Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2010 17:39 - Магическото мислене
Автор: georgihadjiyski Категория: Други   
Прочетен: 1875 Коментари: 0 Гласове:
1



Магическото мислене на циганите  image Публикувано във в. “Психо”, бр. 46, 2008 год.
Георги Хаджийски

Според основателя на психоанализата Зигмунд Фройд, еволюцията на човешкото мислене преминава през “три крупни, цялостни картини” за обяснение на ставащите неща в света: “анималистична (митологична), религиозна и научна”. И макар, че самият той да допуска съществуването на първите две форми на функциониране на човешкия интелект и при най-модерно мислещите индивиди, сред представителите на днешните високоорганизирани западни общества те са целенасочено или непреднамерено мощно подтискани. Съществуват, разбира се и редица етнически общности, които макар и смятани за изостанали и примитивни, все още се придържат повече или по-малко стриктно към ненаучното мислене. Нещо повече – в условията на глобализация тяхната численост сякаш по чудо непрекъснато се увеличава и то въпреки “социалните болести” на цивилизацията (проблеми с изхранването, болестите, високата детска смъртност, неграмотността, нищетата). У нас, измежду повече от 50-те етнически и верски общности, обитаващи българските предели, може би най-близки до анималистичното, магическо мислене са циганите, наричани още роми.

image 
  По принцип между анималстичното (митологично), магическо мислене и научното съществуват немалко отлики, като може би най-важният идентификационен белег е вярата. Ако като основно качество на мисленето бъде изведено неговото свойство да предлага пътища за Спасение на човека, в т.ч. и следване на някакви идеи за безсмъртие, то тогава между вярата на магически мислещия човек и неговия научно мислещ събрат биха могли да бъдат открити редица количествени и качествени несъответствия. Преди всичко, “научно мислещият” човек вярва в бездушния свят на математико-статистическата логика и изготвените въз нейните основи технологии (механични, химични, медицински…, а дори и обществени и психологични). Самото научно мислене предлага аналитичен, диференциран подход при обследването, а и обяснението на нещата не само в света, но и на битието. Именно за това, модерно мислещият човек възприема нещата в света във вид на различни конфигурации от повече или по-малко точици, които просто подлежат на концентриране или разпръсване. И е излишно да се уточнява, че той не само, че не вярва в чудеса, но твърде често и в Бог. Магически мислещият човек вярва в чудеса. Неговото мислене е някак си глобално, цялостно, той, така да се каже, възприема красотата на света, без обаче да си дава сметка за нейните детайли. Разбира се, от антропологична и психо-анатомична гледна точка обяснение на тези различия биха могли да бъдат потърсени и в устройството и функционирането на двете полукълба на мозъка при съответните типове личности, което е просто още едно допълнение на казаното…
image
  С оглед подходящо илюстриране на тези абстрактни размисли ще бъде направен опит за представяне на две типични ситуации с главни действащи лица – модерно, научно мислещи българи и магически мислещи цигани (роми – били те християни или мохамедани).  Първият случай би могъл да бъде открит във всеки учебник по математика: От точка А към точка Б тръгват два автомобила (да кажем: купени на старо петнадесет годишни “Опел – Кадет”). Единият е шофиран от българин с висше образование и висока техническа грамотност, а другият от ром, които се е снабдил на “черния” пазар както с необходимата за шофьорската книжка диплома за завършен осми клас, така и със самата шофьорската книжка. Накъде между тези две точки изненадващо двата автомобила се развалят, което неимоверно затруднява своевременното достигане до целта на пътуването. Как биха реагирали шофьорите? Българинът, разбира се ще се ядоса много, ще слезе, ще отвори капака на двигателя, ще констатира, че стартерът работи, динамото зарежда акумулатора, а свещите дават искра. Ще направи логическия извод, че проблемът не е в електрическата система. Следователно остава горивото. Ще констатира, че бензин в резервоара има, бензиновата помпа подава гориво в карбуратора, но тук горивото спира своя ход. Следователно остават жигльорите, които вкарват горивната смес в горивните камери на двигателя. Така той ще ги свали, ще разбере например, че единият е запушен от прашинка, ще го продуха и автомобилът ще потегли…  Ромът (циганин) също ще се ядоса и то не по-малко. Възможно е да слезе и да вдигне капака, но навярно без да осъзнава точно за какво. По-възможно е обаче да започне да ругае силно късмета си и да блъска и рита купчината от метал, пластмаса и стъкло, която, съотнесена към определени качества на егото, просто е ограничила свободата на движението. Ще влезе отново в купето и ще върти (отново и отново, поне докато не се изтощи акумулаторът…) ключа на стартера. И току виж се оказва, че по чудо автомобилът тръгва! А дали това е станало, защото разклащането на автомобила е бутнало прашинката от жигльора, или са се наместили разхлабените кабели на свещите, или просто е станало някакво друго техническо чудо, е без особено значение… Не по-малко красноречив, (а и достоверен) е и следващият пример. Високо образована, високо интелигентна дама, имаща живеещо (и то добре), пораснало дете в Америка и богат съпруг-бизнесмен, както и личен психоаналитик, споделя с него на един от сеансите, че не само се чувства все по-слаба и слаба, но и действително е свалила много килограми, при това без диети. Че често има главобол, гадене, липса на апетит и болка някъде под ребрата... Прегледът на личния лекар, съпроводен с рентгенологични изследвания и кръвни тестове, както и последващите консултации със специалисти са категорични – карцинома (казано на разбираем език – рак). Чувствайки хладния полъх на смъртта и бидейки типична представителка на онова възпитавано в диалектико-материалистичен мироглед поколение, за което краят е абсолютен, тя зачестява своите посещения при психоаналитика си, жадувайки намирането на някаква опора. Било защото осъзнава невъзможността да й помогне, било защото нейните безсмислени хленчения просто са му омръзнали, било защото се е надигнало доброто в него и то не му позволява да взема парите й без да е в състояние да реши проблема, един ден нейният психоаналитик и дава координатите на някаква случайна врачка, които са дадени в един от многото вестници. Макар и твърде скептично настроена, тя в търсене на надежда отива с луксозния автомобил и частния шофьор в ромското гето на малко провинциално градче (почти истинско село). Така разплутата, мърлява врачка – циганка я посреща, въвежда я в някаква къща – почти колиба, състояща се от една единствена стая, в която на масата се въргалят немити съдове, на пода – косми и други мърсотии на домашни твари, а прашното миниатюрно прозорче почти не пропуска светлина…  С нескрита погнуса изисканата дама сяда на мръсния разклатен стол, а врачката й обяснява, че първо ще й гледа на кафе. Следва ритуалът по неговото подготвяне и поднасяне в очукана порцеланова чаша с изключително ниска хигиена. Попаднала в неспецифична среда, дамата се чувства странно – усеща някакво особено присъствие около себе си, а по кожата и преминават тръпки и тя сякаш е заразена (обсебена) от емоциите, чувствата, интелектуалното състояние на врачката… Затова безропотно – тя, феминистката, отстояваща винаги своите лични позиции, обожаващата хигиената, изпива мътната течност, незнайно защо наречена кафе. А врачката поглежда в чашата и започва да й говори на завален български език, че е “вързана” (т.е. омагьосана), че й е направено зло, че има болка в корема, че й предстои далечен път, където ще се срещне със стар мъж, който ще и каже хубава вест… Накрая й дава малка стъклена бутилка с някаква течност със заръката да я разбие пред вратата на “една огромна сграда, където влизат много млади хора, да стъпчат злото” и “където влиза жената, която й е направила магията, за да й се връща”. В найлоново пликче й слага и някакви билки с указанията “да ги попари с вряла вода и пие седем дена сутрин на гладно”.  Незнайно защо, сякаш наистина омагьосана, дамата действително една сутрин отива много рано в университета, където преподава аналитична геометрия и разбива шишенцето пред входната врата. Нещо повече. Тя запарва и билките и ги пие! И когато отива в реномираната клиника в чужбина за да се лекува при най-квалифицирания професор, изненадващо той й съобщава, че е напълно здрава! Дали е имало грешка в първоначалната диагноза, или умишлено някои са искали да вземат пари от нейното страдание, или се е задействал ефектът плацебо, или пък магията и нейното разтуряне са факт, остава истинска загадка. Важното е, че магическото мислене го е имало, има го и ще продължи да го има, докато ги има и хората, защото докато има живот ще има и вяра и надежда!
image



Тагове:   мислене,   Магическото,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 924886
Постинги: 222
Коментари: 329
Гласове: 1969
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930