Нагонът към разрушение и смърт и агресивността според Зигмунд Фройд  

Публикувано в сп. “Психология журнал”, бр. 34, 2006 г.

Проблемът за агресивността е от основополагащите в творчеството на създателя на психоанализата Зигмунд Фройд. И макар че практически разработените и теоретизирани от него психологически идеи твърде често са подлагани на неоснователни и основателни критики, всъщност те представят една цялостна, логически добре обоснована концепция, която е насочена към обяснението на някои от най-дълбоко скритите мотиви на човешкото поведение.  Притежавайки безспорен талант да вербализира невидимото и трудно осезаемото в човешката същност, Фройд прави опит за представяне на корените на агресивността както на индивидуално, така и на социално ниво по един не само научно издържан, но и интересен и увлекателен начин, който заслужава да бъде припомнен. 

Нагоните

Според Фройд източникът, който захранва с енергия всяка една от изявите на човешкото поведение са нагоните. От своя страна “нагонът представлява вътрешно присъщ стремеж на живия организъм към възстановяване на някакво предишно състояние, което е трябвало да бъде изоставено под влияние на външни смущаващи въздействия, нещо като органична еластичност или, ако искаме, проява на инерцията на органичния живот.”[1] Този стремеж към възстановяване на предишно състояние, разкрива според Фройд консервативния характер на нагоните, като от него той извежда и хипотезата за тяхната дуалистична природа: “От самото начало нашето схващане бе дуалистично и днес повече от всякога е такова, след като вече противопоставяме не азовите нагони на сексуалните, а нагоните към живота на нагоните към смъртта”. В основата на нагоните към живота лежи стремежът на първите живи организми да се сливат и обменят органична материя, като по този начин техните шансове за реализиране на някакво хипотетично безсмъртие чрез следхождащите процеси на деление, значително се увеличават. От своя страна в основата на нагоните към смъртта лежи първичният стремеж на току що възникналото живо нещо да премахне съществуващото вътре в него напрежение и отново да се слее със заобикалящата го нежива материя. От тази същност на нагоните Фройд извежда хипотезата, че: “целта на всеки живот е смъртта. А в исторически план: неживата материя се е появила по-рано от живата”. И: “излиза, че организмът се стреми само да умре по свой начин, а тези пазители на живота (нагоните към самосъхранение) по произхода си са телохранители на смъртта”.

Именно в тези консервативни нагони към смъртта, които са присъщи на всички живи същества, според Фройд са заложени корените на агресивното поведение.

Контролът на съзнанието

Макар че нагоните играят важна роля в поведението на човека, като захранват с енергия всички негови психични процеси, все пак в своето превръщане в подтик към определено целенасочено въздействие, те са подложени съгласно фройдистката структура на  психиката  на контрол от Аза и Свръхаза.  Те  в най-чист вид  се проявяват в То  като:  “в него се борят Еросът инагонът към смъртта…”[2] А Азът и Свръхазът въпреки че черпят енергия за своето функциониране от То, в съответствие със специфичната си дейност в човешкото съзнание, са в състояние до голяма степен да обуздаят нагонните пориви, като ги подложат на изтласкване, отклоняване, сублимиране… Така например, Азът, който “е представител на външния свят, на реалността…”, непрекъснато съзнателно или безсъзнателно преценява възможностите, идващи от нагонните пориви да бъдат превърнати в определен тип обективно насочени действия, като допуска до осъществяване само онези от тях, които са в съответствие с принципа на реалността. Твърде често обаче “Свръхазът му се противопоставя като адвокат на вътрешния свят, на То”. Именно този Свръхаз, възникнал под влияние на “авторитети, религия, просвета, четиво” и придаващ на психиката на индивида белезите на присъщата за средата му култура, властва над Аза “под формата на съвест, може би на неосъзнато чувство за вина”. По този начин Свръхазът играе ролята на цялостен цензор върху поведението на човека. Що се отнася до преодоляването на отрицателната страна на толкова присъщите на животинската човешка природа нагони към смъртта, захранващи агресивното поведение, Фройд посочва следния път: “Обяснението на животинското развитие ми се струва достатъчно и за досегашното човешко развитие, а неумолимият стремеж към съвършенство, които наблюдаваме у малък брой човешки индивиди, може без трудност да се приеме за последица от изтласкването на нагоните, върху които е построено най-ценното от човешката култура”.

Социалните аспекти на нагоните към смърт

Погледнато в биографичен план, Фройд остава скептик по отношение на възможностите на Свръхаза да властва над нагоните до края на своя живот, който настъпва през 1939 г. с морфинена инжекция, имаща за цел да го избави от напредналия рак на челюстта и духовните терзания, породени от хитлеристкия аншулс на тъй обичаната от него Австрия. Този скептицизъм  добре се вижда в писмото до еврейския му сънародник – създателя на теорията на относителността – Алберт Айнщайн. Това писмо е особено интересно и в социалнопсихологически аспект, понеже в него Фройд излага своето становище по отношение на влиянието на агресивните нагони, толкова присъщи на всеки един индивид – нагоните към смъртта, върху различни страни на обществения живот и главно върху войната като проява на най-разрушителното човешко поведение.

Писмото започва с анализ на отношението “право” – “сила”, като се изтъква, че в цялото животинско царство (към което от времето на Чарлз Дарвин се причислява с огромна охота и човекът), сблъсъкът на интереси се решава от правото на силата. Първоначално и в човешкото общество се налагала “мускулната сила”[3], която бива изместена в хода на историята от технологичното превъзходство, давано от използването на интелекта. Що се отнася до крайната цел на борбата на враждуващите – тя си остава същата – унищожаването (убийството, смъртта) на противника, а самото физическо убийство “удовлетворява една инстинктивна склонност” у извършителя. Постепенно обаче  физическото  унищожаване  бива заменено под  влиянието на несъмнената  изгода от използването  на  трудовата  сила  на  победения враг, но наред с тази изгода  съществува  и  известна  загуба на собствената сигурност на победителя, поради тлеещата жажда за отмъщение у победения. По-нататък Фройд се спира на еволюцията на човечеството, довела до постепенно налагане на правото над грубата сила при междуличностните и обществените взаимоотношения. Според него това е станало най-вече поради обстоятелството, “че на по-силния може да се противопостави съюзът на множество по-слаби”.

По този начин “насилието бива сразено от общността, силата на нейните събрани заедно елементи представлява вече правото в противовес на насилието, упражнявано от единия”. Това е и пътят на монополизирането на тлеещата у всеки индивид агресия от страна на обществото, което вече я използва като “право”; и готовността да го налага на всеки, който му се противопоставя, при това със същите средства и в името на същите цели. Поради вродения и затова и неизкореним характер на стремежа към агресия обществото налага на включените в него индивиди задължително спазване на наложените регулативни правила посредством силата на специално създадени институции, чрез създаване на чувство за общност и връзки от емоционално естество, както и с пренасочването на агресията към идентифицирани като външни, неприятелски обекти.

Твърде интересни са и размислите на Фройд върху съществуващите по-големи или по-малки междуличностни неравенства във всяко общество като предпоставка за ескалация на социалната агресия във вид на управление с терор и насилие от властимащите, до бунтове и граждански войни, предизвикани от управляваните в търсене на ново право, отговарящо на техните интереси… Що се отнася до човешкия блян по “вечния мир”, той би могъл да бъде осъществен само ако съществува някаква, при това една, единствена свръх сила, която да го наложи чрез нужната агресия и чрез агресия гарантира неговото спазване. Това обаче е утопия – то противоречи на природните закони, защото в човешката история има достатъчно примери за това как в недрата и на най-могъщите империи са възниквали агресивни процеси, довели до тяхното унищожаване.

Писмото завършва с посочването от Фройд на няколко пътища за  ограничаване влиянието на агресията: стимулиране на нейния антипод – еротичността; създаването на емоционални връзки за общност между хората; ограничаването на неравенството във властта, свързано с отношенията управлявани – управляващи; и най-вече, макар и най-утопичното за реализация – стремежът към пълен диктат на разума на човека над цялото му поведение…

 1. Този и следващите цитати са по З. Фройд – “Отвъд принципа на удоволствието”, изд. “Наука и изкуство”, София 1992 год., стр. 134/14
2. Този и следващите цитати са по З. Фройд – “Аз и То” в “Отвъд принципа на удоволствието”, изд. “Наука и изкуство”, София 1992 год., стр. 177/197
3. Този и следващите цитати са от писмото на Зигмунд Фройд до Алберт Айнщайн. На български то  може да бъде прочетено в сп. “Куриер на ЮНЕСКО” от април 1993 год., стр. 5