, с различна религия, различни социални групи.
Забележка: Ако за групата е най-специфично етническото разделяне, (например присъствие на деца от ромски етнос), то е целесъобразно да бъдат подбрани фотоснимки на известни представители на този етнос.
Провеждане на упражнението
Водещият разделя групата на микрогрупи по 2-4 участници. (Най-добра концентрация се получава, ако групата се раздели на 2, най-много 3 микрогрупи). Предоставя на всяка група по една снимка. Групите се отделят на разстояние една от друга и им се предоставя време от 3-5 минути за работа. Предварително се уведомяват да излъчат свой говорител, който ще оповести мнението на групата. Към снимковия материал всяка група получава по една тестова бланка, в която да изложи мнението си. Бланката съдържа въпроси, на които да се даде отговор.
Инструкция: „Нека всеки един от вас внимателно да разгледа този фотос и да помисли за отговори на следните въпроси.”
= Какъв е човекът изобразен на фотографията?
= Какво е неговото име?
= От къде е той?
= На колко години е?
= Къде работи?
= Къде живее?
= За какво мисли този човек тук на снимката?
= Какви чувства преживява?
= От какво според вас се нуждае той?
= Какви жизнени проблеми (трудности) може да има?
След като изтече срока за работа, водещият разменя снимките между групите и поставя същата задача.
След изтичане и на този срок, учениците заемат местата си и говорителите получават думата. При изложението на оценките със сигурност всяка група ще коментира по различен начин задачата си.
Обсъждане:
= Изпитахте ли трудности при справяне със задачата?
= Какво ви помогна най-много при подготовката на своите предположения?
= Как мислите, съответстват ли предположенията ви на реалността?
= Защо предположенията на групите бяха различни?
= Имаше ли съвпадения в предположенията?
= Кои бяха повече – съвпаденията или различията в предположенията?
= Често ли се случва в живота, да определяме (категоризираме) определени хора само по външния вид (раса, пол, облекло)?
= Какво може да помогне за опровергаване на такива предположения?
Домашна работа
На децата се поставя домашна работа. Да разговарят със своите родители, като ги помолят, да им разкажат за интересни хора, които са от друг етнос, религия, социален статус, сексуални ориентации, политически възгледи, които са срещнали в своя живот и са ги впечатлили с мъдрото си отношение към различията между хората.
Водещият може да организира и вечер на „необикновените професии и хоби”, като бат поканени 1-2 лица, които биха разказали за необичайни места, за срещи с необикновени хора или за самите себе си.

ПОЗДРАВИ
Възраст: без ограничения
продължителност: 20-25 мин.
Цели:
- разреждане на напрежението;
- разчупване стереотипните форми на поведение;
- създаване на весело настроение;
- запознаване с поздравите на различни култури;
- сплотяване на групата.
Провеждане на упражнението
Стимулен материал – Участниците получават талони (картички) с изображения или описание на поздравления, употребявани в различни страни. Талоните съдържат единствено изображение или описание на поздрава, без да е посочено за коя страна е типичен този поздрав.
= Япония – участниците поставят ръцете си пред гърдите като за молитва (дланите са опрени една в друга) и правят дълбок поклон от кръста;
= Нова Зеландия – участниците потриват носовете си;
= Великобритания – участниците си подават на ръка за здрависване, като стоят отдалечени един от друг (ръцете са почти изправени);
= Русия – участниците се прегръщат се силно и се целуват три пъти по бузите;
= Тибет – участниците показват езиците си;
= Германия– участниците си подават на ръка за здрависване, като стоят близо един до друг (ръцете са сгънати);
= Франция – участниците се усмихват и се целуват четири пъти по бузите един по един;
След като получат талоните, участниците се разделят по двойки и се оставят в продължение на 2-3 минути да се упражняват.
Обсъждане:
= Хареса ли ви играта?
= Досещате ли се кой поздрав, в коя страна се ползва?
= Беше ли Ви трудно да използвате някой от тези поздравления? При кои изпитахте затруднения или безпокойство?
= Можете ли да кажете, че някои поздравления ви се сториха смешни?
= Каква роля според вас играят поздравите в човешките взаимоотношения?
= Известни ли са ви други форми, чрез които хората се поздравяват?
= Случвало ли ви се е да поздравите някого, а той да не отвърне на поздрава Ви? Ако – да, то бихте ли споделили какви чувства сте преживели точно в този момент и какво помислихте за себе си и за другия?
= Какво според вас е най-ценното при използването на поздравите? Какво изразяват хората, поздравявайки се?
Домашна работа:
= Помислете за следващата ни среща за някакъв специален поздрав, който да бъде характерен само за вашия клас и се договорете един с друг да го използвате всеки път преди всяко занятие.
= Подгответе се и при следващата ни среща, нека всеки един от вас да сподели какви поздравления използват членовете на семейството ви. Например, какво правят членовете на семейството, когато някой се връща от работа; какво правят членовете на семейството, когато идват гости в дома ви;

АУТСАЙДЕР („Жертвен агнец” или „Козел отпущения”)
Водещият прави кратко въведение в темата:
Древните евреи са имали обичай, за който си заслужава да споменем тук. В дните на изкуплението на греховете свещеник поставял ръцете си върху главата на козел и изреждал греховете на хората. Така грехът и злото символично се прехвърляли от хората към козела. След това козелът се пускал на свобода в пустинята, а хората се пречиствали от греховете си. Затова животното е било наречено „козел отпущения.” В наше време този израз се прилага, когато от невинен и относително безвластен човек се търси отговорност за нещо, за което той няма вина.
Изследвания доказват (Карл Ховланд и Робърт Сиърс), че има пряка връзка между появата на аутсайдери и състоянието на фрустрация на обществото. Например, колкото по-непреодолими са икономическите или социалните проблеми, толкова повече мнозинството се нуждае от аутсайдери, които самото то създава в лицето на различните малцинства. Така например, ако вашият клас изпитва силни затруднения за да се справи с продължаващо с месеци насилие на една група лица над другите, то мнозинството, намиращо се в състояние на фрустрация ще изпитва сила нужда от „жертвен агнец”, респ. то ще формира агресивност. Въпросът е в това – Кои от мнозинството ще бъдат по-агресивни? Оказва се, че тези от мнозинството, които са предубедени по някакъв признак, който откриват в насилниците (например пол, етническа принадлежност), те ще проявят много по-голяма агресивност.
Експеримент на Доналд Уедърли
Уедърли силна фрустрация у група студенти, някои от които са били заклети антисемити, а други — не. На изследваните лица се предлага да напишат разкази въз основа на показани им картинки. Пред някои от изследваните лица героите от тези картинки се назовават с еврейски имена; на останалите участници такива имена не се дават. В този експеримент най-важни са две открития: 1) след като са изпитали фрустрация, изследваните лица с антисемитски нагласи написват разкази с повече актове на агресия срещу героите с еврейски имена, отколкото изследваните лица, които не са били антисемити; и 2) не е имало разлика между студентите антисемити и останалите студенти, когато героите, за които пишат разкази, не са били назовани с еврейски имена. Накратко, фрустрацията води до специфична агресия — агресия срещу някого, когото мразите.
Общата представа на използването на изкупителна жертва показва, че индивидите са склонни да пренасят агресията върху групи, които бият на очи, които са относително безвластни и главно — не се ползват със симпатия.
Това занятие не бива да се прилага още в самото начало на срещите н а групата, тъй като може да създаде напрежение. Целесъобразно е да се приложи след някаква весела игра, като въвеждащо в темата за дискриминацията.
Възраст: над 9 години
продължителност: 30 -60 мин.
Цели:
= да се даде възможност на участниците да се почувстват в ролята на изолирани от отсъства на общата група;
= да започне процес на обсъждане темата за дискриминацията (да се постави въпроса);
= да се усвоят практики за разрешаване на противоречия;
= да се активизира вербалната и невербална активност на групата.
Провеждане на упражнението
Първото указание на водещият в началото на упражнението е: „При това упражнение абсолютно се забранява упражняването на насилие или ловкост. Участниците имат право само да уговарят, да водят преговори, когато се изправят пред определена трудност. Всеки, който упражни насилие или използва обидна дума, ще бъде дисквалифициран.”
Водещият отправя молба към трима членове на групата да напуснат стаята.
Останалите застават в кръг хванати за ръцете. Водещият дава следната инструкция: „Сега ще повикаме първия участник. Вие трябва да останете в кръг, държейки се здраво за ръцете, без да се пускате.”
Забележка: Водещият не трябва да уведомява групата, че не бива да допускат участника във вътрешната страна на кръга.
След това се извиква първия участник и се наблюдава неговата реакция. Той може да реши да влезе в кръга или да се хване до другите, а може да прояви и пасивност. Независимо от неговата реакция, този член на групата се допуска да се хване за другите. След това, водещият добавя към инструкцията: „А сега, от вас се иска, когато влязат втория и третия участник, да не ги допускате нито в кръга, нито да се хванат на кръга.”
След това се повиква втория участник. На него му се предоставя време да уговаря членовете на групата, за да бъде допуснат в кръга. Независимо от резултата, в един момент водещият разрешава групата да приеме втория участник. В края на упражнението по същия ред и правила се извиква третия участник.
Обсъждане:
= Какво започна да прави групата, когато в стаята влезе първия участник?
= Защо членовете се стремяха да не допуснат в групата си чужденци?
= Какво преживяха тези, които останаха извън групата? (положителни и отрицателни чувства)
= Какво искаха да направят членовете, извън групата?
= Защо е толкова важно за човек да присъства в една група?
= Възможно ли е човек да живее извън група?
= Когато не бяхте допуснати в групата, коя беше първата мисъл, която премина през ума Ви?
= Какви способи за влизане в кръга са приложили „аутсайдерите”?
= Кои от тях са сработили и кои не, защо?
= Как се е държал бившият „аутсайдер” след като вече е бил приет в кръга?
= Може ли някой да даде пример със себе си? (ситуации, при които за първи път влизате в контакт с група деца)
= Какво мислите за тези ситуации в обществото? Има ли такива, при които големи групи от хора или цялото общество изключва отделни хора или по-малки групи?
Забележка: Много е важно да се постави акцент върху онези участници, които групата не е допуснала до себе си. Те са източник на информация, за това какво са преживели, как са се оценили, как са оценили другите, както и какво са почувствали, когато са били приети в групата?
Домашна работа:
= На учениците се поставя домашна работа, да проведат разговор със своите родители и ги помолят, да разкажат случаи, при които са били свидетели на ситуации, свързани с дискриминация.
= На учениците се поставя задача, да потърсят в литературата информация за типични случаи на дискриминация и подготвят кратък разказ (може и текст) за следващата среща.

КОЗИ И ВЪЛЦИ
Възраст – няма ограничения
Продължителност: 40 - 50 мин.
Цели:
= изследване причините, поради които хората предизвикват и не предизвикват доверие;
= изучаване усещането на групата и чужденеца;
= анализ на чувството за сигурност и страх от отхвърляне от групата;
Стимулен материал: Предварително на листчета се написват обозначения: „козлета”, „вълк” и „коза.” В играта взимат участие всички ученици. Всеки участник получава листче с ролята си, като се подготвят 2-3 листчета с надпис „коза”, 2-3 – с надпис „вълк”, а останалите участници – с надпис „козле.”
Участниците се молят, да не показват един на друг надписите на листчетата си, т.е. ролите си. Преди да започне играта, при необходимост може да се припомни приказката за вълкът и седемте козлета.
Провеждане на упражнението
Водещият оповестява правилата на играта:
В единия край на стаята в тресен кръг, сгушени едно в друго стоят „козлетата” – това е тяхната къща. Останалите участници заемат другия край на стаята. Всеки един на свой ред подхожда към „къщата” и се старае да убеди „козлетата”, че той е „коза.” Задача на козлетата е да преценят дали да пуснат или да не пуснат претендента в дома си. Ако все пак те допуснат вълка, то той изяжда едно от козлетата (участник излиза от играта), ако прогонят истинската „коза-майка” – всички козлета ще загинат от глад (мама не би донесла мляко). Целта е козлетата да останат живи, а целта на козата и вълка е да влязат в къщата.
Обсъждане:
Играта е елементарна, но много интересна, защото бързо сплотява групата, въвлича я в действие, а участниците започват активно да комуникират и взаимно доверяват, играейки различни роли. Ето някои от темите, които могат да бъдат обсъдени по време на тренинга:
= Какво са почувствали участниците в ролята на „козата-майка”?
= На какво са се основавали козлетата, когато са взимали решенията?
= Защо в определени случаи са допуснали грешки козлетата?
= Имало ли е разногласия при вземането на решенията от козлетата?
= По какъв начин са били вземани решенията от козлетата?
= Какво е преживявала „козата-майка”, когато не са я разпознавали и са я приемали за вълк?
= По какъв начин „козата-майка” се е опитвала да убеди козлетата, че е тяхната майка? Кой е бил за нея най-убедителния аргумент?
= Често ли нашите първи впечатления за хората са били погрешни? Искат се примери.
= Случвало ли се е на участниците в живота им, да се окажат в ролята на „вълк” против своята воля?
= Приятно ли е било на „вълците” да играят ролята си? Какво са чувствали?
= Случвало ли се е в реалния живот на учениците, да не допуснат някого в тяхната група и групата да загуби от това?

ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ
Възраст: над 10 години
Продължителност: 30 -40 мин.
Цели:
= Осъзнаване разликата между това, което виждаме отвън и това, което е човек всъщност.
= Иницииране на невербални контакти.
Провеждане на упражнението
Водещият разделя групата на две равни части. Едните образуват външен кръг, държейки се за ръце, а другите – вътрешен кръг, като стоят лице в лице (тип „каруселка” или въртележка). Водещият дава следната инструкция: „Нека всеки един от външния кръг да застане срещу партньор от вътрешния. Сега нека всеки внимателно да огледа външния вид на партньора си, как изглежда той. Помислете какво говори външния вид за него.”
След това, задайте на партньора си въпрос, който да е свързан с личния му живот, например: „Какво обичаш да правиш?”, „Кой е твоя най-добър приятел?.”
След това водещият два инструкция: „Тези, които са във вътрешния кръг нека направят крачка надясно, а тези от външния – наляво.” Повторете отново процедурата с новия си партньор.” Тази процедура се повтаря няколко пъти.
След това водещият се обръща към групата: „А сега затворете очи (най-добре е да се поставят превръзки на очите) и хванете поредния си партньор за ръка. Опитайте се да познаете кой стои срещу вас. Можете ли да познаете що за човек е това? Следва ново разместване и опознаване на партньорите.
Обсъждане:
= Какво ви говори външността на човек?
= Вярна ли е поговорката „По дрехите посрещат…” и защо народът е формулирал тази фраза.
= Често ли ви се случва да съдите за хората по външния им вид.
= Имали ли сте случаи, при които оценката за човек по външния му вид да ви е подвела?
= Какво чувство изпитвахте, когато държахте партньора за ръцете му?
= Различни ли са нашите ръце? Какво си мислихте, когато докосвахте ръцете на партньора си?
= Какво е общото в нашите ръце?
= Какво общо има между всички нас?
Домашна работа
= Поговорете с вашите родители и ги попитайте, дали на тях често им се случва да съдят за хората по външния им вид. Имали ли са случаи, при които са сгрешили в преценките си. Подгответе 1-2 случая, които да споделите пред участниците на следващата ни среща.

ТРЯБВА ДА СЕ ДОГОВОРИМ
Възраст: без ограничения
Продължителност: 40 мин.
Цели:
= отпускане на групата от външни дразнители;
= концентриране вниманието на участниците;
= осъзнаване ценността на сътрудничеството;
= доказване, че за постигане на сътрудничество са необходими усилия;
= сплотяване на групата;
Провеждане на упражнението
На участниците се предлага една елементарна игра. Необходимо е да се брои до десет, но това трябва да се прави от цялата група. Първият ученик казва „едно”, втория – „две” и т.н. Има само единно правило – ако участниците произнесат поредно число едновременно – групата започва отначало. По време на играта са забранени всякакви други разговори.
Обсъждане:
= Как започна играта?
= Какво му се искаше на всеки в самото начало?
= Защо в началото нищо не се е получило?
= Как са успели да достигнат до десет?
= Какви правила са приели или са се постарали да променят?
= Появил ли се е водач в групата или порядъка се е създал сам?
= На какво ни научи тази игра?

ДЕЦАТА ПИШАТ ПИСМО ДО БОГ
Възраст: от 7 до 11 години
Водещият поставя домашна работа на участниците, като ги моли да представят отговори по три въпроса:
= За какво би искал да попиташ Бог?
= Какво би искал да разкажеш на Бог?
= За какво би искал да помолиш Бог?
Отговорите се обобщават и впоследствие обсъждат анонимно в групата.

Част 2

ФЪСТЪЦИ
Възраст: без ограничения
Продължителност: 15 мин.
Цели:
= подготовка на участниците за по-нататъшна работа;
= разговор за нашите различия и еднаквост;
Провеждане на упражнението
Водещият раздава на всеки участник от групата по две черупки с фъстъци (необелени) и ги моли, да не ги белят. Важно в упражнението да се проведе спокойно, в лека, „магическа” атмосфера. Това много зависи от тона в гласа на водещият.
Помолете участниците да отговорят на следните въпроси: (Големите – по двойки, а по-малките – групово обсъждане).
= Какви фъстъци докосваш в черупките?
= А КАКВИ ХОРА ДОКОСВАШ ПО ВЪНШНИЯ ИМ ВИД?
= Опиши каква е външността на черупките?
= КАК БИ ОПИСАЛ ЧОВЕШКОТО ТЯЛО?
= Фъстъците в черупките еднакви ли са по размер и форма?
= А ХОРАТА ЕДНАКВИ ЛИ СА ПО РАЗМЕР И ФОРМА?
= Фъстъците еднакви ли са по цвят?
= А ХОРАТА – ЕДНАКВИ ЛИ СА ПО ЦВЯТ?
= Фъстъците в черупката един до друг ли са или са малко раздалечени?
= А ХОРАТА СЛЕПЕНИ ЛИ СА ИЛИ ИМА ПРАВО НА ЖИЗНЕНО ПРОСТРАНСТВО И СВОБОДА?
= Черупките пукнати ли са или трябва да бъдат разчупени за да се стигне до фъстъците?
= А ХОРАТА ЗА ДА БЪДАТ ОПОЗНАТИ, НУЖДАЯТ ЛИ СЕ ОТ РАЗКРИВАНЕ ИЛИ САМОРАЗКРИВАНЕ?
= Натиснете черупката с пръсти и ще чуете звук.
= А АКО ПРИТИСНЕТЕ ХОРАТА ЩЕ ЧУЕТЕ ЛИ ЗВУК? КАКВИ ЗВУЦИ ИЗДАВАТ ХОРАТА?
= Отворете сега черупките. Отвътре те са по-различни, отколкото когато ги опипвахте отвън. В какво са различията?
= А ХОРАТА, СЛЕД КАТО ГИ ОПОЗНАЕТЕ НЕ СТАВАТ ЛИ РАЗЛИЧНИ?
= Вземете едно зърно и опитайте сега фъстъците. Какви са на вкус? А, ако опитате черупката, каква според вас ще бъде на вкус?
= МОЖЕ ЛИ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ ЧОВЕКЪТ ИМА ВКУС?
Обсъждане
След приключване на играта, с учениците започва обсъждане на тема различията между хората.
= Какво според вас показва външния вид на хората – облекло, обувки, прическа, аксесоари и пр.?
= Според вас какво ни казват онези хора, които имат външен вид различен от традиционния.
= Можете ли да дадете примери за хора с различен външен вид?
= Какво си казвате, когато видите момиче или момче с екстравагантен външен вид?
= Интерпретирайте поговорката: „По дрехите посрещат, по ума изпращат”
= Довършете изреченията:
*Хората, които са облечени с евтино или старо облекло са …
*Хората, които са облечени със скъпи дрехи са …
= Има ли значение външния вид на хората, за мнението което другите си съставят за тях?
= Достатъчно ли е за вас само един поглед върху външния вид на човек, за да кажете какъв е той?
= Във вашия житейски опит имали ли сте случай, да сгрешите в изводите си за един човек, съдейки за него само по външния му вид? Разкажете този случай.

СТРАНЕН ЧОВЕК
Възраст : без ограничения
Продължителност: 1 час
Цели:
= актуализация и преработка на чувства, които възникват у участниците при среща с различни за тях хора;
= предоставяне възможност на участниците да видят положителните страни на една такава среща;
= предоставяне възможност на участниците да „общуват” с различни на тях хора в безопасна обстановка;
Провеждане на упражнението
1. Участниците се разполагат в кръг. Водещият пита: „Имали ли сте случай, при който, намирайки се на улицата или на друго обществено място сте видели човек, който не прилича на всички останали. Със сигурност сте имали такива случаи.” При затруднение, водещият се опитва да ориентира учениците, като ги насочи към определени социални групи, които се различават от множеството – роми, хомосексуалисти, чужди граждани, имигранти, хора с висок обществен статус и пр. Ако групата продължи да изпитва затруднения, водещият може да ги насочи, да търсят такива персонажи във филми и телевизионни предавания.
След това, водещият иска от учениците да разкажат тези истории, да ги споделят с групата и не толкова за това, колко необичайни и различни са били тези хора, колкото да обърнат внимание на това, как са реагирали обкръжаващите ги хора. От учениците се иска да опишат собствените си чувствата.
2. След това водещият иска всеки участник да помисли за човек, който представлява негова пълна противоположност и да опише този човек, като обърне внимание на следните критерии:
= Какъв е този човек по пол?
= Как изглежда той?
= От каква националност е?
= На колко е години?
= Какво образование има?
= Каква е неговата религия?
= С какво се занимава?
= Къде работи?
= Какво обича да прави в свободното си време?
= Какво не харесва?
= Къде живее той?
= Какъв е по характер?
= Има ли и какво е неговото семейство – брой членове?
= Как този човек се отнася към другите хора на своята възраст?
Забележка: Възможно е, по решение на водещият, учениците да нарисуват този човек.
След това, няколко или всички участници (в зависимост от броя на участниците) да представят своя „странен човек.” Могат да им се зададат допълнителни въпроси:
= Защо твоя „странен човек” е различен от теб?
= Как се отнасяш към него?
= Какви чувства би изпитал, ако се срещнеш с него?
В заключителната част водещият пита участниците, дали биха намерили три неща, които могат да се окажат общи между тях и този странен човек.
Обсъждане:
= Как хората реагират на тези, които не са като тях? Защо?
= Какво би било, ако всички хора си приличат?
= Неприличащите на нас хора ни се струват странни. А ние на тях?
= Какво може да ни донесе общуването с неприличащи на нас хора?
Домашна работа
Проведете разговор с родителите си и ги попитайте, как са реагирали те в своя живот, когато в колектива, в който са работили или в населеното място, в което са живеели, пристигне нов човек, различен от тях. Нека родителите ви да споделят за своите чувства, които изпитват към хората, които не приличат на тях. Подгответе се да споделите впечатленията си с групата.

ОТ КОГО СЕ СТРАХУВАМ
Възраст: без ограничения
Продължителност: 30 мин.
Цели:
= Разкриване и преработка на страховете на участниците, свързани с предразсъдъците;
= Изучаване природата на тези страхове;
= Придобиване на увереност за общуване с хора, които им се струват страшни и опасни.
Стимулен материал: листове хартия, моливи, шапка (кепе)
Това упражнение има особен ефект, ако се провежда с група, в която вече са създадени близки и доверителни отношения.
Провеждане на упражнението
Водещият напомня на участниците: „Всички ние се страхуваме от нещо. Освен от познати хора, които например биха ни написали двойка, ние най-вероятно се страхуваме и от съвсем непознати. В това няма нищо срамно.” (Водещият може да разкаже пример за подобен страх).
След това водещият дава следната инструкция: „А сега си спомнете или си представете една такава ситуация, при която сте изпитвали страх от хора, които въобще не ги познавате. Напишете тези свои страхове на листа, който ви е даден, след това го сгънете и пуснете в тази шапка.” Водещият събира всички листчета и ги размесва в шапката.
След това всеки участник взима по едно от листчетата със страхове и разказва какво мисли точно за този страх.
= Изпитваш ли и ти точно този страх?
= Защо у този твой съученик или въобще при човек може да се появи този страх?
= Оправдан ли е този страх? какво те кара да мислиш, че е оправдан?
= Ако не е оправдан, то тогава, защо хората го преживяват все пак?
= Какво би посъветвал съученика си, преживяващ този страх? Как би могъл да се справи с него?
Обсъждане
= Защо се страхуваме от някои хора, които дори не познаваме?
= Може ,ли някой друг да се страхува от нас?
= Винаги ли тези страхове са оправдани?
= Могат ли различията да бъдат плашещи?
= Как можем да се научим да не се страхуваме от различията?
= Как мислите, има ли връзка между информацията, с която разполагате и преживяването на страх, което изпитвате?
Домашна работа
Проведете разговор с родителите си и ги попитайте, когато сте били малки деца, как сте реагирали, когато в къщи пристигне непознат човек и ви поздрави или ви попита нещо. Попитайте ги също, какви страхове сте имали, от какво сте се плашили. Помислете, защо сега не изпитвате страх от тези неща?
Пример за формиране на предразсъдък /из „Човекът – социално животно” – Елиът Арънсън/
В изследване, проведено от Кенет и Мейми Кларк, Филип Голдбърг доказва, че жените са научени да се считат за по-нискостоящи в интелектуално отношение от мъжете. В един от своите експерименти Голдбърг моли известен брой студентки да прочетат няколко научни статии и да ги степенуват по компетентност на автора, стил и прочее. На някои от студентките се обявява, че определени статии са писани от мъже (например Джон Т. Маккей); на останалите участнички се казва, че същите статии са писани от жени (например Джоун Т. Маккей). Студентките дават много по-високи оценки на статиите, писани от мъже, отколкото на статиите, писани от жени. Същият резултат е бил наблюдаван и когато статиите са третирали проблеми, за които обикновено се смята, че са от компетенцията на жените, като началното образование и диетологията. С други думи, тези жени са се „научили да си стоят на мястото” — те считат, че написаните от жени статии по принцип са по-слаби от статиите, написани от мъже. Друг експеримент (Кенет и Мейми Кларк) показва, че чернокожите деца са се научили да оценяват черните кукли по-ниско от белите. Това е наследството на общество, пълно с предразсъдъци.

СВЯТ НА РАЗЛИЧИЯТА
Възраст: без ограничения
Продължителност: 90 мин.
Цели:
= да бъде практическо осъзнато преимуществото на разнообразието в обществото;
= да се подобри процеса на комуникация в групата.
Стимулен материал: Набор от цветни моливи или флумастери – от 4 до 8 цвята и малки етикети (лепенки) в същите цветове. Броят на етикетите от всеки цвят да бъде в различно количество, като един от цветовете следва да бъде представен само с един етикет (лепенка).
Провеждане на упражнението
Водещият раздава на всички цветни листчета. Избора на цвят е случаен. Участниците, без да говорят трябва да се открият и се събират в групи по цвят. След това на всяка група се раздават моливи с цвета на групата и листове хартия Всеки участник получава собствен молив, който не бива да предоставя на никого.
Инструкция: „А сега получавате задача. Трябва да нарисувате улица в града. Тази задача има конкурсен характер, като победителят в групата ще получи приз.” Групата започва да работи. Отпуска се време около 15 минути.

Част 1.
По време на първата част на упражнението е много важно да се създаде усещане за активно съревнование между групите, чувство за съперничество и конкуренция, които участниците ще трябва да преодолеят по-късно. За тази цел, водещият моли участниците да помислят за име на своята група, в изписването на което следва да включат своите цветове. Нека част от групата да работи над лозунга, докато останалите рисуват.
В качеството на жури се канят по-старши ученици или учители. С тях се постига предварителна договорка.
След като приключи работата на групите, участниците получават възможност да представят своето име, лозунг и картини. Журито оглежда рисунките на всяка група и поставя на всички групи еднакво нисък бал. Водещият обявява, че никой не може да получи награда.
След това водещият пита за личното мнение на участниците за това, защо са били получени тези резултати, какви са причините. Когато групата заяви, че причината е в това, че всичко е в един цвят, водещият незабавно заявява: „Ще ви отстъпя в такъв случай допълнително време да помислите по този въпрос.” Ако учениците не се досетят, водещият незабелязано може да подхвърли, че решението се крие в обединението на групите.
Когато участниците образуват група от различни цветове, водещият им раздава голям нов лист, за да нарисуват своя цветен град. Много е важно всеки ученик да даде своя принос в рисуването, независимо колко добър художник е. След това водещият удостоява групите с малка награда – например бонбони. Създадената рисунка може да бъде поставена на стената в класната стая. Тя трябва да има име, дадено от самите ученици.
Обсъждане:
= Трудно ли ви беше да намерите съучениците с вашия свят?
= Как се чувствахте като член на голямата, многочислена група?
= Какво чувстваха останалите, когато намираха „свои”?
= Как се чувстваше ученикът, който остана един?
= Какво чувствахте в отношението на другите групи? Искаше ли ви се да вашата група да стане по-голяма, по-силна, по-добра, по-успешна?
= Какво почувствахте, когато всички получихте еднакво нисък бал?
= Трудно ли ви бе да се договорите, за да започнете да рисувате заедно?
=Получи ли се съвместно нарисуваната картина по-добре, отколкото ако бяхте рисували с един цвят?
Част 2.
= Приведете примери за различията в живота на „червени”, „зелени” и „сини.”
= Дайте пример за разнообразието в класа и в живота въобще.

А АЗ МИСЛЯ, ЧЕ …
Възраст: без ограничения
Продължителност: 30-40 мин.
Цели:
= да осъзнаят възможността и необходимостта от съществуването на различни мнения;
= да осъзнаят ценността на личното мнение, различаващо се от това на другите;
= да се научат да водят правилна и коректна дискусия.
Провеждане на упражнението
Водещият прекарва по средата на аудиторията въображаема черта. В едната ръка водещият показва нарисуван плюс („съгласен”), а в другата – минус („несъгласен”). Разперва настрани ръцете си. Обявява, че самата черта означава липса на мнение.
След това водещият дава инструкция: „Аз ще ви чета твърдения, а всеки от вас е длъжен, след като чуе твърдението да избере дали е съгласен или не е съгласен и да застане на определената страна. Тези, които нямат мнение да застанат на самата черта. Тези които са на чертата се лишават от правото да се изказват.”
Забележка: Твърденията не трябва да карат учениците да избират истина или неистина, а да дават възможност за различни мнения. Най-добър резултат се получава, ако твърденията са адаптирани към самия клас. Препоръчителни са следните образци твърдения:
За деца до 10 години
= По-добре играя футбол, отколкото баскетбол.
= Пролетта е по-красива от есента.
= Най-любимата карикатура на класа е „Покемон”
= Най-важния предмет е математика.
= Играта на компютъра е по весела, отколкото да гледам телевизия.
= По-добре е уроците да са по-кратки, но затова пък повече.
= Най-красивото домашно животно е котката.
За деца над 10 години
= Да нямаш висше образования е срамно.
= Най-качествената музика е хип-хоп.
= Кока-колата е по-вкусна от фантата.
= Да се занимаваш с риболов е старомодно.
= Да се учи чужд език е по-лесно, отколкото физика.
= По-добре е да започваме училище в 10.00 часа, отколкото в 08.00 часа.
Обсъждане:
= Кой е направил точния избор?
= Има ли въобще точен и правилен избор?
=Може ли да се каже, че прочетените твърдения допускат съществуването на различни мнения?
= Имало ли е случаи, при които някои участници са се оказали доста по-малко от другите? Какво са преживявали точно в тези случаи?
= Не им ли се е искало да променят мнението си и да преминат в по-голямата група?
= Добре ли е или зле, човек да има собствено мнение?
= Възможно ли е собственото му мнение да му причини вреда?
= За какво според вас спорят възрастните?
= Кога възникват конфликтите?
= Защо конфликтите не водят до разрешаване на въпроса?
= Възможно ли е на всички въпроси да бъде даден еднозначен отговор?
= Как ще интерпретирате фразата: „Много често комплексите за малоценност не вредят на тези, които ги притежават, а на другите хора.”
= Как се отнасяте към човек, който се съгласява със всичко?
= Има ли връзка между информираността и грамотността на човек със способността му да има собствено мнение?
= Достатъчно ли е да има собствено мнение човек, за да каже, че е различен?
= Във вашето семейство толерират ли се членове, които имат собствено мнение?
= Имали ли сте случаи при общуване с родителите си или с други възрастни, да отстоявате собственото си мнение? Какво обикновено се случва тогава?
Домашна работа
Проведете разговор с родителите си. Проучете дали в семейството се толерира правото на всеки член да има собствено мнение. Как вашите родители взимат решения, които касаят лично вас или повечето от членовете на семейството?

КУЛТУРЕН РЕЧНИК
Възраст: над 10 години
Продължителност: 40-60 мин.
Цели:
= Изследване на понятия (термини), имащи отношение към толерантността.
= Изследване на различията във възприятието на едни и същи думи у различни хора.
= Подобряване процеса на комуникация в групата.
Стимулен материал: списък с понятия, листове хартия, моливи за всяка група.
Упражнението се провежда едва след като с учениците е било проведено теоретично занятие за различните форми на интолерантност и познават тяхното значение.
Примерен списък с понятия:
• Оскърбления, насмешки, подигравки, пренебрежение към другия.
• Игнориране и отказ от комуникация с другите; не признаване правото им на мнение.
• Негативни стереотипи, предубеждения, предразсъдъци (представляват обобщени мнения за човек, принадлежащ към определена култура, пол, раса, етническа група, като правило с отрицателни характеристики).
• Етноцентризъм (разбирания и оценка за жизнените явления през призмата от ценности и традиции на собствената група като еталон и образец за сравнение с други групи).
• Търсене на врага (представлява пренос на вина за нещастие, неблагополучие и социални проблеми върху една или друга социална група)
• Преследване, заплахи, сплашване.
• Дискриминация по признак пол, сексуална ориентация и други различия (лишаване от социални блага, отричане правата на човека, изолация в обществото).
• Расизъм (дискриминация на представителите на определена раса, на основата на схващания, че една раса превъзхожда друга).
• Ксенофобия във формата на етнофобия (напр. антисемитизъм), религиозни фобии, мигрантофобия (неприязън към представителите на други култури и групи, убедени, че чужденците са вредни за обществото и трябва да бъдат ограничавани, преследвани и гонени).
• Национализъм (убеждение за превъзходство на собствената нация над другите и правото твоята нация да притежава по-големи права).
• Фашизъм (реакционен антидемократичен режим, за който са характерни крайни форми на насилие и масов терор).
• Империализъм (покоряване на едни народи от други, с цел контрол на техните богатства и ресурси).
• Експлоатация (използване на чуждото време и труд без справедливо възнаграждение; безразсъдно използване на ресурсите и природните богатства).
• Оскверняване на религиозни и културни символи.
• Религиозно преследване (насаждане на конкретна вяра, на нейните ценности и обреди).
• Изгнание (официално или насилствено).
• Сегрегация, включително апартейд (принудително разделение на хората на различни раси, религия или пол, което е във вреда на интересите на една група).
• Репресия (насилствено лишаване от възможности за реализация правата на човек), унищожаване или геноцид (физическа разправа, нападения, убийства).
Друг тип списък може да включва понятията: расизъм, бежанци, ненавист, предразсъдъци, насилие, различия, добро, равенство, справедливост, култура, външност, родина и пр., имащи отношение към темата.
Провеждане на упражнението
Водещият разделя групата на подгрупи от по 3-4 човека. Всяка група получава листове и моливи.
След това водещият извиква при себе си по един представител на група и тихо му съобщава задачата.
Участниците се връщат в групите си и мълчаливо започват да рисуват казаната им дума. Целта на групата е да се досетят за коя дума се касае. Група, която се досети първа, получава една точка плюс, а втората и останалите групи по една точка минус. Водещият поставя като задача само първия път различни думи, а след това размества тези думи между групите с цел, една и съща дума да бъде илюстрирана по различен начин.
След това играта продължава, като водещият по същия начин съобщава нова дума. Сборът от точки се записва на флип-чарт или черната дъска.
След завършване на играта и сумиране на баловете, участниците сравняват как едни и същи думи са били нарисувани от различните хора.
Обсъждане:
= Изпитахте ли затруднения при разпознаването на думите?
= Трудно ли ви беше да илюстрирате думите?
= Коя дума най-много ви затрудни, а коя беше най-лесна?
= Защо според вас различните хора илюстрират по различен начин едни и същи думи?
= Как мислите, има ли връзка между информацията, с която разполагате и отношението, което показвате към различните думи (хора)?
- Какво отразява начина по който хората рисуват дума?

РАЗЧУПВАНЕ НА ШАБЛОНА
Занятията в тази част имат за цел, да предложат на учениците ситуации, които сериозно се отличават от техния личен опит. Преживяването на тези ситуации позволява на участниците на преразгледат своята гледна точка (в дадения случай) на малцинство и да способстват за развитие на толерантност, за разширяване на възможностите за възприятие на света въобще. Тези упражнения изискват по-голям опит и умения от водещия. На него ще му се наложи да стане малко актьор, като запази ролята си на психолог. Освен това той ще трябва да проявява такт и чувствителност.
Голяма част от тези упражнения са построени на принцип, съгласно който определена част от участниците стават дискриминирано малцинство. Понякога в голямата група може да присъстват реални представители на малцинства, а това съдържа опасност някои от тях действително да са чувствителни към дискриминация и да „заподозре” водещият, ако това лице попадне в „игрово малцинство.” Подобен ефект не бива да се допуска, особено при работа с малки деца.

Следва продължение - част 4

Нагоре