Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2011 20:12 - Л. С. Виготски за детското развитие
Автор: georgihadjiyski Категория: Други   
Прочетен: 5709 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 21.01.2011 11:03


Л. С. ВИГОТСКИ ЗА ДЕТСКОТО РАЗВИТИЕ

Copyright © Георги Хаджийски

image


                     Л. С. Виготски е един от най-големите психолози от началото на ХХ век. Той е всепризнат авторитет в Източноевропейската психология, а името му е често цитирано в речници, учебници и отделни изследвания. Поради изискванията на историческото време в рамките на което е работил, в творчеството му значително място заемат проблемите за целенасоченото въздействие върху детското развитие, осъществяващо се главно чрез образователния процес и формиращо определени обществено значими качества у индивида. В своята теория за детското развитие, той изтъква, че още в предучилищната възраст трябва да стане преходът от “учене по собствена програма”(1), видяно като спонтанно, не целево детско психическо изграждане, към развитие чрез целенасочено обучение. Това трябва да се постигне посредством съгласуването на специфичната учебна програма, чрез която се въздействува по определен начин върху детското психическо развитие с особеностите и възможностите на тази детска възраст, защото: “детето от предучилищна възраст може да учи дотолкова, доколкото програмата на учителя става негова програма.”(2) От тук произтича и необходимостта от определянето на онези граници в онтогенезата на детето, в рамките на които неговата психика е особено чувствителна към външните въздействия, целящи развитието на нейните специфични функции (памет, мислене, реч, възприятия и т.н.). Опирайки се върху изследванията на редица психолози, Виготски отстоява идеята за наличието на оптимална долна и горна граница в детското развитие за усвояването на учебното съдържание, което цели развитието на определени психически характеристики. Това са т. нар. “сензитивни периоди на развитието”(3) на Дьо Фриз, в рамките на които: “специфичните въздействия на средата, които имат решаващо значение за насочването на развитието в една или друга насока, оказват действието си само тогава, когато са приложени в определен момент от развитието, а преди и след него се оказват еднакво неоснователни за тези влияния.”(4) Поради това ефектът на учебните програми, целящ бързото, лесно и безболезнено усвояване на даденото учебно съдържание, се постига тогава, когато отговаря на достигнатата психическа зрялост на детето, а: “отклоняването нагоре или надолу, т. е. твърде ранните и твърде късни срокове за обучение винаги се оказват от гледно точка на развитието вредни, отразяващи се неблагоприятно върху хода на умственото развитие на детето.”(5) Анализирайки състоянието на детската психика в предучилищна възраст, с оглед на възможностите й да бъде обект на въздействие на един целенасочен образователен процес, Виготски прави следните обобщения относно нейното състояние: в границите от 3 до 6 години се изменят функциите на детските възприятия преминавайки от непосредствен към опосредстван характер, това спомага за развитието на детското мислене, което става все по-склонно да прави обобщения, нараства силно и значението на паметта, която дава основите за тези психически функции; изменят се интересите и потребностите на детето, като водещ става смисъла, който то влага в ситуациите в които изпада, а не самата ситуация; и като цяло детето преминава към творчески тип действия. От тук той прави изводът че: “детето от предучилищна възраст по своите особености е способно да започне някакъв нов цикъл на обучение, недостъпен за него преди това.”(6) Това трябва да се осъществи по учебна програма за предучилищна възраст, която да отговоря на детската специфика, да се отличава от учебната програма за училищната възраст, но и да отговаря на изискванията, които училището поставя пред предучилищното възпитание, които са: “а) готовност на детето за училищно обучение;  б) детето да бъде готово за предметно обучение;  в) училището изисква и грамотност, макар че това           положение не се споделя от всички.”(7) И като цяло предучилищното обучение трябва да създаде условията в развиващата се детска психика за бъдещото усвояване на науката, с оглед специфичната й логика. Самата училищна възраст в детското развитие според Виготски, се отличава със своя собствена специфика. Тя се дължи на тясната връзка, която съществува между процесите на развитие и обучение. В статията си “Проблемът за обучението и умственото развитие в училищна възраст”,(8) той прави анализ на зависимостите между обучението и развитието и изказва интересната хипотеза за развиващия характер на обучението. Според Виготски съществуват три теории за връзката на детското развитие с обучението. Първата с представител Пиаже защитава предположението за “независимост на процеса на детското развитие от процеса на обучение.”(9) Съгласно нейните постулати, развитието винаги има изпреварващ характер по отношение на обучението. Според втората теория с представител Джеймс: “обучението е развитие.”(10) При нея “тези два процеса протичат равномерно и успоредно, така че всяка крачка в обучението съответствува на крачка в развитието.”(11) Третата теория с най-ярък представител Кофка “се опитва да преодолее крайностите на едното и другото схващане чрез простото им съчетаване. От една страна развитието се схваща като процес, независим от обучението, от друга страна, самото обучение, в процеса на което детето придобива много нови форми на поведение, се схваща също като тъждествен с развитието.”(12) Тези теории предполагат решаването по различен начин на проблемите за целенасоченото въздействие върху детското психическо развитие, с оглед на специфичните изисквания на определена образователна програма. Спирайки се на техните слабости и анализирайки връзката между развитието и обучението, Виготски изтъква, че обучението на детето никога не започва на празни място - “че обучението на детето започва дълго преди училищното обучение.”(13) Постъпвайки на училище на определен етап от своето развитие, то притежава известен обем от знания, умения и навици, получени от обкръжаващата го социална среда към която то принадлежи, като този процес е осъществен предимно чрез подражаване на възрастните, а подобни образователни въздействия твърде често коренно се различават от целенасоченото обучение, целящо усвояването на основите на науките. От тук произтича необходимостта: “да разберем отношението, което съществува между обучението и развитието изобщо, и след това сме длъжни да разберем какви са специфичните особености на това отношение в училищната възраст.”(14) За да изясни тези отношения, Виготски предлага определянето на две равнища на развитието на детето, които разкриват неговото състояние, осъществено чрез определен целенасочен възпитателен процес. Това са зоната на “актуалното развитие на детето”,(15) имаща своеобразен диагностичен характер, поради това че отразява нивото на вече достигнатото състояние на развитие на специфичните психически функции на детето. Другото равнище е наречено от него “зона на най-близкото развитие на детето.”(16) Тя отразява онзи минимум от неусвоени до този момент психически качества от детето, които то може да придобие с помощта на възрастния, чрез процеса на подражаване. Въз основа на тези разсъждения, Виготски извежда изводът, че обучението, което следва развитието на детето, е слабо резултатно и трябва да бъде заменено от обучение, което изпреварва детското развитие и така да го насочва в определени социално-значими рамки. Корените на този процес са в историческото развитие на човечеството защото: “всяка висша психическа функция в развитието на детето се появява в развитието на детето два пъти: най-напред като колективна, социална дейност, т. е. като интерпсихична функция, втория път като индивидуална дейност, като вътрешен начин на мислене на детето, като интрапсихична функция.”(17) Тук безспорно се усеща влиянието на Енгелс и неговата идея за ролята на труда за превръщането на маймуната в човек, но по-важното е, че тези постановки даваха насоката на образователния процес в много от бившите социалистически страни, който беше ориентиран към развиващото, изпреварващо обучение, чийто резултат бе например коефициентът на интелигентност на нашите български деца, който бе един от най-високите в света...   Литература:   1.      Л. С. Виготски - “Мислене и реч”, изд. “Наука и изкуство”, С. 1983 г., стр. 457 2.      Пак там, стр. 458 3.      Пак там, стр. 458 4.      Пак там, стр. 459 5.      Пак там, стр. 460 6.      Пак там, стр. 465 7.      Пак там, стр. 466 8.      Пак там, стр. 469 9.      Пак там, стр. 469 10. Пак там, стр. 471 11. Пак там, стр. 471 12. Пак там, стр. 472 13. Пак там, стр. 476 14. Пак там, стр. 477 15. Пак там, стр. 478 16. Пак там, стр. 479

 





Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 882556
Постинги: 218
Коментари: 327
Гласове: 1928
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930