Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2010 16:13 - ЦИГАНСКИ КЪСМЕТ
Автор: georgihadjiyski Категория: Други   
Прочетен: 1751 Коментари: 0 Гласове:
3



Това е една приказка, в която сякаш е събрана мъдростта на цял един народ. Тя е интересна. Загадъчна. Оптимистична. Зареждаща с позитивна енергия. Караща човека да мисли и мечтае за Доброто. ..

ЦИГАНСКИ КЪСМЕТ

Записал и коментирал: Георги Хаджийски
В-к "АЗ*БУКИ", бр. 1, 2009 год.

Живели в един далечен град двама съседи. Единият бил богат и късметът бил негов постоянен спътник. Имал всичко, и всичко с което се захванел увеличавало голямото му богатство – в табора пърхали буйните му коне, на трапезата му всеки път се сервирали по седем ястия, а висока ограда криела от завистливи погледи богатата къща и щастливото му семейство. Неговата жена била млада, работлива и красива, а децата му растели сити и доволни.
Другият бил беден. Всеки ден от ранни зори до късни нощи пренасял на гръб съчки от гората и ги продавал за да изхранва многолюдното си семейство. Много често никой не купувал от него съчки и така, въпреки непосилния труд, гладът бил постоянен спътник на децата му. Те растели болнави, слаби и окъсани. Жена му била мързелива и свадлива и всеки ден го хокала за щяло и нещяло. Живеели в малка порутена къщурка, чиято врата била на самата улица.
Всеки ден богатият виждал мъките на бедния и понеже бил с добро сърце, един ден решил да му помогне. Извикал той жена си и й поръчал:
- Жено, вземи един чувал с жито, сложи в него една кесия с жълтици и го отнеси на съседа. Дано това му помогне да избяга от бедността!
Изпълнила жената повелята на мъжа си. Напълнила един чувал с жито, скрила в него една кесия с жълтици и го отнесла на съседите. Те се зарадвали неимоверно и за пръв път щастие изпълнило бедните им души. Били обаче гладни. Много гладни. Затова жената на бедняка рекла:
- Мъжо, това жито трябва първо да се смели, след това да се омеси хляб, след това да се опече и едва тогава ще се яде. Я по добре аз да взема чувала, да го отнеса при хлебаря и да го разменя за един бял хляб. Ще го изядем веднага и ще си легнем сити. Съгласил се мъжът. Речено - сторено. Взели хляба, изяли го и си легнали сити. Събудили се отново гладни. А хлебарят намерил златото и си построил с него приказно красива къща!
Чакал богатият да види как беднякът ще се замогне, чакал, чакал много и едва когато видял новата къща на хлебаря се досетил какво било станало. Но понеже бил с добро сърце, пък и наближавала зима, а децата на съседа му били окъсани и боси, той отново решил да им помогне. Извикал той жена си и й рекъл:
- Жено, иде люта зима, а децата на съседа са голи и боси. Я вземи едно руло плат, сложи в него една кесия със злато, и му го отнеси. Жена му ще ушие дрехи на децата, ще намерят жълтиците и ще се замогнат!
Отново изпълнила заръката жената. Отнесла дара на комшиите. И пак настъпила голяма радост в бедната къщурка. Мързеливата жена обаче нямала търпение да шие дрехи.
- Мъжо, - рекла тя, - ще отнеса плата в някой дюкян и ще го заменя с ризи за децата, че иде люта зима, а виж колко са окъсани!
- Добре, - съгласил се мъжът й, - направи го.
Отнесла жената плата в един дюкян, разменила го за ризки и пременила децата. А те растели бързо, ризите отеснявали и се късали. Бедността отново не ги напускала. Собственикът на дюкяна продал плата, намерил златото и се възрадвал премного на късмета си. Едва сега богатият отново разбрал защо бедният му съсед продължавал да живее бедно. И понеже бил с добро сърце, пак решил да му помогне. Извикал той жена си и й рекъл:
- Жено, утре рано вземи една кесия с жълтици. Остави я пред вратата на съседа. Той ще излезе, ще се спъне в нея и ще я вдигне. Ще види какво има в нея и ще забогатее.
Сторила жената онова, що й рекъл мъжът. Станала много рано, оставила кесията със злато на прага и се прибрала.
Събудил се заранта беднякът. Разкършил слабото си измъчено тяло и рекъл на жена си:
- Жено, всяка сутрин излизам през вратата и всеки ден хич не ми върви! Я този път да изляза през прозореца, пък дано от днес да имам повече късмет!
Така този ден той излязъл през прозореца, а едно куче подушило кожената кесия, захапало я и я отмъкнало в къщата на господарите си…
*****
Ако тази приказка бъде подложена на литературен анализ, първото нещо, което прави впечатление е своеобразната инверсия на магическото мислене. Обикновено, в повечето приказки, където неотменно присъства сюжетът за изконния сблъсък на доброто и злото, именно магическото мислене помага на добрия герой да премине през всевъзможни перипетии и накрая да надделее над лошия. А тук всъщност няма лош герой! И макар, че типичният добър герой е както всички други добри приказни герои – той е слаб, той е беден, той е жертва, той желае промяната, другият герой – богатият, изненадващо също е добър, защото искрено и безкористно се стреми да помогне на бедния. Разбира се, и в реалния свят бедният е беден, защото няма пари, но пък богатият е богат, защото парите са си негови и той просто не обича да ги дава. (Нека си припомним например думите на Ф. Кафка в “Размишления на едно куче”.)
Както във всяка друга приказка и тук магическото мислене придава красота и драматизъм на случващото се. А безписмената ромска култура, в която човешките дела не са фиксирани чрез писаното слово, позволява на всеки разказвач да влага в магията на разказа не само фантазия, но и чувства, и емоции, и душа.
Основателят на психоанализата Зигмунд Фройд твърди, че еволюцията на всяко общество преминава от магическо обяснение на ставащото в света, през религиозното, за да се стигне до най-съвършеното според него научно обяснение. Факт е обаче, че било като неосъзнаван атавизъм, било като целенасочено развиван интелектуален процес, или пък като своеобразен компенсаторен механизъм, магическото мислене и до днес продължава да присъства в колективната психика на дори и най-модерните общества. Как иначе би могъл да бъде обяснен успехът на приказно красивата магия в творчеството на автори като Г. Маркес и П. Куелю сред интелектуалния елит на известния със своята прагматична логика западния свят, или пък фантастичният успех (и печалби) на бестселърите на С. Кинг, а дори и появата на романа на 20 век – “Майсторът и Маргарита” на М. Булгаков в безкомпромисното авторитарно общество на “победилата” диалектико-материалистическата идеология? Наред с приказките, митовете, легендите, фантастиката (научна и “ненаучна”), магическото мислене се среща във вид на твърде своеобразна по характер форма и в чувството за хумор на немалка част от народите по света…
А хуморът в тази приказка е осезаем и многопластов – той се прокрадва в разказа като уникална шега в шегата, с която по магически начин се обяснява парадоксът, че макар и бедният просто да няма късмет в живота, то и богатият не е по-щастлив от него, защото не може да стори жадуваното добро. По тази начин, на дълбоко подсъзнателно ниво тук е вложена една твърде своеобразна представа на ромите (цигани) за хората около тях – че всички са добри. Дали поради обстоятелството, че циганите (роми) винаги са живеели, “разтворени” сред по-големи общности и са били зависими от тях, или от трудно обяснимо на пръв поглед желание за оправдание на скътани в несъзнаваните пластове на разума личностни конфликти, породени от присъщата бедност на циганите (роми) навсякъде по света, или пък от стремежа за стимулиране на толкова необходимото позитивно мислене, особено в условията на битие в непрекъснати екстремални условия, тази представа е част от мисленето и поведението на архитипа на “вечния циганин” – беден, но с позитивно мислене; жертва на алчността на другите, но и силно вярващ, че и те са добри; обичащ семейството и децата, макар и често неможещ дори да ги изхранва; и при всички случаи – оправдаващ ставащите лоши неща в света със своето неповторимо чувство за хумор…
И нека това не е краят на този разказ в разказа, насочен към докосване до някои от най-съкровените тайни в душевността на българските цигани (роми), а началото на лишено от скрупули взаимно опознаване!
 


Тагове:   късмет,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 924946
Постинги: 222
Коментари: 329
Гласове: 1969
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930