Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2010 11:00 - Колективните форми на девиантно поведение сред ромските общности
Автор: georgihadjiyski Категория: Други   
Прочетен: 2511 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 05.06.2015 19:29


Колективните форми на девиантно поведение сред ромските общности                      

Публикувано със съкращения в сп. “Обществено възпитание”, бр. 5, 2004 год.
imageimage

Предстоящото влизане на България в Европейския съюз налага търсенето на пътища за приобщаване към обединяващите Европа морално-етични норми и ценности на живеещи в нашата страна общности, чиято ценностна система и колективно поведение са твърде различни от европейските. Сред тях като най-проблематични се открояват може би циганите, наричани още роми. Съхранили и до днес почти навсякъде в Европа своя традиционен начин на живот и тясно свързаните с него ценности и норми, ромите продължават да бъдат народ – загадка за европейците.


Специфичното светоусещане в колективната психика на ромските общности

          Ако от “чисто” философска гледна точка бъдат потърсени обединяващите идеи в колективната психика на европейските народи може да се приеме, че това са присъщите на европейците светоусещане и поведение, базирани върху представата за процесуалния характер на пространството, времето и битието. Същевременно, едно освободено от собствените си скрупули по-обективно изследване върху аналогичните показатели сред ромите, би разкрило много по-различна картина. В колективната психика и светоусещането на ромите господства своеобразна екзистенциална представа за пространството, времето и битието – те са релативни интелектуални конструкции, които могат да бъдат побрани в един единствен миг. Това светоусещане е формирано под невидимото влияние на хилядолетния номадски начин на живот и свързаната с него невъзможност за придобиване, запазване и използване на толкова значимите за европейците материални ценности. Самото то също е моделирало ценностната система на ромските общности и тяхното колективно поведение – поведение за живот и оцеляване в условията на постоянна криза. Макар и “напълно нормални” от гледна точка на светоусещането и ценностите на своята социална среда, определени поведенчески нагласи, които са характерни за ромската колективна психика, са в по-голяма, или по-малка степен девиантни според ценностите и нормите на европейските общества.

Нагласата към постигането на всичко в един миг в колективната психика на ромските общности

Тази поведенческа нагласа сред ромските общности е описана, макар и по различен начин, от редица български и европейски наблюдатели и изследователи на циганския начин на живот. Независимо обаче дали става въпрос за уникалното проявление на ромската вяра в Бога и късмета, според която най-голямата сладост идва, когато реализираш мечтата си с един удар (Пашова, 2003)*, или силно мотивираното поведение на членовете на ромските общности към задоволяването на онези желания, които са най-силни в настоящия момент (Hadjiiski, 2003)**, или пък безразличието  на циганина  към хронологията на времето в т. ч. и като средство за разпределение на ресурсите (Колева, 2001)***, се касае за проявление на определени форми на девиантно поведение спрямо европейските норми и ценности.

Нагласата към постигането на всичко в един миг в колективната психика на ромските общности е предавана и усвоявана под невидимото въздействие на процеса на извънучилищната социализация на ромските деца. Със съществуването й могат да бъдат обяснени проявите на редица девиантни склонности към индивидуални и колективни поведенчески реакции:

Ш  Склонността към извършването на дейности, в т. ч. и правонарушения, които дават бърз икономически резултат.

Ш  Склонността към нерационално бързо изразходване на доходите, водеща до масова бедност.

Ш     Склонността към ранно включване на децата в социално-икономическите дейности в общността, която често е свързана с прояви на престъпни действия, накърняващи техните права: принуждаване към проституция на малолетни ромски деца; използването на деца за просия, или като “жив щит” срещу предвидените правомощия в законодателството;  както й ранно напускане на училище, с всички проблеми на функционална неграмотност.

Ш     Склонността към ранно брачно съжителство и др.

В психичен аспект, тази нагласа не може да бъде разглеждана изолирано от цялостното светоусещане и свързаните с него ценности и норми в колективната психика на ромските общности. Нейното съществуване би могло да бъде обяснено с ефектите на търсенето и използването на възможности за оцеляване в условията на хилядолетен номадски начин на живот, изключващ дългосрочните времеви планирания. Тя е тясно преплетена с много други колективни поведенчески нагласи.

Нагласата за незачитане на собствеността върху вещите в колективната психика на ромските общности

В традиционната ромска култура малко вещи са лична собственост. Повечето имат социално предназначение – те са на всички и много пъти са мерило за близостта на членовете на общността. Макар и от историко-социологическа гледна точка подобно отношение към собствеността би могло да бъде проследено в колективната психика на редица традиционно живеещи общности*, придържането към тази нагласа в условията на живот сред общества, където частната собственост е висша социална ценност, която е нормативно-правно и институционално гарантирана, води до прояви на редица форми на девиантно поведение. От тях като може би по-значими заслужава да бъдат споменати:

Ш Склонността към извършване на правонарушения от представители на ромските общности, свързани с отнемане на собственост.

Ш  Склонност към придобиване на по-луксозни, предимно движими вещи, в сравнение със социалния статус на притежателя им и съответно – сравнително бързо освобождаване от тях.

Ш Своеобразната “биофилска” ориентация в ценностната система на ромските общности, поставяща приоритетите си върху децата, семейството и приятелите, в сравнение с приоритетното значение в ценностната система например на българите, на абстрактни или мъртви неща – образование, професия, доходи, дом, вещи.

Нагласата към поемане на личната вина от колектива Нагласата към поемане на личната вина от колектива също е част от поведенческите стратегии за оцеляване на ромските общности. Според основаните върху идеите на християнството и гръко-римското законодателство ценности и норми на европейските общества, отговорността за всяко извършено действие е лична, а обществото гарантира спазването на социалната хармония, поемайки задължението да налага различни по своето естество нормативно-правно детерминирани санкции при виновно поведение, чрез анонимната дейност на специално създадени институции. Срещу тази индивидуалистична нагласа към вината и отговорността за нея, в ромската колективна психика могат да бъдат проследени твърде интересни механизми за превръщане на индивидуалната вина пред външния свят (или т. нар. “гаджо”) в колективна. Обгръщайки членовете на ромската общност с булото на анонимността, тези механизми спомагат за сплотяването на общността и същевременно за подтискането на индивидуалистичните изяви. Силно изразената социална солидарност сред ромите е описана в редица циганоложки изследвания.* От психоаналитична гледна точка мощното подтискане на индивидуалността от по-големите социални общности (семейство, род, клан), чрез използването на различни по своето естество социални и психо-педагогически механизми, е едно от обясненията за редица психопатогенни индивидуални и колективни склонности.** Някои от тях биха могли да бъдат идентифицирани и в колективното поведение на ромските общности:

Ш Склонността към всевъзможно противопоставяне на проникването на чуждия начин на живот във всичките му форми – икономически, социални, идеологически…

Ш Силно изразената склонност към различни по форма агресивни действия спрямо представителите на чуждия свят.

Ш   Склонността към укриване на правонарушители от чужди преследвачи.

Ш    Склонността към предоставяне на колективни гаранции при виновно поведение на член на общността и пр.

Макар и спомогнали за оцеляването и възпроизводството на ромските общности в продължение на хилядолетия, днес тези колективни склонности в  ромската психика до голяма степен съдействат за медийното демонизиране на образа на циганина почти навсякъде в Европа. Спекулирането с тези негативни представи  води да  задълбочаване на  изолационализма  на  ромите и описаните колективни поведенчески нагласи и склонности.

          Съвременното българско общество е интегрирало в себе си над 50 много различни по език, религия и култура етнически и верски общности. В годините на прехода много от техните членове бяха принудени да прибягнат до изоставени в миналото стратегии за оцеляване. Ще съумее ли в процеса на своята европейска интеграция българското общество да интегрира и ромските общности, е едно от бъдещите предизвикателства.


*Пашова, А. – Ромското дете и неговата социализация, Благоевград, 2003 г.

** Hadjiiski, G. - “Etnopsyhopedagogy of  the child”, 2003

*** Колева, И. – Педагогическа технология в междуетническа среда, София, 2001 г.

* По-подробно темата е изследвана от Морган, Л.  в книгата му “Древното общество или изследване на линията на човешкия прогрес от дивашкия период през варварството към цивилизацията” и Фрейзър, Дж. в “Златната клонка”. Техните идеи са по-познати на българските читатели чрез интерпретациите, направени от Енгелс, Ф. в “Произход на семейството, частната собственост и държавата” и Фройд, З. в “Тотем и табу”.

* По-подробно: Лиежоа, Жан-Пиер – Роми, цигани, чергари, 1999 г.; или: Тонг, Д. и кол. - Циганите – интердисциплинарна антология. Изд. “Кралица Маб”, 2003 г.

** Тази тема е сравнително добре разработена от: Фройд, З. в ”Ерос и култура”, Адлер, А., в “Човекознание”, Ериксън, Е. в ”Идентичност, младост и криза” и др



Тагове:   поведение,   общности,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1453890
Постинги: 281
Коментари: 440
Гласове: 2514
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031