Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2010 11:40 - Красотата на циганката, или за прагматизма в ромската естетика
Автор: georgihadjiyski Категория: Други   
Прочетен: 2434 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 26.09.2015 18:33


Красотата на циганката, или за прагматизма в ромската естетика


Георги Хаджийски
Публикувано в сп. "Психология журнал", бр. 52, 2008 год.

image



imageimage
 

Макар, че нейната красота е вдъхновявала велики творци, които са я възпели в прочути романи, опери, оперети, поеми, стихове, романси, циганката винаги е била загадка за европееца. Тайнствена и свободолюбива. Темпераментна и омайна. Изящна и непокорна ... Точно тези нейни качества, впечатлявали знайни и незнайни мислители, всъщност са присъщи на неособено голям брой представителки на този народ, а самите носителки в езика му са обозначени с трудно преводими думи в смисъл на "вещица", "блудница", "жена-вамп ". Впрочем, циганите също много ги харесват, но обичат само да ги гледат ...

Обикновено, когато с явната цел да направят атрактивни внушения, медиите предлагат по екрани и страници на печатни издания силуети на мърляви, мургави, раздърпани, съсухарени или възпълни циганки, контрастиращи с фините, изящни, елегантно облечени и добре поддържани тела на репортерки, журналистки и други медийни героини, в съзнанието на представителя на публиката се появява странно усещане за някаква неясна погнуса, което мощно подтиска желанието за проникване отвъд чисто визуалното. А ако случайно бъде направен един по-малко или повече успешен опит в тази насока, биха се разкрили много от спецификите на доста по-различна ситуация.

Действително на фона на наложената модна естетика, предразполагащите към негативна оценка и "чисто" психологично отхвърляне образи на мърляви, мургави, съсухарени или възпълни, раздърпани циганки, ярко контрастират с фините, изящни, елегантно облечени и добре поддържани тела на репортерки, журналистки и други медийни героини, но пък впечатляващо - за разлика от приеманите с нескрита наслада изглеждащи бездетни красавици, те винаги са заобиколени от по 3, 4 и повече деца. Наистина, средата около тях е нехигиенична, впечатляваща привикналия към стерилната чистота наблюдател, но пък сякаш в потвърждение на тезата, че самият живот е възможен благодарение не на стерилността на природата, а на нейната мърсотия, точно тук се раждат и живеят (понякога трудно) много деца. И макар, че обикновено са безработни, а доходите им - много по-ниски от тези на другите, те в никакъв случай не биха могли да бъдат упрекнати, че са по-лоши майки - просто защото са предоставили почти цялото си време на своите деца (дори и когато не могат да им осигурят повечето от придобивките на цивилизацията). Те са просто такава и го знаят добре циганки - ромки, носителки и крепителки на културата на своя народ. А това е напълно достатъчно - затова не желаят да бъдат никакви други.

Цивилизацията промени много отношението към жената и нейното място в обществото. Големите обществени сътресения на 20 век наложиха модела за човешка личност във вид на работещо същество - производител и потребител на стоки и услуги. Модерният човек днес се стреми да работи много и да консумира много, а редица други изконни човешки същности са, ако не изцяло пренебрегнати, то поне силно подтиснати. Било поради осъзнат избор на правото за равенство между половете, било поради неосъзнати модни влияния, или мощни феминистки движения, съвременната жена активно участва в този процес. И понеже моделът за личност изисква и налага специфични естетически вкусове, тя безспорно е подвластна на тях.

Прекарвайки много време извън семейството в изпълнение не на ролята на майка и / или съпруга, а на труженичка и контактувайки със знайните и незнайни люде, е необходимо да бъде приемана от всички - със симпатии. Всепризнато е, че външността е първото нещо, предлагано на другите, а самата трудовата роля изисква своите визуални излъчвания - не на обременена жена с физиологични и / или семейни задължения, а на свободна личност, способна да работи без никакви ограничения и притежаваща единствено подобни сексуално -социални потенции ... Затова модерната жена прави много, (поне колкото й позволяват възможностите), за да изглежда според догмите на утвърдената мода. Модерната българка не прави изключения. Тя е красива и цивилизована, макар и до достигащи присъщите на народа ни "чисто" наши си може би почти патологични крайности ...

Известно е, че циганите са живели векове сред много от смятащите се за най-цивилизовани народи (сред които безспорно можем да бъдем причислени и ние - българите). В своя стремеж към оцеляване обаче те са изградили твърде своеобразен имунитет срещу цивилизоването, базиран върху стриктното придържане към някои от най-изконните човешки същности. И понеже в този процес ролята на жената е неоспорима, във всички цигански общности могат да бъдат открити сходни ритуали и култове, притежаващи силно възпитателно въздействие и насочени към подготовката и встъпването на циганката в отреденото й място на Жена в общността.

В съвременното общество модерната девойка започва полов живот някъде между 14-17 годишна възраст. На фона на отложено за продължително време поемане на присъщите му социални роли (било поради образование, кариера, или страхове), самият сексуален контакт е едно не особено важно събитие в нейния живот. Макар и активно откликваща на повелите на нагона на стремежа към безсмъртие - Ероса, тя се страхува от реализирането на неговата крайна алтруистична цел. И обикновено се стреми да го надлъже. А в общество като нашето, където едно от основните контрацептивни средства е абортът, никак не е за учудване нито фактът, че се раждат все по-малко деца, нито огромното несъответствие между декларативни ценностни намерения, поставящи децата начело и подсъзнателната нагласа, че те са просто нежелани. В крайна сметка се оказва, че дори свободно избраният по силата на любовта съпруг е само един от многото, предпочетен заради някаква реална или илюзорна, психична, социална или сексуална съвместимост. А децата ... Обикновено не повече от едно, принудено да се конкурира с други мощни жизнени стремления (кариера, материално благополучие, забавления ...) и скоро изоставено на макар и "професионалните" грижи на другите.

И в циганските общности девойката претърпява своята метаморфоза в пълноценна жена почти по същото време, но по доста по-различен начин. В циганската колективна психика съществуват и се предават от род в род особени културни символи, с които отделните актове се превръщат в запомнящи се изживявания както за девойката, така и за общността. Така например парадоксът: "Защо българското общество и българската държава при цялата си мощ не могат да намерят решение на един от основните педагогически проблеми, свързан с ранното напускане на училище от огромен брой подлежащи на задължително образование цигански момичета и момчета, обричащо ги на доживотна неграмотност , бедност и нищета? ", има своето логично обяснение:" Защото съществуват по-важни житейски приоритети. "

Дори и днес, сред представителите на всички цигански общности могат за бъдат проследени стриктните традиции, насочени към стремеж за съвпадение на биологичната зрялост със социалната, осъществяван с помощта на прастарата брачна институция. Разбира се, съотнесено към приетите нормативни догми в цивилизования свят (и у нас), ранното брачно съжителство на малолетни и непълнолетни (независимо дали е скрепено със законово регламентиран брак, или не), изглажда меко казано, ако не незаконно, то поне проблематично, но пък що за законни са тия закони, които са в противовес с неотменните повели на природата?

Независимо дали е обвързано със съществуващата в държавата юридическа процедура или не, самото "встъпване в брак" сред членовете на циганските общности се осъществява чрез строго придържане към неписаните правила на традициите, имащи за цел свързването в свещено цяло на мъжа и жената. Използваните ритуали, впечатляващи и запомнящи се, остават ярка диря в съзнанието, а несловесното им естество предразполага към тяхното неоспоримо приемане за свещено тайнство. Да, в едно демократично гражданско общество брачен ритуал, свързан с "откупуване" на бъдещата невяста изглежда някак си и прекалено варварски, а и унижаващ личното достойнство на жената. В циганската култура обаче самата пазарна страна на "сделката" по "откупуването" на бъдещата булка бледнее на фона на присъщите й по-други психо-социални функции. "Пазарлъкът" е начин за по-задълбочено общуване и сближаване на бъдещите роднини. Фактът, че женихът дава нещо много ценно от себе си, предварително превръща девойката, (уж обект на търговската сделка), в уникална и прескъпа личност, в необратима част от него, с помощта на която трябва да откликнат на изконния стремеж към безсмъртие и пренесат битието в безкрая на времето ... Актът по покупко-продажбата има и специфична "материализираща" и "дематериализираща" страна по отношение на ефектите на странното чувство, наречено любов върху създаването на здрави семейни взаимоотношения. Когато младежът и девойката вече са се залюбили, те навреме осъзнават, че за съвместния живот освен обич, трябват и пари. Ако ли пък се "женят" не по своя воля, "откупуването" се превръща в мост към обичта.

Впрочем, сред всички цигански общности все още, като своеобразен атавизъм, се среща и една още по "диваческо-варварска" форма за поставяне началото на брачно съжителство - "отвличането" на булката. Обикновено до нея прибягват не толкова бедните женихи, колкото онези младежи и девойки, силно свързани от споделената любов, но разделени от бездната на различния си социален статус. И тук биха могли да бъдат открити мощни психо-социални внушения. Противопоставянето на традициите безспорно усилва усещането за общност между мъжа и жената. Споделеното "бягство" и последващото "укриване" предразполагат към по-голямо доверие и усилват стремежа да разчитат предимно на тях си. Доброволната изолация и отхвърлянето от общността укрепват чувството, че са призвани да поставят началото на нов род, основан върху силата на любовта ...

Друг един твърде интересен брачен обред, който впечатлява със своята показност "непросветените", е първата брачна нощ. За модерната българска жена, първият сексуален контакт почти веднага бива забулен с тайнственост, достойна да бъде споделена най-вече с майка й (и някоя и друга по-близки приятелки). Върху темата за сексуалните контакти е наложено табу, което се отстоява и пред волно избрания съпруг, дори и от най-разкрепостените дами. Но както е известно, тайните имат свойството да разпалват недоверието. Циганската култура е превърнала първата брачна нощ в незабравимо изживяване за циганката - чрез публично афиширане на резултата от най-интимния акт, имащо за цел да я накара да повява, че е намерила единствения и неповторим мъж в живота си, с когото - откликвайки на повелите на изконния стремеж към безсмъртие ще пренесат битието в безкрая на времето. Психичният ефект е разбираем - няма тайни нито между двамата, нито между тях и общността. А, ако случайно се окаже "нечестна" ... Това е достатъчно не само за нейното "връщане" (независимо дали е "откупена" или "открадната") и получаване на полагащото се обезщетение, но и повод за нейното доживотно обществено заклеймяване и превръщане в блудница. И не е за учудване, че обикновено има много деца.

В циганската култура децата са наистина най-висшата ценност, а многодетността на циганските семейства винаги е впечатлявала представителите на народите, сред които са живеели. И понеже ниският жизнен стандарт и повърхностите етно-психични наблюдения са предразполагали към уж хуманистични разсъждения за излишни, нежелани, бедни и страдащи деца, са правени много опити за ограничаване на високата раждаемост. Но те са се проваляли - циганката желае деца и не се страхува да бъде майка. За това е способна на всякакви хитрости - да се преструва, че не разбира многословните увещания на акушер-гинеколози, че е необходимо да направи аборт, или просто да дава дарените й от щедри фондации презервативи за балони на децата си и дори да изхвърля хапчетата против бебета. Що се отнася до покъртителните картини на изоставени деца в социални домове - те, както във всяко друго общество са на маргинализирани представителки - било поради психични заболявания, било поради социални несполуки или други личностни кризи. Иначе - достатъчно е човек да надникне в творбите на многото писатели, за да се увери, че циганските жени и техните родове никак не са склонни да изоставят децата си, а да приемат осиротели рожби на другите.

Приемайки като безусловна даденост ролята на съпруга и майка на много деца, за циганката модерно изглеждащата външност не е самоцел. Просто защото най-важните хора в живота й - децата и мъжът й я харесват и обичат такава, каквато е.





Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 883355
Постинги: 218
Коментари: 327
Гласове: 1928
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930