Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2010 18:53 - Зигмунд Фройд за онтогенезата
Автор: georgihadjiyski Категория: Други   
Прочетен: 2468 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 21.01.2017 11:09


ЗИГМУНД ФРОЙД

ОНТОГЕНЕЗАТА КАТО ПРОЯВИ И ИЗМЕНЕНИЯ НА РАЗЛИЧНИТЕ ФОРМИ НА СЕКСУАЛНОСТТА

 

Георги Хаджийски

Публикувано в сп. "Психология журнал", май 2011 г.

“Началата, заложени в детството на човека,

приличат на изрязаните в кората на младо дърво

букви, разтягащи, развиващи се заедно с него,

съставляващи неотменна негова част.”

В. Юго

 image

Поради значителното място, което заема анализът на онтогенезата в творчеството на З. Фройд, тук вниманието ще бъде насочено предимно към причините за това развитие, неговите етапи и тяхната същност, като стремежът ще бъде насочен към максимално възможния вариант на придържане към мисълта на автора, нещо разбира се трудно осъществимо и отдавна забелязано от самия Фройд:

“…за съжаление човек рядко е безпристрастен, когато става въпрос за най-важните неща, за големите проблеми на науката и живота. Мисля, че тук всеки е дълбоко завладян от дълбоко вкоренени в него предпочитания, които той без да иска, подкрепя с разсъжденията си.” (1)

Хипотезите на З. Фройд за причините за човешкото развитие се отличават със своята значителна релативност, което е рано забелязано от негови ученици като К. Г. Юнг и А. Адлер, които изхождайки от някои негови предположения, са успели да създадат свои оригинални теории за човешкото развитие.

Търсейки причините за онази част от онотгенезата на човека, които се отнасят до корените от които се захранва психиката, а това според Фройд са нагоните, той прави в едно от най-дискутираните си произведения - “Отвъд принципа на удоволствието”, своеобразен преход в еволюцията до времето на възникването на първите живи организми и базирайки своите анализи върху предполагаемите качества, които те са притежавали, доказани са чрез експериментите на микробиолозите върху примитивни форми на живот по негово време (20-те год. на 20 век) и са предадени в хода на еволюцията на така наречените по-висши форми на живот, той достига до някои твърде интересни изводи относно същността на тези нагони. Според него: “нагонът представлява вътрешно присъщ стремеж на живия организъм към възстановяване на някакво предишно състояние, което е трябвало да бъде изоставено под влияние на външни смущаващи въздействия, нещо като органична еластичност или, ако искаме проява на инерцията на органичния живот.”(2) От този стремеж на живия организъм към възстановяване на някакво предишно състояние, разкриващо според Фройд консервативния характер на нагоните, той извежда хипотезата за тяхната дуалистична природа:

“От самото начало нашето схващане бе дуалистично и днес повече от всякога е такова, след като вече противопоставяме не азовите нагони на сексуалните, а нагоните към живота на нагоните към смъртта.”(3)

В основата на нагоните към живота лежи стремежът на първичните живи организми да се сливат и обменят органична материя, като по този начин техните шансове за реализиране на някакво хипотетично безсмъртие, чрез процеса на деление, значително се увеличават. Това е и източникът на либидна енергия, която захранва голяма част от осъзнаваното или не осъзнаваното, реализиращо се или подтискано поведение на човека, чиито усилия са насочени към извършване на някакви съзидателни дейности. От своя страна, в основата на нагоните към смъртта лежи първичният стремеж на току що възникналото живо нещо да премахне съществуващото вътре в него напрежение и отново да се слее със заобикалящата го нежива материя от която е произлязло. Това е присъщо за всички живи същества, но при човека в тези нагони се коренят причините за големите жестокости,  характерни за определени хора от различни исторически времена, които са довели до безброй страдания на другите. Действието на тези “излизащи навън” прояви на нагоните към смъртта е трудно контролируемо, тъй като е заложено в животинската природа на човека:

“Инстинктът за смърт се превръща в разрушителен порив, когато чрез някои органи насочва действието се навън, срещу странични обекти. Живото същество защитава така да се каже, собственото си съществуване, унищожавайки чуждия елемент.”(4)

Анализирайки по този начин същността на двойствения характер на присъщите на всички живи същества нагони, Фройд прави следния извод относно тяхното значение за развитието на човека:

“Обяснението на животинското развитие ми се струва достатъчно и за досегашното човешко развитие, а неутолимият стремеж към съвършенство, които наблюдаваме у малък брой човешки индивиди, може без трудност да се приеме за последица от изтласкването на нагоните, върху което е построено най-ценното от човешката култура.”(5)

И тук би трябвало да бъде споменато че макар и нагоните да играят важна роля в развитието и поведението на човека като захранват с енергия всички негови психични процеси, все пак в своето превръщане в подтик към определено целенасочено действие, те са подложени на контрол от Аза и Свръхаза. Те в най-чист вид, така да се каже се проявяват в То като: “в него се борят Еросът и нагонът към смъртта…”(6) От своя страна Азът и Свръхазът, въпреки че черпят енергия за своето функциониране от То, в съответствие със специфичните задачи, които са поели в човешката психика, са в състояние до голяма степен да обуздаят нагонните пориви, като ги подложат на изтласкване, отклоняване, сублимиране… Така например Азът, “който е представител на външния свят, на реалността”,(7) непрекъснато съзнателно или безсъзнателно преценява възможностите на идващите от нагоните пориви да бъдат превърнати в определен тип обективно насочени действия, допускайки до осъществяване само онези от тях, които са в съответствие с принципа на реалността. Твърде често обаче “Свръхазът му се противопоставя като адвокат на вътрешния свят, на То.”(8) Именно този Свръхаз възникнал под влиянието на “авторитети, религия, просвета, четиво”(9) и придаващ на психиката на индивида белезите на присъщата за средата му култура, властва над Аза “под формата на съвест, може би на неосъзнато чувство на вина.”(10) По този начин Свръхазът играе ролята на цялостен цензур върху поведението на човека. И така би могло да бъде обобщено, че според Фройд човешкото психическо развитие се осъществява чрез сложното и комбинирано въздействие на сексуалните нагони /Еросът/ и нагоните към смъртта, те захранват с енергия психиката и се контролират от онези слоеве на психиката, наречени Аз и Свръхаз. Следователно, онтогенетичното развитие представлява поредица от етапи на които съответствуват определени типове сексуално поведение и може би подтискане на деструктивните енергии, идващи от нагоните към смъртта, а понеже “целта на всеки живот е смъртта”,(11) то детството при т. нар. нормални случаи, според Фройд, е времето което е най-отдалечено от тази крайна житейска цел. Поради това в детството преобладават сексуалните нагони /Еросът/, които под влияние на принципа на удоволствието се борят за удоволетворяване. Самото удоволетворяване обаче е обективно и субективно ограничено. Фройд не еднократно е изтъквал, че детската сексуалност е съвсем не лесна за изучаване, тъй като трудно се свързва с класическите представи за сексуалността, видяна като физиологически процес насочен към продължаването на рода. От друга страна за това спомага и своеобразната анамнезия на личността по отношение на най-ранните й спомени и действия. При все това в неговите хипотези за онтогенетичното развитие, сексуалността започва с раждането на индивида и началото на неговият самостоятелен живот.

Тези най-ранни форми са наречени от него инфантилна сексуалност. Техните цели са насочени към постигане на определено удоволствие, постигано чрез удоволетворяване на потребности, свързани с поддържането на живота. От тях най-важно място заема кърменето, което задействува цял набор от приятни усещания в детската душа и понеже източникът на удоволствие е устата, този сексуален етап е наречен орален. Еротизмът, целящ задоволяването на сексуалните нужди от този период, може да бъде “пренесен” от непосредствения си обект - майката върху собственото тяло (автоеротизъм), или върху други обекти чрез смучене, пушене, пиене и т.н.т. Дори при определен тип хора (т. нар. “орални  личности”), това желание се запазва цял живот. По-нататък в развитието на детето се проявяват редица други ерогенни зони, които поставят нови, изискващи специфично задоволяване сексуални цели, а механизмът на тяхното действие може да бъде формулиран така: “става въпрос за възможността, проектирането в ерогенната зона усещане на дразнене да бъде заместено от външно дразнене, което поражда усещане за удоволетворение и слага край за усещането за дразнене.”(12)

Споменатите ерогенни зони са свързани най-вече с развиващата се и укрепваща мускулна дейност на детето, която става все по-подвластна на неговата воля. Наред с това този период е свързан с все по-осезаемо целенасочено въздействие върху постъпките на детето от страна на неговите родители и други възрастни, които по този начин се стремят да детерминират детското развитие в границите на културата, чиито носители се явяват и самите те. Понеже така наречената “Западна култура” се характеризира със своеобразен култ към “луксозната опаковка” (облекло, завивки, килими, сгради и т.н.т.), то една от най-ранните цели на детското възпитание ще бъде насочена към овладяването на тази дейност.

Поради голямото значение, което се отдава на тази мускулна дейност, осъществявана чрез процеси на задържане и изхвърляне и съпроводена от специфични еротични изживявания, този етап от детското развитие Фройд е нарекъл анален. В него са заложени основите на такива черти на бъдещия характер като инат, алтруизъм и редица невротични разстроиства.

По нататъшното развитие на детската психика е свързано с появата на силен интерес към гениталната област, който съпроводен с определени ерогенни усещания, започва де играе важна роля в поведението на детето. То, според Фройд, се опитва да си обясни половите различия, загадките около раждането и същността на специфичните полови дейности, породени от Еротичните нагони или т. нар. “първична сцена”.(13)

Опитите за обясняване на половите различия и доминиращият стремеж за идентификация с мъжа, водят до появата на “кастрационния комплекс”, съгласно който детето е в състояние да види в жената кастриран мъж, и ако е момче, да изпитва силен страх от загубата на своя пенис, което оставя трайни следи в неговата психика, а в случай че е момиче - да изпитва завист поради липсата на такъв орган. След това детското развитие е свързано с преодоляване на този комплекс и води до окончателната идентификация на половете, като момчето се идентифицира със своя баща, а момичето със своята майка. Така възниква нов комплекс “Едиповия”, на който е съдено да играе още по-важна роля в човешкото развитие. Според Фройд момчето се стреми да види в своята майка източник за задоволяване на своето еротично либидо, осигуряващ обективния пълнеж на неговия Аз, което е породено от сексуалните нагони, бушуващи в неговото То. Момчето изпитва желание да отхвърли бащата като съперник и твърде често проявява необуздана агресивност спрямо него. При момичето положението е аналогично, но ролите на бащата и майката са разменени (т. нар. "комплекс на Електра”). В процеса на преодоляване на този комплекс, се осъществява формирането на Свръхаза, носител на определен тип морал, който поема функциите да подтиска или отклонява еротичните пориви.

Етапът, отговарящ на съответната фаза на детското развитие се нарича фалосен, а с това подтискане, отклоняване и сублимиране на сексуалните нагони е свързано детското душевно развитие през следващия - латентен период, през който еротичните потребности значително отслабват. Това е времето, когато детето тръгва на училище, а учебната дейност започва да играе важна роля в неговия живот. Механизмите на самото учене обаче, в своята същност представляват стремеж към удоволетворяване на сексуалните нагони:

“Жаждата за знание не може да бъде причислена към елементарните компоненти на влечението, а е подчинена изключително на сексуалността. Нейната дейност съответствува на сублимирания начин на овладяване. От друга страна, тя работи въз основа на енергията на сексуалното любопитство. Но нейното отношение към сексуалния живот има особено значение, защото както научихме от психоанализата, жаждата за знания при децата поразително рано и неочаквано интензивно опира до сексуалните проблеми и може би дори се събужда от тях.”(14)

От друга страна, развиващите се в човешката психика Аз и Свръхаз, упражняват все по-осезаем контрол върху идващите от То нагони и върху породените от тях инстинкти, целящи своето удоволетворяване, но самите сексуални нагони запазват възможността си да привличат значителни психически сили:

“Ако човек притежаваше инстинктивно знание, едва ли щеше да ни учудва фактът, че то се отнася предимно към процесите на сексуалния живот, макар че по никакъв начин не се изчерпва с тях. Подобно инстинктивно знание би образувало ядрото на неосъзнаваното, примитивната душевна дейност, която в последствие е детронирана и сведена до нула от развиващия се в човека разум. Но често - може би при всички - запазва способността си да притегля към себе си висши духовни сили.”(15)

За правилното развитие на детето в рамките на този етап, особено голямо значение се пада на целенасоченото възпитание, което трябва да помогне Азът и Свръхазът на личността да бъдат приучени да контролират идващите от То нагони:

“До този момент възпитанието винаги си е поставяло за задача да обуздае и подтисне правилно нагоните. Успехът далеч не е бил удоволетворителен.”(16)

През този етап от детското развитие започва оформянето на индивидуалния характер, което става чрез изграждането на споменатите механизми за контрол на нагонните пориви:

“Това, което наричаме характер на човека, е изградено в значителна степен от материала на сексуалните подбуди и се състои от фиксирани още в детството нагони, от придобити чрез сублимиране конструкции и от такива, които са предназначени да подтискат ефективно перверзиите, осъзнати като неприложими мотиви.”(17)

От казаното до тук би могло да бъде изведено твърдението, че според Фройд, човешкото интелектуално развитие, започващо в зората на индивидуалния живот, особено активизиращо се през латентния период, (или т. нар. ученическа възраст) и продължаващо до смъртта, черпи енергия за своето функциониране от сексуалните нагони и се опитва непрекъснато да овладява и пренасочва неосъзнавания натиск идващ от тях. Колкото по-силни са идващите от сексуалните нагони подбуди, колкото по-рано започват да действат те, активизирайки психическите усилия, насочени към тяхното овладяване, подтискане, пренасочване, сублимиране, толкова по-големи са шансовете на съответният индивид да постигне някакви що годе по-значителни умствени успехи:

“Често ранната сексуална зрялост върви паралелно с преждевременното интелектуално развитие. Като такова тя се среща в историята на детството при най-значителните и способни индивиди.”(18)

Последният етап от детското душевно развитие започва с настъпването на пубертета: “С настъпването на периода на пубертета започват изменения, които трябва да приведат инфантилния сексуален живот в окончателните му нормални форми.”(19) Така започва оформянето на индивидите, според отредената им от майката природа мъжка или женска полова функция, която има за цел, според хипотезите на Фройд за нагоните, стремежът към някакво илюзорно безсмъртие: “… половият нагон започва да обслужва функцията за продължаване на рода. Може да се каже, че той става алтруистичен.”(20)

 Окончателното полово формиране е свързано с възобновяване в съзнанието, подсъзнанието и несъзнаваното на душевни процеси от времето на “Едиповия комплекс”, появата на често болезнени фантазии, ангажиращи значителни психични сили и възникване на нови соматични напрежения, свързани с крайната полова идентификация:

“Но изборът на обект става първо в представите и половият живот на съзряващия юноша може да се разиграе само във фантазията, т.е. в представите, които не са длъжни да се осъществяват. В тези фантазии при всички хора отново се появяват инфантилните наклонности, засилени сега по соматичен път. Според тези фантазии, закономерно и често повтарящи се, на първо място се намира диференцираният вече благодарение на половото притегляне сексуален стремеж на детето към родителите, на сина към майката, на дъщерята към бащата. Едновременно с преодоляването и изоставянето на тези инцестуални фантазии се извършва една от най-значителните и най-болезнени психични дейности в пубертетния период освобождаването от авторитета на родителите, благодарение на което се създава толкова важна за културния процес противоположност между новото  и старото поколение.”(21)

Накрая, като заключение би могло да се каже, че теорията на Фройд за човешкото развитие е безспорно една от най-интересните в психологията. Както всяка логически издържана постройка тя е оказала много голямо въздействие върху развитието на западната културна мисъл в областта на човекознанието, образованието, философията, отношенията между половете (от сексуалното разкрепостяване до движението на феминистките). Както всяко човешко творение тя има своите предимства и недостатъци, които са оказали своето противоречиво въздействие върху представите на хората за себе си и себеподобните. И до днес на Запад Фройд се смята за идеолог на т. нар. “Сексуална революция”, довела от сексуалното освобождаване до “бича божий” на ХХ век - СПИН-ът и рухването на традиционните представи за любовта и ролята на семейството в човешкия живот. За много от свързаните с това проблеми Фройд, като човек умеещ да предвижда резултатите от своята дейност, е предупреждавал още на времето:

“В периодите, когато завладяването на любовта не среща пречки, както например по времето на залеза на Античната култура, любовта се обезценява, животът опустява и за да се възстановят крайно необходимите афектни стойности, са нужни силни реактивни образувания Reaktionsbildungen. В тази връзка може да се твърди, че аскетичното течение в християнството създаде такива психични оценки за любовта, каквито езическата древност никога не можеше да й даде. Най-голямо значение има то за аскетичните монаси, чиито живот е бил изпълнен почти изцяло от борба с либидинозното изкушение.”(22)

За съжаление обаче, както не веднъж Фройд е изтъквал, много по-лесно е човек да се научи да удовлетворява поривите на Ероса, отколкото да ги пренасочва или сублимира. Затова и днес на Запад (а и у нас), след като веднъж духът на сексуалния нагон е изваден от дълго време запушената бутилка и е пуснат на свобода, е много трудно въпреки призивите на интелектуалци, политици, духовници за връщане към традиционните християнски ценности като семейство, деца, “чиста” любов, брак и т.н.т. да бъде върнат там, където му е мястото, защото средностатистическият човек и понастоящем - в епохата на Интернет и полетите да Марс е много по-близък до скота, отколкото до Ангела… 

 

ЛИТЕРАТУРА

 

1.      Фройд, З. - “Отвъд принципа на удоволствието” изд. “Наука и изкуство” С.1992 г. стр. 155

2.      Пак там стр.134

3.      Пак там стр.148/149

4.      Писмо на Зигмунд Фройд до Алберт Айнщайн, публикувано в сп. “Куриер на ЮНЕСКО” от април 1993 г., стр. 34

5.      Фройд, З. - “Отвъд принципа на удоволствието”, стр. 139

6.      Фройд, З. - “Аз и То” В “Отвъд принципа на удоволствието” стр.197

7.      Пак там, стр. 178

8.      Пак там, стр. 178

9.      Пак там, стр. 177

10.  Пак там, стр. 177

11.  Фройд, З. - “Отвъд принципа на удоволствието” стр. 136

12.  Фройд, З. - “детската душа” изд. “Евразия” С. 1994 г., стр. 27

13.  Пак там стр. 247

14.  Пак там, стр. 36

15.  Пак там, стр. 314

16.  Пак там, стр. 163

17.  Пак там, стр. 349

18.  Пак там, стр. 351

19.  Пак там, стр. 319

20.  Пак там, стр. 320

21.  Пак там, стр. 337

22.  Фройд, З. - “Психология на сексуалността”, изд. “Хр. Ботев”, С. 1991 г.




Тагове:   Фройд,   онтогенезата,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1453890
Постинги: 281
Коментари: 440
Гласове: 2514
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031