Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2010 11:02 - Социалната работа в дейността на обществения възпитател
Автор: georgihadjiyski Категория: Други   
Прочетен: 10418 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 27.07.2013 16:16


 Социалната работа в дейността на обществения възпитател

Публикувано с известни редакции в сп.  "Обществено възпитание”, бр. 5, 2007 г.
image

  Уточняване на понятията През последните години у нас бе отчитан истински бум на различни изяви на девиантно детско поведение. Те се простират от почти безобидните бягства от училище, през повече или по-малко острите изблици на детска агресия, до тежките форми на личностни зависимости от психоактивни вещества. При наличието на огромна необходимост от разработването и прилагането на гъвкава и действаща система за превантивни и корекционни социално-педагогически и психологични дейности, в научните среди бе разгърната абстрактна дискусия за естеството на социалната педагогика и нейните взаимовръзки със социалните дейности и социалната работа. С риск да бъдат причислени към вече немалкия теоретичен принос в тази сфера, нещо което в никакъв случай не би могло да бъде самоцел на настоящите съждения, изведени от практиката на социалната работа у нас и изхождайки най-вече от изискванията на логиката, като начало тук ще бъде направен опит за уточняване на някои от основните използвани понятия: Девиантно детско поведение – поведение, което се отклонява в по-голяма или по-малка степен от приетите за норма в съответното общество морални, правни, социални, психо-физиологични и пр. регулативни правила. Социална педагогика – теоретико-приложна наука за оказването на цялостна социална помощ на нуждаещия се от обществена подкрепа човек /дете и възрастен/, с оглед усъвършенстването на социалната интеграция на всички членове на обществото. Призвана е да дава обобщена система от знания както за разновидностите на социалната работа /social work/, така и за социалното възпитание, насочено към “връщане” в обществото на отклонили се от “правия” път на развитие деца и младежи. Социална работа – система от практико-приложни дейности за оказването на цялостна социална помощ на нуждаещия се от обществена подкрепа човек /дете и възрастен/, с оглед усъвършенстването на социалната интеграция на всички членове на съвременното обществото. Обществен възпитател – професия, основана върху нормативно регламентирани изисквания, заемана от лица, притежаващи образователно-квалификационен ценз във вид на специфична система от знания, умения, навици, психо-физиологични качества, необходими за осъществяване на трудови дейности, насочени към превенция, оценка и корекция на девиантно детско поведение.     Извод: В своята практическа работа с деца с различни форми на девиантно поведение, общественият възпитател би могъл да ползва като твърде удачни научния инструментариум на социалната педагогика и практико-приложния на социалната работа. С оглед “прякото” практико-приложно естество на социалната работа и немалките възможности, които предлага за постигане целите на дейността на обществения възпитател, познаването на нейните различни аспекти е едно от най-важните условия за успешното й използване.     Аспекти на социалната работа Бидейки базирана върху множество закони и съпътстващата ги подзаконова уредба и практически осъществявана от редица намиращи се в различна степен на зависимост по между си институции, социалната работа в съвременното българско общество би могла да бъде диференцирана в следните основни аспекти: Ш        Административни; Ш        Педагогически; Ш        Психологически. Макар и условно, в административните аспекти на социалната работа биха могли да бъдат включени съществуващите системи от нормативно регламентирани поощрения, задължения и наказания, чието функциониране е гарантирано от бюрократичния апарат на редица обществени организации. И въпреки, че често предлагат сравнително бърз изход, “чисто” административните решения в никакъв случай не могат да бъдат разглеждани като универсална панацея за справяне с проблемите на девиантното детско поведение.   Пример от практиката: Сузана би трябвало да бъде в осми клас, но не е завършила и пети. Почти не знае да чете, пише и смята. Тя е красиво момиче със зелени очи и гъста, тъмна коса. От ромски произход е. Спряла е да посещава училище. Родителите й са подписали декларация, че не я пускат на училище, защото се страхуват да не бъде отвлечена и омъжена насила. Срещу нея се води възпитателно дело от местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни за хулиганство, а срещу майка й – досъдебно производство. Всичко започнало когато майка й разбрала, че са спрели плащанията на детските. Двете отишли в социалната служба, където служителката им обяснила, че са спрени, понеже не била представена служебна бележка от училище. Отишли при директорката на местното “циганско” училище и й поискали документа. Директорката казала, че не може да издаде такъв, понеже Сузана почти цяла година не е идвала на училище, а и решението на този проблем е изцяло в ръцете на служителите в социалната служба. Върнали се отново в социалната служба. Майката на Сузана се опитала да обясни, че тези пари са им много необходими, че освен Сузана има още три деца, че с мъжа й са безработни, че са спрели Сузана от училище, защото ги е много страх да не я отвлече и обезчести онова бедно момче от бургуджиите, което я задиряло непрекъснато – тогава за тях няма да има живот в махалата – и язък за цялата хубост на Сузана… При повторния отказ на служителката “да им влезе в положението”, майката избухнала и я хванала за косата. Виждайки боя, се намесила и Сузана.

 В конкретния случай – съотнесена към задължителните разпоредби на няколко основни закона, насочени към стимулиране на посещението на училище, е налице една типична, при това многопластова изява на девиантно детско поведение, а използваните форми на административна социална работа не само, че не решават съответния проблем, но го и задълбават. Ако се приеме, че общественият възпитател е упълномощен да работи в сферата на превенцията, оценката и корекцията на девиантното детско поведение, и че за пълноценното изпълнение на професионалните му задължения е наложително притежаването на специфична система от знания, умения, навици, психо-физиологични качества, основните акценти относно качественото използване на възможностите на административните механизми в неговата социална работа биха могли да бъдат поставени върху: Ш             Задълбоченото познаване на основните разпоредби поне на част от онези около 130 закона и подзаконови нормативни актове, регламентиращи осъществяването на политиките за българските деца и умението за тяхното съотнасяне към конкретния случай, биха могли да залегнат в основата на редица превантивни индивидуални и групови форми на социална работа с рисковите контингенти деца, техните родители, учители, социални работници. Ш             Уменията за ясно и точно дефиниране, (обикновено в писмен вид) на конкретната проява на девиантно детско поведение, очертаването на необходимата корекционна стратегия (обикновено във вид на задължителни за изпълнение писмени разпоредби, изготвени съобразно нормативните изисквания), както и волевите навиците за нейното практическо приложение, в т.ч. и чрез мобилизиране усилията на различни институции, са може би най-типичните (и значими) форми на административна социална работа на обществения възпитател. Ш             Твърде необходими за упражняването на тази професия са някои специфични психо-физиологични личностни качества, налагащи респект и предразполагащи към уважение на общественозначимата й мисия… В педагогическите аспекти на социалната работа биха могли да бъдат включени дейностите на обществения възпитател, които имат както “пряк” педагогически ефект, така и свързаните с използването на съществуващите специализирани образователни институции за нуждите на своевременната корекция на девиантното детско поведение и повторната реинтеграция в конвенционална образователна и социална среда.  Социалната работа с пряк педагогически ефект обхваща дейностите на обществения възпитател, които са свързани с използването на възпитателни методи за поведенчески корекции – изискване, задължаване, налагане и дидактически методи за личностна оценка и компенсаторно ориентирано обучение. В българското общество повече от век съществуват повече или по-малко успешни традиции в сферата на използването на услугите на специализирани образователни институции за корекция на девиантно детско поведение. През последните десетилетия и у нас се появиха много нови неправителствени организации с образователно насочени дейности, издържани по проекти и предлагащи авангардни форми на социално-педагогическа и психологическа работа, осъществявана от специалисти с екзотично звучащи професии. Множеството проблеми, породени от експанзията на девиантно детско поведение у нас безспорно изискват координацията на традиционните похвати и авангардните опити. В тази насока в работата на местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни биха могли да бъдат допускани повече специалисти от неправителствения сектор с макар и екзотично звучащи професии, както и в авангардните дейности на неправителствените организации биха могли да бъдат ангажирани повече доказали своя професионализъм обществени възпитатели. Наред със споменатите до тук, социалната работа на обществения възпитател има и своите “чисто” психологически аспекти. Обикновено общественият възпитател е един от първите упълномощени служители, който се сблъсква с необходимостта от намирането на адекватни решения на разнообразни по сила и острота изблици на психопатогенни поведенчески девиации, простиращи се от опозиционното поведение, до абстинентните синдроми. И в повечето случаи необходимостта от бързи действия предварително ограничава използването на сравнително успешните, но иначе твърде продължителни модели на психологическа работа като психоанализа или психотерапия. Принудителната необходимост от спешна намеса изисква предимно доброто владеене на психологични техники с директна насоченост – внушение, отклонение, успокоение… Генерираните напоследък значителни обществени проблеми от своеобразни, етнокултурно оцветени прояви на девиантно детско поведение, налагат поставянето и на етнопсихологически акценти в социалната работа на обществения възпитател. Тук биха могли да бъдат включени познаването на особените етнокултурни норми, понякога много различаващи се от доминантните за макрообществото; умението да се общува вербално и невербално с деца, невладеещи добре български език; прибягването до услугите на лица, ползващи се с авторитет в своята етническа среда.  Накрая, като своеобразно заключение навярно заслужава да се спомене, че разгледаните аспекти на социалната работа на обществения възпитател разкриват немалките възможности на една интересна професия, която има своето традиционно място и своето бъдеще в българското общество.



Гласувай:
1
0



1. анонимен - социалната работа в дейността на обществения възпитател
30.08.2010 10:27
Полезна информация за мен като обществен възпитател.Благодаря и за позицията,относно важността и значимостта на тази професия.
Жана Христова
цитирай
2. georgihadjiyski - Изказаното мнение
03.02.2011 14:20
Благодаря, Жана Христова,
Винаги е приятно за автора, когато прочете подобно нещо.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1453890
Постинги: 281
Коментари: 440
Гласове: 2514
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031