Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2010 19:22 - ВЪЗХВАЛА НА (НЕ)ГРАМОТНОСТТА
Автор: georgihadjiyski Категория: Други   
Прочетен: 2491 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.07.2011 14:12


ВЪЗХВАЛА НА (НЕ)ГРАМОТНОСТТА


Съвременната цивилизация е базирана върху писаното слово. Днес символите на писмената реч могат да се видят както върху малко променените по форма и съдържание от времето на Гутенберг книжни носители, така и върху модерни информационни източници – компютърни монитори, телевизионни и кино екрани, билбордове и транспаранти… А също така дори и върху редица предизборни материали…

От историческа гледна точка символите на писмената реч са типични примери за исторически факти, по които поколенията съдят делата на предците си. От педагогическа гледна точка записаната реч красноречиво говори за грамотността на човека, който я е писал, а като е известно, в нашата страна е прието тази грамотност да се оценява по шестобалната система – от слаб (2), до отличен (6). От психоаналитична гледна точка, както умело са доказали З. Фройд, К. Г. Юнг и техните последователи, писаното слово може твърде нагледно да разкрие определени вътрешно-присъщи състояния на съответния човек…

Самото писане обаче се осъществява по определени също записани правила – граматическите закони, които са задължителни за всички, служещи си с тази дейност. Известно е също така, че българският език е един от най-старите езици в Европа, на който се е писало, пише се, а и навярно ще се пише. Затова и писането на български език е твърде специфична работа – деликатна, а и интелектуална, която може да се овладее, както се оказва - от малцина (както се казва - аристократи на българския национален дух) и навярно - не е за всеки (претендиращ за грамотност, дори и с дипломи за висше образование)…

В учебниците по граматика например е регламентирано, че членуването в българския език изразява категорията определеност – неопределеност, а основната й функция е да противопоставя имената като познати, определени, от една страна, и непознати, неопределени, от друга. В писмения български език се използва т. нар. “пълен член”:–ът;-ят; -та;-то;-те; или т. нар. “кратък член”: -я;-а. Затова и определените, познати, съществителни имена, които се явяват в качеството си на подлози в изреченията, се членуват с пълен член, а непознати, неопределени, съществителни имена – с кратък член.

През призмата на тези основополагащи принципи на членуването в българския книжовен език, като прелюбопитни се открояват някои надписи, възхваляващи по-големи, или по-малки дела на бившето правителство (на НДСВ).
А ето и един типичен пример в тази насока:

image

На въпроса: “Има ли правописна грешка?”, всеки що годе грамотен българин, да не говорим – учител, би трябвало да каже: “Има.” И тя е в членуването. Както се вижда, макар и твърде маловажна в сравнение с акцентуваното съществително, думата:

"обекта"
се явява подлог в изречението:

"Обекта се изгражда по програма на правителството..."
и би трябвало да бъде членувана с пълен член: “–ът”.

Разбира се: “Човешко е да се греши!”, - би възкликнала с присъщото безхаберие на своята социална група някоя от онези 143 електорални единици от древното саксонско* село Драгошиново, подали своя глас за партията на правителството на НДСВ. “Един някакъв си надпис!” А и не се знае кой го е поръчал. Не е ясно кой го е направил. Нито кой го е поставил. Изобщо, както биха се изразили старите селски мъдреци: “Ортачката работа и цетата не я ручат.”**

От историческа гледна точка обаче, когато някакво погрешно направено социално явление се повтаря повече от един път, е налице определен факт, който красноречиво говори, че има нещо сбъркано в целия процес, довел до неговата поява. От педагогическа гледна точка, когато една и съща граматическа грешка се среща в поредица от писмени работи, е налице трайна невъзможност да бъдат усвоени и използвани основните закони на писменото слово и за това незачитане на правописните норми обикновено се пише оценка слаб (2). От психоаналитична гледна точка, когато даден алогичен писмен символ се появява натрапчиво в поредица от творби на определен пациент, е налице някаква повече, или по-малко тежка психотравма, която разкрива повече, или по-малко изразено личностно разстройство. С други думи, както е модерно да се казва: “Има някакъв сгрешен чип в нечия глава”.

В контекста на тези размисли може би заслужава да се обърне малко повече внимание и на следващия надпис, който се намира в околностите на същото китно българско селце: 

image
И където отново са налице анализираните синтактични грешки.

Както се вижда, върху надписа имаме две изречения без сказуеми, което явно е затруднило членуването. В този случай думата: "пътя" се явява подлог в изречението: "Пътя (е) в строеж.", което има изпуснато сказуемо (навярно 3-то лице, единствено число, сегашно време на глагола “съм”), но въпреки това би трябвало да бъде членувана с пълен член: “–ят”.

Оказва се, че в тези форми на съвременната българска писменост очевидно е налице добре изразена трайна невъзможност да бъдат намерени граматически правилните членове, които да бъдат поставени на съответното място. С оглед немалката обществена значимост на афишираните дейности, може би си заслужава с логически средства да бъде потърсен отговор на тези граматически феномени.

Ш Възможно е този отговор да е максимално ясен и прост – незнание (на правилата на българския книжовен език). Като се има в предвид, че тези правила се заучават още в образователните програми на началната училищна степен (1–4 клас), което е твърде несъвместимо с притежаваните дипломи за висше образование от мениджърите на афишираните с тези надписи обекти, този отговор би трябвало да бъде изключен като спекулативен.

Ш Възможно е също така, този отговор да бъде свързан с иманентно присъщото стоене на елитите над задължителните за простолюдието закони, норми и правила. В предвид обаче демонстрираното ниво на грамотност, което е доста далеч от образователните стандарти на висшите класи, и този отговор е слабо вероятен.

Ш Има известна логика отговорът да бъде търсен и в икономически мотиви – не е имало достатъчно пари и затова надписите не са направени от висококвалифицирани специалисти. Демонстрираният жизнен стандарт от някои от мениджърите на упоменатите обекти обаче отхвърля по категоричен начин и тази хипотеза.

Ш А може би пък е налице някакво трудно обяснимо поради своята ирационалност подценяване на писаното слово (на книжовен български език). Затова и на фона на мощните “първи копки”, поставени от мастити люде с примитивни кирки в твърдата земя; щедро разлетите с келнерска ловкост черпаци с курбан - чорба на примигващи с раболепно умиление възрастни селяни; и религиозните ритуали, отслужени от достолепни свещеници, все във възхвала на започнатите строежи и ремонти, писаното слово някак си остава незабележимо…

Но може би тук е мястото да бъде казано, (и нека бъде казано), че всяка една дейност – била тя строене (на нещо си), управление (на друго нещо си), или просто писане (на каквото и да е нещо си), в съвременния свят се осъществява по определени писани правила, които са задължителни за всички, дръзнали да я извършват.






Тагове:   манастир,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1453926
Постинги: 281
Коментари: 440
Гласове: 2514
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031