Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2010 10:55 - Институционални бариери пред инвалидите у нас
Автор: georgihadjiyski Категория: Други   
Прочетен: 2048 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 07.11 21:59


КАКВИ СА НОВИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ БАРИЕРИ СЛЕД ВЛИЗАНЕТО В СИЛА НА ЗАКОНА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ И ПРАВИЛНИКА ЗА НЕГОВОТО ПРИЛАГАНЕ?  

Георги Хаджийски

Публикувано в Информационен бюлетин на ЦНЖ  

От 1 януари 2005 година са в сила новият Закон за интеграция на хората с увреждания (ДВ, бр. 81 от 2004 год.) и Правилникът за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ДВ, бр. 115 от 2004 год.). Така бе отменен и първият подобен нормативен акт в българската история – Законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, претърпял от своето неотдавнашно приемане през 1995 год. до 2004 год. 11 промени. Бе отменен и Правилникът за неговото прилагане. Историческият опит (и особено нашият) учи, че промяната на всяка една обществена дейност е свързана с възникването и проявлението на странични, често пъти изобщо непланирани сътресения, чиито ефекти са в състояние да разбият всички добри намерения. Затова и може би заслужава да се обърне малко повече внимание на факта, че при целия позитивизъм на управляващото мнозинство в българския парламент и Министерският съвет, разработили и приели тези, предполага се синхронизирани с европейското социално законодателство нормативни актове, тяхното практическо приложение ще бъде свързано с проявление на действието на редица институционални бариери пред българските граждани за които са предназначени – лицата и децата с увреждания. От гледна точка на съвременната теория и практика на управлението – мениджмънта, институционалните бариери представляват системи от планирано, или непреднамерено създадени препядствия, с които се сблъскват клиентите на организацията по пътя си към предлаганите от нея стоки или услуги. И понеже в модерните проспериращи общества с функциониращи демократично управление и пазарна икономика, целта на всяка организация – била тя икономическа, политическа, административна или неправителствена, е привличането и задържането на максимален брой клиенти, то и взаимният интерес за ограничаване на действието на институционалните бариери е споделен. У нас с термина “клиентелизъм” през последните десетилетия се обозначават малко по-друг тип социални процеси. В сферата на социалната политика тяхното действие би могло да бъде проследено в счетоводните баланси на фирми, опериращи с бюджетни средства, предназначени за покриването на някои от най-необходимите жизнени нужди на онези категории български граждани и законно пребиваващи на територията на нашата страна имигранти, които в специализираната литература и нормативна база обикновено се дефинират като “контингенти на социални грижи”. Макар и, че част от тези фирми по всяка вероятност ще запазят статуса си на клиенти на Министерството на труда и социалната политика и след влизането в сила на новия Закон за интеграция на хората с увреждания, поради по-високата си резистентност по отношение на действието на институционалните бариери, те не са в полезрението на този материал. Много по-трудно за преодоляване ще бъде действието на институционалните бариери от обикновения човек с увреждане, търсещ по силата на тези нормативи специфичните социални услуги – оценяване на увреждането и възможностите за интеграция; профилактика и рехабилитация на уврежданията; образование и професионална подготовка; трудова заетост; достъпна жизнена и архитектурна среда; социално-икономическа защита и пр. В този контекст, условно, действието на институционалните бариери може да бъде разграничено в следите, макар и взаимно свързани аспекти:
-      Административни;
-      Организационно - технологични;
-      Кадрови;
-      Психологически;
-     Социално – педагогически…  
Административните аспекти
В административно отношение действието на институционалните бариери пред хората с увреждания може да бъде проследено и на макроадминистративно, и на микроадминистартивно ниво. На макроадминистративно равнище, действието на институционалните бариери след влизането в сила на Закона за интеграция на хората с увреждания и Правилника за неговото прилагане, е неотменна чест от твърде комплицираната политика по отношение на хората с увреждания у нас. В резултат на тази политика днес определени правни възможности, насочени към търсенето на средства за компенсиране на намалените способности за пълноценен обществено-полезен живот на хората с увреждания могат да бъдат проследени в редица наши социално-защитни, медицински, образователни, финансови, технически и пр. нормативи. Техният анализ и намирането на пътища за практическото им реализиране биха затруднили дори и изключително квалифицирани специалисти в областта на юридическите и административните науки, да не говорим за обикновения човек с увреждане, който почти винаги до края на живота си изобщо не узнава за тяхното съществуване.  В крайна сметка се получава добре познатото редуцирано действие на ефекта на институционалните бариери пред хората с увреждания у нас:          
-
Наличие на множество институции, призвани да реализират на практика правните възможности в областта на интеграцията на хората с увреждания, което затруднява обикновения човек с увреждане, (който и без това е с ограничени възможности за създаване на контакти) при търсенето на неговите права.
-
Относително висок дял на отделяните средства за т. нар. “паразитни дейности” (работни заплати на служителите в институциите и тяхното обучение и квалификация, материално-технологични разходи; издръжка) в областта на политиката за интеграция на хората с увреждания. В условията на съществуващия у нас жизнен стандарт това води до крайно нисък размер на средствата, предназначени за “преките дейности” в областта на социалната интеграция на хората и децата с увреждания: пенсии, работни заплати, социални помощи, месечни добавки за социална интеграция, средства за технически съоръжения, данъчни облекчения и пр. И като резултат – почти перманентни рискове от финансова криза и силна зависимост от държания бюджет на всички институции, работещи в сферата на социалната интеграция на хората и децата с увреждания. Колкото до самия човек с увреждане – сблъсъкът с множеството институции и ниският размер на средствата, предназначени за неговата интеграция водят до демотивация, нежелание за ползване на правните възможности, изолация… А това, от своя страна, е свързано с много по-често срещаните у нас странични отрицателни медико-социални ефекти - значително по-висока смъртност и малка продължителност на живота на тези социални групи в сравнение със страните, към които се опитваме да се приобщим… 
- На макроадминистративно равнище, действието на институционалните бариери би могло да бъде проследено и като добре изразеното у нас неравенство пред закона по отношение на предоставяните възможности за интеграция на хората с увреждания, които в никакъв случай не могат да бъдат третирани като еднородна група. От тук: “облагодетелствуването” на част от тях (най-вече онези, които имат достъп до информация в областта на нормативно-регламентираните права и възможности за контакти със съответните институции поради по-високо образоване, обитаване на големите градове, членство в правозащитни неправителствени организации, ползване на мобилни информационни източници, онези, които са с предимно по-леки физически увреждания и т.н.), и “ощетяване” на друга част (всички онези хора и деца с увреждания, които нямат достъп до такава информация и възможност за чести контакти със съответните институции)… Като заключение, заслужава да бъде обобщено, че на макроадминистративно равнище, действието на институционалните бариери пред хората с увреждания и след влизането в сила на новия Закон за интеграция на хората с увреждания и Правилника за неговото, не е нищо друго освен част от цялостната централизация на държавните дейности в т. нар. “публичен сектор”, която се наблюдава през последните години у нас. По този начин, за разлика от страните към които се опитваме да се приобщим, където държавата делегира различни правомощия в областта на публичните услуги на частни фирми и неправителствени организации, познаващи най-добре потребностите на своите клиенти, у нас се наблюдава силна зависимост на изпълнителната от законодателната власт; добре изразена зависимост на получаването на публични услуги от корупционни добавки; размита отговорност за дейността на множество държавни институции – и като резултат – перманентният отрицателен вот на българските избиратели. На микроадминистративно равнище, действието на институционалните бариери след влизането в сила на Закона за интеграция на хората с увреждания и Правилника за неговото прилагане би могло да бъде проследено конкретно в областта на практическото приложение на тези нормативи:
- Въведената двустепенна процедура при кандидатстването за отпускане на месечните добавки за социална интеграция по силата на чл. 11 и чл. 24 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, която безспорно ще затрудни, при това немалко, всички кандидатстващи за тяхното отпускане.
- Поставените твърде къси срокове (до 1 юли 2005 год.) за подаване на двете молби и набавянето на всички останали документи, също е един от типичните примери за възникване на ефекта на “институционалните бариери” пред хората и децата с увреждане, който ще ограничи достъпа до възползването от новите права на по-голяма, или по-малка част от тях.
- Предвидените механизми в сферата на социалната интеграция на хората с увреждания по силата на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания регламентират твърде размита система на права и отговорности, която приложена на практика по всяка вероятност ще доведе до безконечно лутане по лабиринтите на институциите, при условие че човек с увреждане установи, че е станал обект на несправедливо отношение. Ниският размер на предвидените средства за всяка една от дейностите, насочени към социалната интеграция, съотнесен към евентуалните разходи за търсене на възможности за компенсиране на нарушените права, ще демотивира предварително огромна част от хората с увреждания.
-
В самите институции – предимно дирекциите за социално подпомагане, хората с увреждания вече се сблъскват с множество различни тълкувания на практическото приложение на тези нормативи; с бездушието на чиновника; и най-вече с постоянните “опашки” пред вратите на тези организации в лицето на останалите им клиенти – социално-слаби безработни, чакащи за социални помощи; родители на деца, чакащи за детски добавки; социално-слаби пенсионери, чакащи за енергийни помощи… А този преднамерен, или просто неплануван засилен фрустрационен натиск предварително демотивира най-уязвимите хора и деца с увреждания при търсенето на новите възможности в областта на тяхната социална интеграция…  
Организационно – технологичните аспекти
Мениджмънтът на всяка една дейност изисква тя да бъде предварително планирана, подходящо организирана, стриктно контролирана, а работниците и служителите, които я извършват – добре мотивирани. Това се отнася в еднаква степен и за икономическите дейности, и за политическите, и за административните. Неспазването на тези основни изисквания е свързано с възникването на различни по мащаби и ефекти организационни кризи, в резултат на които клиентите на организациите се отдръпват, а това, обикновено довежда до фалити на икономическите организации, загуба на влиянието на политическите партии, завихряне на бюрократизма и корупцията в администрацията. Доколко са спазени изискванията на мениджмънта при подготовката, приемането и влизането в сила на Закона за интеграция на хората с увреждания и Правилника за неговото прилагане, не е ясно. Факт е, че тези нормативи бяха приети и влязоха в сила в края на мандата на сегашната законодателна, (а, и изпълнителна власт), което означава, че е имало достатъчно време за планиране и организиране, или пък просто за преднамерено, или нежелано прехвърляне на отговорността върху следващите… Понастоящем, в “чисто” организационно-технологично отношение, вече са налице много от ефектите на институционалните бариери
-
В дирекциите за социално подпомагане служителите все още не са достатъчно добре запознати с новите нормативи; предвидените в законодателните разпоредби комисии за извършване на социалната оценка все още не разполагат с необходимите за своята дейност ресурси; дори често няма и достатъчно формуляри – молби за кандидатстване за извършване на социалните оценки, което е един от типичните ефекти за недоброто планиране- Подаването на изискваните документи за извършване на социална оценка в дирекциите за социално подпомагане съвпада с кампаниите по подаването на редица документи от останалите клиенти на тези дирекции, а това в “чисто” физическо отношение поставя лицата с увреждания в по-неравностойно положение, което пък е нагледен пример за недобрата организация на цялата тази дейност.
-
Ефектът от реализирането на част от новите права на хората и децата с увреждания (конкретно – получаването на първите месечни добавки за социална интеграция), ще бъде почувстван едва след 1 юли 2005 год., което автоматично прехвърля контролът и отговорността за тази дейност върху новата законодателна и изпълнителна власт.
-
Факт е също така, че при наличието на новосъздадена Агенция за хората с увреждания, която в условията на друг тип социален мениджмънт би могла да реализира много по-хуманна политика по отношение на своите клиенти, основните предвидени дейности в сферата на социалната интеграция на хората и децата с увреждания остават в ресора на една от най-политизираните и бюрократизирани социални институции у нас – Агенцията за социално подпомагане и нейните териториални поделения. Широкият спектър, в който се простират дейностите, извършвани от Агенцията за социално подпомагане и нейните териториални поделения – от закрилата на децата в риск, през финансовото подпомагане на редица социални групи, до контрола в областта на социалните услуги, а, и новопредвидените правомощия, насочени към социалната интеграция на хората и децата с увреждания, както и значителните по обем бюрократични дейности, снижават качеството на социалната работа, и то най-вече по отношение на най-нуждаещите се от нея – самите хора и деца с увреждания.  
Кадровите аспекти
Един от малкото всепризнати приноси на японската мисъл в областта на теорията и практиката на мениджмънта може да бъде дефиниран с прословутата аксиома, че “кадрите решават всичко”. Работещите в сферата на социалната интеграция на хората и децата с увреждания социални работници, заедно с техните лични лекари, са административно овластените специалисти, от които много често зависи не само пълноценният живот на техните клиенти, но дори и самото им физическо оцеляване. През последните десетилетия у нас бе направен широкомащабен опит за кадровото обезпечаване на непрекъснато увеличаващите се обществени потребности от социални работници. Редица наши престижни университети въведоха широко профилирани образователни програми в областта на социалните дейности със срок на обучение до 7 години. За съжаление у нас бе наложен един изключително политизиран бюрократичен модел на социална работа във всички социални институции на изпълнителната власт, който се предаваше и усвояваше от административните служители, подложени от своя страна на постоянен стрес от перманентно мърляво кадруване. Именно затова определени личностни качества, формирани у тях във вид на специфични знания, умения, навици и трудово поведение, макар и почти винаги несъзнателно по пътя на подражанието, много често предизвикват ефекта на институционалните бариери пред хората и децата с увреждания. Този ефект би могъл да бъде проследен в следните аспекти:
- Страхът за работното място, който може да бъде открит  в конкретните си прояви при служители, работещи в почти всички социални ведомства на изпълнителната власт и на различни йерархични нива, често пъти пречи за вземането на подходящи решения по отношение на клиентите на съответната институция, дори и когато разпоредбите на нормативите на пръв поглед са ясни.
- Всеизвестно е, че използваният бюрократичен модел на работа и от социалните институции формира у служителите добре обясненото от психиатрите и социалните психолози психопатогенно качество “вискозен диспозитет”, характеризиращо се със сервилност пред висшестоящите и унижаване на низшестоящите. А когато това качество бъде пренесено от служителите и върху клиентите (особено ако те са повече или по-малко уязвими), то ефектът на институционалните бариери е несъмнен.
-
Огромната по обем работа, която извършват административните служители, работещи в институциите на изпълнителната власт в сферата на социалната интеграция на хората и децата с увреждания, е насочена най-вече към количествената отчетност – попълват се множество документи, правят се безчет справки, нормативната база се простира в широк спектър, потребностите на клиентите са твърде разнообразни… Тази голяма натовареност е една от причините за добре познатите на клиентите на тези институции вечна изнервеност на служителите; конфликтност; нехуманно отношение дори и към крайно нуждаещите се – все симптоми на институционалните бариери…
-
Честите промени на нормативната база и реформи в институциите, почти винаги формират различни по своето естество познавателни дефицити у административните служители. А незнанието от своя страна е един от типичните примери за институционална бариера.   
Психологическите аспекти
От психологична гледна точка институционалните бариери могат да бъдат разгледани като съзнателно, или несъзнателно поставяните ограничения от самия човек с увреждане при търсене на неговите права. Върху този твърде сложен процес оказват влияние както съществуващите социално-психологически системи на дискриминация на хората с увреждания в обществото, така и определени личностни качества на самия човек с увреждане. 
- Въпреки наличието на редица антидискриминационни текстове в българското законодателство, и дори специален закон в тази област, хората с увреждания у нас продължават да се сблъскват с различни форми на дискриминация. От съществуващите архитектурни и информационни препятствия, до социалните нагласи, простиращи се от явната погнуса до прикритата враждебност, са някои от типичните примери за институционални бариери, с които ще се сблъскат хората и децата с увреждания при търсенето на новите си правни възможности за социална интеграция, и, в крайна сметка по-голяма, или по-малка част от тях ще бъдат повече, или по-малко демотивирани…
-
Изолационизмът, който е едно от най-присъщите и специфични психически качества на повечето от хората с увреждания у нас, и, който не успяха да преодолеят нито социалната политика на демократизиращото се общество, нито всички реализирани проекти на гражданските организации, ще продължи да бъде “вътрешната” бариера при търсенето на новите права на хората с увреждания, независимо от конкретното проявление на многоликата си същност: срам, страх, слабост, болка, отчаяние, покруса…  
Социално – педагогическите аспекти
Типичен пример за действието на институционалните бариери в социално-педагогически аспект е непознаването на социално-защитни права от самите хора с увреждания. В този смисъл, правното действие на новоприетите нормативи ще задълбочи познавателните дефицити у по-голяма, или по-малка част от хората с увреждания у нас защото:
- До този момент основните информационни потоци, достигащи до повечето българи – телевизии, радио, вестници, словесно общуване със специалисти (социални работници, лекари, администратори) и себеподобни (хора с увреждания), отразяват твърде слабо практическото приложение на новите нормативи.
- У нас все още няма специализирана национална медия с информация за хората с увреждания.
- Неправителствените организации на хората с увреждания у нас са разединени. Преобладават граждански организации, създадени не в защита на интересите на своите членове, а за реализиране на проекти с неясни цели, задачи, участници и облагодетелствани. Провежданата от тези организации политика рядко отговаря на потребностите на хората с увреждания.  
Изводите и препоръките
Очевидно е, че е необходимо разработването и реализирането на нова социална политика в сферата на социалната интеграция на хората с увреждания у нас. В тази насока основните акценти могат да бъдат поставени върху:
- Опростяване на механизмите за извършване на всички видове медико-социални услуги за хората и децата с увреждания у нас.
- Широка децентрализация на всички дейности в сферата на социалните услуги за хората и децата с увреждания у нас посредством отдръпването на държавата от тази област и делегиране на съответните правомощия на неправителствени организации и дори частни фирми.
- Създаване на национална медия, отразяваща проблемите на хората с увреждания. - Обединяване на усилията на всички неправителствени организации на, и, за хората с увреждания у нас с оглед постигане на набелязаните цели.



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 924946
Постинги: 222
Коментари: 329
Гласове: 1969
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930