НЯКОЛКО ИДЕИ ЗА ОПТИМИЗИРАНЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА УЧИЛИЩНИТЕ НАСТОЯТЕЛСТВА В НАШАТА СТРАНА - ПЪРВА ЧАСТ

Публикувано в сп. "Образование", бр. 4, 2003 г.

           С УКАЗ № 309 от 18 септември 2002 год. на Президента на република България бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, като според разпоредбите на Глава шеста от него – “НАСТОЯТЕЛСТВА”, се предвижда всички училищни настоятелства в нашата страна – съществуващи, или подлежащи на създаване, да бъдат независими доброволни сдружения за подпомагане развитието и материалното осигуряване на училищата, детските градини и обслужващите звена – извънучилищните педагогически учреждения и тези със социално предназначение; да имат статут на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и да организират дейността си при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. По този начин бяха създадени необходимите предпоставки за разгръщането на дейността на една нова институционална организационна форма в подкрепа на българското образование, за чиято успешна работа е необходимо и създаването на ефикасни системи и форми на управление.

********

   Настоящата разработка е насочена към оптимизиране на управлението на училищните настоятелства в нашата страна. В нея е обобщен теоретичен опит в областта на управлението на подобни организации в редица страни в света; нашият, при това не малък исторически опит в тази насока; както и собствен опит на автора в управлението на различни социални системи и създаването, регистрирането и превръщането на училищни настоятелства в действащи институции. В структурно отношение е разделена на две, макар и тясно свързани части:

·  Част първа, където са засегнати следните теми: нестопанските организации – същност, видове и функции в модерното общество; мястото на нестопанските организации в подкрепа на съвременните образователни институции; както и кратки бележки върху историческо развитие на дейността на училищните настоятелства в нашата страна.

· Част втора, в която е представена една концепция, заимствана от опита на оперативния мениджмънт на нестопанския сектор в модерните страни, насочена към повишаване на ефикасността на управлението на настоятелствата в нашата страна.

   С оглед практико-приложния характер на тематиката, е цитирана литература само на български език, като литературните източници, от които са заимствани основните идеи могат да бъдат намерени в нашите библиотеки и книжарници и използвани…

**********

 1. Нестопанските организации – същност, видове и функции в модерното общество. Мястото на нестопанските организации в подкрепа на съвременните образователни институции.

    Състоянието на неправителствените организации е един от индикаторите за развитието на гражданското общество във всички модерни държави. В годините на прехода и в нашата страна се наблюдаваше истински бум на регистриране на нестопански организации, чиито предмети на дейности се простираха в много широк спектър и често нямаха почти нищо общо с дейностите, извършвани от подобен вид институции в страните, към които се опитваме да се приобщим. С оглед налагането на една нова стратегическа политика по управление на дейностите, предназначени за извършване от нестопански организации в нашата страна, на 3 октомври 2000 год. бе приет Законът за юридическите лица с нестопанска цел (1), по силата на който понастоящем се осъществява тяхното учредяване, регистрация, устройство, дейност и прекратяване. През предходния период регистрацията и дейностите на нестопанските организации в България бяха регламентирани, макар и пределно общо, от Закона за лицата и семействата.

   Най-общо казано по своята същност нестопанските организации са институции, с чиято дейност не се преследва печалба. Именно за това в модерните съвременни общества, чието развитие се осъществява под силното въздействие на принципите на либералната пазарна икономика, една от основните мисии на огромната част от тези институции е свързана с търсенето на възможности за възстановяване на нарушената хармония между човека и дехуманизиращото се от комерсиализма общество, между производството и потреблението, между обществото и природата, между безпощадните закони на пазарната икономика и изконните човешки въжделения за хуманност и справедливост… Понастоящем, въпреки широкият спектър от дейности, присъщи на нестопанските организации и простиращи се от атрактивни антиглобалистки прояви, до дискретно набиране на средства за спасяване на изчезващ тревист вид в гълбините на амазонската джунгла например, условно, тези институции могат да бъдат диференцирани в две основни групи:

1. Нестопански организации, чиято дейност е насочена към защита на колективни и/или личностни интереси – напр. сдружения на анонимните алкохолици, или сдружения на инвалидите, или сдружения на самотните майки, или асоциации на картофопроизводителите, или конфедерация на началните училища и пр.

2. Нестопански организации, извършващи общественополезни дейности, с които не се преследва печалба – напр. сдружения за подпомагане на деца – сираци, или пък фондации, набиращи и изразходващи средства за борба с тютюнопушенето, рака и пр.

    Законът за юридическите лица с нестопанска цел предвижда в нашата страна нестопанските организации да бъдат само сдружения и фондации, а според Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, настоятелствата към учебните заведения трябва да бъдат регистрирани като сдружения за извършване на общественополезни дейности.

    През последното десетилетие на изтеклия ХХ век между неправителствените (нестопански) организации и образователните институции и в държавен, а и в глобален мащаб, се наблюдаваше последователен процес на засилващо се партньорство. През този период редица неправителствени (нестопански) организации се опитваха да отстояват твърди позиции по отношение на решаването на някои от основните проблеми на образованието, съпътстващи процеса на глобализация: борбата с неграмотността в световен мащаб, в чиито челни редици стояха мощни донорски нестопански организации, финансиращи широко мащабни ограмотителни програми в някои от най-бедните страни в света (2); стремежът за осигуряване на право на основно образование за всички жители на планетата (3); волята за демократизиране на образователния процес в световен мащаб чрез задълбочаващо се партньорство между Севера и Юга, осигуряващо свободен обмен на знания, управленски опит в областта на образованието, премахване на дискриминацията между половете по отношение на достъпа до получаване на образование, придвижване на специалисти (4); защита на правото на достъп до ползването на съвременните информационни технологии дори и от най-бедните райони на света…

    С оглед търсенето на евентуални възможности за адаптиране и приложение в нашите условия на натрупания опит на нестопанските организации в света в областта на оптимизирането на управлението на образователния процес, по успешните дейности в тази насока биха могли да бъдат систематизирани приблизително в следните аспекти: демократизиране на образованието, децентрализиране на образованието и финансиране на образованието.

· Демократизиране на образованието – при отчитане на недостатъците на традиционната форма на управление на образователните институции, при която образователният процес е изцяло на централизирано държавно подчинение, което води до отчуждаване на родителите и обществеността от процеса на предаване и усвояване на човешкото познание на, и от децата; на разминаването между спусканите централизирани образователни програми и конкретните образователни потребности на определени социални общности; на необходимостта от предоставяне на възможност за получаване на макари и елементарна грамотност от общности, нямащи достъп за включване в държавно- регламентираните образователни системи,  в редица страни в света бяха направени опити за делегиране от държавата на специфични права, отговорности и задължения в областта на управлението на образованието на нестопански (неправителствени) организации, които включваха в своите редици родители, общественици, политици, специалисти в областта на мениджмънта, правото, счетоводството… Този процес би могъл да бъде проследен както в богати и модерни държави като САЩ и Нова Зеландия (5), така и в бедни страни като Салвадор (6), Монголия (7), Индия (8)…

    Дейностите, осъществявани от тези нестопански организации в областта на управлението на местните образователни институции, красноречиво доказват много от предимства на самия демократичен модел на управление, модел, базиран върху идеята за тясно сътрудничество между държавата, нестопанските организации, включващи родители, общественици, политици и всички други членове на обществото, проявяващи съпричастност към проблемите на образованието и самите деца - като потребители на специфични образователни услуги, специално създадени за да отговарят на конкретните техни познавателни потребности и същевременно също включени в управлението на своите училища, чрез предлаганите възможности за участие в училищните органи на самоуправление.

    Така например, въвеждането на принципите на либералната пазарна икономика в образователната сфера на Нова Зеландия през 90-те години на ХХ век, бе свързано с широко делегиране на правомощия в областта на управлението на учебните заведения на “съвети, избрани от родители и съставени главно от доброволци” (5). Понеже реформата предоставяше на родителите възможността да избират училището, в което ще учат техните деца, а броят на учениците определяше размера на финансирането от държавата на образователните дейности, много от учебните заведения, в чиито съвети участваха специалисти по управление, право, счетоводство, успяха да въведат модерни образователни програми, отговарящи на обществените потребности, да привлекат високо квалифицирани преподаватели по много учебни дисциплини, да повишат качеството на учебния процес. Почти аналогична бе картината и в редица щати на САЩ, въвели либерален модел на управление на образователните институции и широки правомощия на родителите при избор на учебно заведение за своите деца, което позволи в управлението на училищата да участват не само нестопански организации, но и да бъдат създадени специализирани частни фирми за управление на образователни заведения, генериращи не малки печалби от своята дейност (9).

    Широкото участие на родители и общественици в създадени от самите тях нестопански организации, имащи за цел оптимизиране на управлението на образователни институции в които се обучават техните деца, доказа своите предимства и в редица бедни страни. В Индия, тясното сътрудничество между държавата и нестопанските организации, работещи в сферата на образованието и включващи в своите дейности както привличането на финансови средства от външни донори, така и широко ангажиране на местни потребители на образователни услуги – деца и възрастни, позволява да бъдат организирани и провеждани редица успешни образователни програми в областта на ограмотяването, осигуряването на възможност за получаване на специфични професионални познания от местни земеделски общности, гражданското образование, включващо и участието на децата в управлението на образователните заведения (8). В опустошения от граждански войни Салвадор държавата делегира редица пълномощия в областта на управлението на образованието на местните общности, обединени “под егидата на общинска образователна асоциация, организация с идеална цел, съставена от родители на ученици, избрани на общо събрание” (6). Така създадената система на самоуправление на училищата позволява на родителите да управляват финансирането на образователните заведения, да назначават учителите, да изграждат училища, да провеждат реформи по отношение на опростяване на административните процедури в преподаването… В резултат на това броят на децата, посещаващи училище за по-малко от едно десетилетие нараства повече от 15 пъти.

· Децентрализиране на образованието – развитието на този процес бе свързано с осъзнаване на понижаването на качеството на образованието, вследствие на невъзможността на държавните институции, предназначени да го контролират да осъществяват ефикасно тази дейност в определени трудно поддаващи се на контрол райони, в които са съсредоточени маргинални социални групи – живеещи в крайна бедност, или са поразени от войни и размирици, или обитават труднодостъпни територии и т.н., което наложи предоставянето на определени правомощия в областта на управлението на образованието на нестопански организации, включващи родители, общественици и доброволци.

   Разбира се, децентрализирането на управлението на образованието е тясно свързано с неговото демократизиране. Именно за това децентрализирането на образованието включва в себе си и делегирането на определени правомощия в областта на неговото управление от държавата на нестопански организации, състоящи се родители, специалисти в различни области, общественици и доброволци; и създаването и реализирането от нестопански организации на гъвкави образователни програми, често различаващи се много от държавно регламентираните; и предоставянето от държавата на родителите на правото на избор на учебно заведение за техните деца…

·       Финансиране на образованието – в тази сфера съществува традиционно и продължително партньорство между нестопанските организации и образователните институции в почти всички страни в света. Понастоящем, в условията на ускорено проникване на принципите на либералната пазарна икономика във всички социални системи и свързаното с този процес комерсиализиране и на една от най-духовните човешки дейности, финансовото влияние на нестопанските организации върху образователните институции в света би могло да бъде проследено в редица аспекти.

    Наред с вече споменатото влияние на могъщи транснационални донорски неправителствени организации върху провеждането на широко мащабни ограмотителни кампании в страни от т. нар. “Трети свят” и делегирането на правомощия от страна на държавата по управлението на финансови средства, предназначени за покриването на образователни разходи, направени от учебни заведения на нестопански организации, съществуват редица други форми на оказване на въздействие от нестопански организации върху образователни институции чрез използване на чисто финансови механизми. През последното десетилетие, във връзка с възходът на информационните технологии и свързаното с него зараждане на една своего рода “икономика на нематериалното”, позволяваща на определени идеи да се превръщат в непосредствен производствен фактор, генериращ огромни печалби по един много ускорен начин, редица големи транснационални компании открито предявиха претенции за обновление на съществуващите образователни програми, с оглед тяхното приспособяване към новите изисквания спрямо знанията, уменията и навиците на подготвяните в училището бъдещи работници и служители (10). За да отговорят на тези изисквания, много учебни заведения в модерните страни трябваше да потърсят допълнителни източници за финансиране на нови образователни програми, в това число и за придобиване на знания, умения и навици от техните възпитаници за работа със съвременните информационни технологии, или за управление на непознатите до този момент икономически процеси. В много случаи допълнителното финансиране за научни разработки и образователни програми бе обезпечено чрез сключването на договори между учебни заведения и могъщи фондации, щедро спонсорирани от същите компании (11).

    Законът за изменение и допълнение на Закона за народната просвета (12) предвижда и в нашата страна регистрираните настоятелства да имат широки правомощия в областта на управлението на редица от вече споменатите процеси като: набиране на допълнителни финансови и материални средства за учебните заведения; контрол върху качеството на учебно-възпитателния процес в учебното заведение; социални дейности, свързани със създаването на условия за здравословно хранене и отдих в училище и извън него, участие в избора и снабдяването с учебници, борбата с вредните навици сред учениците; разработване и реализиране на допълнителни образователни програми за ученици и родители… Разбира се в българското общество тези дейности не могат да бъдат разглеждани само като плод на стремеж към подражаване на западни модели на партньорство между нестопански организации и образователни институции. От историческа гледна точка, до влизането в сила на Указа за обществено подпомагане през 1951 год.(13), които прекратява юридическото съществуване на всички действащи до този момент в нашата страна благотворителни дружества и фондации, у нас е съществувала гъста мрежа от училищни настоятелства, развиващи значителна дейност в помощ на образователните заведения. В хода на съществуване, обхващащо период от повече от един век, чрез тяхната дейност е натрупан не малък исторически опит, от който могат да бъдат извлечени много приложими и днес идеи.


            2.Кратки бележки върху историческо развитие на училищните настоятелства в нашата страна

    Възникването на училищните настоятелства в нашето общество като специализирани институции, чиято дейност е свързана с управление и подпомагане на извършвания в българското училище учебно - възпитателен процес, се губи някъде към средата на XIX век, когато започват опитите за реформиране на Османската империя, в това число и на съществуващите системи за предаване и усвояване на човешко познание сред многобройните народи, които са включени в нейните граници по онова време. Известно е, че в много кратки срокове българите се превръщат в едни от най-образованите й поданици, за което не малък принос имат и училищните настоятелства.

    Развитието на новобългарското образователно дело през XIX век e тясно свързано с дейността на училищните настоятелства, които през този период поемат редица функции по осигуряването на материалната издръжка на училищата, назначаването на учители, избора на учебни програми (14)… Широкото присъствие в тези настоятелства на обикновени българи – занаятчии, селяни, учители, спомага за демократизирането на българското образование и осигуряването на достъп до него на деца от всички социални прослойки. През този период, в условията на невиждан в цялата наша досегашна история духовен национален подем, училищните настоятелства изпълняват и редица други социални функции – много често съвместно с еснафски организации, женски дружества и богати спомоществуватели, се набират значителни средства за построяването на нови училища, църкви, осигуряване на стипендии за обучение в чужбина на талантливи български деца. Редица членове на училищните настоятелства са в редиците на поборниците за национално освобождение и с перо, и с меч.

    С оглед широкото навлизане на комерсиализма в нашето общество понастоящем, и породения от него стремеж за получаване на заплащане за всяка извършена дейност, твърде интересно явление в своите морално-етични аспекти е управлението на дейностите на училищните настоятелства от техните членове – много често неграмотни или полуграмотни български селяни и еснафи, или пък сравнително по-заможни и по-грамотни лица, чиито облик е дефиниран в нашата колективна психика с термина чорбаджии (изедници). Дори и един бегъл поглед върху съхранените до наши дни счетоводни регистри, отразяващи приходите и разходите на училищните настоятелства с методите на несъвършената система на простото едностранно счетоводство (аплография), би показал често срещаният неотбелязан с лично име принос на водещия счетоводството в графата “приходи”, да не говорим за получаването на някакво лично възнаграждение за тази отговорна дейност. Именно този поизгубен стремеж на нашия национален дух към крайна почтеност и всеотдайност в името на идеята за обществен напредък чрез използване на възможностите на образованието, позволява дори и в отсъствието на собствена държава, българският народ за един продължителен период от време да обезпечава развитието на образованието на своите деца разчитайки само на себе си. От тази гледна точка никак не е чудно защо и до днес, в условията на реституция, в  редица съдебни регистри могат да бъдат открити сгради, ниви, ливади, гори…, принадлежали на ликвидирани училищни настоятелства и управлявани от членове на училищните настоятелства в името на развитието на българските учебни заведения…

    След Освобождението на България през 1878 год. започва централизиране на управлението на образованието и съответно - ограничаване на правомощията на училищните настоятелства. Самите дейности на училищните настоятелства биват регламентирани от приеманите от държавата  закони и подзаконови нормативни актове. До Съединението през 1885 год., между дейностите, извършвани от училищните настоятелства в Източна Румелия и Княжество България съществуват известни, макар и не големи различия. Макар че и в двете освободени български области на училищните настоятелства да са поверени дейности като набиране и изразходване на училищни приходи за нуждите на училището, назначаването на началните учители, контрола върху спазването на изискването на задължителност на обучението и подпомагането на бедни ученици (15), училищните настоятелства в Източна Румелия се ползват от по-голяма автономия. Съгласно разпоредбите на “Закона за народното учене”, председателите на училищните настоятелства изпълняват редица контролни функции – “те са местни училищни надзорници”, които трябва да контролират и “вътрешната учебна страна на училището, т. е. ученето, методата… и всичко, което помага за вътрешното подобряване на училището”.(16)

    След 1885 год. централизацията на българското образование продължава и може да бъде проследена в редица нормативни актове. Въпреки това училищните настоятелства в нашата страна продължават да играят значителна роля по обезпечаването на материалната издръжка на българските учебни заведения. Процесът на централизация на българското образование достига своя апогей по време на управлението на Кимон Георгиев след 19 май 1934 год. Съгласно разпоредбите на прокламираната от неговото правителство декларация за “Основно преустройство на учебното дело съобразно със задачите на държавата и поминъчните нужди на народа”, се премахва изборният и представителен характер на училищните настоятелства, като в тях влизат посочени от властта лица: председател – кметът, директор на основно училище, училищен лекар, свещеник и посочен от властта учител (17).

  След 1951 год. както бе пояснено, училищните настоятелства в нашата страна губят своята самостоятелност. Законът за народната просвета от 1948 год. въвежда пълна централизация в управлението на българското образование, в това число и по отношение на онези дейности, които през предходния исторически период са били предоставяни на училищните настоятелства и са доказали своите предимства – осигуряване на определена по-голяма, или по-малка част от материалната издръжка на учебните заведения; демократизиране на провеждания в училище учебно-възпитателен процес чрез включване в настоятелствата на родители и общественици; обществен контрол върху образованието…

   Макар че училищни настоятелства да съществуваха към почти всички учебни заведения в нашата страна и по времето на социализма, и често включваха в своите редици изтъкнати общественици в качеството им на родители, техният неясен статус ги обричаше на пасивност и бездействие…

    В периода след 1989 год. започна процес на постепенна децентрализация на българското образование. При наличието на почти перманентна криза в областта на държавното (и общинско) финансиране на образователните заведения; предоставянето на правото на избор на учебни програми на учителите; появата на много деца на социално- слаби родители, често не посещаващи училище; проникването сред учениците на крайно негативни социални явления като наркоманията, възможностите на настоятелствата за оптимизиране на учебно-възпитателната работа в училище тепърва следва да бъдат преоткривани и у нас. За тази цел е необходимо и създаването на действащи системи за стратегическо и оперативно управление на извършваните от тях дейности…

СЛЕДВА – ЧАСТ ВТОРА, в която е представена една концепция, заимствана от опита на оперативния мениджмънт на нестопанския сектор в модерните страни, насочена към повишаване на ефикасността на управлението на настоятелствата в нашата страна.

ЛИТЕРАТУРА – ЧАСТ ПЪРВА

1.      Закон за юридическите лица с нестопанска цел – “Държавен вестник” бр. 81 от 2000 год.

2.      Гутман, С. – по-подробно в “Международна активност на неправителствените организации”, сп. “Куриер на ЮНЕСКО”, април 2000 год.

3.      Кинг, К. – по-подробно в “Към по-добри партньори?”, сп. “Куриер на ЮНЕСКО”, април 2000 год.

4.      Маамури, М. – по-подробно в “Ограмотяване: къде е слабостта?”, сп. “Куриер на ЮНЕСКО”, април 2000 год.

5.      Фиске, Е.Б. и Лад, Х.Ф. - по-подробно в “Нова Зеландия: цената на пазарния модел”, сп. “Куриер на ЮНЕСКО”, декември 2000 год.

6.      Маркес, К.М. - по-подробно в “Салвадор: родителите училищни директори”, сп. “Куриер на ЮНЕСКО”, април 2000 год.

7.      Кон, М. и Дегелермаа, А. - по-подробно в “Монголия: да научиш занаят от радиото”, сп. “Куриер на ЮНЕСКО”, април 2000 год.

8.      Мисра, Н. – по-подробно в “Босоногите колежи” се роят в Индия”, сп. “Куриер на ЮНЕСКО”, април 2000 год.

9.      Ногера, П. А. - големи транснационални компании “Когато родителите се намесват”, сп. “Куриер на ЮНЕСКО”, декември 2000 год. и Уолш, М. по-подробно в “Разумният мениджмънт на училищата Едисон”, сп. “Куриер на ЮНЕСКО”, декември 2000 год.

10.  Шипс, Д., - по-подробно в “Училището на мениджърите”, сп. “Куриер на ЮНЕСКО”, декември 2000 год.

11.  Търк, Дж. Л. - по-подробно в “Анатомия на корпоративното завладяване”, сп. “Куриер на ЮНЕСКО”, декември 2001 год.

12.  Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета – “Държавен вестник” бр. 90 от 2002 год., чл. 46в.

13.  Указ за обществено подпомагане – обн. във в. “Известия” бр. 77 1951 год.

14.  Обрешков, О. – “Обща характеристика на учебното дело и педагогическата мисъл у нас в навечерието на Освобождението” - в “История на образованието и педагогическата мисъл в България”, София 1975, изд. “Народна просвета”, том първи, стр. 350/353.

15.  Георгиева, Р. – “Управление и издръжка на училищата” - в “История на образованието и педагогическата мисъл в България”, София 1982, изд. “Народна просвета”, том втори, стр.23/31.

16.  Пак там, стр. 28

17.  Ганов, Б. “По нататъшно фашизиране на учебното дело след 1934 година” - в “История на образованието и педагогическата мисъл в България”, София 1982, изд. “Народна просвета”, том втори, стр. 245

Здравейте! От 7г съм в Училищното настоятелство като секретар/учителка съм/ и мога да кажа, че всичко е проформа. Децентрализиране на образованието няма. Всичко се решава от директора и даже доскоро той беше в УС на УН като заместник прдседател и той води всичко. Родителите не можеш да ги размърдаш, защото не вярват , че може Настоятелството да решава нещо без директора или учил. ръководство и са прави. Няма я силата и свободата на УН. Даже аз, която най- много търча и вярвах в него, когато исках подкрепата за мое виждане ,се убедих, че УН е безгласна буква отвсякъде. Директорите имат полза от такова поведение на УН- апатично и безсилно, неактивно и т. н., на родителите им е все едно, защото знаят, че никой не ги чува, а и са свикнали да си пасуват, пак поради тази причина. учителите не искат да се занимават с нещо, за което предварително знаят, че е губи време.Това един омагиосан кръг. Мижи да те лажем!?