Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2010 15:31 - Неспецифични професионални роли
Автор: georgihadjiyski Категория: Други   
Прочетен: 2574 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 06.11.2015 19:58


Неспецифични професионални роли на педагогическия съветник в българското училище

Георги Хаджийски

Публикувано в сп. “Психология журнал”, бр. 39, 2007 г.


Професията педагогически съветник е относително нова за българското общество. Създадена през 90-те години на 20 век за да отговори на новите образователни потребности в реформиращото се училище, в сферата на нейните професионални дейности могат да бъдат проследени не само съществувалите и през предходния период аспекти на психо-педагогическата работа с учениците от училищните психолози и възпитатели, но и редица авангардни, нерегламентирани в длъжностните характеристики и годишните тематични планове трудови роли. С оглед немалкото място, което заемат в работата на педагогическия съветник и все още недостатъчно добре разработения набор от практико-приложни решения за справяне със специфичните проблеми в училище, тук основните акценти ще бъдат поставени върху:

- Медиацията;

- Супервизията;

- Менторството;

- Координацията.

Разбира се, да се обхванат дори и само тези страни от дейността на педагогическия съветник в съвременното българско училище е трудно осъществимо. Тяхното осмисляне обаче би спомогнало за актуализиране на трудовите нагласи на упражняващите тази професия (и евентуално – учебните програми за тяхната подготовка) и на цялостния учебно-възпитателен процес в училище, в чиято помощ в крайна сметка педагогическите съветници са призвани да изпълняват своите служебни задължения.

 

Педагогическият съветник като медиатор

Търсенето на ефикасни решения на непрекъснато възникващите конфликти между ученици и ученици; между ученици и учители; между деца и родители (а и между учители), заема значителна част от работното време на педагогическия съветник. Самият конфликт, в зависимост от остротата на своята проява; възрастта на участващия ученик със специфичните му психо-физиологични личностни особености; както и естеството на изхода от него е в състояние да окаже сериозно влияние върху детското развитие. Прибягването до “чисто” административното санкциониране на участниците, макар и да предлага бърз изход не винаги е най-удачното решение на този тип проблеми. За да бъдат избегнати рисковете от развитието на повече или по-малко тежките форми на психотравмата често се налага търсенето на адекватни мерки, при това по възможност максимално съобразени както с възрастово-личностните особености на участващите страни, така и с тяхната специфична роля в конфликтната ситуация. Бидейки един от модерните и изпитани практико-приложни модели за търсене (и евентуално намиране) на взаимноприемливи решения на спорове, базиран върху личностното осъзнаване, диалога и компромиса, като твърде удачна се явява медиацията.

Пример от практиката: “Бандата на русите”

Към педагогическия съветник се обръщат две ученички от 11 клас и споделят, че в междуградски автобус са били подложени на остра вербална агресия от няколко непознати момичета, като след спирането на автобуса конфликтът прераства във физически удари и заплахи за саморазправа с помощта на познати бабаите. След прибягване до услугите на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и съответния отдел за закрила на детето се оказва, че агресивните момичета принадлежат към добре познатата им “банда на русите”, включваща около дузина момичета на възраст между 13-16 години, които като идентификационен белег за своята принадлежност към групата освен агресивното, предизвикателно и нагло поведение, използват боядисването на косите си в светли оттенъци и поставянето на контактни лещи, придаващи синьо-зеленикави нюанси на очите им. Става ясно, че част от тях, при това най-дейните участнички в конфликта учат в същото училище със своите жертви. По време на проведените сесии с враждуващите страни (според изискванията на медиацията) се оказва, че причина за конфликта е момче, харесвано от две момичета от противоположните лагери. В крайна сметка момичета осъзнават, че трябва да уважават правото на избор на личността и сключват споразумение да не прибягват повече до агресия в междуличностните си отношения.

При условие, че педагогическият съветник се чувства подготвен да работи като медиатор с ученици, е препоръчително основните аспекти да бъдат насочени към:

- Прецизен подбор и използване на подходящи психо-педагогически методи в зависимост от възрастта на участниците в сесиите. (Желателно е при провеждане на сесии с ученици от долната и средна училищна възраст (7-15 години) да бъдат търсени възможностите на възпитателната работа – с по-активно участие на провеждащия при разясняването на позициите и намирането на възможния изход, но при абсолютно задължително запазване на доброжелателен неутралитет и към двете страни. При сесиите с ученици от горната училищна възраст (16-19 години) сравнително успешно биха могли да бъдат прилагани конвенционалните психологически методи в медиацията.)

- Когато се предвижда в сесиите като страни да участват възрастни (били те и учители) от една страна, и ученици от друга, е желателно присъствието и на родителите.

- С оглед постигането на траен и успешен взаимноприемлив изход от конфликта и превенция на неговата повторна ескалация много положителен ефект има оформянето на резултатите и бъдещите задължения на участващите страни в изготвено в писмен вид и подписано от тях споразумение.

- При всички случаи медиаторът трябва да държи сметка за динамичния характер на детската личност и огромните възможности на своевременните корекционни (и терапевтични) психо-педагогически дейности.

Безспорно медиацията е интересен и модерен модел на работа, който при условие, че бъде добре овладян би могъл да бъде успешно използван за справяне с някои от най-острите проблеми в българското училище понастоящем, чиито отрицателни ефекти дават своето отражение върху качеството на учебно-възпитателния процес.

 

Педагогическият съветник като супервизор

Формалните и неформални психо-социални междуличностни взаимоотношения на събраните за изпълнението на определени обществено-значими дейности групи от хора неоспоримо въздействат както върху изпълнението на самите дейности, така и върху психо-физиологичния статус на извършващите ги лица. Училището е типичен пример за социална институция, която в името на изпълнението на своята обществено-значима мисия обединява много и то твърде различни обществени групи, чиито представители (деца и възрастни) влизат помежду си в разнообразни регламентирани и нерегламентирани взаимоотношения, даващи своето отражение и върху качеството на самия учебно-възпитателен процес, и върху въвлечените в неговото реализиране личности.

Създадена през последните десетилетия на XX век върху основите на достиженията на социалната работа и психоанализата с оглед необходимостта от справяне с определени страни на негативното въздействие на трудовата дейност върху психо-физиологичния статус на работещата личност, супервизията е в състояние да спомогне за немалко подобряване качеството на образователния процес в училище. Макар и разполагаща с методологичен апарат предназначен за възрастни, поради особеното влияние на труда във вида му на учебна дейност върху детската личност, тя би могла да бъде използвана и при работа с малолетни и непълнолетни ученици.

Пример от практиката: Новият учител

В училище със силно феминизиран преподавателски състав е назначен нов учител. Ерудиран и опитен педагог, формирал значителен трудов стаж от работа със специфични контингенти ученици, макар и прекъснал за известно време учителската практика той продължава да държи много на дисциплината, реда и знанията. Скоро между него и учениците от новообразувания 8 клас в училището назрява серия от пререкания, които дават своето отражение и върху понижаването на успеха на учениците, и върху нежеланието на части от тях да посещават учебните занимания и то по всички предмети. Кабинетът на педагогическия съветник отчита своеобразен бум на посещенията. Всяко междучасие ученици от този клас споделят своите на пръв поглед “чисто” детски опасения и търсят помощ за превъзмогване на психо-физиологични разстройства, простиращи се от затруднения във вниманието и паметта, през главобол и гадене, до смущения в съня. Родители излагат тревогите си относно обучението на своите деца. Самият преподавател също ежедневно говори за своето разочарование, неудовлетвореност, демотивация. Съгласно изискванията на супервизията следва провеждането на серия от индивидуални и групови сесии. В крайна сметка преподавателят споделя решението си да напусне тази работа.

Въз основа на обобщените резултати от направените опити през последното десетилетие и у нас за стимулиране използването на супервизията в сферата на преодоляване негативните психо-социални ефекти, съпътстващи упражняването на професии, свързани с работа с хора (учители, преподаватели, социални работници, психолози) и с оглед немалките й възможности за подобряване на психо-климата в училище и личностния комфорт на участниците в образователната дейност, при евентуалната супервизия с деца биха могли да бъдат взети в предвид следните препоръки:

- Ясно отчитане на сравнително слабата диференциация на влиянието на специфичните социални роли (ученик, дете, спортист и пр.) върху емоционалния фон на детската личност.

- Голямата лабилност на емоциите, настроенията, чувствата на подрастващите по време на възрастовите периоди, охарактеризиращи т. нар. “кризи на идентичността”.

- Сравнително добре изразената склонност на ученици от по-долните възрастови групи към пренос на психически състояния, отражение на взаимоотношения с родителите към личности от по-широкото социално обкръжение.

- Липсата на алтернатива за учениците по отношение на смяната на упражняваната дейност като изход от източника на психо-физиологичен дизкомфорт – дори и преместването в друго училище ще бъде съпроводено с участие в аналогичен образователен процес.

- Необходимостта от по-голяма емпатия при работата с деца…

Предлагайки гъвкави и творчески подходи за снемане на огромното личностно напрежение, почти винаги съпътстващо дейността на принудително събраните на едно място хора, възможностите на супервизията тепърва биха могли да бъдат преоткривани и адаптирани съобразно нуждите на образователния процес в българското училище и психо-физиологичните качества на учениците.

 

Педагогическият съветник като ментор

Понастоящем, в условията на увеличаващ се брой непълни семейства в българското общество поради по-кратко или по-продължително отсъствие най-вече на бащата, свързано с развод, работа в чужбина, или не сключен граждански брак, все по-голям брой подрастващи са принудени да осъществяват своята социализация при наличието на дефицити на релевантни мъжки роли. Запълването на тази празнота с поведенчески модели, заимствани от медиини герои, познати и роднини рядко има позитивен ефект.

Макар и преоткрито през последните двадесет години за нуждите на вътрешнофирменото професионално обучение, менторството* е базирано върху един древен архитип, призван да предлага необходимата сигурност за социализацията на подрастващия с отсъстващ родител. С оглед огромното място, което заема училището в живота на днешните деца, ако в него намерят място специалисти, притежаващи необходимите познания и психически качества да упражняват менторството, то би могло да намери своето приложение и в процеса на професионалното ориентиране, консултиране и избор на професия, и върху цялостната социализация на учениците.

Пример от практиката: Професионалният избор на един скинар

В. е ученик в 12 клас. Високо и едро момче, което се облича винаги в черно и демонстрира своята принадлежност към скинарите. По време на последната година от обучението му в училище неговият престой пред кабинета на педагогическия съветник зачестява. След няколко опита за установяване на контакт диалогът е постигнат. В. споделя, че живее само с майка си, че баща му е починал и много му липсва, че общността на скинарите му дава сигурност, че се страхува от бъдещето след завършване на училище… Оказва се, че има огромен талант да рисува – показва няколко чудесни графики. Макар и да има огромно желание да продължи заниманията си с любимото изкуство, отхвърля възможността да продължи образованието си в специализирано висше училище поради сериозните материални затруднения, които изпитват с майка му. Първоначално се надсмива и на идеята да се запише в близкия колеж за подготовка на учители по изобразително изкуство – това била женска работа. След проведените няколко беседи и осъществени контакти с представители на учебното заведение, В. решава да подаде документите си в него.

Въпреки, че в менторството биха могли да бъдат проследени много от психичните и дидактически дейности, присъщи на класическия процес на обучение, то притежава и редица свои, вътрешни същности, които трябва да бъдат отчитани при неговото упражняване:

- Диференцираният подход на съвременния педагогически процес, при който сравнително тесни специалисти преподават отделните научни дисциплини и контролират тяхното усвояване от учениците, твърде често води до появява на по-голяма или по-малка дистанция между теорията и практиката.

- Обучението чрез менторство е много по-комплексно – при него дълбокият смисъл на познанието е в неговата практическа приложимост, при това и за обучаващ, и за обучаван.

- Трудът на професионалните педагози (в древността – роби, водачи на деца) е строго регламентиран в различни нормативни документи, което го прави за огромна част от тях просто средство за препитание. Работата на менторите е вдъхновена (макар и в повечето случаи несъзнателно) от желанието на големите майстори в своята област да предадат натрупания опит на околните – а професионализмът винаги повишава качеството на труда.

- Взаимоотношенията между учители и ученици в съвременното училище са строго формални и ролеви, като свързващото звено в тях е логиката на учебния предмет и процесът на нейното опознаване. Взаимоотношенията    между ментора и наставлявания от него са основани преимуществено върху стихийно възникнали симпатии, което придава несравнима стойност на строго логическия процес по усвояване на дейността поради насищането му с позитивни емоции, чувства, състояния.

- За разлика от ориентираната към т. нар. “златна среда” класно-урочна организационна форма на обучение, водеща към уравниловка, обучението чрез менторство отчита всички страни на индивидуалността на обучавания, което позволява максимално разгръщане на творческите и положителните личностни качества.

- Личностният успех в училище се оценява с количествени показатели, изчислени чрез сравнение с получените резултати от съучениците. При обучението чрез менторство успехът е свързан с личностна удовлетвореност и стремеж към признание на постиженията от околните.

- Образовайки чрез личен пример, менторството е в състояние да окаже мощен социализиращ ефект. 

Очевидно е, че възможностите на менторството биха могли да намерят място в съвременното българско училище и да бъдат използвани при търсенето на отговори на редица социално-педагогически проблеми…

 

Педагогическият съветник като координатор

Обикновено оценките за работата на координатора, осъществявана най-вече в организации с широк спектър на социални дейности, са твърде противоречиви. Те биха могли да бъдат проследени и в художествените жанрове, а и в по-строго научните разработки в сферата на организационната психология между пълното отрицание на необходимостта от подобни специалисти във фирми, където всеки си знае работата; през иронични подмятания за шуробаджанашки назначения на личности, които просто трябва да оправдаят получаването на своите, при това високи заплати; до логически обосновани анализи за необходимостта от съгласуване на динамично усложняващите се технологични процеси вътре в организацията и с нейните партньори.

На фона на често цитирания факт, че социалните политики за деца у нас са регламентирани в над 130 закона и съпътстващата ги подзаконова нормативна база и се осъществяват от неуточнен брой институции, необходимостта от някакво координиращо звено изглежда несъмнена. От една подобна гледна точка ако се приеме, че дейността на училището има приоритетното значение за пълноценната социализация и социална интеграция на подрастващите, то тогава педагогическият съветник би могъл да поеме изпълнението на редица вътрешно училищни и касаещи други институции координационни функции. (Разбира се при условие, че притежава нужните знания и личностни качества.)

Пример от практиката: Ани

   Ани е ученичка в осми клас. На пръв поглед – нормално, обикновено момиче. Родителите й обаче са в процедура на развод. И неусетно успехът на Ани в училище значително се понижава. Зачестяват и неизвинените отсъствия. Противно на волята си тя е принудена да се сблъска с бюрократизма на институции, за чието съществуване не е и подозирала – отделът за закрила на детето, чиито служители провеждат с нея своите формални контакти да отразят чисто формалното си мнение за уж нейното желание и съдът, където й се задават също формалните въпроси, а тя се чувства като престъпничка. Един ден, по време на зачестилите посещения в кабинета на педагогическия съветник споделя, че е започнала връзка с новия съпруг на майка си – и всичко започнало ей така, като за отмъщение, но постепенно нещата се усложнили… Следва бягство от къщи, попадане в компания на наркомани и сблъсък с нови институции – детска педагогическа стая и местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Опитите за намиране на изход от проблемите на Ани имат странен ефект – майката заявява с нетърпящ възражение тон, че малката обича да лъже; от отдела за закрила на детето заявяват, че по тяхна информация няма причини за тревоги, пък и за решаването на подобни случаи нямали нито пълномощия, нито квалифицирани специалисти; дори и от неправителствени организации за оказване на помощ на жени, претърпели насилие уточняват, че в момента нямали финансирани проекти и затова не работели…

С оглед несъмнено позитивния ефект, който би имала една добре разработена практико-приложна стратегия за координация на работата на множеството институции по отношение пълноценното осъществяване на процеса на социална интеграция на подрастващите, в нея педагогическият съветник би могъл да участва в редица дейности:

- Съвместно с класните ръководители и преподавателите по различните учебни дисциплини в училище би могъл да бъде ангажиран в изготвянето и реализирането на образователни програми с пряка практическа насоченост – предпазване от употреба на наркотици, алкохол, цигари; борба с вредното влияние на сектите; превенция на ученическата агресия; професионално ориентиране…

- При условие, че бъдат регламентирани необходимите промени в нормативната база, администрираща работата на служителите в многото институции, имащи отношение към социализацията на българските деца, педагогическият съветник би могъл да бъде включен в редица инициативи, касаещи не само “връщането в правия път” на “отклонили” се ученици и провеждани от “силовите” ведомства за деца – детски педагогически стаи към МВР; местни комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните; възпитателни училища интернати и пр., но и в такива, които са в състояние да стимулират личностното развитие на детето чрез укрепване на доброто, което е присъщо на всеки човек.

Въз основа на немалкото споменати до тук социално-психологически проблеми, търсещи своите решения и в професионалната подготовка на работещите в българските училища педагогически съветници, в духа на иманентните ценности на нашата народопсихология (и хуманитарната публицистична мисъл), не може да не бъде обърнато внимание и върху някои страни на образователно-квалификационния статус на изпълняващите тази длъжност. Така например, понастоящем упражняването на редица професии, свързани с по-пряко или по-косвено въздействие върху различни страни от сложната човешка същност, е абсолютно недопустимо без провеждането на продължителни теоретични и най-вече практико-приложни упражнения, ръководени от високо квалифицирани специалисти. И това се отнася в еднаква степен както до боравещата със сложната материя на човешкото тяло медицина, така и до създадената да изследва и лекува наранената, макар и безсмъртна човешка душа психоанализа.

У нас вече десетилетие съществува нормативна база, ясно регламентираща изискванията за заемането на длъжността педагогически съветник и необходимата за нейното упражняване професионална подготовка. Понастоящем обаче тази длъжност не рядко се изпълнява и от бивши учители (например по физика или химия), и от преминали различни преквалификационни програми бивши медицински работници (например  медицински сестри или лаборантки), та чак до завършили теоретично задължителните психология или социална педагогика. Очевидно е, че при подобен кадрови състав е трудно осъществимо качественото извършване не само на някои от споменатите неспецифични професионални роли, но дори и строго описаните в длъжностната характеристика трудови задължения. И ако изглеждащият много абстрактен въпрос за мотивирането с адекватно заплащане за полагания труд на практикуващите около 800 педагогически съветници у нас би могъл да бъде решен лесно, например чрез тяхното преназначаване като държавни служители, то проблемът за професионалната подготовка и квалификацията остава открит
 



* Според гръцката митология когато мъдрият и прозорлив Одисей тръгнал да участва във войната срещу Троя поръчал на своя приятел Ментор да се грижи за семейството му. Въпреки продължителното отсъствие на Одисей, Ментор успял да възпита неговия син Телемах в духа на древногръцките ценности.
И макар, че твърде често е дефинирано като натрапено наставничество, досадно съветване, безсмислено нравоучение, понастоящем менторството е широко практикувано в англоезичния свят и включва  отворена система от принципи, методи и организационни форми за вътрешнофирмено обучение, насочени към безпроблемно адаптиране на личността към спецификата на работното място и последващо кариерно развитие.




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1453954
Постинги: 281
Коментари: 440
Гласове: 2514
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031